Начало
 
 

Ще дадем ли журналистиката за „съпътстваща щета” на тероризма и на спонсорите му?

29.08.2017 /15:19 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Къдринка Къдринова

Нека се вгледаме къде се пресича координираният гняв на големите испански медии срещу скандиранията в Барселона след атентата, насочени към краля и премиера - „Вашите войни са нашите мъртъвци”, и премеждията на уволнена българска журналистка, разкрила международна схема за въоръжаване на джихадисти

Предупрежденията за това се появиха още при първите големи атентати в Европа, последвали интервенцията на САЩ и „коалицията на желаещите” в Ирак през 2003-та. Атентатите бяха отмъстителният отговор на тази война и много световни авторитети тогава алармираха, че „съпътстваща щета” на зловещата спирала от насилие ще са гражданските свободи начело със свободата на информацията, словото, мненията. Все съставни части на истинската журналистика.

Да, тогава все още имаше достатъчно относително независими световни медии, които даваха думата на личности с критично мислене като Ноам Чомски, примерно. Днес подобни автори вече могат да се четат предимно в т.нар. алтернативни медии, които напоследък с целенасочената пресявка на „Гугъл” стават все по-малко видими за широката публика.

Сбъднаха се прогнозите отпреди десетилетие и половина, че обществата, наплашени от зловещия рикошет на „войната с тероризма” - все по-голямото разрастване на същия този тероризъм, ще станат лесно управлявеми и манипулируеми, готови да жертват свободите си в името на обещаваната от правителствата им (и все по-химерична) сигурност.

Но само страхът от атентатите нямаше да е достатъчен за този резултат, ако междувременно не беше предприето и

глобално настъпление срещу свободата на медиите и журналистиката,

за да могат те да бъдат превърнати в безотказен инструмент за изработване на желани от управляващите обществени настроения.

Ако целенасочено не бяха заглушени или маргинализирани истински независимите медийни гласове.

Ако самите журналисти, заклещени във вилицата на постоянния риск да загубят работата си при масовото закриване на медии, не бяха превърнати в старателни отразители на възгледите и интересите на издатели, рекламодатели, правителства и „международна общност”.

Ако нямаше толкова много показателни разправи с всеки колега, дръзнал да щръкне над това равно подстригване и обезобразяване на иначе прекрасната ни професия...

Най-пресният пример за резултата от тези глобални действия е отразяването в големите испански медии на атентата в Барселона на 17 август и особено на 500-хилядното шествие в града на 26 август в памет на жертвите и против тероризма, когато участващите в него крал Фелипе и испански премиер Мариано Рахой бяха освиркани от множеството и масово се размахваше лозунга

„Вашите войни са нашите мъртъвци”.

Хиляди хора надигнаха глас срещу осъществяваните от монарха и министър-председателя продажби на испанско оръжие на Саудитска Арабия, която се смята за спонсор на тероризма или най-малкото на подхранващото го уахабитско течение в исляма.

Ау, какво възмущение се разля из испанските телевизии начело с държавната TVE заради тази непочтителност към краля и премиера! Как може - вместо всички да се обединят около тях и да повтарят мантрите им за „решителна борба” с тероризма, някакви левичари и сепаратисти (защото не може да са просто мислещи граждани, нали!) подкопават националното единство!... Ерозират държавата пред лицето на терористичната заплаха! Застрашават общата сигурност! Употребяват за политически цели атентата!

Като глас в пустиня, срещу който скочи цяла плеяда испански телевизионери, прозвучаха контрааргументите на устатата каталунска журналистка Пилар Раола, която заяви, че нещата са точно обратните - онези, които отричат правото на различно мнение, ерозират демокрацията и така помагат на терористите да унищожават базовите ценности на демократичната система. А атентатът се използва за политически цели именно от управляващите, които сега, играейки ролята на гарант на стабилността, могат да закрепят сриващия им се в резултат на шумни корупционни скандали рейтинг...

Какви еретични заключения само! Съвсем друго бе натрапено на широката публика, на която усърдно се внуши, че онези лоши лозунги от Барселона са само „изолирани изяви на малцинството”.

Спуснатата на водещите медии генерална линия

е да се фаворизира образа на „единна и солидарна Испания” - разбира се, в противовес на съвсем реално задаващия се на 1 октомври референдум за отцепване на Каталуня, който каталунските власти нямат намерение да отлагат. На зрителите се представя захаросаната картинка на едни „потьомкински села”, зад които проблемите продължават да гноясват, но обществата не трябва да се замислят над тях, а ведро на следват свежданите им пропагандни послания.

Това усърдие, разбира се, води и до трагикомични абсурди. В такъв беше вкарана и иначе много талантливата и популярна репортерка и водеща на TVE Мария Касадо, която бе натоварена да прави „оптимистичен” репортаж от „Лас Рамблас” непосредствено в деня след атентата там и малко преди кралят и Рахой да се появят на първия масов възпоменателен митинг на съседния площад „Каталуня”.

Предишната нощ Мария Касадо не беше спала. Беше прекъснала отпуската си, разтърсена от новината за атентата в Барселона, за да отиде в студиото и да я съобщи на зрителите, разплаквайки се в ефир. Беше водила продължилите почти цяла нощ включвания „на живо” и студийни коментари за трагедията.

На сутринта обикаляше с микрофон сред множеството на „Лас Рамблас”, като събираше свидетелства на преки участници в ужаса предишния ден, на хора, помагали за спасяването на прегазените от микробуса убиец на терориста. Въпросите й се подсказваха в слушалката от студиото на TVE. Поставената й задача беше да показва вдъхновяващи герои, които да повтарят „правилния” лозунг „Не ме е страх” и как „всички единни” се изправят срещу тероризма.

Жал ми стана за Мария Касадо,

когато започна да интервюира един млад мъж - мисля, че беше таксиметров шофьор, който предишния ден самоотвержено помагал на ранените. Човекът беше във видим шок. След като не успя да измъкне от него жизнеутвърждаващи фрази, репортерката все пак го попита как се чувства.

И той каза: „Когато се прибрах през нощта, пред очите ми беше постоянно този ужас. Не можех да заспя Трябваше да се нагълтам с успокоителни. Изключих телефона. А когато се събудих сутринта и го включих, видях 23 пропуснати обаждания”.

Мария Касадо побърза да попита: „Сигурно от хора, които са искали да ви благодарят?”

Човекът я поряза: „Не. От ваши колеги, които накрая ме намериха и ми наредиха да дойда тук, за да говоря глупости. Защо правите това?”

Горката Мария Касадо му дръпна микрофона и сърцераздирателно се втренчи в камерата: „Виждам сега очите на този млад мъж. Той е разстроен от преживяното, но в погледа му се чете решимост, че тероризмът няма да мине!”

TVE  е качила в архива си почти всички включвания на Мария Касадо от онзи ден. Но това го няма...

Така се прави журналистика днес. Не само в Испания, уви...

Спомням си как пак TVE отрази обществената реакция след страшния атентат на „Ал Кайда” на гара „Аточа” в Мадрид на 11 март 2004 г. И тогава на власт беше дясно правителство - на въвлеклия Испания във войната в Ирак Хосе Мария Аснар, което държеше под контрол държавната телевизия. Въпреки това тя реагира напълно професионално - даде пълна гласност на кипналите антиправителствени протести след атентата.

Нямаше притеснения колко „непочтително” изглеждат тоалетните чинии, които демонстрантите донесоха пред централата на управляващата Народна партия в нощта след атентата, за да изразят погнусата си от нейната войнолюбска политика. И от лъжите на Аснар, опитал се да представи терористичния акт като дело на баската сепаратистка групировка ЕТА. Само и само да отклони от себе си неизбежните обвинения, че с намесата в Ирак е превърнал Испания в мишена за терористично отмъщение.

TVE надлежно и общо взето обективно отрази тогава цялото развитие на ситуацията, както и вътрешнополитическия й ефект, предизвикал обрат на състоялите се броени дни по-късно избори. Те доведоха на власт опозиционните социалисти и лидера им пацифист Хосе Луис Родригес Сапатеро, обещал да изведе испанските войски от Ирак. И той наистина ги изведе.

Оттогава изтече много вода. Пламнаха нови войни. Дойдоха нови атентати и нови терористи. Издигнаха се нови държавници.

Отгледан бе нов стил на медии и журналисти...

Днес се допускат обществени и медийни обсъждания на мерките за сигурност срещу тероризма или на поредните военни операции в Близкия изток или Афганистан, но не и на „опасните” въпроси как се спонсорира и въоръжава същият този тероризъм и дали в това не са замесени и „демократични” правителства, и техни близкоизточни съюзници... А който посмее да го направи, рискува да си навлече всякакви неприятности.

Ето тук стигаме и до пресечната точка с разгърналия се през последните дни пред очите ни

казус и с българската журналистка Диляна Гайтанджиева.

Тя нашумя с разследванията си, правени в продължение на години за различни български медии, които доведоха до разкриване на международна схема за прехвърляне на оръжие (включително и българско) за джихадистите в Сирия. Според журналистката в тази схема, координирана съвместно от американското ЦРУ и от саудитското военно министерство, е въвлечена и азербайджанска авиокомпания, която превозва въпросното оръжие през България до терористите на сирийския фронт.

Миналата седмица колежката Гайтанджиева бе привикана в ДАНС за показания, като според собствените й думи по време на разпита й интересът е бил не толкова към разкритията й, колкото към източниците й на информация. Крайно притеснително - защото опазването на тези източници е сред приоритетните права на журналистите и гаранция за тяхната свобода и независимост в упражняването на професията.

Още по-притеснително е съвпадналато по време нейно уволнение от медията, в която тя работеше. Вярно, ръководството на тази медия  обави, че прекратяването на договора й нямало нищо общо с нейните разследвания. Но самата журналистка заяви пред електорното издание News Front следното:

„Никой не ми е обяснил за какво точно ме уволниха... В България няма независима журналистика. Имаме копроративни медии, медии на мейнстрийма, които следват правителствения дневен ред.

За разследващия журналист е крайно трудно да намери трибуна.

Говоря не само за мен, а за журналистиката като цяло, защото този въпрос засяга конфликтите по цял свят. И доставките на оръжие по цял свят... Журналистите, които разследват тази криминална схема, не могат свободно да работят, не им разрешават да работят независимо... Познавам много чужди журналисти, поставени в същите условия като мен. Запушват ни устата”.

Чест прави на колежката Гайтанджиева, че дори и в тази ситуация заявава решимост да продължи разследванията си. За щастие, далеч не е единствената с такъв твърд дух в нашата професия. И това вдъхва надежда, че все пак може и да не дадем журналистиката за „съпътстваща щета” на тероризма и спонсорите му. Тук още по-силно, отколкото по тъжните следатентатови площади би трябвало да звучи категоричното: „Не ни е страх!”

 

Сподели в
 

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017/11:58

Едно „общо събрание" на СБЖ, еволюирало в цинична демонстрация на къса памет, неблагодарност за години водена битка с ненаситни и алчни „емблеми" на българската компрометирана журналистика! Ако можеше да бъде обезглавено на часа, ръководството на СБЖ вече би било в миналото!

30.10.2017/10:20

Журналистиката е огледало, макар и често криво. Но не тя е виновна за онова, което отразява и в част от което я е превърнал политическият модел, оседлал обществото ни. Единството на гилдията днес е по-нужно отвсякога. Иначе и този път възмущението от властимащите наглеци ще излети само в свирката на непомръдващия локомотив „Гражданско общество”

08.10.2017/17:54

Пояснявам: Ако слушате редовно Българското национално радио (БНР). И още по-конкретно – програма „Хоризонт“. Е, сега да си дойдем на думата.

19.09.2017/16:38

Есето за PR бизнеса можеше да бъде за петролната индустрия, автомобилостроенето, банковото дело, здравеопазването, образованието, културата, спорта и т.н. Работата е там, че тези бизнеси и дейности не засягат пряко сърцето на моята професия, докато „пиарът“ - техният агресивен посредник - е на път, според мен, да запуши с тромб журналистическата аорта

01.09.2017/06:01

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

Представяме ви декларацията на върховния представител по външната политика и сигурността Федерика Могерини от името на ЕС по случай Международния ден за прекратяване на безнаказаността на престъпленията срещу журналисти - 2 ноември:

02.11.2017 /21:39

Председателят на УС на СБЖ честити празника на цялата колегия и на всички хора на духа, разбуждащи най-доброто в човешката природа, но и призовава към размисъл за същността на тази голяма мисия

01.11.2017 /07:24

 Мнения

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Източник: СБЖ

Едно „общо събрание" на СБЖ, еволюирало в цинична демонстрация на къса памет, неблагодарност за години водена битка с ненаситни и алчни „емблеми" на българската компрометирана журналистика! Ако можеше да бъде обезглавено на часа, ръководството на СБЖ вече би било в миналото!

30.10.2017 /10:20 | Автор: Цецка Бончина, председател на 27-мо дружество на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 11 гости

Бързи връзки