Начало
 
 

Операта „Парсифал” – за пръв път на българска сцена

16.06.2017 /19:35 | Автор : Ивета Балевска | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Проф. Пламен Карталов представя "Парсифал" на пресконференцията

На 4, 6, 8 и 10 юли от 18 ч. Софийската опера и балет ще предложи на меломаните една от най-значимите творби на големия композитор Рихард Вагнер. „Парсифал” бе представена на артистична пресконференция от режисьора на спектакъла академик Пламен Карталов

Това ще е „нова възможност на ценителите на оперното изкуство да чуят неподвластната на анализи, но позволяваща да изживеем нейната трансцеденталност музика с изпълнението на „Парсифал“, каза академик Карталов при откриването на пресконференцията. 

Тя започна необичайно. В присъствието на представители на медиите, на творческия екип и на изпълнителите на последната Вагнерова опера трима възпитаници на Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров” бяха отличени сред участниците в конкурса на тема „Легендата за Парсифал и търсенето на Светия Граал”.

Тримата отличници получиха дипломи и покани за премиерата на „Парсифал” от режисьора на творбата и директор на Софийската опера акад. Пламен Карталов. Той обяви, че 12-те отличени постера и графични отпечатъци, селектирани за конкурса, ще бъдат експонирани в централното фоайе на Софийската опера в дните на четирите премиерни спектакъла на „Парсифал” – 4, 6, 8 и 10 юли от 18.00 ч.

Над операта, замислена и съобразена с акустиката и техниката на Байройтския театър, великият композитор Рихард  Вагнер започва да работи  от 1877 година. Но първите скици за либретото са направени още през 1857 година, обясни акад. Карталов.  

След първата премиера на операта Вагнеровият театър държи в продължение на 30 години  правата за постановка. Поради тази причина зад граница операта е представена  за пръв път едва през 1914 -  в Италия. Но този факт всъщност увеличава  интереса  към  „тайнственото и мистично произведение”, за което се изписани стотици страници, разказа директорат на оперния ни театър.

„Това, което съставя основата на операта, нейният литературен първоизточник и сюжет, придобиват особена яркост в светлината на музикалните идеи на автора. Същността на тези идеи проличава най-отчетливо в описанието на тържествените обреди на Граал, в изображението на блестящата чаша, на светлината, слизаща от тайнствените висини, но също и в хоралите на рицарите -  нещо нечувано дотогава в европейския музикален свят”, разказва режисьорът.

„Парсифал” е епична приказка за рицарство, история за триумфа на невинността и състраданието над злото и смъртта, каза в заключение акад. Пламен Карталов.

Предлагаме някои мнения за „Парсифал“ от световни имена.

Фридрих Ницше: „Възвишеност на чувството в най-големите дълбини на музиката“.

Стивън Гий: „Химн на чистотата и опасността.“

Самир Рахим: „Омагьосваща и всеопрощаваща музика…Вагнер сякаш композира саундтрака на небесата“.

 

Сподели в
 

Диригентът Евън-Алексис Крист, корепетиторът Ричард Уайлдс и изпълнителите, превъплъщаващи образите в оперния спеккакъл, чиито премиерни представления са на 26 и 29 ноември, споделят как са работили над „Електра”

25.11.2020/20:46

На 26 и 29 ноември за първи път в България почитателите на оперното изкуство ще имат възможността да се насладят на операта „Електра“ от Рихард Щраус. Идеята за реализацията на постановката е на Пламен Карталов. Така Софийската опера ще се присъедини към най-престижните оперни театри в света, които имат в репертоара си модернистичната творба на Рихард Щраус.

09.11.2020/20:00

С представлението на операта „Янините девет братя“ на композитора Любомир Пипков по либрето на Никола Веселинов на 9 октомври започва сезонът, който ще премине под знака на отбелязването на 130-годишнината от създаването на Софийската опера и балет.

06.10.2020/17:56

От 11 ч. на 2 октомври пред медиите ще бъде представена информация за откриващия се сезон 2020/2021 година в Софийската опера и балет.

26.09.2020/09:22

На сцената в крепостта Цари Мали град героите на хитовия мюзикъл ще зарадват публиката на 5, 6 и 7 септември=

04.09.2020/15:41

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки