Зафер Галибов: Фалшивите новини са вид вербален тероризъм

04.07.2017 /13:50 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Зафер Галибов. Снимка: Румяна Костадинова

Известният фотограф-художник разказва за новата си книга „Светлописите”, посветена на възрожденските фотографи, за пристрастията си в изкуствата, за избора си на професия, за силното социално послание на фотообраза

Роден на 2 март 1946 г. в София, Зафер Галибов е един от водещите фотограф-художници в България. Автор е на емблематични фотографии, между които и на Владимир Висоцки, събрани и издадени в чудесен албум още през далечната 1994 година.

Реализирал е над 20 изложби в чужбина – в Париж, Виена, Залцбург, Ерусалим, Тел Авив, Москва, Варшава, Копенхаген, Солун, както и на повече от 50 у нас. Носител е на множество награди. Участвал е в научните експедиции в Непал през 1987 г. и в Антарктида през 2000 г.

Има докторска степен по изкуствознание и изобразителни изкуства, както и магистратура по културология в Софиския университет „Св. Кл. Охридски”, и магистратура по електроинженерство в Техническия университет. Преподава фотография във Факултета по журналистика и масови комуникации в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“.

Преди няколко дни беше премиерата на книгата му „Светлописите“ - факти, събития и практики из историята на българската фотография /1839-1959/. Едно чудесно и необходимо издание в културния ни живот, което в 264 страници е събрало уникални фотографии и професионален текст, поднесен увклекателно и достъпно на читателите. Книгата е издадена и със съдейстието на Съюза на българските журналисти.

- Зафер, кое тe накара да напишеш тази книга?

- Написах я, защото у мен имаше едно силно недоволство, едно ядосване за това, че тези стари майстори –  възрожденските фотографи, не са отбелязани като автори на снимки, които те са направили.  И така, това недоволство ме мотивира да напиша моята книга. В „Светлописите“ реших да разкажа за живота на тези стари майстори и техните фамилии и творчество в снимки, около 300 на брой, като половината виждат „бял свят“ за пръв път. Има например една снимка на двама приятели, като единият поразително прилича на Левски...

- Кое те събра с фотографията и как тя стана твоя професия и съдба?

- Кварталът, в който живеех, Коньовица, беше пълен с различни хора – евреи,  арменци, цигани, турци, но бяхме будни деца. Правехме си различни технически приспособления, дори един фотоувеличител. По-късно завършихме техникуми и технически университети.

Бил съм 14-годишен, когато попаднах на гости у мой съученик, който имаше собствена фотолаборатория. Там видях как от прозрачната течност се ражда образът... И разбрах, че един ден ще се занимавам с това...

- Повечето от твоите „попадения“ са хора на изкуството. На какво се дължи любовта ти към театъра, музиката, изобразителното изкуство, киното? Кое е любимото ти изкуство?

- Представям фотографията като приложно изкуство и най-вече чрез връзката й с другите изкуства. Като се започне от музиката, премине се през изобразителното изкуство, театъра и се стигне до киното. Захари Жандов казва „Аз идвам от фотографията” и още преди да направи големите си филми, прави страхотни фотографски попадения. Той е най-успелият фотограф в областта на киното. Такива образци и примери има и в изобразителното изкуство. Например художникът Антон Митов прави живописните си творби и по... снимки.

За съжаление, у нас фотографията никога не е била възприемана като част от палитрата на изкуствата. Ролята на фотографията е и да отразява изкуствата и самостоятелно да бъде част от тях. Фотографията пресъздава движението и показва детайлите му. Когато Франция някога подарява на света фотографията, става ясно, че с нея по-лесно се правят портрети. Фотографията освободи художниците от класическите правила в пресъздаването на перспективата и отвори пътя към модернизма

- Кое е любимото ти изкуство, Зафер?

- Музиката, танцът, киното, литературата, а от изобразителните изкуства – скулптурата. При нея се работи със светлината по същия начин както и при фотографията.

- В годините си натрупал достатъчно опит, имаш ли го все още любопитството в професията си?

- Да! Животът поднася винаги повече изненади, отколкото ти можеш да очакваш.. Но когато нещо се случи случайно, то е пак част от рутината, Господ помага на търсещите.

- На какво учиш студентите си, какво ти носи общуването с младите?

- Говориш за Факултета по журналистика? Там има друга беда. Няма специалност фотожурналистика. Преподавам в школа, която покрива тази празнота. Старая се да им давам увереността, че те също могат да са артистични и неповторими като виждане. Да разкриват собствената си индивидуалност.

- Какво е мястото на медиите в живота на българина и какво е отношението ти към фалшивите новини?

- Не мога да се съглася и да призная, че времето на вестниците и списанията е отминало. Дори мисля,че намаляването на тиражите им води до тяхната по-голяма аристократичност, уникалност и енциклопедичност. Такъв пример са списания като „Осем“, „А- specto“ и други.

Иначе за фалшивите новини бих казал, че са вид вербален тероризъм. Те не рушат сгради, те рушат душите на хората! Интернет се роди като територия на свободна форма на волеизява... Откакто съществува реалният тероризъм, го има и вербалният. Това са фалшивите новини, от тях не можеш да изчислиш вредите. Говори се само за материалните щети.

- От кого се учиш и си се учил във фотографията?

- Мога да се похваля, че съм имал едни от най-добрите учители.  Започнах като фотолюбител в кръжок на читалище „Емил Шекерджийски”. Там имах прекрасен учител - д-р Стефан Мутафчиев! По-късно в списание „Българско фото“ се учих от  най-добрите, доайените. Винаги съм се стремял и досега се уча от образците на световните майстори на камерата в света.

- Можем ли да наречем фотографията изкуство?

- В много страни е доказано – тя е изкуство. У нас засега това не е регламентирано. В областта на модата и актовата фотография има определени образци на фотографско изкуство.

- Имаш ли предпочитания към черно-бялата фотография и какви са й предимствата пред цветната?

- Никога не съм изразявал предпочитания за цвят. Черно-бялата фотография е по-пестелива, по-действена и по-ударна... Всяка една – било черно-бялата или цветната – си има своето място и значение. Важна е психологическата нагласа към субекта и обекта – и, разбира се, майсторството.  Когато едно нещо е въздействащо и хубаво, със силно социално послание, то без значение е дали е цветно или черно-бяло. Това важи в пълна сила и за другите изкуства.

- Какво е твоето послание към читателите на нашия сайт?

- Да удържим творческото съдружие, за да се случват нещата в живота!...

 

Сподели в
 

Разговор с популярни водещ на „Тази сутрин” за „Седмицата на духа” и за „хората, които все още са тук и работят, за да не сме просто население, а народ с душевност и памет за себе си”

25.05.2018/22:53

Когато видях кой е авторът на снимките на новосформираната кралска двойка Хари и Мегън, веднага, незнам защо, но се сетих, че фамилията Любомирска носи и нашата уважавана колежка от сайта Мая. Това ме запали да се разровя, за да видя къде се крият корените на модния фотограф Алекси Любомирски, който има привилегията да се брои за фотограф на кралския дворец в Лондон. Негови са серията снимки от сватбата на годината, както я броят светските журналисти.

23.05.2018/09:27

Неотдавна фондацията „Васа Ганчева“ връчи своята едноименна награда на репортерката от предаването на БНТ „Денят започва с култура“ Елица Кънчева. Присъстващите на церемонията посрещнаха тази номинация с голяма радост и не скриха своето задоволство, че младата журналистка заслужено е получила отличието. В навечерието на 24 май – Деня на българската просвета и култура си помислих, че тя е най-подходящ колега, когото да поканя да гостува на сайта на СБЖ.

22.05.2018/08:00

Преди малко повече от седмица за пореден път се разчу, че български журналист е бил бит. Това се случи в Червен бряг и пострадалият колега е Христо Гешов, който е известен със своите разследващи материали, разкриващи корупция и нарушения на закона. СБЖ не закъсня и публикува декларация на УС на Съюза, в която защити правата и работата на журналиста.

18.05.2018/14:31

Признавам, че съм от късметлиите, на които им върви да се срещат с интересни хора. В това се уверих, за пореден път, когато срещу моя диктофон седна не кой да е, а известният като Сладкодумец Храбър топ радиожурналист Еди Емирян.

16.05.2018/20:21
?>

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Отправеното му обвинение в държавна измяна може да се сравни само с драматичните гонения срещу хвърлените зад решетките турски или палестински журналисти, смята председателят на УС на СБЖ

17.05.2018 /12:15

По повод нападението над разследващия журналист Христо Гешов Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява своето възмущение и осъжда този акт на насилие.

15.05.2018 /14:37

На 3 май 2018 година – Световния ден на свободата на пресата (World Press Freedom Day), УС на Съюза на българските журналисти организира журналистическа дискусия на тема: „Кризата в медиите - криза в журналистиката!”. По този повод до участниците във форума отправи специално приветствие вицепрезидентът на Международната федерация на журналистите ДЖИМ БЮМЕЛА.

03.05.2018 /18:05

 Мнения

Стотици, хиляди столичани утре ще се отправят за Борисовата година, за да отпразнуват 1 май, а заедно с това и Деня на вестник „Дума” и на левия печат.

30.04.2018 /18:12 | Автор: Константин Иванов | Източник: СБЖ

Прославената членка на СЕМ заведе съдебен иск за обида срещу известния журналист и депутат. Искът й е за 23 000 лв. Тя се почувствала „обидена и огорчена” от изказвания на Симов от парламентарната трибуна и от негови публикации, в които той реагира на отправени от Жотева заплахи към друг журналист заради зададен й въпрос

23.02.2018 /18:19 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки