Д-р Евелина Йекер: Плаши ме насилието, което залива съвременния свят и изпълва медиите

19.04.2017 /18:56 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Евелина Ламбрева Йекер

Книжарница „Хеликон“ бе гостоприемен домакин на представянето на книгата „Изрично възражение“ на Евелина Ламбрева Йекер, българска лекарка, живееща и работеща в Швейцария. Водещ на презентацията бе Йонко Йончев – директор на издателство „Рива“, което предостави на читателите книгата.

„Радвам се, като виждам че тук сте се събрали читатели и почитатели на художествената литература – каза проф.Милена Кирова, която представи авторката и нейните книги. Според нея книгите на д-р Евелина Йекер са едни от най-продаваните у нас, което подсказва, че тя се чете много, а това се дължи на проблематиката, която засяга една от най-известните лекарки психиатърки в Швейцария.

Романите й могат да се нарекат социални, защото са подчинени на процесите и проблемите, които текат в обществото. Особено място заемат психологическите проблеми, като един от най-нашумелите в днешния ни живот Бърнаут - синдром на професионалното прегряване, който за нас, българите, като че ли все още изглежда екзотичен, докато на Запад става все по-актуален и все по-често срещащ се.

Според проф. Кирова проблемите в книгите на Евелина Йекер са като ветрило. Новата й книга „Изрично възражение“ е събрала голяма част от проблемите, които терзаят обществото, а над всички тях е откроява този, че някои от героите няма желание за живот. Като основен, който крепи ветрилото, е проблемът за донорството, който у нас почти не се среща в тази степен, за която разказва авторката. Тя го разглежда от гледната точка на етиката и морала.

Евелина Ламбрева прочете един от любимите си откъси от „Изрично възражение“ и разказа за това, как пише своите книги на немски и родния български език. Ако у нея се зароди даден текст на езика на Гьоте, то тя веднага го развива и така се появява книга на въпросния език. И обратното, ако текстът се появи на български, значи и следващата й книга ще е на родния език. След това обаче тя започва взаимно да допълва двете си творби, обогатявайки с елементи от българското или немското издание.

Българката е една от най-издаваните авторки в немскоезичните страни – Германия, Швейцария, Австрия. Разбира се, тя е вече и добре позната и на българския книжен пазар. Според Йонко Йончев, новата книга на Евелина Йекер „Изрично възражение“ е роман за неживения собствен живот и за необходимостта от промяна, преди да е станало късно.

Зад гърба си родената в града на липите – Стара Загора, психиатърка има богата професионална медицинска и писателска биография.  От 1996 г. живее в Швейцария и е доктор на медицинските науки. В момента е психиатър в Люцерн и преподава като клиничен доцент в университета в Цюрих.  

Автор на стихосбирките "Скок към слънцето" (2006), "Затворен прозорец" (2007, преведена на сръбски 2008), "Между Матерхорн и Шипка" (2007), "Sammle mich..." (на немски, Цюрих, 2008), на сборниците с разкази "Влакът за Амстердам" (2008), "Unerwartet" (на немски, Люцерн, 2008), "Бунище за цигулки" (2009), на романите "Защото говорехме немски" (2011) и "Обядът на семейство Щум" (2012). Член е на Съюза на швейцарските писатели и Съюза на швейцарските лекари писатели.

С нея се срещнахме и разговаряхме преди представянето на романа й в „Хеликон“. Усмихната и сърдечна, тя с радост се съгласи да сподели свои мисли за нещата от живота за сайта на СБЖ. За разлика от много наши сънародници, които помирисали живот за граница само дори за месеци и започват да говорят с акцент или пък „забравят“ български думи, Евелина говори изключително хубав български и без никакъв акцент.

Към кого и за какво е вашето „Изрично възражение“, г-жо Йекер?

Изричното ми възражение касае всеки съзнаван или не натиск да живееш по начин, който не би избрал, ако можеше да живееш свободно. Това е една от причините романът ми, който днес представих, да се казва така. Всеки един от героите ми опонира по един или друг начин, съзнаван или не, срещу досегашния си начин на живот, с който не е съгласен. Кой по-драматично, кой по-малко драматично, но всички в романа си заявяват изричното си възражение да живеят така, както са го правили до сега.

А какво означава за една българка да живее между Матерхорн и Шипка?

За мен специално означава да вземам най-хубавото и от Швейцария, и от България, защото те колкото и да са различни, са и толкова сходни. Имам предвид природата. И аз изключително много се зареждам и обогатявам, като вземам положителното и от двете. Дори понякога се чувствам като че ли плавам в небето между Матерхорн и Шипка, имайки на разположение цялата палитра от природни дадености, манталитети, нагласи, традиции.

Имате ли вашето си обяснение за това защо лекарите прибягват към литературата? Познаваме много български и световни големи писатели медици. Това бягство от професията ли е или…

Напоследък тази тема ме занимава изключително много и я проучвам. Оказва се, че между двете професии има много голяма близост. Както лекарите, така и писателите са адвокати на живота. От дълги години много лекари са станали известни писатели. Но по-конкретно в момента мен ме занимава темата за жените лекарки и писателки, и то в исторически аспект. И това е така, защото като стане дума за лекари писатели, винаги се цитират Съмърсет Моъм, Арчибалд Кронин, Чехов и много други. А жена лекар и писател сякаш е ново явление. До този момент обаче в проучванията си удрям на камък. За жалост не откривам нито едно изследване, нито една студия или пък статия на тази тема.

Според вас кой натежава повече на кантара като талант или дарба – лекарките писателки или лекарите писатели?  

С риск да ви разочаровам или за мое съжаление, не мога да отговоря на този ви въпрос, защото нямам представа дали има разлика между мъжко и женско писане. Това могат да го кажат литературоведите - има ли разлика и в какво я виждат те. А аз се насочих към пишещите лекарки, защото в България социализацията, поне на хората от моето поколение, беше в това да ходи на работа, да си гледа семейството, да се занимава с обществена дейност, да се интересува от култура и още много неща. Докато в Швейцария, и по принцип в западните общества, жените да комбинират работата си с дом и семейство е ново явление. След 1968 г. започва изключително голямото движение за еманципация и феминизъм. А преди това жените са си стояли вкъщи, гледали са децата и много малко сред тях са упражнявали някаква професия, още повече академична. Точно за това е моят интерес дали е имало лекарки писателки.

Защо точно този проблем ви запали? Само защото вие сте лекар и пишете, или защото почти нищо не е известно за тази тематика? И искам да ви попитам имате ли наблюдения върху журналистите?

Представата ми е дотолкова, доколкото единият от братята на съпруга ми е радиожурналист, и неговата съпруга също. Двамата работиха дълго време в Културния отдел на Швейцарското радио, и по-специално в ресора „Религия и религиознание“. Моето впечатление е, че в Швейцария журналистиката е на едно изключително високо ниво - и в морален, и етичен план, а и във връзка с това как се поднасят темите на читателите, слушателите или зрителите. Там журналистиката е подчинена на изключително много правила.

Кое запали вас, лекарката, да започнете да пишете? Да тръгнете по писателския друм.

Първите ми стъпки са в поезията на 14 години, като ученичка в Английската гимназия в Русе. През всичките ми пет години там пишех. Тогава имах малко публикации в „Родна реч“ и в някакво преводно списание на български език. Като студентка също пописвах поезия, но след дипломирането ми и след специализацията по психиатрия и решението ми да емигрирам в Швейцария, за да специализирам специалност, която тук не можех, спрях да пиша. След 15 години при една чиста случайност варненският поет Валери Станков и съпругата му Цонка ме откриха като пишеща и ми вдъхната куража да продължа и така до днес.

Чувствате ли го като бягство от действителния живот?

Напротив. Темите и въпросите, които разисквам с пациенти в психотерапевтичните сесии, продължават да ме занимават дълго след това. И не можейки да се откъсна от тях, ги отразявам в художествена форма. Всичко, което до този момент имам като проза, е резултат от психотерапевтичните сесии с моите пациенти. Затова при мен не може да има литература без медицина, но не ползвам никога истории на заболяване или биографии, защото не  е етично. Както и медицина без литература, защото имам много четящи пациенти, с които понякога работя с т. нар. техники на библиотерапията – лечение чрез литература. Работим върху текст, написан от самия пациент, или пък му препоръчвам книга, която обсъждаме, когато я  прочете, и я отнасяме към неговия проблем и към нещата, които го занимават. Или пък му поръчвам някоя мисъл, която той доразвива у дома като терапевтична задача.

Като лекар психолог бих искала да ви попитам дали съвременните европейските медии отразяват адекватно усложнената обстановка в света в момента.

Мисля че да, защото събитията, които показват, или за които пишат, говорят повече от всичко.

Трябва ли човешката драма и религиозните различия между етносите да са тема на сатирични издания? Визирам „Шарли Ебдо“, което си позволява да минава границите на допустимото. И това не дава ли храна на тероризма?

Разбира се че не, защото всяко нещо си има граници. А колкото до тероризма, мисля, че му дава храна и сериозни доводи. Все пак трябва да има някакви норми и правила. Днес говорим за едно неолиберално общество, в което все повече границите падат във всяко едно отношение. Но това дали е само в положителен аспект или не, всеки трябва сам да прецени за себе си. Аз съм на мнение, че трябва да има морално етични граници, които да са задължителни за абсолютно всички, защото никак не е красиво да бъдат обиждани хора. Не съм против интелигентна сатира, но така, която обижда, злепоставя и унижава, имам с нея проблем.

В последно време новинарските емисии на електронните медии заливат зрители и слушатели с черни новини. Убийства, насилие, грабежи, обири, като че ли това са техните основни и важни теми. Може ли да говорим, че новинарските емисии са опасни за здравето?

Не толкова новинарските емисии, но мен ме плаши повече друго, че има изключително голям интерес към всякакъв вид насилие. Излъчват се изключително много филми, които едва ли не поставят тази тема на преден план, да не кожа, че в някои случаи дори иде реч за идеализиране и възхвала на насилието. Според мен там е по-големия проблем, защото почти всяка вечер в най-гледаемото време почти винаги тече нещо, свързано с убийства, а това допринася да пада много ниско прагът на чувствителността към насилието и много неща се възприемат като съвсем нормални, а те изобщо не са такива.

В средата на миналия век Алберто Моравия написа с тревога, че телевизията ще унищожи човека интелектуално и морално…

Мисля, че не е съвсем прав, защото зависи кой какво обича да гледа. Например аз обичам да гледам филми за далечни страни, за животни, природа. Двамата с мъжа ми гледаме много документално кино. Имаме канал за такива филми на една от немските телевизии. Много зависи, пак повтарям, от предпочитанията на всеки, затова не бих могла да генерализирам, че телевизията унищожава. А и много е важно също колко време човек отделя за медии, телевизия.

Вероятно често си идвате в България. къде се чувствате по-добре?

О, и на двете места се чувствам идеално. не бих могла нито без едното, нито без другото.  Аз наистина съм като един дух, който витае между Матерхорн и Шипка.

Когато сте в Швейцария кое най-много ви липсва от България, не говоря за близките, които винаги ни липсват, когато не сме с тях?

Веселата компания на маса. И понеже е така, много често в събота и неделя си каним вкъщи гости, където готвя българска кухня, сервирам в български керамични съдове и се получават прекрасни и задушевни български вечери с швейцарски и български приятели.

А когато сте тук, кое ви липсва от Швейцария?

Редът и дисциплината. Не бих казала и чистотата, защото наблюдавам как българските градове стават все по-чисти. Виждам София и Пловдив колко са по-приветливи и чисти през последните години. И това не е само мое впечатление, но и на наши близки, които доведохме и които ахнаха от чистотата на българските градове. И понеже съм пушач, страшно се изненадах,че вече с кошчетата за боклук има поставени и пепелници за фасовете.

 

Снимки Иван Василев

Сподели в
 

На 24 април преди 140 години бе огласен Манифестът на император Александър ІІ за обявяване на война на Османската империя. Тази дата беше избрана от посолството на Руската федерация в България и Координационния съвет „България – Русия“ за представянето в Централния военен клуб на новото издание на уникалната книга на Леонид Чичагов „Дневникъ Царя-Освободителя по освобождението на България“.

24.04.2017/18:56

„Вече живеем толкова зле в България и демокрацията ни е толкова крехка, че това е благодатна почва и храна за раждане на пиеси, които да подхващат тези проблеми. А ги няма налице,” казва директорът на навършващия 60 години Сатиричен театър „Алеко Константинов”

24.04.2017/10:20

Миналата седмица стана известно,че сред носителите на престижната награда за журналистика „Пулицър“ има и българска следа и това е Алексения Димитрова, която като член на Международният консорциум на разследващите журналисти участва в разследването „Панама пейпърс“. Това събитие бе последвано и от още едно – тя получи и най-престижната „Оная награда“, присъдена й единодушно от колегите й по случай 26-ия рожден ден на вестник „24 часа“. Честито!

22.04.2017/13:23

Книжарница „Хеликон“ бе гостоприемен домакин на представянето на книгата „Изрично възражение“ на Евелина Ламбрева Йекер, българска лекарка, живееща и работеща в Швейцария. Водещ на презентацията бе Йонко Йончев – директор на издателство „Рива“, което предостави на читателите книгата.

19.04.2017/18:56

Според зам.-главния редактор на „Списание 8“ ролята на нашата професия е да показва хората, а не да лепи етикети, да търси обема и дълбочината във всяка тема. Това прави Георги Караманев и в дебютния си роман „И додето се раждат лъчите”, в който разказва историята на фотографа Йордан Йорданов - Юри

05.04.2017/18:57

 Събития в СБЖ

 Акценти и позиции

Международният дом на журналистите във Варна става на 60 години през настоящата 2017 г. За това свидетелства бившият секретар на СБЖ Генчо Арабаджиев, който по онова време е и председател на подкомисия по въпросите на международните домове за почивка при социалната комисия на Международната организация на журналистите (МОЖ).

26.04.2017 /15:35

България е на 109-то място от 180 страни по медийна свобода с пояснението, че е най-ниско измежду всички членки на ЕС. Данните са изнесени в годишния доклад на международната организация, който алармира за тревожно положение в целия свят.

26.04.2017 /10:34

Международна конференция в Москва, организирана от медийната група „Журналист” и Съюза на руските жуналисти, обсъди ролята и мястото на качествената журналистика в обществото. Във форума участва Европейската федерация на журналистите чрез директора си Ренате Шрьодер. Със свой представител се включи и СБЖ

23.04.2017 /11:07

 Мнения

Уважаеми колеги от всички мобилни оператори по света и най-вече у нас. Декларирам на всеослушание: Аз не искам смартфон! Моля ви, не ми изпращайте никакви оферти. Па било то и за 1 /един/ лев.

25.04.2017 /08:20 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

„Заблуждава ни ослепяващо невежество. О, окаяни смъртни, отворете си очите!” Тези думи на Леонардо Да Винчи идват наум на фона на два актуални медийни сюжета - обвиненията между колеги от Нова телевизия и интригата между издателя на в. „Сега” и главния прокурор

20.04.2017 /14:40 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки