Кога може и кога не може да се договаря нов изпитателен срок

29.05.2017 /21:46 | Автор : Андрей Александров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Андрей Александров e доктор по трудово и осигурително право

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

ВЪПРОС:

В кои случаи между едни и същи страни по трудовото правоотношение може да се договаря нов срок за изпитване и кога това е забранено?

ОТГОВОР:

В чл. 70 от КТ е предвидена възможността страните по трудовия договор да включат в него изпитателен срок с максимална продължителност от 6 месеца. Най-често този срок се договоря в полза на работодателя, за да прецени дали наетият работник или служител е подходящ за съответната работа. Макар и по-рядко на практика, не е изключено и договарянето на изпитателен срок в полза на служителя. При липса на изрично указание в договора, изпитателният срок се счита за определен в полза и на двете страни.

До изтичането на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Тъй като за работодателите това е едно съществено облекчение в сравнение с „общия ред“ за прекратяване на трудовото правоотношение, те се стремят да включват в трудовите договори максимално продължителен срок на изпитване, а по възможност и да го удължават с допълнителни споразумения. Законът обаче установява изрична забрана за повторно договаряне на изпитателен срок между същите страни и за същата работа (чл. 70, ал. 5 КТ). Логиката на това законодателно решение се извлича от целите на изпитателния срок – работодателят да провери годността на служителя за изпълняваната работа, а работникът или служителят – дали тази работа е подходяща за него. Подобна проверка е безсмислена, когато между страните вече е съществувало трудово правоотношение за същата работа.

В практиката като че ли се срещат два основни типа нарушения на посоченото ограничение.

Не са редки случаите, при които – в пряко нарушение на чл. 70, ал. 5 КТ – се сключват допълнителни споразумения към трудови договори, удължаващи изпитателния срок над максимално допустимия размер от 6 месеца. Тук нарушението е очевидно, а последиците му – лесно предвидими. Ако работникът или служителят оспори по съдебен ред уволнение на основание чл. 71 КТ, извършено след изтичане на срока, уволнението ще бъде отменено като незаконно.
По-чести са опитите за заобикаляне на забраната за повторно договаряне на изпитателен срок чрез изменение на длъжността. По този начин работата вече не е „същата“, което оправдава необходимостта от нова проверка на годността на служителя да я изпълнява. Трябва да се има предвид обаче, че при евентуален спор обект на съдебен контрол ще бъде дали изменението на длъжността е действително или фиктивно. Ако например служител е назначен на длъжност „технически сътрудник“, а след шест месеца е подписано допълнително споразумение за промяна на длъжността на „офис асистент“ с нов изпитателен срок, е твърде вероятно съдът да обяви повторно договорената клауза за изпитване за недействителна, тъй като длъжностите са сходни.

Ако трудовата функция е изменена по същество, и новият изпитателен срок би бил оправдан. Такъв ще е например случаят, когато длъжността се променя от чисто изпълнителска на управленска. Нормално е работодателят да си запази възможността да провери дали служителят притежава необходимите качества за изпълнение на ръководни правомощия спрямо останалата част от екипа. Такава договорка ще е действителна и евентуалното прекратяване на трудовия договор за втората длъжност на основание чл. 71 КТ би било законосъобразно.

Сподели в
 

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018/14:43

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017/21:46

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.04.2017/20:58

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

31.03.2017/08:25

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.03.2017/19:12

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители, за които се приемат предложения до 15 октомври 2018 г.

18.09.2018 /21:09

Европейският парламент (ЕП) прие спорната и преработвана реформа на разпоредбите за авторското право. На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха с мнозинство от 438 гласа „за“, 226 „против“ и 39 „въздържали се“ позицията, която задължава интернет гигантите да заплащат труда на журналистите и артистите, когато използват техни произведения. Журналистите също така трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, получавано от издателските къщи, реши ЕП.

12.09.2018 /16:56

 Мнения

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

14.09.2018 /16:14 | Автор: Иван Върбанов | Източник: СБЖ

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

09.09.2018 /23:16 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки