Георги Чапкънов: Всички искат да стават вождове на тази печална България

24.08.2017 /21:13 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Георги Чапкънов-Чапа в ателието си

„Журналистиката трябва да е обезпечена с пари, за да е независима, за да не е продажна,” казва един от най-изтъкнатите ни скулптори, който скоро ще украси София с още една своя творба - паметник на братята чехи Иржи и Теодор Прошек, точно срещу сградата на БНТ

Един от най-добрите съвременни български художници и скулптори, Георги Чапкънов-Чапа е роден на 24 януари 1943 г. във Вълчи дол, Варненска област. Обичан, дори обожаван от мнозина, но и критикуван от някои, Чапа остава недокоснат от тези аномалии на времето. И с гениалността си на творец, и с добротата си на човек той остава уникален вече толкова години. Негови емблематични произведения стоят гордо на знакови места в столицата, в страната и по света.

Носител на много престижни наши и международни награди, Чапа получи  преди две години и орден „Св. Св. Кирил и Методий“ за особени заслуги за изкуството и културата на България. Той е и горд дядо на осем внука от тримата си синове.

Разговорът ни с него тръгна от последния му проект, който ще има своята премиера през септември. Предстои откриване на паметник на братята Иржи и Теодор Прошек пред сградата на Българската национална телевизия. Още една творба на Герги Чапкънов ще краси градската среда на София...

- Чап, какво ново при теб? Разкажи на читателите на нашия сайт за новата си творба и защо се спря на тези двама братя чехи?

- Както е знайно, точно срещу БНТ беше бирената фабрика на братята Прошек. Те са уникални личности. Влюбили се в България и дори се преименували с български имена – Георги и Богдан. Удивителни хора, които остават до края на живота си в нашата страна и тук умират. Създатели са не само на тази фабрика, много голяма и модерна за времето си, но и на Лъвов и Орлов мост.

Почти никой не знае за голямата им заслуга към нашия народ. Редно беше да има един знак, една пластична благодарност към тях, с който да се напомня на софиянци, на българите, кои са те и какво са направили за нас. Дори има важен, любопитен момент в тяхната биография - по-големият брат е бил близък с Левски.

- Какво представлява скулптурата в тяхна памет?

- Това е кръгла маса виенски стил и пет стола около нея. На двата стола са седнали братята Прошек, с по една халба бира, а на останалите може да заповяда всеки, който иска да бъде в тяхната компания. На едно пано зад тях  ще бъде написано какво за направили тези братя за българите.

- На какъв етап е творбата ти?

- Всичко е вече готово и се лее от бронз. До края на септември ще е готова. Мой архитект е Станислав Константинов, помагат ми синът ми Константин и снаха ми Станислава, които също са художници.

- Какво е твоето мнение за вече бившия паметник „1300 години България“ пред НДК? Много се изписа и изговори за това, имаше и съпротива срещу премахването му от група интелектуалци.

- Най сме силни да рушим, а не да съзидаваме! Дойде ли времето да се съзидава, няма пари, няма това, няма онова. Или се направи и после се руши... Малко хора знаят за предисторията на проекта на Вальо Старчев – паметника „1300 години България“. Преди да бъде построен, той седя година и половина в ЦК на БКП. После бе построен скоропостижно за един от конгресите на партията и естествено започна да се руши бързо... Това беше обаче една стопроцентова скулптура. Като цяло стоеше идеално!
Като наближат избори, веднага някои искат да се махне и паметника на Съветската армия. Той, слава Богу, е здраво направен и нищо му няма. Но като факт, който ознаменува част от нашата идиотска история, той трябва да остане.

Глупост беше и събарянето на Мавзолея. За да се съхрани историческата ни памет, нищо не трябва да се руши. Независимо какви позорни истории и тъжни факти ги свързват тези паметници, те трябва да останат за поколенията.

- Къде са изкуството и културата днес в нашето общество, след като за култура се заделят позорно малко средства от държавния бюджет?

- Виждаш какво вълнение предизвикват изборите, какво чудо! А зад всичката тази демагогия и драматургия се пилеят страшно много пари. Първо, 240 депутата са много за нас. Всички налитат да стават вождове, да управляват тази печална България !... Да продължават да я скубят... Но нито един, нито веднъж, нито една партия, фракция или вожд не е споменал думата култура – тази дума не съществува в речника им. Като си помислиш – Радичков беше в парламента, за малко, но напусна, защото нормалният, свестният човек не може да понесе каквото става там...

- А за днешната българска журналистика какво мислиш?

- Горката журналистика! Не може по-голямата част от изданията и медиите у нас да се командват от Делян Пеевски. Как така ?!

- Не всички са му подвластни...

- По-голямата част обаче са. И тъпчат хората със сензации, клюки, глупости... Журналистиката трябва да е обезпечена с пари, за да е независима, за да не е продажна. А не просто да съществува.

- Как гледаш на проблема с фалшивите новини?

- Категоричен съм – трябва да има сериозни санкции, може би не чак затвор, но санкции за всеки, който е написал или тиражирал фалшива новина. Отнякъде се чуло, отнякъде се разбрало, как така?! Ние сме една шепа хора тук, познаваме се и на всеки е ясно какво вършат всички. Нека не се лъжем глупаво.

- Канили са те да живееш и работиш в чужбина. Какво те задържа тук все още и теб, и децата ти?

- Страната, не държавата! Двете нямат нищо общо помежду си.

- Ти си творец с доказано ярко присъствие в културния ни живот. Имаш ли свои ученици и последователи ?

- За нещастие, толкова одъртях, че и моите ученици започнаха да си отиват от този свят...Имам, не един, не двама... Духовно ме следват мнозина. Имам последователи и ученици в този смисъл, които не само ме обичат, но и ме обожават. Нито съм го искал, нито съм ги карал за такова отношение. Но съм горд и благодаря Богу, че има толкова млади хора, които ме обичат искрено. Защото, както е знайно, у нас властва омразата. Сърцето ми се разтапя от тази обич.

- Какво би пожелал на читателите на нашия сайт ?

- Преди всичко да могат да понесат тази мизерия, в която съществуват, със святата надежда, че това няма да е за дълго и ще се промени най-сетне един прекрасен ден! Да са здрави и да им е сладка ракийката ...

 

Сподели в
 

За него журналисти и политици единодушно са на мнение,че познава журналистиката до най-малките и най-непопулярните й страни, като при това е обединяваща фигура и най-подходяща да е начело на Съюза на журналистите на Русия (СЖР). И може би поради това Владимир Соловьов беше единодушно избран в края на миналата година за председател на организацията.

18.07.2018/20:55

Тези дни стана известно,че две години след като беше уволнена от Националното радио като директор на програма „Хоризонт“, Лили Маринкова беше върната на работа по решение на Висшия касационен съд. Макар и по-голямата част от журналистическата гилдия да се зарадва на новината, се разбра, че след възстановяването й на поста е освободена заради… придобито право на пенсия.

12.07.2018/21:40

В дните, когато всички говорят за визитата на китайския премиер в България и участието му в срещата „16+1“, в СБЖ гостува наш колега от Поднебесната. Това е зам.-главният редактор на Българската редакция в Радио Китай за чужбина Дин Хао, който обаче се оказа,че носи и името… Павел.

05.07.2018/19:24

В Центъра за фотография „Братя Люмиер“ в Москва е представен фото проектът „NOOR. Иди и виж“. Това е първата по рода си изложба в Русия на независимата агенция NOOR, която бе създадена преди 10 години. Чрез подредените фотографии, журналистически публикации и мултимедия изложбата в Москва разказва разтърсващо за насъщните проблеми през последното десетилетие.

30.06.2018/22:28

Светът не е престанал да бъде интересен, пълно е с важни събития, просто трябва да знаем къде да ги търсим, смята известната журналистка и писателка

27.06.2018/20:05
?>

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Журналистическа дискусия за състоянието на българската журналистика, за защита на правата на журналистите и на свободното слово, клуб „Журналист“, СБЖ, София

13.07.2018 /12:33

Преди десетилетия големият публицист Юлиус Фучик написа, че „Истината ще победи, но е необходимо решително да ѝ се помага.“. Днес тази мисъл звучи с още по-голяма сила, особено когато отваряме голямата тема за истината за медийната среда в България.

13.07.2018 /00:02

УС на СБЖ изразява дълбоко възмущение и остър протест от нарушаването правата на журналистите и свободата на словото, което особено зачести през последните месеци: уволнения, съкращения, неплащане на трудови възнаграждения, драстични нарушения на трудовото законодателство в национални и регионални медии.

08.07.2018 /12:58

 Мнения

Историята е проста. В няколко поредни петъка Слави Трифонов в своето предаване по Би Ти Ви учи Кристиан Талев, наричан още Криско, как се прави шоу. Хрумването е кръстено „Експериментът „Гледай как се прави”.

24.06.2018 /15:19 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Агонията на в. „Стандарт“ продължава и тя ще е много мъчителна и болезнена, защото няма пари дори за морфин. Не е за вярване, че ръководството на любимия и предпочитан от мнозина вестник завърза камъка и пусна на дъното най-стойностните си автори. Какво ли чудо трябва да стане, за да се възроди от пепелта този „Феникс“, от който нищо не е останало, освен пречупените му криле!

15.06.2018 /16:05 | Автор: Оля Ал-Ахмед | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 32 гости

Бързи връзки