Бойка Велкова: Българската култура е все още до стената като за разстрел

31.07.2017 /08:15 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Бойка Велкова се готви за премиерата на постановката си си през октомври

Известната актриса, а отскоро вече и режисьор, разказва за новата си постановка „Цветът на дълбоките води”, чиято премиера ще е през октомври в Народния театър „Иван Вазов”

Бойка Велкова е една от най-красивите и талантливи български актриси. Известна е и като и неразделната половинка на виртуозния кавалджия Теодосий Спасов, с когото имат 23-годишен син Теодор - студент в Шотландия.

Бойка е завършила НАТФИЗ и Театралния институт „Ли Страсбърг“ в Ню Йорк. А през 2015 г. завършва и режисура при проф. Красимир Спасов и проф. Чавдар Кръстев. За кратко специализира и при големия руски режисьор Кама Гинкас в Санкт Петербург.

Носителка е на множество награди и в театъра, и в киното, между които и престижните два „Аскеер“-а, както и два „Икар“-а.

На 13 и 14 октомври в Народния театър „Иван Вазов“ ще бъде премиерата на постановката на Бойка Велкова „Цветът на дълбоките води“. Това е режисьорският дебют на актрисата вече с доста по-голям екип. В постановката играят самата Бойка Велкова, Емануела Шкодрева, Вяра Табакова, Ева Данаилова, Явор Вълканов и Павел Иванов. Костюмите и сценографията са дело на Тита Димова. Оригиналната авторска музика е на Теодосий Спасов.

Разговаряхме с Бойка броени дни преди семейната й отпуска, но думата нямаше как да не тръгне от новото й режисьорско амплоа.

- Бойке, след 35 години на сцена и изиграни близо сто роли кое те накара да застанеш от другата страна на рампата? Ти все още си активно играеща актриса ...

- Реших да се занимавам с режисура, защото като че ли ролите за мен свършиха. Избрах да уча, да се развивам и да продължа да работя. Исках да се разпределям в роли по мой избор и вкус, когато трябва, разбира се, Не че винаги искам да играя в моите постановки, а само когато имам нужда. По този начин станах независима, защото актьорската професия е изключително зависима. Зависиш от режисьорите, от външния си вид, от годините, които носиш - всичко това е част от професията.

Не се сърдя. Когато това ме връхлетя, реших да поставям спектакли аз. Другата причина е, че работата ми досега с най-големите български режисьори ме научи да мисля и по-режисьорски. Това ми помогна много.

- След моноспектакъла ти „Пътят към Афродита“, поставен по текстове на Исабел Алиенде и твои лични усещания и преживявания, ти се насочи към пиесата на Оля Стоянова „Цветът на дълбоките води“. Кое те провокира в нея и се реши да поставиш творба на български автор?

- Много е хубаво да има нови български пиеси, защото без тях не може да има истински български театър. Оля Стоянова е изключително талантлива, изгражда чудесен диалог...

Това е пиеса по поръчка. С моята колежка Емануела Шкодрева искахме да играем нещо заедно. Мислех за пиесата на Шилер за Елизабет Първа и Мария Стюарт, но тя е остаряла. Така че естествено дойде идеята ми да поръчам пиеса на Оля Стоянова. Тя се съгласи и с удоволствие и ентусиазъм тръгна към това предизвикателство. Получи се много елегантна творба с чувство за хумор и трагичност, с голямо словесно богатство. Благодарна съм й,че ми я подари.

- В разпределението на ролите ти си се спраля на кралица Елизабет Първа за твоя героиня. Крие ли този образ за теб риск ?

- Всяка нова роля крие риск и е предизвикателство. Самата Оля каза, че чува моя глас в героинята си докато пише пиесата и така дойде избора ми за Елизабет.

- Какво е творческото и житейското верую на една талантлива и красива жена като теб?

- Благодаря за хубавите думи! Моята професия и театърът са една Вселена и затова искам да продължавам да се изразявам, да работя още и още и да продължавам да се уча. Съвсем не мисля, че знам и мога всичко. Моженето е процес. Искам да го удължа доколкото мога.

- Какво те огорчава в нашето общество?

-Човек трябва да започне от себе си.  Да се променяме и да се стремим да работим в положителна посока, да тръгнем от малкото към голямото. Иначе всеки си върви по пътя, получава си уроците, ако има сетива да ги види, и това е чудесно. Ако ли не – продължава до следващия път, нататък. Приемам живота такъв, какъвто е - с всичките му предизвикателства. А това е благодатен извор за добри роли в моята професия, театърът е отражение на всичко около нас, на обществото, в което живеем...

Не ми харесва несправедливостта на нашия свят. Не ми харесва, че българската култура и досега е до стената като за разстрел! Че нямаме достойно заплащане, че мизерията руши иначе талантливи хора... Но вместо да се оплаквам, предпочитам да продължавам да работя, защото е по-важно.

- Как виждаш мястото на българската журналистика в тази житейска среда? Къде е е според теб мястото на медиите в културния ни пейзаж ?

- Понякога медиите истински могат да подкрепят един проект, друг път – да го провалят. Могат да извисяват, но и да принизяват. Могат да са полезни, но и да вредят. Не се сърдя на критиките, те дори са по-важни от хвалбите. Стига да са компетентни. Критиката е полезна.  Човек всекидневно се оглежда в медиите.

Пожелавам повече специалисти, хора с позиция, вкус и квалификация да пишат за театър, за изкуство и култура. Тогава нещата си тежат на мястото.

- Така е, но все по-малко издания има за култура ...

- Това е тъжно и жалко. Една нация се измерва по ръста на културата й.

- Как се отнасяш към фалшивите новини и ти самата ставала ли си тяхна жертва?

- Уви, неведнъж! Това не е добре. Не съм искала да съдя авторите им, дори съм им простила на тези журналисти, но съзнавам, че те нямат смисъл в живота, нямат ценностна система и човещина. Има твои колеги, които ровят в личния живот на популярните личности и от това правят сензации. Фалшивите новини са отражение на обществото ни - щом ги има, значи нещо не е наред в него!

Всеки трябва да започне от себе си и да си разчисти оборите...

- Каква е рецептата за едно чудесно артистично и звездно семейство като вашето с Теодосий ?

- Нямам и не следвам рецепти. Просто правя нещата така, както ги усещам. Опитвам се да съм себе си и да отстоявам принципите си. Изцяло съм отдадена и на театъра, и на семейството си – гледам да са в равновесие. Мисля, че везните са изравнени и това ме прави много щастлива. Не съм болезнено амбициозна и не се взимам толкова насериозно. Не жертвам едното заради другото. Опитвам се да намеря моята си ниша и да съществувам почтено !

-Какво би пожелала на читателите на сайта на СБЖ?

- Пожелавам им здраве, любов, любов и пак любов. Да прощават, да обичат повече. Да обичат театъра! Да заповядат на нашите представления, на водещата сцена в България – Народния театър „Иван Вазов“, където има много добри актьори и режисьори.

 

Сподели в
 

За него журналисти и политици единодушно са на мнение,че познава журналистиката до най-малките и най-непопулярните й страни, като при това е обединяваща фигура и най-подходяща да е начело на Съюза на журналистите на Русия (СЖР). И може би поради това Владимир Соловьов беше единодушно избран в края на миналата година за председател на организацията.

18.07.2018/20:55

Тези дни стана известно,че две години след като беше уволнена от Националното радио като директор на програма „Хоризонт“, Лили Маринкова беше върната на работа по решение на Висшия касационен съд. Макар и по-голямата част от журналистическата гилдия да се зарадва на новината, се разбра, че след възстановяването й на поста е освободена заради… придобито право на пенсия.

12.07.2018/21:40

В дните, когато всички говорят за визитата на китайския премиер в България и участието му в срещата „16+1“, в СБЖ гостува наш колега от Поднебесната. Това е зам.-главният редактор на Българската редакция в Радио Китай за чужбина Дин Хао, който обаче се оказа,че носи и името… Павел.

05.07.2018/19:24

В Центъра за фотография „Братя Люмиер“ в Москва е представен фото проектът „NOOR. Иди и виж“. Това е първата по рода си изложба в Русия на независимата агенция NOOR, която бе създадена преди 10 години. Чрез подредените фотографии, журналистически публикации и мултимедия изложбата в Москва разказва разтърсващо за насъщните проблеми през последното десетилетие.

30.06.2018/22:28

Светът не е престанал да бъде интересен, пълно е с важни събития, просто трябва да знаем къде да ги търсим, смята известната журналистка и писателка

27.06.2018/20:05
?>

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Журналистическа дискусия за състоянието на българската журналистика, за защита на правата на журналистите и на свободното слово, клуб „Журналист“, СБЖ, София

13.07.2018 /12:33

Преди десетилетия големият публицист Юлиус Фучик написа, че „Истината ще победи, но е необходимо решително да ѝ се помага.“. Днес тази мисъл звучи с още по-голяма сила, особено когато отваряме голямата тема за истината за медийната среда в България.

13.07.2018 /00:02

УС на СБЖ изразява дълбоко възмущение и остър протест от нарушаването правата на журналистите и свободата на словото, което особено зачести през последните месеци: уволнения, съкращения, неплащане на трудови възнаграждения, драстични нарушения на трудовото законодателство в национални и регионални медии.

08.07.2018 /12:58

 Мнения

Историята е проста. В няколко поредни петъка Слави Трифонов в своето предаване по Би Ти Ви учи Кристиан Талев, наричан още Криско, как се прави шоу. Хрумването е кръстено „Експериментът „Гледай как се прави”.

24.06.2018 /15:19 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Агонията на в. „Стандарт“ продължава и тя ще е много мъчителна и болезнена, защото няма пари дори за морфин. Не е за вярване, че ръководството на любимия и предпочитан от мнозина вестник завърза камъка и пусна на дъното най-стойностните си автори. Какво ли чудо трябва да стане, за да се възроди от пепелта този „Феникс“, от който нищо не е останало, освен пречупените му криле!

15.06.2018 /16:05 | Автор: Оля Ал-Ахмед | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки