Начало
 
 

Спомен за училището: Минаваше Пето...

24.05.2017 /08:02 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Главният вход на училището днес

Всеки си има своите лични истории, каже ли се „училище“. Моите са свързани с някогашното Пето единно смесено политехническо училище „Иван Вазов“ в софийския квартал „Павлово“. Кога да ги споделя и припомня, ако не в Деня на буквите?

...Снимката е стара, стара, но – въпреки възрастта си – добре опазена в мукавената кутия със спомени.

Не е вярно, че фотографии не можело да се разказват. Може.  Ако не чак чувствено – поне сюжетно.

Опитвам...

Седим в кадъра един до друг на дървения зелен чин с моя приятел Константин (Коси) Брадваров. Облечени сме с черни сатенени престилки, препасани с колани – и момичетата, и момчетата, пред нас са разгърнати тетрадките ни, виждат се и отдавна изчезналите пирографирани кутии за моливи и писалки, мастилниците – със специалните вдлъбнати гнезда за тях, а зад нас – изправена, с очила с рамки, светнали от стигналото до тях слънце, е първата ни учителка: другарката Вълева. (По онова време, по обясними причини, и госпожите, и госпожиците, и господата бяха излезли от употреба като начин на обръщение).

Класът е I б, есен е, а годината е 1960-а.

Снимка за спомен. Като първолаци

Ние бяхме последните, които писаха с перодръжки и мастило. Още имам удебеление на пръст на дясната си ръка от впиващия  се  там всеки ден метален писец, с него и ще си отида, но пък се научихме да пишем красиво, докато сме живи. А с мастилниците и перата си отиде и розовата попивателна хартия, много се промени и самото училище.

Тогава зиме оставяхме връхните си дрехи отвън – на закачалки в коридора,  и беше същинско събитие, ако някога някому изчезнеше някоя  дреболия от джоба.

Чиновете бяха измайсторени от истинско дърво, а не от някакви остатъчни материали, зеленото им успокояваше не само очите, а училището имаше и своя легендарен байчо – бай Христо. Той живееше с цялото си многобройно семейство в 2 стаички източно от физкултурния салон и беше верен страж на реда и денем, и нощем.

Класовете бяха с по 40 ученици (колкото и противопоказно да е това днес), но пък нямаше никакви проблеми с попълването на паралелките, и едвам се побирахме на трите редици с по 7 чина на всяка.

На партера – във фоайето,  непрестанно ромолеше вода в каменното корито на декоративната чешма

(още  една  имаше на двора, от северната страна на постройката за трудово обучение), пак на партера бяха и кабинетът по пеене, столовата и бюфетът. В тоя бюфет две усмихнати лели правеха с малки хлебчета и кренвирши, сварявани в една тенджера, такива сандвичи, пред които днешният „хот-дог“ е същинска безвкусица...

Да вървим нагоре

На втория етаж – както и днес – си бяха и учителската стая, и директорският кабинет, на юг – към Витоша, лекарката и зъболекарката, а сетне следваха кабинетите и стаите за всеки клас. В сградата цареше воински ред, въдворяван най-вече от страховития директор с многодиоптрови очила Йосифов, но не по-малко внушителен и сериозен бе двуметровият географ Манев.

Тяхна противоположност бе топчестият добродушко  Драганов (маестро по пеене, който много обичаше да разказва за контраалта и басопрофундото – най-ниските женски и мъжки гласове), а дорде съм жив, ще помня винаги спретнатите физкултурнички Ковачева и Мирчева, литераторката Гайтанджиева, географката Илиева, прегърнала под мишница поредната навита на руло карта,

за да ни покаже по-добре, нагледно как изглеждат и България, и светът,

аскетичния като физика заклет пушач и рисувач Панайотов, несравнимата не само с руския си, а и със строгота си хубост и аристократична осанка Антонова, пълничката математичка Милачкова, върлинестата й колежка по предмет Раева, мургавата и лъчезарна „дружинна“ (имаше и такава длъжност) Стоянова...

Друг бе и дворът. Откъм улица „Кирил Янев“ (сега – „Симеон Радев“) нямаше ограда. Тухлена стена опасваше училището откъм „Иван Сусанин“, а досами Боянската река бе опъната висока плетена мрежа.

Нямаше – докъм 1967-8-а – и помен от асфалт по двора, което не пречеше всеки ден да се водят люти футболни, баскетболни и волейболни надпревари.

Там, където е сега читалище „Витоша“, бяха пълните с пясък трапища  за дълъг и висок скок (при тази, втората дисциплина,  се използваше забравеният вече „ножичен стил“), а топките нерядко падаха – след някой по-силен шут – в Боянската река, в която в ония години на воля се въдеше и щъкаше риба...

Футбол се играеше и на огромната ливада под училището – в посока към улица „Петър Тонев“, прекръстена сега на „Вихрен“. Днес там са застанали един до друг блок и търговски комплекс. На това  място лете тревата избуяваше до кръста и кварталните каруцари я косяха за конете си. А ние слагахме по две чанти - и вратата за поредния мач бе готова.

По-младите може би ще се изненадат, но сегашните баскетболни и волейболни игрища на север от училищната сграда бяха огромна... овощна градина. В нея растяха най-много дюли.

В другия край на това обширно пространство бе оранжерията, в която преподователите по биология ни водеха, за да ни посвещават в тайнствата на растителните чудеса.

Беше времето на задължителната и приемана от всички униформа, времето на сините чавдарски и на червените пионерски връзки (тия цветове тогава си противостояха само в спорта), на поставките с флагче „Редица – отличник“, на лекарските сутрешни проверки дали са изрязани както трябва ноктите на всички малчугани, на слагането на ръцете зад кръста, за да се поддържа още от първи клас изправена стойка от всеки, времето на „свободните съчинения“,       на „олимпиадите“ по различните предмети също тъй, но и на приятните разходки из квартала есен, а и пролет, за да рисуваме „от натура“...

А дойдеше ли май, започваха и репетициите за 24-и

Оркестърът с лъскавите медни инструменти заставаше най-отпред, гръмваше вечната всеучилищна празнична песен, класовете поемахме по предварително определен ред, случваше се и да излизаме нерядко и по околните улици, толкоз много бяхме, пепел се вдигаше и бавно и дълго се стелеше подире ни, а учителите по физкултура притичваха отстрани все с някакви съвети към някого...

Ала, тъй или инак, с всяка нова стъпка училището изглеждаше все по-възхитително, трелите на музиката се извиваха и издигаха нагоре, нагоре, нагоре и сякаш в един миг и Солунските свети братя кимваха доволно от небитието.

Как иначе – минаваше Пето...


 

Сподели в
 

Призивът е в отговор на уволнения и натиск върхуа известни журналисти от вестник "Дума" като Велислава Дърева, Велиана Христова, Георги Георгиев.

15.01.2022/09:45

Вицепрезидентката Илияна Йотова изрази на своя Фейсбук-профил категорична подкрепа на известната журналистка Велиана Христова, която бе прогонена от в. "Дума" задето като синдикален лидер е дала гласност на колективно писмо на 30 от 34-ата работещи в "Дума" журналисти.

13.01.2022/20:32

На 8 януари на 96-годишна възраст си отиде от нас големият журналист Кирил Янев. Доайенът на българската журналистика и носител на голямата награда на СБЖ „Йосиф Хербст“ беше верен на принципа, че ако не си дал всичко в журналистиката, все едно нищо не си дал.

10.01.2022/00:55

Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ) обяви резултатите от Деветото издание на своя ежегоден журналистически конкурс „Светове и цветове” – 2021.

28.12.2021/15:35

В Клуб „Журналист“ на СБЖ бе открита изложбата „България – Корея: Така далечни, толкова близки” на журналиста Валентин Колев.

16.12.2021/13:28

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки