Акад. проф. д-р Хилмар Валтер: Богоровият „Български орел“ постави началото на плодотворните ни културни връзки

26.07.2017 /14:21 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Акад. проф. д-р Хилмар Валтер

Когато от Снежана Тодорова разбрах, че в България е пристигнал акад. проф. д-р Хилмар Валтер, се зарадвах много, защото от нея бях чула интересни неща за един от авторитетните и известни немски българисти, който е изследвал и делото на д-р Иван Богоров в Германия.

За акад. Валтер разбрах още миналата година, когато в Лайпциг Немско-българското дружество организира среща, посветена на делото на д-р Иван Богоров, на която присъства и председателят на СБЖ Снежана Тодорова. От името на СБЖ тя награди акад. проф. д-р Хилмар Валтер и доц. д-р Дитмар Ендлер с почетната значка на Съюза „Златно перо“ за приноса им в развитието на българистиката и в изучаването на делото на д-р Иван Богоров.

Да си призная, при срещата ни очаквах да видя един строг и пунктуален немски професор, но се оказа, че Хилмар Валтер освен с брилянтния си български език оставя приятно впечатление и с елегантното си чувство за хумор, откровеност и сърдечност. Или пък се дължи и на неговия характер. Но все пак след себе си немският учен остава приятни спомени и срещите с него се помнят дълго.

Няма подробно да се спирам на това кой е Хилмар Валтер, защото от разговора ни с него за сайта на СБЖ всеки ще узнае за тази интересна и заслужаваща респект и уважение личност.

Акад. Валтер, известно е, че преди 171 г. в Лайпциг с излизането на първия брой на в. „Български орел“ д-р Иван Богоров поставя началото на българското вестникарство. Интересно е с какво този факт от по-далечното минало привлече вашето внимание като немски изследовател? Надявам се, че причината не е само, че се появява на бял свят в Германия…

За пръв път – разбира се – научих за Богоров и неговата роля в историята на българското Възраждане от лекциите по българска литература по време на следването ми по специалност „Българска филология“ през 1952-1957 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Неговата биография, и особено издаването на „Български орел“ в Лайпциг, събудиха у мен особен интерес, тъй като това ми е родният град и до ден днешен винаги съм чувствал голяма привързаност към него. След като завърших през 1957 г., започнах да работя в Славистичния институт на Лайпцигския университет, който носеше тогава името „Карл Маркс“, най-напред като аспирант (по новому: докторант) и преподавател, и една от задачите ми беше да изградя в института специалност българистика. Научната ми работа се концентрираше главно в областта на граматиката на съвременния български език и неговата история. Интересуваше ме и историята на българистиката в Лайпцигския университет. В тази връзка много интересна ми беше книгата на Велико Йорданов „Лайпциг и българите“. Там се натъкнах също на Богоров като един от първите българи – студенти в лайпцигската алма матер, който обаче повече се е прочул с издаването на първия български вестник по време на своя престой в Лайпциг. Останах с впечатлението, че личността на Богоров заслужава вниманието на немската славистика и написах една статия cъс заглавие „Ivan Bogorov“, публикувана през 1962 г. в списанието за славистика в ГДР - Zeitschrift für Slawistik. И български филолози проявиха интерес за тази моя работа и 1962-ра излезе в „Литературна мисъл“ със заглавие „Към характеристиката на Иван Богоров“. През 1970 г. получих – вероятно поради моите статии – покана да участвам в научна сесия и тържествено честване на сто и петдесетата годишнина от рождението на Иван Богоров в родния му град Карлово. Разбира се, трябваше да изнеса и доклад за пребиваването на Богоров в Лайпциг. Този ми доклад е публикуван през същата година в сп. „Български журналист“ под заглавие „Лайпциг и Богоровите обществено-политически възгледи“, последван през 1986 г. от статия под заглавие „Място в българо-немските културни взаимоотношения“ в специален брой на „Съвременна журналистика“. С тия публикации се сдобих с „аурата“ на немския специалист по Иван Богоров, и ако имаше нужда от такъв, най-вероятно беше да ме търсят за автор или докладчик, въпреки че като българист се занимавах и занимавам преди всичко с езиковедски проблеми.

Лайпциг открай време е известен като едно от най-книжовните средища на Европа. Това, според вас, оказало ли е влияние първият български вестник да се появи там, далеч от потребностите и читателите в поробена България? По-късно български медии се появяват и в други страни, най-вече в Румъния.

В редица мои работи за Богоров се опитах да намеря обяснение за това. Известно е, че Лайпциг от втората половина на ХVIII век се числи към центровете в Средна Европа, които притеглят представители на националните движения от Източна и Югоизточна Европа, които оттам – най-често едновременно със следване в университета – разгръщат своята просветителска дейност. Базата е, че Лайпциг през това време е един от центровете на немското Просвещение, чиито традиции действали и през първата половина на ХIX век. Гражданството на Лайпциг си извоювало „почти републиканска независимост“, както пише известният немски историк Франц Меринг. Панаирите помагали на лайпцигчаните да бъдат открити за света. Основаният през 1409 г. университет в много отношения бил един от най-известните. Немалко професори се ангажирали с либерализма. Редица представители на университета били елинофили, с които и Никола Савов Пиколо имал връзки, когато е бил през 1838 г. в града, за да даде на лайпцигските издатели Брайткопф унд Хертел един том свои стихове на гръцки език за печатане. Това е показателно, че освен панаира, и лайпцигските печатари и издатели са били известни на много интелекталци от Югоизточна Европа. Към края на XVIII век вече е било известно, че в Лайпциг има печатници, които работят с кирилица и много други азбуки (при Брайткопф унд Хертел повече от 400 на брой) – едно предимство, което не е било много разпространено в Средна и Западна Европа. Известни южни славяни се ползвали от този факт, напр. Вук Караджич и Доситей Обрадович, които са играли определена роля и във връзка с българското Възраждане. В Лайпциг се чувствало и влиянието на йосефинизма и романтизма, което привличало също много представители на славянски народи, напр. поляци, чехи и – преди всичко – лужишки сърби, които развивали своите национални особености и се стремели към национална самостоятелност. Лайпциг затова, когато Богоров пристигнал в града, е бил и един от центровете на славянството. Това се отразило и на развитието на славистиката като наука. Лужичанинът Ян Петр Йордан през 1842 г. бил назначен в университета като лектор за славянски езици, и, както лично можах да се убедя в архива на университета, преподавал и български език. Всички тези фактори трябва да са играли важна роля за решението на Богоров да отиде в Лайпциг, като целта е била първоначално да следва в университета.

Още един фактор ще е изиграл важна роля за това решение на младия Богоров (в матриклулата на универстета впрочем се е водил като „Johann Andreas“, т. е. Иван Андреов). Лайпцигските панаири, чиято история може да се проследи от XI век, играели, особено от ХVIII век (може и още по-рано), важна роля за дейността на търговци от Югоизточна Европа. Преди всичко защото в града имало отлични и надеждни банкови връзки и – освен това – заради предоставени там условия за свободно упражняване на православната религия. Богоров пише в своите мемоари, че група български търговци в Букурещ, наречени „Липискани“ (саксонският град тогава в славянски територии се наричал „Липиска“), изпратили младия учител и писател в Лайпциг да следва, като му давали и финансова помощ. Всичко това обяснява защо Богоров е отишъл в Лайпциг.

Като българист вие сте изследовател на делото на д-р Иван Богоров. Кое най-много ви изненада и впечатли в неговата личност?

Втората ми публикация за Богоров още със своето заглавие „Лайпциг и Богоровите обществено-политически възгледи“ подсказва всъщност какво именно ми се искаше да установя: Лайпциг – както казах – е бил център на прогресивни идеи за времето, по което младият българин е пребивавал в града. В Софийския унверситет преди всичко се наблягаше на революционното наследство от Възраждането и на борбата за самостоятелна българска държава. При Богоров има търсене на други пътища до свободата на народа му. Както и в дейността му след трите години, прекарани в Лайпциг, той набляга повече на мирния път към национална държавност, като се опира, между другото, на влиянието на европейските сили върху султана и неговите укази. Той също набляга в цялата своя дейност на икономически, образователни, културни (в най-широкия смисъл на думата) и други проблеми, засягащи съвременния начин на живот на сънародниците си. Може да се приема, че с определени стимули и знания за тази дейност той се е срещнал в Лайпциг. Напр. по времето, когато е пребивавал там, може да се е запознал с теоретичните схващания на Адам Смит и Дейвид Рикардо. Тези негови схващания се отразяват в първия брой на „Български орел“ в обръщението към читателите на вестника му „Свикванье“. Този важен документ от времето на възхода на българската националност бе специално преведен и публикуван с мой коментар в „Лайпцигски годишници: Източна Европа – традиции и промени“, трети том, 2001 г. В това възвание към своите читатели Богоров фактически обяснява основните идеи, които по-късно е осъществил или само разяснил в цялата си дейност. В неговия текст намираме и – в полемика с представителите на схващането, че съвременният български език не бил годен за „културен език“ – възхвала на наследството на Кирил и Методий и съвременния български език. В „Свикванье“ се изяснява също, че Богоров много грижливо следял процесите в развитието на съседните народи, сдобили се вече със собствена държавност, за да се вадят заключения за бъдеща българска държава.

Има ли нещо, което ние да не знаем за него, което вие сте открили?

За Богоров е написано много. Тук искам да спомена преди всичко проф. Боршуковите работи или данните, които представи Велико Йорданов в книгата си. Моите интереси бяха на първо място съсредоточени върху неговото пребиваване в Лайпциг. Наистина най-забележителното от тези три години е излизането на трите броя на вестника, от който първият и третият брой носи името „Български орел“ (вторият се нарича „Български народен известник“). По-малко интересно е неговото следване в университета. Тук може да се забележи, че все чувам или чета, че бил следвал медицина. В матрикулата на университета съвсем категорично пише, че е записал „Химия“.

Не се знае и точно кога Богоров е пристигнал в Лайпциг и кога е напуснал града. Изчислил съм по спомените на Богоров, данните за трите броя на вестника и записаното в матрикулата на унверситета, че той трябва да е пристигнал около средата на 1844 г. и е напуснал Лайпциг около средата на 1847 година. Интересно е, че героят ни вероятно през времето между пристигането през 1844 г. до началото на 1847 не бил и иматрикулиран в университета. (В матрикулата е нанесено, че се е записал на 4-ти януари 1847 г. и е отписан на 27 април същата година.) Броевете на вестника са излезли на 20 април и на 20 септември 1846 г. и на 1 януари 1847 г. Може да се заключи, че до края на 1846 г. Богоров е бил зает с подготовката и издаването на вестника. В 1847 г. е – както пише той в спомените си – получил съобщение, че неговите спомоществователи вече не могат да му пращат средства, понеже са пострадали от пожар.

Поради всичко това неговото пребиваване в Лайпциг ще бъде винаги оценено като начало на българското вестникарство. По-нататъшната публицистична дейност и неговите спомени ни потвърждават, че той е разбрал много добре, че издаването на вестника в Лайпциг – далече от потенциалните читатели в родината му – не може да има такъв успех, какъвто първоначално вероятно е очаквал. Освен това може да се предположи, че българите още не са били свикнали с четенето на периодични издания. Въпреки това вестникът е бил познат в славянски и славистични кръгове в Средна Европа и извън нейните граници. Подкрепа е получил в Лайпциг преди всичко от лужичани. Така сп. „Jahrbücher für slawische Literatur, Kunst und Wissenschaft“ в два броя рецензира вестника и препоръчва абонирането му. За оценяването на амбицииите на Богоров в областта на публицистиката трябва да се има предвид, че веднага след престоя си в Лайпциг той е отишъл в Цариград да основе „Цариградски вестник“.

Както личи от заглавието на моята статия за обществено-политическите му възгледи, от началото на моите занимания с Богоров съм се стремял да получа общ поглед върху цялото му творчество – от „Първичка българска граматика“, до списъка на създадените нови думи и борбата му против чуждиците, наследени от времето на турското робство. В по-подробни описания на цялостното творчество на Богоров стигам до заключението, че Богоров е една от най-интересните личности с енциклопедичен профил от времето на българското Възраждане.

Вие сте сред авторитетните българисти несамо в Германия, но и в Европа. Как се разви българистиката във вашата страна? Днес интересът към нашия език, към българското слово, има ли го, или младите вече не се вълнуват от езика на Ботев и Вазов?

Най-напред ще се спра на периода от петдесетте години до промените след обединяването на двете германски държави.

През този период в Лайпцигския университет бяха положени усилия да се подемат традициите на българистиката, чиито корени бяха преди всичко положени от Лескин и Вайганд. С доц. д-р Дитмар Ендлер, също абсолвент на Софийския университет, литературовед, ние положихме – успешно – много усилия да направим нашия университет център на българистиката в ГДР. Освен обучението на българисти-дипломанти, от края на 60-те години тръгна специалност за преводачи (в комбинация с други езици). Към края на 80-те години при нас работеха – доколкото си спомням – един професор, един доцент и пет асистенти, респ. преподаватели-българисти. От началото на 70-те години до 1990-та имахме по договор и гост-лектори от България. Между тях бяха известни учени, като Боян Байчев, Илия Конев, Василка Радева и Радка Влахова. От Лайпциг бе поета инициативата да се основе „Двустранна комисия по българистика“ към съответното министерство в Берлин и София. От нея бяха проведени, в София или Лайпциг и Берлин, редица конференции, резултатите от които бяха публикувани в сборници. Към университета работеше Клуб на българистите, който имаше споразумение за тясно сътрудничество с Българския културен център в Берлин. Студентите-преводачи изкарваха един семестър специализация в Софийския университет. В клуба посрещнахме за доклади или четения видни представители на българската култура и литература. Освен този филологически профил, в университета бяха договорени и развити тесни контакти и между историци от двете страни. Може да се отбележи също, че в Лайпциг са защитени от български аспиранти и други млади учени дисертации от двете степени по тогавашния ред, няколко от тях също и под мое ръководство или с мои рецензии.

След преустройството на факултетите и институтите от 90-те години насам останаха в рамките на славистиката един професор и двама преподаватели-българисти. Българистика се предлага на студенти в рамките на по-общата южнославистика като втора специалност. Колегите участват по силите си в научно производство и провеждат учебни часове пред доста малък брой интересуващи се студенти. Българистиката играе известна роля в балканоложки студии и в обучението на преводачи. Българистът д-р Уве Бютнер публикува разработен от него учебник по българския език. Същият колега направи немската версия на мултимедиен курс „Български език за чужденци“, излязъл в Пловдив през 2007 г. Аз бях консултант за немската версия. Проф. Уве Хинрихс (Uwe Hinrichs) публикува между другото книгата „Bulgarische Umgаngssprache“ – изследване на промените в българския език след промените.

За да имаме възможност да направим нещо за популяризиране на знания за България, в началото на 90-те години основахме с поддръжка на Промишлено-търговската камара в Лайпциг споменатото от вас Немско-българско дружество, което се финансира от членски внос и – при особено интересни мероприятия – малко поддръжка от градската администрация. Голяма помощ би било, ако Българският културен институт в Берлин подпомагаше работата на дружеството. За съжаление може да се каже, че през годините само в съвсем малко случаи дружеството получи оттам „мъничко“ помощ.

За нашата тема е интересно, че последната голяма българистична проява в Лайпциг се появи – вече извън университета – на Лайпцигския панаир на книгата през 1999 г. На всеки от тези панаири организаторите определят една страна като специален участник. През 1999 год. това беше България. Беше привлечен като съветник моят колега доцент д-р Ендлер, който трябваше да конципира и организира изложба за културните отношения между Лайпциг и България. Специална атракция беше демонстрацията на първия български вестник. Бяха намерени от библиотеки оригинали на първия брой „Български орел“. Копия се раздаваха на посетители. От лайпцигския печатарски музей даже бяха доставили печатарски преси, каквито са се ползвали по времето на Богоров, и посетителите можеха да наблюдават как се печата (първият български) вестник и да вземат един екземпляр – още топъл – за вкъщи. Един такъв екземпляр бе показан от д-р Ендлер на тържественото събрание на Немско-българското дружество по повод на 170-годишнината от излизането на „Български орел“ в Лайпциг, в което участва и г-жа Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ.

 

Ще ми се да ви попитам и вас: защо беше махната мемориалната плоча от дома, в който е живял д-р Иван Богоров, и дали това е практика и към други чужди граждани със заслуги към своята родина? СБЖ все още не се е отказал от инициативата плочата да се върне на мястото й. Вие подкрепяте ли това? Какво е мнението на немските културни дейци?

Според мен не бива да се обобщава фактът, че мемориалната плоча за Богоров е свалена през годините на промяната. Плочата беше от мрамор, шрифтът кирилица. Кирилицата явно беше тълкувана като руски текст и плочата беше изцапана грубо по време на манифестациите през 1989-та. Трябва да се спомене също, че в текста имаше от самото начало грешка в немскоезичната част. Още една причина за свалянето й беше, че тя се намираше на здание, принадлежащо до това време на държавно предприятие, наследник на традиции на фирмата Брайткопф унд Хертел, която бе печатала „Български орел“. Предприятието беше закрито, с това разрешението за поставяне на плочата престана да важи. Плочата беше свалена. Тя се пази в исторически музей в Лайпциг.

Нова плоча би могла да бъде поставена на сграда, която се намира на мястото, където е била къщата, в която е живял Богоров. За такава инициатива е необходимо съгласието на собственика на къщата, което още не е получено. Градската администрация би могла да вземе страна по този въпрос, ако съответната сграда беше градска собственост. Културни дейци е много широко понятие. Поставянето на такива плочи, според моите наблюдения, в грижите за много богатото културно наследство на града заема много скромно място в съвременната общественост.

В дома, където е пребивавал Иван Богоров, са живели и известни немски литератори. Знаете ли за неговите контакти с тях?

Богоров е живял в къщата на занаятчията Щол. Литератори там едва ли ще са се срещали. Може да се предположи, че Богоров чрез своите контакти с печатарите и издателите е имал възможност да се среща с представители на науката и културата в Лайпциг. С известна степен на сигурност може да се приема, че е контактувал с представители на лужичката интелигенция, чиито център е бил градът точно по времето на Богоровото пребиваване. Той е бил познат на издателите на споменатото първо славистично списание „Jahrbücher für slawische Literatur, Kunst und Wissenschaft“, в което още преди идването на Богоров в Лайпциг са били рецензирани негови публикации. Може да се каже, че лужишките сърби (по-познати и като сорби) до известна степен в Германския съюз живеят при подобни условия като българите в Турция. Точно по времето на Богоровото пребиваване сорбите също са опитали да издават вестник. Възможно е даже – както предполагат Боршуков и Йорданов – че лужичките първи журналистически опити са повлияли на Богоров при неговото начинание.

Вие как се запалихте по българския език? Само научен интерес, или е замесена и нежна българска следа?

Не може да не съм се „запалил“ по българския език, след като се бях съгласил да ме изпратят за петгодишно следване в България. Българският език и – първоначално – преди всичко негови носители бях опознал в гимназията. Когато се въведе руският език след войната, двама учители – мъж и жена – бяха българи. Така че когато имах възможност да избера в коя страна искам да следвам славистика, решението да отида в България не беше съвсем случайно. Голям дял в събуждането на моя интерес за българския език имаше също и една отлична учителка – г-жа Чакърова, която водеше през първите семестри специални часове по български език (като пристигнахме, не знаехме почти нищо за този език) за нас – първите немски студенти след войната в България (бяхме четирима). Българската граматика ми се видя толкова интересна, че с моите въпроси сигурно съм дотягал немалко на госпожата. Разбрах, че българският език е най-интересният от славянските езици (по-късно ми стана ясно, че това се корени във факта, че е балкански език). Така доста бързо успях да проговоря и пиша на български. Този факт ми беше от голяма полза, когато през зимната ваканция в Боровец се запознах с ученичка от „търговската гимназия“ в София, която през 1955 г. стана моя жена. Този факт също е интересен за вашия въпрос. Като български зет живеех до края на следването в българско семейство, където можах да усъвършенствам моя български докрай – даже с шопски примеси.

Вашите заслуги за популяризирането и утвърждаването на българистиката в Германия са големи. Какво ви донесе това и чувствате ли се удовлетворен от работата си?

Донесе ми, че съм отдаден на моята работа, също и през 24-те години след пенсионирането ми, когато в три български университета можах да помагам при развитието на приложната лингвистика и обучението на преводачи. Моята библиография обхваща повече от 250 заглавия и моята работа бе призната по най-различен начин от университетите, в които съм работил, и от Българската академия на науките. Избран съм също за член и на Академията „Leibniz-Sozietät der Wissenschaften zu Berlin“.

Трудно ли се изгражда добър образ на България в страна като Германия? Питам ви, защото освен в езиковедските науки, бих ви нарекла доброволен посланик, който като добър познавач на българската история, култура, изкуство, манталитет, дълги години се опитва да гради добър образ на нашата страна сред сънародниците ви.

В годините до 1990-те политическите условия предлагаха относително добри условия за работата ми като българист – и като представител и разпространител на знания за България. Даже при положение, че в условията до промяната имаше известни ограничения. Възможностите за такава дейност сега са доста ограничени от други фактори, и се старая да използвам всяка възможност да правя нещо за разпостранение на знания за България. Неслучайно немско-българският и българо-немският речник (всеки от тях с около 100 000 единици), които създадохме с много труд с колегата Ендлер, не са излезли в немски издателства, а в български. Граматика на българския език за немци, която написахме с трима български колеги, излязла в Хамбург през 2003 г., все още не е разпродадена. От друга страна, когато човек се „рови“ в интернет за издадени още в ГДР книги, както „Lehrbuch der bulgarischen Sprache“ (Лайпциг 1987 и 1990 г.), или издадения 1962 г. в Лайпциг българо-немски речник, претърпял в Германия и България 12 издания (по цените за употребявани екземпляри) може да бъда – като един от авторите – доволен.

Кои каузи най-много отстоявате и се борите за тях в името на имиджа на България? Как се приемат вашите тези?

Напоследък работя преди всичко с писането на рецензии за нова литература за България или от България. Те излизат в медународно цененото списание „Kritikon Litterarum“. Някои актуални текстове публикувам и в немски или български списания или сайтове. Все пак вече съм в напреднала възраст, а участието в международни мероприятия трябва сам да финансирам, което за пенсионер почти не е възможно. А когато ми се обадят да направя нещо, което ще послужи на разпространението на знания за България, ще бъда готов, ако ми го позволяват силите.

Преди няколко години един от нашите президенти призова да приемем латиницата. А ето че вече като страна-член на ЕС нашата кирилица стана официална азбука. Какво е вашето мнение: кирилицата български принос ли е в културата на славянството и Европа ?

Да! Един пример за това мое мнение: Със заглавие „България в Европейския съюз – „кирилизация“ на Европа?“ изнесох (на немски) доклад в Немско-българското дружество в Лайпциг, който беше изслушан с голям интерес. В обработена версия докладът излезе 2014 г. в сп. „Kultursоziologie“, списание с читатели особено в кръгове на интелигенцията. Българската версия е излязла в сп. „Наука“, бр. 3/2016.

От 2013 сте чуждестранен член на БАН, почетен доктор на два български университета. Това отразява ли се на вашите научни занимания и отношението ви към нашата страна и нейната култура?

Разбира се, ценя високо всички почести, които ми бяха оказани, между другото и отличието „Златно перо“ на СБЖ. Чувствам тогава, че през моя живот съм работил ненапразно, чувствам благодарност спрямо всички, които са ми показали по този начин своята положителна оценка.

Снимки Иван Василев

Сподели в
 

„Ако има нещо, от което се нуждаем в българската журналистика, това е отговорност и пред собствения си занаят, и пред чуждия. Самият факт, че медиите направиха на пет стотинки един политик, който се показа такъв, какъвто е, показва, че свободното слово в определени случаи е на почит!” - споделия големият българско художник

22.10.2017/20:49

Германското издание на „Спутник“ публикува ексклузивно интервю с Дорис Шрьодер-Кьорф. Автор на интервюто e Матиас Вите. В настоящата си битност тя е втори мандат депутат от Ландтага (местния парламент) в Долна Саксония, където преди седмица спечели директен мандат от Социалдемократическата партия.

20.10.2017/10:05

Това са думи на невероятен наш съвременник - Джеймс Балог. Те изразяват същността му като човек и майстор на камерата, които може да се изразят с една дума: тревога! Неговите снимки не могат да се гледат спокойно, те действат като шок върху съзнанието и чувствата на днешния човек, прекалено задоволен от благата на неудържимата, и в крайна сметка гибелна, техническа революция. Шок от непознатата, наистина невиждана красота – и от това, което тя вещае...

17.10.2017/11:39

Леонид Млечин е един от водещите руски журналисти с богата творческа биография, която си има и своите последствия в авторитетните награди, с които са оценили журналистическата му дейност. Но преди всичко Леонид Михайлович е председател на УС на Международната академия за телевизия и радио и в качеството си на такъв преди дни беше в България във връзка с проведената у нас ХІІІ Международна конференция „Тероризмът и електронните медии.

04.10.2017/11:33

Емблематичният не само за германската, но и за световната журналистика разследващ репортер – Гюнтер Валраф – навършва днес 75 години. Носителят на редица международни награди за разследваща журналистика и на Международната Ботевска награда за 1986 година (заедно с Марио Бенедети от Уругвай, Нил Гилевич от Беларус и Дмитро Павличко от Украйна) не е фен на празнуването и шумните юбилей.

01.10.2017/13:24

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Генералният секретар на ЕФЖ Рикардо Гутиерес известява в писмо до председателя на УС на СБЖ, че МФЖ и ЕФЖ са сезирали Платформата за защита на журналистиката на Съвета на Европа за случая с Виктор Николаев. Българското правителство ще бъде поканено за обяснения по поведението на вицепремиера Валери Симеонов

11.10.2017 /16:39

За пореден път сме свидетели на възмутително, арогантно и несъвместимо с демократичните норми поведение на властимащи спрямо журналист - откритите заплахи, отправени в ефир към телевизиониния водещ Виктор Николаев от депутата на ГЕРБ Антон Тодоров и от вицепремиера Валери Симеонов.

08.10.2017 /13:06

СБЖ категорично осъжда заканите в ефир към телевизионния водещ Виктор Николаев, отправени от депутата на ГЕРБ Антон Тодоров и от вицепремиера Валери Симеонов. Подобно поведение е открито покушение срещу свободата на словото, а тя е фундамент на демокрацията

06.10.2017 /20:06

 Мнения

Журналистиката е огледало, макар и често криво. Но не тя е виновна за онова, което отразява и в част от което я е превърнал политическият модел, оседлал обществото ни. Единството на гилдията днес е по-нужно отвсякога. Иначе и този път възмущението от властимащите наглеци ще излети само в свирката на непомръдващия локомотив „Гражданско общество”

08.10.2017 /17:54 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Пояснявам: Ако слушате редовно Българското национално радио (БНР). И още по-конкретно – програма „Хоризонт“. Е, сега да си дойдем на думата.

19.09.2017 /16:38 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки