Начало
 
 

Излезе юбилейният 50-и брой „За Буквите – О писменех“

22.05.2017 /19:54 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Така изглежда първа страница на юбилейния 50-ти брой

Всяка година наближи ли 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост или пък 1 ноември – Денят на народните будители, с нетърпение очакваме да се появи единственият у нас научно-публицистичен Кирило-Методиевски вестник „За Буквите – О писменех“. Луксозното издание и тази година ни зарадва със своя 50-ти брой.

И тази година той не изневери и ни поднася интересни и задълбочени научно-публицистични и изследователски статии и коментари, засягащи културния и обществен живот у нас и в чужбина. В него винаги може да се намери нещо неизвестно, останало скътано някъде из архивите и историческата памет българска за духовния живот на народа ни, възрожденския просветителски плам и делото на равноапостолните братя Кирил и Методий, чието дело и до днес вероятно и най-добрият изследовател не би претендирал да е опознал до дъно.

В новия брой акцентите са в поздравленията по случай най-светлия и обичан празник у нас на българската просвета и култура, отправени към българския народ. „Появата на славянската писменост, заедно със скоро последвалото я покръстване при равноапостолния св. Борис І Михаил, бяха и остават и днес двата основополагащи фундамента в многовековната и превратна история на българския народ – са казва в празничното обръщение на Негово Светейшество Неофит Патриарх Български и Митрополит Софийски. - Двата стълба, определили веднъж и завинаги принадлежността на нашия народ към християнската европейска цивилизация, вдъхновили и материализирали всички наши приноси към европейското и световното културно наследство, заради които и днес нашето Отечество се радва на уважението и признателността на международната културна общественост.“

Своите благопожелание отправят и директорът на НБКМ доц. Красимира Александрова, ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Анастас Герджиков, ректорът на УниБИТ проф. Стоян Денчев, директорът на Народния театър „Иван Вазов“  Мариус Донкин, минисътрът на културата Боил Банов, председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева и други  известни наши интелектуалци, учени и представители на държавни институции.

Луксозното издание „За Буквите – О писменех“ е събрало на страниците си много статии и изследвания, посветени на делото на светите братя Кирил и Методий, както и тяхното днешно измерение. Така например Искра Цветанска разказва какъв е приносът на УниБИТ в опазването на писменото наследство на България, а една уникална статия на Александър Теодоров-Балан от 1921 година ни припомня, че Кирилицата е оръдието на българската култура „или едно свидетелство за делото на Кирила и Методия“ . За светите братя и за това как Русия тачи тяхното свято дело и какво са й дали те като духовно наследство ни говори в статията си проф. Александър Циганенко. А за нашия свещен дълг да съхраним родния ни език и за духовната светлина и делото на големите български будители, дали всичко от себе си за опазването на българския език, в юбилейния брой е написал доц. Стефан Коларов от великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. А актуални мисли за българската култура споделя Райна Дамяни. Че все повече българинът посяга и търси книгите говори и анализът на издателската дейност у нас,направен от проф. Лъчезар Георгиев. Един любопитен материал на Веселка Желязкова от Кирило-Методиевския научен център – БАН, ни води чак в Мозамбик, където ликовете на славянските просветители са върху пощенски марки. Авторката разказва увлекателно и интересно в кои страни по света има пощенски марки с ликовете на покровителите на Европа.

Ще ми се също да привлека внимание и върху едно вълнуващо есе, което ще си позволя да цитирам цялото, на композитора проф. Георги Костов, което той е озаглавил

„Другият национален празник“

„Върви народе възродени“ е стихът, с който започва песента, която се ражда в учебен час по музика от учителя Панайот Пипков (баща на композитора Любомир Пипков) в едно училище в Ловеч. Тази песен става любима на българския народ и впоследствие се превръща в „Химн на българската култура“. Като автор на песни и по-крупни произведения си казвам: „Щях ли да мога да създам детските песни „Детство мое“, „Всички знаем“, „Похвали се зайче“, или „Да те жадувам“, „Без радио не мога“ и др., ако нямаше букви и словесен текст, би ли могло да има човешко общуване без тях, или би ли просъществувал през историческите времена до днешния си вид българският език без букви и азбука?“

Все повече изпъква пред мен значението на апостолското дело на двамата братя и техните ученици.

Още е пресен споменът ми като ученик, когато свирех в ученическата музика „Ботевата чета“ и на 24 май, в празнични униформи манифестирахме и създавахме радостно настроение на всички, които ни слушат. Непонятно ми е, защо тази изключителна традиция отмина и се забравя. За мен това е другият национален празник за нас, а колко страни по света имат празник на писмеността и културата?“

Нали тези редове на композитора ви накараха да си припомните вашия 24 май и как вие сте пели този химн, е, някои може би фалшиво, но с чувство и от душа.

И преди да „затворя“ последната страница на 50-я юбилеен брой на „За Буквите – О писменех“ ще спомена, че екипът на вестника е публикувал на страниците му и един Тропар за св. св. Кирил и Методий от Миней за м. май от ХVІІ век, преведен от църковнославянски език от доц. Татяна Илиева. Та в него се казва:  „С благочестие почитайки паметта на нашите просветители, всички нека благодарствено възкликнем: „Радвайте се, светилници пресветли, озарили със светлината на богопознанието славянските страни! Радвайте се, добри пастири, събрали в едно стадо словесните овци, пръснати из дебрите на неверието, и привели ги при пастироначалника Христа!“

Тълкуванието оставам на вас.

Но нека още дълги години екипът на „За Буквите – О писменех“ да списва този все повече обичан и търсен вестник на българското слово, защото както е казал патриархът на българското слово Иван Вазов:

Не се гаси туй, що не гасне!

Сподели в
 

Призивът е в отговор на уволнения и натиск върхуа известни журналисти от вестник "Дума" като Велислава Дърева, Велиана Христова, Георги Георгиев.

15.01.2022/09:45

Вицепрезидентката Илияна Йотова изрази на своя Фейсбук-профил категорична подкрепа на известната журналистка Велиана Христова, която бе прогонена от в. "Дума" задето като синдикален лидер е дала гласност на колективно писмо на 30 от 34-ата работещи в "Дума" журналисти.

13.01.2022/20:32

На 8 януари на 96-годишна възраст си отиде от нас големият журналист Кирил Янев. Доайенът на българската журналистика и носител на голямата награда на СБЖ „Йосиф Хербст“ беше верен на принципа, че ако не си дал всичко в журналистиката, все едно нищо не си дал.

10.01.2022/00:55

Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ) обяви резултатите от Деветото издание на своя ежегоден журналистически конкурс „Светове и цветове” – 2021.

28.12.2021/15:35

В Клуб „Журналист“ на СБЖ бе открита изложбата „България – Корея: Така далечни, толкова близки” на журналиста Валентин Колев.

16.12.2021/13:28

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки