Начало
 
 

Проблемът за влошеното състояние на свободното слово в Турция

16.06.2017 /16:00 | Автор : Мехмед Юмер, главен редактор на двуезичния вестник „Седмичен обзор“ | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Мехмед Юмер

В бъдеще историците може и да не са единодушни кога е възникнал авторитаризмът в Турция. Но със сигурност ще знаят как той се е утвърдил. Защото има огромно количество свидетелства, които го доказват.

В книгата си „Реджеп Таип Ердоган – Биография“ (издателство „Сиела”, 2017 г.) немската журналистка от турски произход Чийдем Акьол твърди, че в Турция страхът, че президентът лично ще те изправи на съд, расте и вече е твърде голям, а свободното слово – опасно.

Според Акьол само през първите четиринайсет месеца след като Реджеп Таип Ердоган поема президентския пост, са заведени 236 дела (към момента те са близо две хиляди) по обвинение „за обида срещу президента”. При доказване на вината за това престъпление се предвиждат четири години затвор. На сатира или критика, макар и невинна, президентът отвръща с мощен удар.

Достатъчни са обикновени баналности, за да попаднеш в полезрението на блюстителите на реда, например да сравниш Ердоган с героя от „Властелинът на пръстените” Ам-гъл, отбелязва Чийдем Акйол. Пак според нея президентът Ердоган успя да превърне Турция в страна на страха, където младежите се страхуват, че може да попаднат зад решетките заради някой критичен коментар по негов адрес.

През март 2016 година Европейският съюз и Турция отново потвърдиха ангажимента си за връщане на бежанците, които не са получили статут в държавите членки на Съюза. Така „Старата госпожа”, както е известна Европа, предпочете да си затваря очите за нарушаването на човешките права в южната ни съседка.

Институционалният европейски двоен стандарт е очевиден,

защото на нито една друга страна, която е в преговори за пълноправно членство, подобни злодеяния не биха били спестени, а преговорният процес би бил замразен незабавно. Според изследването „Глобъл пийс индекс” за 2016 г., относно мира в света Турция е на 145-то място от общо 163 страни. За сравнение България се намира на 29-то място.

След неуспешния опит за военен преврат на 15 юли м.г. в Турция беше обявено извънредно положение, което се удължава през три месеца и до днес. Така редица клаузи на Европейската конвенция за защита правата на човека бяха отменени.

По данни на „Амнести интернешънъл” за 2016-та и първата половина на 2017-та г. към онзи момент близо 90 хиляди души (вече са над сто хиляди), сред които са учители, полицаи, военни, лекари, съдии и прокурори, са уволнени с обвинението, че имат връзка с терористична организация или представляват заплаха за националната сигурност на страната.

За мнозина от освободените от длъжност властите твърдят, че имат връзка с нарочения от тях отговорник за преврата турския интелектуалец Фетхуллах Гюлен, който от осемнайсет години живее в САЩ. Но механизъм за обжалване на тези неправомерни решения няма, се отбелязва в доклада на „Амнести интернешънъл” и се допълва, че през цялата 2016-та г. свободата на мисълта и словото се е влошила драстично.

След обявяването на извънредно положение са задържани 118 журналисти (сега са над 200),

с цел да бъдат съдени и с декрети със силата на закон са закрити 184 медийни групи напълно произволно и окончателно. Така полето на опозиционните медии е рязко стеснено, са казва още в доклада на „Амнести интернешънъл”. Успоредно с това се увеличи и цензурата в интернет.

През ноември 2016 г. с декрет бяха затворени общо 375 неправителствени организации, сред които са дружества за защита правата на жените, адвокатски сдружения, благотворителни фондации, хуманитарни организации и др.

На 4 март 2016 г. в полунощ, в редакцията на вестника с най-голям тираж в Турция „Заман”, пред очите на света с полицейско насилие, сълзотворен газ и водни струи нахлуха трима синдици, назначени по чисто политически съображения, по обвинение за връзка с тероризъм, чието разследване дори не беше приключило. И тримата синдици бяха близки до управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Това стана, след като Шести специализиран съд в Истанбул незаконно назначи синдик в редакцията на вестник „Заман“, после и на информационна агенция „Джихан“. Така беше забит още един пирон в ковчега на свободната турска журналистика и свободното слово.

През месец май м.г. главният редактор на в-к „Джумхурийет” Джан Дюндар и анкарския представител на медията Ердем Гюл бяха арестувани. Обвинението срещу тях беше, че са публикували класифицирана информация.

Според материалите, публикувани във вестник „Джумхурийет“ се твърди, че турските власти тайно са направили опит за снабдяване с оръжия на въоръжената сирийска опозиция. Официална Анкара отрече това и заяви, че става въпрос за хуманитарна помощ за тюркмените в сирийската област Баир-Буджак. След това последва

арестът на Джан Дюндар и Ердем Гюл, които лежаха три месеца в затвора.

Когато Конституционният съд на Турция постанови освобождаването на двамата журналисти, президентът Реджеп Ердоган коментира решението на съда с думите: „Не зачитам това решение на КС и не го уважавам.“ С това изявление турският президент декларираше, че страната няма да се управлява със закони, а чрез указания отгоре.

Така Джан Дюндар получи присъда от пет години и десет месеца, а Ердем Гюл – пет години. Понастоящем Джан Дюндар се намира в Германия и администрира сайта „Йозгюрюз” (Свободни сме). Той е един от сто и двайсетте журналисти, които напуснаха страната, за да не попаднат в безмилостните лапи на авторитарния режим.

От друга страна, срещу учените, които се подписаха под декларацията за мирно решаване на кюрдския въпрос, инициирана от „Академици за мир”, беше започнато разследване и им бяха наложени наказателни санкции. По данни на „Амнести интернешънъл” към края на 2016-та 490 учени са били още разследвани, а 142-ма били освободени от длъжност. А след опита за преврат срещу хиляда и сто учени е било започнато разследване.

След опита за преврат на 15 юли в Европейския съд за правата на човека

най-много заведени дела има срещу Турция заради уволненията в публичния сектор.

Така Европейският съд за правата на човека направи промени във вътрешния си правилник, за да може да разглежда приоритетно жалбите, свързани със свободата на печата и правата на журналистите в Турция.

Като причина за това се споменават и жалбите, постъпващи от Русия и Азербайджан. По последни данни, изнесени в медиите, в Европейския съд за правата на човека срещу Турция са заведени 23 хиляди дела. Според източници от съда 17 хиляди 630 от тях са образувани след опита за преврат на 15 юли м.г.

В резултат на това Европейският съд за правата на човека реши да разглежда с код „спешен” жалбите, които са свързани пряко с нарушаване на правата, предвидени в Конвенцията за човешките права. Тези жалби ще се вписват в „първа категория”. Досега Европейският съд за правата на човека обработваше като „спешни” само онези случаи, в които има риск за живота и здравето на жалбоподателите.

След промените във вътрешния правилник на Европейския съд за правата на човека се очаква бързо придвижване на жалбите, подадени от турски журналисти, особено през последните месеци, след което ще бъде уведомена турската страна и ще се чака нейната аргументирана защита.

Медиите съобщават, че към момента 24,7 на сто от общо 93 хиляди 150 дела, заведени в Европейския съд за правата на човека са дошли от Турция, следвана от Украйна – 19 хиляди 50 дела, Унгария – 9 хиляди 950 дела, Румъния – 9 хиляди 200 дела, Русия – 7 хиляди 900 дела и Италия – 5 хиляди и 150 дела.

До края 2016-та Турция е била втора след Украйна, от която са постъпили жалби за нарушени права в Европейския съд за правата на човека.

........................................................

Предлаганият текст е от доклад,  прочетен на Първата национална конференция по медийна сигурност на тема „Медиите като обект и средство за натиск в Балканските страни“, 12 юни 2017 г., Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Сподели в
 

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019/21:09

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019/18:48

Интерпретациите за българската промяна на 10 ноември три десетилетия по-късно може да са всякакви, но всичко все опира до разпределението на порциите на несвършващите тайни вечери. Където залог са и медиите. Когато самите медии са минали през мътна приватизация, естествено е, че посочените за техни собственици не са мотивирани да разобличават други подобни сделки в държавен и наддържавен мащаб.

10.11.2019/20:06

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019/20:41

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019/20:44

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019 /20:40

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 37 гости

Бързи връзки