Доц. д-р Светлана Божилова: Дефицитите в закона превръщат БНТ и БНР в еднолични дружества

10.07.2017 /17:16 | Автор : Майя Любомирска | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Снимка: Личен архив

С преподавателя от Катедра „Радио и телевизия“ доц. д-р Светлана Божилова разговаряме часове след голямата дискусия, организирана от СБЖ, за бъдещето на "Радио България", и седмици преди да приключи поредният конкурс за генерален директор на БНТ.

Две събития, които само на пръв поглед могат да бъдат оценени като различни. Истината обаче е друга. И тя е, че перманентно и в БНР, и в БНТ гръмват шумни конфликти, колегите излизат на протести, започват бурни спорове.

И тъкмо защото Светлана Божилова е била и от двете страни на барикадата: като член на националния медиен регулатор, представител на България в Постоянния комитет за трансгранична телевизия и Европейската платформа на регулаторните органи, искам да разбера от нея къде е разковничето на тези медийни трусове. Оттам започва и увлекателното ни събеседване:

- Доц. Божилова, защо в БНР и БНТ непрекъснато изскачат някакви кризи?

- В Закона за радиото и телевизията в раздела за обществени медии има много дефицити, които пораждат възможност за конфликтни ситуации и за неизпълнение на обществените функции на БНР и БНТ.

- Тогава нека да започнем от дефицитите в управлението на обществените медии. Като известен медиен експерт и професионалист сте била и от двете страни на медийната барикада, ако се изразим образно. Кажете откъде извират тези проблеми?

- Провеждането на конкурс за генерален директор на БНР и БНТ не може да бъде панацея. Не бива да се делегират толкова много права на един човек и да се изисква от него да променя организационно творческата и управленска структура на всеки три години.

По принцип управлението на обществените медии е колективна дейност, в конституирането на органите участват различни институции и професионални сдружения. Никъде в Европа няма този парадокс: генералният директор да избира своя управителен съвет, който е колективен орган, и де факто с неговото избиране властта, свързана с управление и реформиране на БНР и БНТ, остава в един човек. Нещо повече: СЕМ подписва мениджърски договор с общи клаузи и изисквания и след това казва, че няма механизми за последващ контрол, свързан с неговата дейност. Т.е Законът дава шанс БНР и БНТ да бъдат нещо като еднолични дружества в обществена полза.

- Какъв  е опитът в Европа при управлението на обществените медии?

- В различните страни има различни форми на организация и структуриране на управителните съвети. Важно е да се подчертае, че управлението на обществени медии е двустепенно: има изпълнителен директор  и надзорен съвет, който следи за целесъобразността на харчене на средствата в бюджета, програмната политика, цифровизацията, защита правата на потребителите.

В ВВС този надзорен орган се избира по предложение на различни институции. И самият надзорен съвет избира изпълнителен директор, който си предлага изпълнителния съвет.

Във Франция например квотите на управителния съвет се формулират от Висшия съвет по аудио-визия, от работещите вътре в медията, от Сената и Националното събрание, но и научни и културни институции. И по този начин този орган не може бъде функция от един човек.

При нас – по силата на Закона, генералният директор е и председател на управителния съвет и оттам се пораждат еднолични решения, които създават трусове. Такова е решението, с което се правеше опит да бъде закрито Радио България, например. Такова беше решението за освобождаването на Лили Маринкова. В БНТ периодично има колизии, свързани с промяна на структурата на управлението или вътрешно-продуцентските правила.

Според мен организационната структура и продуцентските звена трябва да бъдат устойчиви, трябва да са плод на устойчива вътрешна нормативна и законова уредба. А при избора на нов генерален директор да се решават параметрите на програмната политика, на творческата дейност, на инвестициите в качествен радио или телевизионен продукт.

В Германия например по силата на Федералния договор са изписани 111 институции, които делегират свои представители в обществения съвет и общественият съвет избира 9-членен управителен съвет. Отново има двустепенна система.

При нас – СЕМ нямал надзорни функции, идват финансовият надзор и надзор по линия на различни институции. Големият проблем в България  е, че в управлението на обществените медии няма надзорен орган. Неговите задължения са размити  в много институции и това поражда липсата на ефективен надзор.

Ако се върнем пак на европейския опит, в обществения съвет в Германия се включват представители на най-значимите сдружения, културни, научни институции, агенции, синдикални организации. При нас общественият съвет е проформа и функция на предложенията на генералния директор - както е в БНР, и на Управителния съвет в БНТ. Има едни органи, които са назовани така като демократична дреха, но начинът, по който те се конституират, не отговаря на европейските стандарти за обществена медия.

- Това означава, че са наложителни промени в законодателната база?

- Задължително трябва да има нов устройствен закон за обществените медии, тъй като, откакто съществува този закон, при избора на генерален директор той генерира непрекъснато напрежения, протести, промени. Което говори, че когато в един закон няма устойчива уредба на структурите на такива огромни предприятия, които работят в обществена полза, но става въпрос за стотици милиони, те не могат да функционират адекватно въз основа на десет страници предложения и всеки да започва да преструктурира и реформира БНР и БНТ все едно от него започва.

От друга страна, няма как тези медии да бъдат обществени, докато не заработи Фонд „Радио и телевизия“. Там бюджетът трябва да бъде консолидиран. Нека да има целева субсидия от държавата, но докато не се събират и минимални месечни суми – ние иронизираме, че в Македония и  Румъния е на електромер, обаче у нас, при близо два милиона  и половина домакинства по данни на НСИ от преброяването през 2011 г, само по два лева да се плащат месечно, това надхвърля досегашните бюджети на националното радио и телевизия. Така и самите медии ще бъдат принудени да гледат към обществото и гражданите, ще се интересуват от техните оценки на програми, потребностите им  от предавания, а не непрекъснато погледът им да бъде обърнат към политически институции.

-Може ли да бъде преодоляна политическата зависимост? В момента тези институти са държавни радио и телевизия, защото се издържат от държавния бюджет изцяло?

-След като се финансират от държавния бюджет и при рестриктивни условия от реклами и спонсорства те наистина не могат да бъдат обществени.

Нужно е първо, независимо финансиране от фонд „Радио и телевизия“, второ,  независимо управление като надзорният съвет е всъщност гарант и буфер между политически и корпоративни интереси, и трето, програмната политика в полза на обществения интерес.

Най-важно в обществените медии е програмната политика. Въз основа на тази програмна политика и програмите, които се правят, на практика се решава финансовото изражение на тази политика. Когато БНТ или БНР нямат необходимата слушаемост или гледаемост, нека да погледнат практиките в европейските страни.

Когато говорим за обществената мисия на БНР и БНТ – те трябва да работят не за малки, а за значими социални групи, като включват и малцинствените, и да покриват потребностите и интересите на националната аудитория, ако тя наистина финансира чрез такси продукцията им. И така няма да бъдат и зависими от политиците. Управлението не функционира адекватно, защото програмната политика и развитието на многопрограмна схема е в основата на смисъла на съществуването на обществените медии.

Ако погледнем сега предстоящия конкурс за избор на генерален директор, там е написано едно многопрограмно развитие. Но това развитие трябва да е свързано с основни ангажименти на обществените медии към националната аудитория. Това означава: детски и младежки предавания с адресат  към бъдещето на страната. Образователни предавания – виждаме как всички конфликти в страната слизат на равнище нисък образователен ценз, неспособност за социална интеграция, неспособност за социално включване. Културна функция, която ще промени ценностния хоризонт на аудиторията. Дискусионност. Едно от основните изисквания в Декларацията на европейските медии е да има плурализъм и дискусионност във всички области на социалния живот, защото само при плуралистично разглеждане на проблемите може да се намери адекватно решения.

Дискусионните предавания са много малко в БНР и БНТ, а в БНТ икономическата и социалната проблематика почти не присъстват. БНТ върви по петите на търговските медии, където има блокови предавания. В основата на тези блокови предавания е енигмата на водещия и коктейл от редакционни приоритети на съответните търговски оператори да спечелят голяма аудитория.

- Защо обаче в БНР и БНТ слагат знак на равенство между блокови и дискусионни предавания?

- Блоковите предавания са свързани с една личност в часовия пояс, те нямат ясна редакционна политика по отношение на дебат, свързан с икономика, финанси, социални политики. Те правят коктейл от теми на деня, свързани с дневния ред на самата медия.

Аз смятам и продължавам да смятам, че трябваше ясно и дефинитивно да бъдат поставени акценти в изискванията към многопрограмното развитие на БНР и БНТ. Цифровизацията, за която стотици милиони даде и Европейската комисия, и българското правителство, не само не се състоя, в момента самият мултиплекс, на който трябваше да бъде програмата на БНТ, е изключен и са преместени други програми на друг регионален мултиплекс.

Например във финландската обществена телевизия, която винаги се дава са пример, пък и по размери Финландия е близо до България, там в мултимедийните платформи има платформа за преквалификация, за образование, за безплатен достъп до културни събития, до библиотеки – т. е.  обществената функция културна, образователна е сведена на равнище мултимедийни платформи в интернет среда. И така има не просто качване на предавания, а конкретни политики, обогатяващи програмните политики на основните канали.

- Какво ще кажете за регионалните медийни политика на БНР и БНТ?

- Бих сложила  като много важна тема и акцент регионалните политики. В момента в Европа най-гледаните канали на обществените телевизии са регионалните. Давам пример с ARD - национален оператор с национално покритие в цяла Германия, където всяка провинция има по няколко часа своя програма. По този начин се интегрират регионите на национално равнище. И зрителите знаят какво се случва в полето на икономика, финанси, култура, образование. Не на институционално и национално равнище, а на регионално равнище.

Същото е и с  France 3 – миналата година по Статистическия годишник на Европейската обсерватория по аудио визия с 5% пункта е пред France 2, което говори за тенденции за регионализъм.

- Да се върнем на темата за блоковите предавания?

- БНТ трябва да се откаже от блоковите предавания. БНТ има възможност и ПТС и в онлайн среда да предава концерти,  като прозорец към света, театрални, камерни спектакли, всякакви интересни събития, фестивали, електронно правителство, безплатен електронен достъп до Националната и университетски библиотеки. От телевизията и радиото казват, че няма пари, но нито веднъж генерален директор на БНР и БНТ или СЕМ – въпреки че нямат законодателна инициатива, не поискаха от политиците да заработи фонд Радио и телевизия.

7 милиона отиват за аудиовизуална продукция. Къде е документалистиката, къде са поредиците за култура, изкуство, история, археология, с които ние ще се представим пред европейските страни? Защото няма да се представим пред европейските страни с „Под прикритие“. И ако е вярно, че сериалът е продаден в 168 територии, къде са постъпленията? Постъпленията за 6 месеца от реклама, спонсорство и продажба са 4-5 милиона. Това е абсурдна ситуация.

Липсва институцията програмен директор. Тъй като излъчвам младежки предавания в БНТ2 , такава институция програмен директор на БНТ няма. Има самостоятелни директори, но няма ефективен координационен център да се гледа да няма повторения на теми, гости, сюжети, дългосрочна стратегия в определени области на културния и социално-политическия живот, когато се правят документални поредици и т н, което е абсурдно. Институцията програмно-координационен център и програмен директор отсъства, поради което никой не знае какво се случва. Няма единна програмна стратегия на националната медия.

Ако се избере сега нов генерален директор до ноември въз основа на тази концепция, би трябвало да се проучат потребностите на аудиторията от определени предавания, да се направи програмен каталог с предаванията за следващата година, и ако няма БНТ капацитет да го направи, да се предложат на конкурс.

Бедата е, че у нас е абсолютно деформиран продуцентският пазар, защото той се занимава предимно с развлекателни функции и добре, че започна да прави сериали. Това е, защото изчезнаха изискванията в лиценза на големите телевизии, свързани с часове програма за детски, младежки, културни, образователни, за малцинствени групи, лингвистични. Тъй като СЕМ през годините  променяше лицензите под въздействие на играчите на пазара, които казват, че нямало потребност от такива предавания. И сега се чудим: леле, какво се случва с младото поколение, с грамотността, с културните ценности и агресията. Като ги няма тези програми – това е аурата на обществото. Медиите са част от културната аура на това общество.

На този етап в дневния ред на обществото, за да се случат обществените медии, трябва да бъдат преодолени тези много съществени законови дефицити, които дават шанс за деформации, за политическо и корпоративно вмешателство в политиките и управлението на медиите.

На политиците това статукво им е много удобно и докато няма имунна система професионалната общност, като цяло и вътре в медиите да поставя непрекъснато въпросът – както се случи с "Радио България", никой няма да реши проблемите вместо нас.

- Говорим за имунната система на професионалната общност, но Общото събрание на СБЖ, която е най-голямата професионална организация, дебатира и проблема с отсъствието на професионални теми, които вълнуват гилдията.

- Така е и беше приета идеята от есента всеки месец по актуални, значими теми да има такива дебати, които да не приключват с говорене само, а с конкретни предложения към институциите, които могат под натиск да решат едни или други проблеми. И в хода на обсъждането се предложи темата регионални медии – една много чувствителна тема, свързана не само с финансирането, а със зависимостта и редакционната политика. Обществените медии – управление, финансиране и програмна политика.

И още един наболял проблем в българската медийна среда, който беше дебатиран – собственост и редакционни политики. Ако  обществените медии са функции от политически намеси, в търговските медии има политико-корпоративни интереси и в този контекст искам да кажа, че България е уникална – вместо да създава независими медии, тя тиражира всяка година нови партийни медии, което говори че няма плуралистична среда и че всяка политическа партия търси парцелиране на публичното пространство като аудитория и война между тези аудитории.

Защото ако обществените и търговските медии изпълняваха функцията си по закон да са плуралистични, да са независими от корпоративни и политически интереси, нямаше да се стигне до политическа медия. В Австрия е забранено със закон съществуването на политически медии. Във Франция и Великобритания никой няма да си помисли всяка партия да има политическа медия.

- На Общото събрание на СБЖ единодушно е прието и предложението да има мониторинг на конкурса за генерален директор на БНТ. Как коментирате тази идея?

- Мониторингът е изключително важен от гледна точка на тези дефицити по отношение на обществените медии, а също и дефицити, свързани с конституирането на СЕМ и превръщането му в независим специализиран орган, който  защитава обществен интерес. Всички предложения на европейските институции от създаването на закона до сега са изискване на квалифицирани мнозинства при избор на членовете на СЕМ от парламента, а не всяко управляващо мнозинство да прекроява структурата на регулатора и броя, за да може да сложи свои хора.

Дори се предлага квалифицираните мнозинства да са с три четвърти, за да бъдат хората относително отстранени от политическите партии и най-вече това да са хора с професионален авторитет и обществен престиж, не пред политическите партии, а пред обществото. Обикновено, когато се избират членове на СЕМ, се прави допитване до обществото какви хора биха предложили за членове на СЕМ. През годините това е правено 2000-2003 г.

Президентът трябва в своя избор да избере сред номинации от професионални структури, той да има решаваща дума. И когато такъв дефицит има при конституиране на СЕМ и такива дефицити при функционирането на обществените медии, то изборът на генералният директор е изключително важен.

Този мониторинг повтаря една практика от 2003 г. . да бъде под патронажа на Международната федерация на журналистите и Медийния комитет към Съвета на Европа. За да има наистина не просто тежест, а за да бъдат синхронизирани изискванията при избора с утвърдени европейски стандарти.

Изключително важно е от хората, които правят мониторинга, да има юрист, финансист, медийни експерти и журналисти. Защото само тогава ще може цялостно да се оцени концепцията на кандидатите за генерален директор – не просто като книжен вариант на красива концепция, а за нейната ефективност.

По Закона да достъп до обществената информация този екип, който, нека да подчертаем, няма да е СЕМ в сянка, а от името на професионалната гилдия и обществото, ще  бъдат наблюдавани процесите, свързани с избора на генерален директор. Тъй като там има много заложени критерии, но те са твърде общи, и за да има реална оценка, не бива да се повтарят грешките от предишните конкурси – да са написани едни критерии, които да се интерпретират субективно от всеки член на СЕМ, така, както се случва при лицензирането в европейските практики, тези критерии трябва да имат тежест.

За критериите трябва да има скала от 0 до 10, всеки член на СЕМ да има индивидуална карта, която да е публична, да дава оценка по тези критерии, в резултат на което в крайна степен да има мотивирано решение и на индивидуално равнище за избора му на лицето Х за генерален директор. И тогава да се избере генералният директор с мотивирано решение, както пише в закона. Докато не се създаде такова операционализиране на избора, и най-красивите неща си остават едно пожелание.

СЕМ, разрешавам си да го кажа като човек, който е бил и от двете страни, винаги е заложник на тези, които са конституирали и избрали Съвета, и за мен е по-честно да се избере конкретен човек и СЕМ да носи професионална отговорност за своя избор, а не да се прави една демократична дреха, а предварително да се знае, че мачът е свирен и кой ще бъде избран. Това е много по-нездравословно за медийната среда, отколкото СЕМ да каже: ние назначаваме или избираме еди-кой си. Защото в закона не е казано, че има конкурс. Това са луфтове в закона, които трябва да бъдат отстранени.

- Говори се, че мачът за избор на генерален директор е свирен?

- Няма защо да се сърдим на политиците, че те се опитват да се намесват в дейността на СЕМ и да си търсят удобни медии от гледна точка на своя политически интерес. Кандидатите за директори и СЕМ не трябва да тичат при политиците – било официално, било неофициално. Но след като в процеса на избор СЕМ е бил зависим от една или друга политическа партия, кандидатите за генерални директори тичат от една партия на друга, защото знаят, че другаде ще се реши изборът.

За мен най-некрасивото в тази дискусия е, че в медиите трайно прозвуча как новият президент трябвало да си назначи свои хора. А смисълът и на ротацията, и на мандатността е да има разминаване между институциите, които делегират права, и функционирането на съответния орган. Тоталното ни безхаберие по отношение на думичките независим, специализиран, в обществен интерес, приемането им като демократична декорация за пореден път може да изиграе лоша шега.

- Но ние виждаме поведението на членове на СЕМ по начин, който показва, че са властелини на медиите?

- Те се държат така, защото не са зависими от професионалната общност, не са зависимо от обществото, те са зависими от институциите, които са ги назначили. И в този смисъл се чувстват недосегаеми. Забравят, че са част от професионална общност, че в СЕМ са за кратко и пак ще се върнат.

СЕМ не играе на страната на журналистите и на обществото, а е една продължаваща ръка на институциите, които са го избрали.

 

 

Сподели в
 

Наскоро разгръщах архивите си, сиреч бумагите, които някога съм счел за ценни и към които в повечето случаи никога повече не се връщах, въпреки първоначалните ми намерения.

13.11.2017/19:01

Наричат я с много любов един от символите на Москва, град в града, пътя до седмото небе и с още много други ласкави имена… Но тя си остава тв кулата „Останкино“, откъдето тръгват всички новини по света и Русия и която е приютила много телевизионни канали и радиа. Достатъчно е само да споменем Първи канал и НТВ, а другите се равняват по тях.

08.11.2017/11:23

Хора като него са същинска рядкост. Те – като никой друг, дават живец на всяка компания, на всеки разговор, на всяко селце или град. Благодарение на дарбите, с които Господ ги е дарил и погалил като щедър орисник...

24.10.2017/19:22

Със Златния глас на Родопите Валя Балканска се срещаме преди известно време, този път пред фонтаните на Народния театър. Пътят от служебния вход на театъра до сцената се изминава само за пет минути време, а на нас ни отне повече от половин час, защото почти на всяка крачка ни спираха хора от различна възраст, но като че ли май повечето бяха млади, които й целуваха ръка или нея самата, или пък искаха да се снимат с нея.

24.10.2017/15:24

„Ако има нещо, от което се нуждаем в българската журналистика, това е отговорност и пред собствения си занаят, и пред чуждия. Самият факт, че медиите направиха на пет стотинки един политик, който се показа такъв, какъвто е, показва, че свободното слово в определени случаи е на почит!” - споделия големият българско художник

22.10.2017/20:49

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

Представяме ви декларацията на върховния представител по външната политика и сигурността Федерика Могерини от името на ЕС по случай Международния ден за прекратяване на безнаказаността на престъпленията срещу журналисти - 2 ноември:

02.11.2017 /21:39

Председателят на УС на СБЖ честити празника на цялата колегия и на всички хора на духа, разбуждащи най-доброто в човешката природа, но и призовава към размисъл за същността на тази голяма мисия

01.11.2017 /07:24

 Мнения

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Източник: СБЖ

Едно „общо събрание" на СБЖ, еволюирало в цинична демонстрация на къса памет, неблагодарност за години водена битка с ненаситни и алчни „емблеми" на българската компрометирана журналистика! Ако можеше да бъде обезглавено на часа, ръководството на СБЖ вече би било в миналото!

30.10.2017 /10:20 | Автор: Цецка Бончина, председател на 27-мо дружество на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 11 гости

Бързи връзки