Евгения Атанасова: Пожелавам на младите колеги да не се продават

23.07.2017 /21:35 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Евгения Атанасова

Известната журналистка от БНТ представи наскоро на фестивал в Братислава поередния си филм за Христо Явашев-Кристо - „Плаващите кейове”, а до края на годината ще излезе и едноименната й книга

Евгения Атанасова е едно от популярните лица на Българската национална телевизия. Родена е на 25 юли 1967 г. в София. Баща й Атанас Атанасов има дълга кариера в различни български медии. Евгения завършва Факултета по журналистика в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ и още преди да се дипломира започва работа в БНТ.

Днес чаровната колежка има натрупан вече близо 30-годишен телевизионен опит от новините до публицистиката. От „По света и у нас“, през „Панорама“, „Екип 4“, „Вижте кой“ и в момента е една от водещите на „Светът е 7“. Автор е и на седем филма за световноизвестния български художник Христо Явашев-Кристо. Последният филм от тази поредица - „Плаващите кейове“, вече събира зрители и по света.

Специализирала е в Ройтерс, в Би Би Си, в ООН и в Колумбийския университет в Мисури, САЩ. Омъжена е за писателя Георги Тенев, има дъщеря Йоана-Мария, на 11 години.

- Жени, „Плаващите кейове“ наскоро беше показан и на фестивала в Братислава „Скулптура и обект“. Разкажи откъде идва интереса ти към личността на Кристо ?

- Бях на фестивала в Братислава по покана на организаторите, заедно с Националната художествена академия по повод 120-годишнината й. Беше много вълнуващо събитие и се радвам, че имах още веднъж възможността да покажа таланта на този български художник.

Преди това филмът беше показан в Рим, на фестивала на българското кино в Берлин по покана Българския културен център, в Йена, в Хановер и в Гютерсло, Германия.

Интересът ми към Христо Явашев-Кристо е отдавна, тръгна от една негова рисунка за проекта му в Маями... Дълго време за него не се приказваше много, прокрадваха се малко неща. Когато опакова Райхстага, вече се разшумя и се заговори повече за този творец. Оттогава започнах да следя проектите му и да мечтая да се срещна с него.

За пръв път ми се отдаде такава възможност през 2005 година и отидох на „Портите“. БНТ ме командирова и влязох във връзка с племенника му Владимир Явашев. Още тогава попаднах в аурата на Кристо и Жан-Клод и видях обсебени от изкуството хора, които си играят с времето...

Да преследваш години наред идеята си и тази мечта да се осъществи за седмица-две, а после да изчезне... Започнах да правя филмите си за него заради хората, които искат да запаметят направеното от него.

Също така пиша и биографична книга за Кристо, но тя е по-дългосрочен проект. Ще я изпревари книгата ми „Плаващите кейове“, която ще излезе до края на годината и ще е именно за тази негова творба, за която е и филмът. Слава Богу, Кристо е здрав и продължава да твори, макар и на 82 години.

- Да минем към твоя личен професионален избор. Защо реши да станеш журналистка?

- Ако трябва да се пошегувам, ще кажа: защото не обичам математиката. Но всъщност истината е, че семейството ми е свързано с журналистиката, баща ми е журналист. Като дете рисувах добре, даже бях приета в Художествената гимназия. Но после се отказах, реших това да ми е хоби, по-късно исках и архитектура да кандидатствам. В края на краищата кандидатствах журналистика и не на първата, а на втората година ме приеха. Пишех в културните отдели на вестниците „Отечествен фронт“ и „Народна младеж“, после изненадващо дойде телевизията. Разбрах, че там може и да не е като във вестник, но визията, това, да покажеш нещо и то да въздейства силно, ме очарова. Така че моето писане и телевизията се допълниха в живота ми.

- Лесно или трудно ли е да си журналист днес и то в обществена медия ?

- Може и да е лесно за някои, но на практика не е. Аз съм взискателна в работата си, пое ме старата школа от самото начало и съм научена да бъда взискателна и отговорна.  И Нери Терзиева, и Иван Гарелов ме научиха на много неща, после сама продължих и извървях моя си път в професията.

Гледам много отговорно на работата си и на всяка дума, която написвам и казвам. Поради това през всичките тези години на преход и какви ли не политически страсти смея да твърдя, че името ми не засегнато и свързано с никого. Не съм била в услуга на нито една партия или власт, само и единствено в услуга на зрителите, надявам се... Старала съм се да бъда себе си и да отстоявам принципите си и позицията си.

Ето, при Кристо много добре е изразено – не получава пари от спонсори, не приема комерсиализация на проектите си. Примерът му е в това - собствена мисъл и позиция, а не жертва на обстоятелствата.

Имам своите политически възгледи, но не ги натрапвам никому и се старая да не бъркам професията си с тях. Искам да бъда обективна и да съм безпристрастна, каквато позиция налага една обществена медия. Независима. Едно е човек да прави коментар и да има мнение, друго е да го вменява и да го натрапва от инстанцията на високата камбанария...

- Как гледаш на днешните медии - и на електронните, и на печатните, които доста понамаляха?

- Много съжалявам, че печатните издания са все по-малко, че тиражите им падат, че таблоидният формат превзе печата. Всеки път, когато отида във Великобритания, виждам как сериозните издания имат своето важно място в общественополитическия живот на страната.

Съжалявам, че международната тематика у нас все по-малко се застъпва или ако я има, тя е един бръснещ поглед към събитията... А ние живеем в такъв глобален свят, свързани сме с останалите по света. Преди имаше по-добра традиция. Имаше сериозни вестници и по-балансирани.

Що се онася до електронните медии, виждам, че те са превзели съзнанието на хората до голяма степен. Затова са и много важни. Медиите на настоящето са определено електронните!

Трябва да има телевизия като Българската национална, която да не зомбира хората с евтини забавления, а да представя и публицистика, алтернативно съдържание, повече култура, в нея да могат да се огледат и малцинствата. На фона на политическия пейзаж у нас, мисля, че БНТ се справя добре.

Разбира се, винаги има какво още да се желае, но съобразено със средата и оскъдния, нищожен бюджет, тя, наистина, се справя добре. БНТ стои сериозно и стабилно и зрителите я припознават.

Не е редно да се мери с един и същи аршин, рейтингите на обществените медии почти в цяла Европа не са на първо място. Но те поддържат добрия вкус – без чалга предавания и други подобни, силно комерсиални предавания с евтино съдържание. За съжаление, частните телевизии бъркат забавлението със сериозното.

- А какво е отношението ти към фалшивите новини ?

- Те са продукт на социалните мрежи, които пък са обсебили съзнанието на хората. Мнозина изглежда имат потребност от фалшивите новини, не ги интересува дали това е истина...

За съжаление, фалшивите новини са много опасни. Особено по време на избори – и във Великобритания, и във Франция, и в САЩ... Пък и у нас. Всъщност, те дискредитират политически личности, застрашават демократическите процеси в обществата. Те са като вирус, заразни са. Ако нямаш имунитет, те поразяват.

- Имаш ли образци в професията и какво мислиш за учителите в живота?

- Дължа много на баба ми - Невена Донева. Бог да я прости, тя ми беше добър учител по литература. Учителите са, за да дават базисни критерии и познания за нещата от живота.

Учители са ми били и хората, които споменах – и Нери, и Иван Гарелов. Нери ме учеше как да представям новината, Гарелов ме учеше на точност и политическа коректност, защото „Панорама“ беше и продължава да е политически балансьор в сложни политически ситуации.

Смятам, че съм се учила и от моите специализации в чужбина. Когато надграждаш, срещаш много учители. Хората, с които съм разговаряла, са ме учили също – учат ме да съм все по-добра и по-добра... Тогава и кариерата ти върви по-леко. Не искам да фаворизирам никогото, всички уроци са ми важни.

- На какво учиш дъщеря си Йоана-Мария?

- Бих искала да й помогна да намери собствения си път. Искам да стане хармонична, Леонардова личност. Да обича природата, да умее да й се радва, да разграничава доброто от злото, важното от неважното, да не се тревожи прекалено много, да не се стресира, да си създаде собствени ценности, да обича литературата, музиката, изкуствата въобще. По-малко телевизия да гледа, пазя хигиена на възприятията й...

- Какво би пожелала на младите си колеги, които тръгват по нелекия път на журналистиката ?

- Пожелавам им да не се продават, защото днес всичко има цена и етикет. Да останат верни на себе си, да обичат професията си и да я упражняват не заради парите, а заради сериозността й. Заради отговорната й мисия в обществото. Да пишат така, че след пет или десет години като го прочетат, да не се срамуват от себе си...

 

Сподели в
 

Тази книга грабва отведнъж. Още от първите редове. Сграбчва те за гърлото като изненадващо докосване до интимната същност на една обикновена и необикновена личност, която е присъствала силно в годините на младостта ни. Георги Карауланов десетилетия беше любимец на журналистите и медиите – та досега. Те го нарекоха „Човекът, построил половин България”.

03.11.2018/16:04

Отправяйки най-топли пожелания към изключителния изследовател на историята на българската журналистика, СБЖ предлага на читателите интервюто с него, взето от колежката ни Розалина Евдокимова през 2014 г. и публикувано още тогава на нашия сайт под заглавието "Проф. Панайотов: Никога да не губим способността да различаваме Доброто от Злото!"

30.10.2018/20:52

Традиционната информационна закуска в РКИЦ се оказа и прощална, тъй като за представителя на Россотрудничество и директор на центъра Павел Журавльов тя беше последна. И както се казва, времето тече неусетно бързо, така и за него мандатът му в България приключи и дипломатът потегля за Москва.

30.10.2018/19:42

Преди по-малко от месец отбелязахме годишнината от създаването на едно от авторитетните български списания - „Пламък“. Вече 95 лета то продължава да е търсено и обичано от читателите, макар и да има зад гърба си достолепна и респектираща история. Драматичните събития не успяха да угасят неговата светлина и днес то продължава да оставя неизбеляваща диря в българската литература и сред нейните почитатели и следовници.

21.10.2018/16:24

Многостранни са талантите на директорката по реклама и връзки с обществеността в списание „Осем”, която е известна актриса. Моноспектакълът й „Приятно ми е, Ива!” е едно от театралните събития на годината

20.10.2018/09:58

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Всяка година около Деня на народните будители СБЖ връчва своите годишни награди на онези журналисти, отличили се през дванайсетте месеца. Верни на традицията, в клуб „Журналист“ в СБЖ се стекоха представители на перото, словото и електронните медии не само от столицата, но и от страната, за да присъстват на церемонията по връчването на наградите.

09.11.2018 /23:07

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер“ кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /21:13

Спомняйки си на днешния двоен празник за най-ярките имена в наша история, разбуждали гражданско, революционно и отговорно съзнание в обществото ни, виждаме все хора на духа, на словото, на устрема и всеотдайността. Остро ни е нужно и днес увлечението по техния пример и тяхната мисия. Особено в журналистиката. Ето защо СБЖ припомня един от образците на Ботевата публицистика - „Политическа зима”

01.11.2018 /03:23

 Мнения

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер” кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /11:20 | Източник: СБЖ

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки