Хо Ши Мин, създателят на независим Виетнам, е бил майстор на словото и перото

02.09.2017 /15:25 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Хо Ши Мин пише поредната си статия

Публицистиката и поезията са били важни оръжия в освободителната борба на една от най-ярките и влиятелни личности на ХХ век. На 2 септември 1945 г. той провъзгласява суверенната Демократична република Виетнам

Дългата и героична битка на Виетнам за свобода и независимост, породила възхищението на цял свят, е неразривно свързана с приноса на будителя и водача на виетнамския народ Хо Ши Мин, всепризнат като една от най-ярките и влиятелни личности на ХХ век.

Съвсем закономерно той става и първият ръководител на суверенната Демократична република Виетнам, която провъзгласява на 2 септември 1945 г. Това е и националният празник на страната, която днес, след обединението на Севера и Юга през 1976 г., носи името Социалистическа република Виетнам.

Много се знае за борческия живот на „чичо Хо”, както с обич го нарича виетнамскят народ. Но

поне у нас слабо се познава журналистическата му дейност,

талантът му на публицист и поет, майсторството му със словото и перото. А това са били ключови оръжия в неговата борба за свободен и независим Виетнам.

Преди да се спрем на тази страна от личността му, е добре да припомним накратко основните моменти от биографията му.

Нека първо отбележим, че виетнамската традиция дава на хората възможност да сменят имената си в различните етапи на своето битие. Така че онзи, когото цял свят помни като Хо Ши Мин, всъщност се ражда на 19 май 1890 г. като Нгуен Шин Кунг в село Ким Лиен, провинция Нге Ан, Централен Виетнам - или Анан, както районът се е наричал в онези времена на френското колониално владичество.

Израства в семейство на учител, получава добро образование в тогавашния главен виетнамски град Хюе, още като ученик научава и китайски, и френски.

21-годишен потегля да опознава света - първоначално като корабен готвач. Живее и работи най-различни неща (от чистач до помощник-фотограф) в САЩ, Великобритания, Франция. Научава английски, усъвършенства френския.

Приема за своя мисия борбата както срещу колониализма, така и против класовото неравенство.

В този период името му е Нгуен Ай Куок („Патриотът”).

Става социалист, после комунист. През 20-те и 30-те години на ХХ век националноосвободителните движения са тясно свързани с комунистическите идеи. Тази симбиоза става определяща и в дейността на Хо Ши Мин, който години наред е първият и основен деец на Коминтерна от Югоизточна Азия. В московския си период научава и руски.

Многократно арестуван и преследван от колониалната власт, в началото на 40-те той вече ръководи Лигата за независим Виетнам (Виетмин), в която, следвайки идеите за единния фронт на приятеля си от Коминтерна Георги Димитров, е обединил най-широки кръгове от виетнамското общество. Това е периодът, когато избира вече за свое има Хо Ши Мин ( „Волевият”).

Лигата воюва срещу японската окупация на страната през Втората световна война и така става част от антихитлеристката коалиция. Августовската революция от 1945-та завършва с превземането на Ханой от бойците на Виетмин. На 2 септември с.г. пред 500-хиляден митинг на площад „Ба Дин” Хо Ши Мин провъзгласява независима Демократична република Виетнам (ДРВ). Четири месеца по-късно е избран парламент, който определя Хо Ши Мин за президент.

Следват още дълги десетилетия изпитания – сражения със завърналата се с колониални претенции Франция, която е разбита след историческата битка край Диен Биен Фу през 1954 г., разделение на страната по 17-ия паралел, налагане на проамерикански режим в Южен Виетнам, сформиране там на партизански Фронт за освобождение, подпомагане на бойците му от страна на ДРВ, пряка военна намеса на САЩ...

В онези години легендарна става т.нар. „пътека на Хо Ши Мин” ”

- тайните планински и горски пътища, по които от Северен Виетнам към Южен е вървял потокът от оръжие и друга екипировка за бойците от Националния фронт за освобождение на Южен Виетнам в годините на войната. Въпреки жестоките бомбардировки и тоновете химически отрови, изсипани над джунглите, американците така никога и не успяват да прекъснат тази жива нишка.

Жестоката Виетнамска война се превръща в най-дългия и драматичен „локален” конфликт на ХХ век, разпалил и мощно антивоенно движение включително в самите САЩ. Американците са принудени да сключат мирните Парижки споразумения през 1973-а и да се оттеглят, но войната продължава до 30 април 1975 г., когато е освободен Сайгон и Виетнам най-после се обединява. През 1976 г. официалното име на страната става Социалистическа република Виетнам.

Хо Ши Мин не доживява това щастливо време. Той умира навръх националния празник - на 2 септември 1969 г., когато войната още не е свършила. Но след победата и обединяването на Виетнам град Сайгон е преименуван в негова чест в град Хо Ши Мин.

Най-важното духовно наследство на този истински баща на виетнамската независимост е непобедимят и свободолюбив дух, който носи в себе си всеки виетнамец. Личният пример на изключително скромния Хо Ши Мин, който и като държавен ръководител е предпочитал да живее в почти аскетични условия, също е сред големите вдъхновения на виетнамците.

Висока почит и дълбоко уважение по цял свят буди дейността му на пословично почтен политик, изцяло отдаден на каузата за освобождението и независимостта на страната си. Ето например какво казва през 1970 г. току-що избраният тогава за президент на Чили социалист Салвадор Алиенде в отговор на журналистически въпрос кои световни личности са образец за него и какви техни качества би желал да притежава:

Целеустремеността, човечността и величествената скромност на Хо Ши Мин”.

Важен дял от борбата на бащата на свободен Виетнам е неговото творчество, въплътено с перо и слово в многобройните му статии, стихове, речи и интервюта от годините на нелегалната борба и на дългите войни с Франция и САЩ. В тях се разкрива яркият му таланат на публицист, журналист и поет.

Една от първите му прояви на този важен фронт е неговото пламенно послание до държавите, подписващи Версайския договор през 1919 г. В него е отправен вълнуващ призив за освобождаване на народите на Индокитай от колониализма.

Тези идеи, допълнени вече и с устрема към борба за социална справедливост, вдъхновяват и статиите, които младият виетнамец започва да публикува в началото на 20-те вече с новото си име - Нгуен Ай Куок („Патриотът”), във вестник „Парий”, печатния орган на Съюза на народите от френските колонии, чийто съучредител е. Пишещите за „Парий” не получават хонорари - напротив, заделят от оскъдните си средства, спечелени с тежък труд, за да може да излиза вестникът.

Интересен епизод, свързан с журналистиката, е интервюто, което пристигналият през 1923 г. в Москва 33-годишен Нгуен Ай Куок дава на съветското списание „Огоньок”, чийто главен редактор по онова време е легендарният журналист Михаил Колцов.

Младият виетнамец е в съветската столица като делегат за Международна конференция на селскостопанските труженици, въз основа на която по-късно ще бъде учреден и Селският интернационал, побратим на Коминтерна. Самият Нгуен Ай Куок вече е коминтерновски активист.

Михаил Колцов изпраща не кого да е, а работещия като репортер в „Огоньок” голям поет Осип Манделщам да направи интервю с някой по-интересен участник в конференцията. И Манделщам се спира на най-екзотичния - единствения виетнамец.

Интервюто, което е първото в живота на бъдещия Хо Ши Мин, излиза в брой 39 на „Огоньок” за 1923 г.

Ето как Манделщам описва виетнамеца: „Той е като момченце, слаб и гъвкав, облечен е в плетена жилетка. Говори френски - езика на поробителите, но френските думи при него звучат матово, като приглушена камбана на родната му реч, като океански шепот на всемирното бартство... В големите му очи има тежка вода. Погледът му вижда и невидимото.”

Гостът, който явно не отстъпва по образен изказ на интервюиращия, му разказва: „Нашите селяни живеят, потопени в дълбока, тъмна нощ - никакви вестници, никаква представа за ставащото по света. Нощ, истинска нощ”.

Нгуен Ай Куок посочва будителската роля на вестник „Парий”, за който пише. Нарича братя всички колонизирани народи и е убеден, че борбата им е обща - заедно с всички класово потиснати и в страните на колонизаторите. Според Манделщам „тръпка на почти физическо отвращение” преминава през виетнамския делегат, когато описва впечатленията си от проведени във Франция избори, при които „буржоазните политици се поливаха с кал един друг”.

Репортерът на „Огоньок” отбелязва още, че от младия виетнамец

„лъха вроден такт и деликатност, лъха култура, но не европейска, а култура на бъдещето”.

През 1926 г., когато бъдещият Хо Ши Мин полага основите на организираното комунистическо движение не само във Виетнам, а в цял в Индокитай, той издава ключовата си брошура „Пътищата на революцията”, в която с характерния си достъпен, лагоничен, концентриран и заразителен публицистичен стил чертае пътя на освободителното движение в целия район.

Още много статии и обръщения от онези години са пропити от силата на словото му. Той умее да се изразява и да пише с изискана простота и достъпност, но в същото време и с колорита на народната реч, а и с дълбоки идейни послания, често облечени в типичен за източния свят символизъм, в силно въздействаща поетика.

Като ярък образец на поетичната дарба на Хо Ши Мин, вдъхновена от силния заряд на освобидетлната борба, се откроява т.нар. „Затворнически дневник” - поредица от стихотворения, които той съчинява, докато в периода 1942-1943 г. е хвърлен в китайски затвор от режима на Чан Кай Ши. Заловен е, когато влиза на китайска територия, за да търси връзка с местни революционери, но властите го хващат като „шпионин”.

Докато е зад решетките или е прехвърлян от зандан в зандан в изключително тежки условия, лидерът на виетнамската съпротива написва този свой емблематичен

поетично-публицистичен „Затворнически дневник” - истински манифест и зов за борба,

разпалващ бунтовния дух на народа. Накрая китайските му другари успяват да го измъкнат на свобода и той се връща във Виетнам, за да продължи борбата.

Въздействието на словото и перото на Хо Ши Мин се дължи и на неговата висока образованост, която той през целия си живот допълва и разширява с много четене на философска, художествена и специалзирана литература, на вестници, на политически и научни анализи и т.н.

Да не забравяме и владеенето на няколко езика - китайски (кантонски, мандарин и една от старите му класически версии, използвана в литаретурата), френски, руски, английски, плюс родния виетнамски. Отлично е познавал също културата, традициите и народопсихологията на своя народ, което винаги му е отключвало пътя към сърцата на хората.

Много важен за харзматичното му въздействие на околните е бил и неговият позитивен и ведър дух, неговият останал млад и до дълбока старост характер, енергията, чувството за хумор.

Всъщност още по време на Първата индокитайска война с французите (1946-1954 г.) Хо Ши Мин вече е бил в достатъчно зряла възраст - 56-64-годишен. Но това не му е пречело да води походния и нелек партизански живот наравно с останалите бойци - с дълги планински преходи, често в непроходими шубраци. Казват, че дори когато имало възможност по онова време да пътува на каруца или кола, той отказвал, защото това било по-важно за раненине.

В партизанския лагер край Диен Биен Фу живее в обикновена бамбукова колиба с покрив от палмови листа, с рогозка за спане на пръстения път и с грубо скована ряботна маса, на която е единственото му съкровище - стара пишеща машина. Там го интервюира известният съветски кинодокументалист Роман Кармен, пред когото казва:

„Пет минути са ми достатъчни, за да се приготвя за следващия поход”.

А на въпроса колко часа работи и колко почива, отговаря: „Будят ме птиците, а си лягам, когато на небето изгреят звездите”.

Хо Ши Мин отделя специално внимание на ролята на пресата при изграждането на свободен Виетнам. По негово напътствие още през 1951 г. е създаден днешният орган на Виетнамската комунистическа партия вестник „Нян Зан” („Народ”). Макар вече да е държавен ръководител, „чичо Хо” остава верен на своята публицистическа тръпка и до края на живота си написва за вестника общо около 1200 статии. Но тъй като не иска да злоупотребява с влиянието на поста си, задължително се подписва само с псевдоними - използва около 30 на брой. Въпреки това е трудно да не се разпознае характерния му стил, за който в съвременната виетнамска журналистика е въведен и специалния термин „журналистическата култура на Хо Ши Мин”.

Има много крилати фрази, изречени или написани от бащата на независим Виетнам, които и до днес са любими на виетнамците. Ето някои от тях:

„Мъдрата птица пази перата си. Мъдрият човек - думите си”.

„Революционното движение е подобно на прилив, а надеждните активисти са като опорите, които устояват срещу тинята, когато водата спадне.”

 „Ако си убеден, че ще издържиш, изправи се срещу вятъра”.

„Войната на лошо въоръжената армия срещу снабдената с най-модерно оръжие е подобна на битката на тигъра със слона. Ако тигърът спре, слонът ще го смаже с могъщия си хобот. Но тигърът денем се крие в джунглата, появява се само нощем. Скача върху слона, разкъсва гърба му с нокти, а после пак изчезва в джунглата”.

„Правото дърво умира без да се огъва”.

„С каквото и да се занимаваш, първо мисли не за себе си, а за сънародниците, за целия народ. Върви в първите редици, когато е трудно, и остани последен, когато става дума за награди”.

 „Нека съхраним нашите планини, реки, хора. След победата над американската агресия ние ще построим наново нашата страна и тя ще стане десет пъти по-прекрасна, отколкото е сега”.

Така и става. Успехите на съвременен Виетнам, в който Хо Ши Мин продължава да е най-високият морален и идеен ориентир, са превърнали страната в една от най-бързоразвиващите се икономики в Югоизточна Азия и й печелят висок авторитет и ценни международни партньорства по света.

Топли отношения на приятелство и сътрудничество свързват с Виетнам и България, която в годините на борбата му за свобода и независимост му оказва важна помощ. Страната ни е втората след СССР, която установява дипломатически отношения с ДРВ още през 1950 г.

Тази година се навършват 60 години и от посещението на Хо Ши Мин у нас през август 1957 г.,

което дава силен тласък на двустранните ни отношения. То е заредено с много топлота и обич, защото българският народ е възхитен от подвига на Виетнам при победата в Диен Биен Фу, а високият виетнамски гост е изпълнен с трепет от стъпването на земята на Георги Димитров, когото толкова е уважавал.

Освен официалните разговори на държавно ниво и митингите сред трудови колективи, „чичо Хо” има и вълнуващи срещи с пионерчета, ученици и възпитаници на детски градии. Въпреки че не си позволява да създаде собствено семейство, защото смята, че няма право на това, докато битката за независимостта и обединението на Виетнам не е завършена, виетнамският водач изпитва огромна обич към децата.

Една от софийските детски градини тогава е кръстена „Хо Ши Мин” и десетилетия наред носи това име. Макар днес вече и да се казва „Звънче”, тя продължава да поддържа приятелски връзки с ханойската детска градина „Българо-виетнамска дружба”.

Впрочем, тази дружба се въплащава и от близо 30-те хиляди български възпитаници, с които днес се гордее Виетнам и много от които вече са на ключови държавни постове в родината си.

Двустранните ни отношения и днес се развиват динамично, а България има много какво да научи от успехите на съвременен Виетнам. Добре е у нас да не се забравя и историята на този героичен народ, и ценностите, вдъхнати му от неговия водач Хо Ши Мин, защото именно там са и корените на сегашните виетнамски постижения.

Сподели в
 

Преди повече от 50 години, когато думата хит не беше на мода нито у нас, нито в Съветския съюз, и в двете страни нонстоп се въртеше една песничка, която караше несамо децата, но и възрастните да си я пеят или тананикат. Спомняте ли си „Оранжево небето, /оранжево морето,/оранжево полето,/оранжева камила…“ и т. н. Всички си припявахме закачливия текст. Никой обаче не си спомня малката певица, която я изпълняваше.

14.01.2018/12:57

„Отечеството ми е Русия, родината – Тверската земя, а сърцето и любовта ми е България.“ Това са думи на храбрия генерал Йосиф Гурко, когото неговите солдати и висши офицери наричат с респект и обич „генерал Напред!“, защото той е от малкото военачалници, които не са познавали отстъплението като начин за спасение. Припомням това в днешния ден, когато в София с тържествения камбанен звън, празничната литургия в храма „Св. Неделя“ и литийно шествие беше отбелязана 140-годишнината от освобождението на столицата ни.

04.01.2018/17:12

В днешното ни толкова трудно за живеене време може би хора като учителката Яна Шишкова са като находка, защото е от рядката порода хора, които никога няма да видиш намръщени или хвърлящи лоши погледи на околните. Тя цялата грее от усмивка, а добротата й щедро облъчва. Чедо на едни от известните журналисти Мая Матова и Дянко Шишков, тя не е поела по техния път, а е избрала благородната професия на български учител.

20.12.2017/08:07

Известната водеща и репортерка от БНТ пожелава на всички ни да сме в състояние да отсяваме истинското, достоверното, от фалшивото навсякъде около нас

18.12.2017/08:23

С нашите колежки Феня и Искра Декало, които са журналистки от кореспондентския пункт на БНР в Израел, се срещнах при идването им в София. Разговаряхме за сайта на СБЖ за журналистиката и за това как в Обетованата земя гледат на нашего брата. Смятам, че няма нужда аз да ви разказвам кои са те, защото мнозина в гилдията ги познават и уважават. Четете, защото ще ви е интересно. Та ето как сестрите Декало се представили блога си, който водят успоредно с работата си на кореспонденти от Израел:

13.12.2017/21:03

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ винаги ще се противопоставя на превръщането на журналистите в заложници или оръдия на битките между олигарси, или каквито и да е други противостоящи си лагери, и ще продължи да настоява свободата на словото и журналистическите права да бъдат законово защитени - цел, заложена и в законодателните инициативи, които отдавна вече са внесени от нас в Народното събрание и чието гласуване става все по-неотложна необходимост.

17.01.2018 /10:04

По повод празниците председателят на УС на СБЖ отправя благопожелания към цялата журналистическа колегия

22.12.2017 /20:11

Генералният директор на ЮНЕСКО изпрати писмо на председателя на УС на СБЖ, с което в края на втория си мандат изказва благодарност както за подкрепата лично към нея, така и за Организацията на ООН за образование, наука и култура

29.11.2017 /21:21

 Мнения

И отново станахме свидетели на безскрупулното използване на журналистите. Този път с представянето на Бялата книга за свободата на медиите в България. Форумът, организиран от едната от враждуващите медийни групировки, умело се опита да подмени големия проблем за българското общество - свободата на журналистите - със свободата на медиите.

13.01.2018 /15:03 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Все нещо пречи на държавните ни мъже, жени, а понякога и деца, да влязат в релсите на общественото изискване за по-добър живот. Преди време намираха оправдание в сушата, кишата и Гришата (тогавашен Бойко Борисов).

05.01.2018 /20:52 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки