Начало
 
 

Проблемът за влошеното състояние на свободното слово в Турция

16.06.2017 /16:00 | Автор : Мехмед Юмер, главен редактор на двуезичния вестник „Седмичен обзор“ | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Мехмед Юмер

В бъдеще историците може и да не са единодушни кога е възникнал авторитаризмът в Турция. Но със сигурност ще знаят как той се е утвърдил. Защото има огромно количество свидетелства, които го доказват.

В книгата си „Реджеп Таип Ердоган – Биография“ (издателство „Сиела”, 2017 г.) немската журналистка от турски произход Чийдем Акьол твърди, че в Турция страхът, че президентът лично ще те изправи на съд, расте и вече е твърде голям, а свободното слово – опасно.

Според Акьол само през първите четиринайсет месеца след като Реджеп Таип Ердоган поема президентския пост, са заведени 236 дела (към момента те са близо две хиляди) по обвинение „за обида срещу президента”. При доказване на вината за това престъпление се предвиждат четири години затвор. На сатира или критика, макар и невинна, президентът отвръща с мощен удар.

Достатъчни са обикновени баналности, за да попаднеш в полезрението на блюстителите на реда, например да сравниш Ердоган с героя от „Властелинът на пръстените” Ам-гъл, отбелязва Чийдем Акйол. Пак според нея президентът Ердоган успя да превърне Турция в страна на страха, където младежите се страхуват, че може да попаднат зад решетките заради някой критичен коментар по негов адрес.

През март 2016 година Европейският съюз и Турция отново потвърдиха ангажимента си за връщане на бежанците, които не са получили статут в държавите членки на Съюза. Така „Старата госпожа”, както е известна Европа, предпочете да си затваря очите за нарушаването на човешките права в южната ни съседка.

Институционалният европейски двоен стандарт е очевиден,

защото на нито една друга страна, която е в преговори за пълноправно членство, подобни злодеяния не биха били спестени, а преговорният процес би бил замразен незабавно. Според изследването „Глобъл пийс индекс” за 2016 г., относно мира в света Турция е на 145-то място от общо 163 страни. За сравнение България се намира на 29-то място.

След неуспешния опит за военен преврат на 15 юли м.г. в Турция беше обявено извънредно положение, което се удължава през три месеца и до днес. Така редица клаузи на Европейската конвенция за защита правата на човека бяха отменени.

По данни на „Амнести интернешънъл” за 2016-та и първата половина на 2017-та г. към онзи момент близо 90 хиляди души (вече са над сто хиляди), сред които са учители, полицаи, военни, лекари, съдии и прокурори, са уволнени с обвинението, че имат връзка с терористична организация или представляват заплаха за националната сигурност на страната.

За мнозина от освободените от длъжност властите твърдят, че имат връзка с нарочения от тях отговорник за преврата турския интелектуалец Фетхуллах Гюлен, който от осемнайсет години живее в САЩ. Но механизъм за обжалване на тези неправомерни решения няма, се отбелязва в доклада на „Амнести интернешънъл” и се допълва, че през цялата 2016-та г. свободата на мисълта и словото се е влошила драстично.

След обявяването на извънредно положение са задържани 118 журналисти (сега са над 200),

с цел да бъдат съдени и с декрети със силата на закон са закрити 184 медийни групи напълно произволно и окончателно. Така полето на опозиционните медии е рязко стеснено, са казва още в доклада на „Амнести интернешънъл”. Успоредно с това се увеличи и цензурата в интернет.

През ноември 2016 г. с декрет бяха затворени общо 375 неправителствени организации, сред които са дружества за защита правата на жените, адвокатски сдружения, благотворителни фондации, хуманитарни организации и др.

На 4 март 2016 г. в полунощ, в редакцията на вестника с най-голям тираж в Турция „Заман”, пред очите на света с полицейско насилие, сълзотворен газ и водни струи нахлуха трима синдици, назначени по чисто политически съображения, по обвинение за връзка с тероризъм, чието разследване дори не беше приключило. И тримата синдици бяха близки до управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Това стана, след като Шести специализиран съд в Истанбул незаконно назначи синдик в редакцията на вестник „Заман“, после и на информационна агенция „Джихан“. Така беше забит още един пирон в ковчега на свободната турска журналистика и свободното слово.

През месец май м.г. главният редактор на в-к „Джумхурийет” Джан Дюндар и анкарския представител на медията Ердем Гюл бяха арестувани. Обвинението срещу тях беше, че са публикували класифицирана информация.

Според материалите, публикувани във вестник „Джумхурийет“ се твърди, че турските власти тайно са направили опит за снабдяване с оръжия на въоръжената сирийска опозиция. Официална Анкара отрече това и заяви, че става въпрос за хуманитарна помощ за тюркмените в сирийската област Баир-Буджак. След това последва

арестът на Джан Дюндар и Ердем Гюл, които лежаха три месеца в затвора.

Когато Конституционният съд на Турция постанови освобождаването на двамата журналисти, президентът Реджеп Ердоган коментира решението на съда с думите: „Не зачитам това решение на КС и не го уважавам.“ С това изявление турският президент декларираше, че страната няма да се управлява със закони, а чрез указания отгоре.

Така Джан Дюндар получи присъда от пет години и десет месеца, а Ердем Гюл – пет години. Понастоящем Джан Дюндар се намира в Германия и администрира сайта „Йозгюрюз” (Свободни сме). Той е един от сто и двайсетте журналисти, които напуснаха страната, за да не попаднат в безмилостните лапи на авторитарния режим.

От друга страна, срещу учените, които се подписаха под декларацията за мирно решаване на кюрдския въпрос, инициирана от „Академици за мир”, беше започнато разследване и им бяха наложени наказателни санкции. По данни на „Амнести интернешънъл” към края на 2016-та 490 учени са били още разследвани, а 142-ма били освободени от длъжност. А след опита за преврат срещу хиляда и сто учени е било започнато разследване.

След опита за преврат на 15 юли в Европейския съд за правата на човека

най-много заведени дела има срещу Турция заради уволненията в публичния сектор.

Така Европейският съд за правата на човека направи промени във вътрешния си правилник, за да може да разглежда приоритетно жалбите, свързани със свободата на печата и правата на журналистите в Турция.

Като причина за това се споменават и жалбите, постъпващи от Русия и Азербайджан. По последни данни, изнесени в медиите, в Европейския съд за правата на човека срещу Турция са заведени 23 хиляди дела. Според източници от съда 17 хиляди 630 от тях са образувани след опита за преврат на 15 юли м.г.

В резултат на това Европейският съд за правата на човека реши да разглежда с код „спешен” жалбите, които са свързани пряко с нарушаване на правата, предвидени в Конвенцията за човешките права. Тези жалби ще се вписват в „първа категория”. Досега Европейският съд за правата на човека обработваше като „спешни” само онези случаи, в които има риск за живота и здравето на жалбоподателите.

След промените във вътрешния правилник на Европейския съд за правата на човека се очаква бързо придвижване на жалбите, подадени от турски журналисти, особено през последните месеци, след което ще бъде уведомена турската страна и ще се чака нейната аргументирана защита.

Медиите съобщават, че към момента 24,7 на сто от общо 93 хиляди 150 дела, заведени в Европейския съд за правата на човека са дошли от Турция, следвана от Украйна – 19 хиляди 50 дела, Унгария – 9 хиляди 950 дела, Румъния – 9 хиляди 200 дела, Русия – 7 хиляди 900 дела и Италия – 5 хиляди и 150 дела.

До края 2016-та Турция е била втора след Украйна, от която са постъпили жалби за нарушени права в Европейския съд за правата на човека.

........................................................

Предлаганият текст е от доклад,  прочетен на Първата национална конференция по медийна сигурност на тема „Медиите като обект и средство за натиск в Балканските страни“, 12 юни 2017 г., Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Сподели в
 

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020/15:44

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020/18:36

Към какви цивилизационни размисли може да тласне телевизионния зрител езикът на тялото и начинът на общуване на водещите от екрана.

12.06.2020/10:15

Бившият генерален консул на Руската федерация във Варна и почетен гражданин на морската ни столица Анатолий Шчелкунов е известен не само като дипломат, но и като писател, чиито книги се ползват с голям интерес. Той е член на Съюза на писателите на Русия и на неправителствената организация Съюз на приятелите на България. Специално за сайта на СБЖ Анатолий Викторович сподели свои размисли относно българо-руските отношения в контекста на едно от последните събития, свързани с делото на равноапостолните братя Кирил и Методий - посветената на това дело изложба в РКИЦ, разбунила патриотичните духове у нас и зад пределите на страната ни.

07.06.2020/19:44

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020/14:18

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 18 гости

Бързи връзки