Начало
 
 

Нови страници към многолетната история

18.04.2017 /22:10 | Автор : Людмила Писарева | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Архивен кадър от посрещането на съветските войски в България през септември 1944 г.

Каква ще е по-нататъшната съдба на натрупаните от руската верся на някогашното списание „България” безценни архивни материали с писма и спомени на ветерани от Великата Отечествена, освобождавали страната ни от фашизма?

Има исторически събития, които са многократно и задълбочено изследвани и сякаш е невъзможно да се добави нещо ново към тях. Съвремието ни убеждава, че някои периоди неведнъж се преосмислят и нерядко, за съжаление, се пренаписват и преиначават. Неподвластни на времето и манипулациите остават фактите.

 „Да се знае и да се помни!” -  тази  идея ни водеше, когато с колежката Бела Пенчева работихме по писмата на руските воини, освобождавали България от фашизма. Читателската поща, получавана в Главна редакция „Списания” към Агенция „София прес”, където ние се трудехме, винаги е била много обширна -  издавахме списание „България” на руски, английски, немски, френски, испански, италиански и арабски, разпространявайки го в цял свят. 

Най-високотиражна - 240 000 екземпляра месечно, бе версията на руски

Наши читатели и кореспонденти бяха ученици и пенсионери, инженери и учители, работници и интелигенция, пръснати из целия необятен Съветски съюз. Пишеха ни за интереса си към нашата страна, търсейки допълнителни сведения, чрез нас издирваха корените си, роднини или приятели, разказваха за плодотворните връзки между нашите народи в различни сфери на живота.

Независимо от усилията на редакцията и специално привлечения за целта като наш сътрудник  княз Андрей Павлович Мещерски, невъзможно беше да се отговори на всички.  Лавина от писма ни затрупваше  за тематичните викторини, които редовно провеждахме.   

Особено внимание отделяхме на писмата на хората, преминали през огъня на Великата Отечествена война. Написани с  прословутата искреност и откритост  на руската душа, споделящи с нас най-трагичните или радостните моменти от събитията, в които са били участници,  тези изповеди ни вълнуваха, трогваха, разтърсваха. Естествено, за нас бяха най-интересни свидетелствата на фронтоваците, освобождавали България от фашизма.

Аз имах дълбоко лични причини за специалното си отношение към такива писма –

истинският ми баща е загинал някъде в Белорусия

и аз знам за него твърде малко. Моите осиновители - проф. д-р Стефан Писарев, български политемигрант в СССР, и инж. Наталия Михайловна Горшковская, рускиня,  са били участници във войната. Семейството ни се завръща в татковата родина през есента на 1945 г.,  двамата активно се включват в строителството на нова социалистическа България. Като реликви пазя техните воински и трудови награди.

Бела Пенчева (1927 – 2007) като една от най-младите антифашистки  тогава, посреща руските войски на Дунава през есента на 1944 година и работи с тях до отпътуването им. Завинаги запазва дълбоки чувства на признателност към братушките. В по-късни години чрез нашето списание открива някои от своите познати, години наред поддържат кореспонденция, разменят си гостувания.

Моята колежка и близка приятелка беше всестранно надарена личност, тя изработваше художествени плетива и бродерии, рисуваше акварелни пейзажи, проявяваше способности на дизайнер, познаваше народни занаяти и издаде няколко книги, най-известната от които е „Бусинската керамика”. Публикува и  книги с  разкази,  пишеше стихове, събрани в сборничето  „Когато боговете си играят на зарове” (2000 г) .

Неизчерпаем източник на инициативи, нови начинания, с остро чувство за справедливост,

заредена с оптимизъм дори през сетните си дни, когато бе принудена да остане  в дома си, но отказваше да ползва инвалидна количка, предвижвайки се с офис-стол на колелца. На стари години усвои компютърна грамотност и всеки ден твореше. Нейна близка приятелка в мрежата,   измежду мнозина   стана и  белоруската писателка  Светлана Алексиевич, сега Нобелов лауреат за литература.

Притежавайки  развито чувство за историзъм, Бела първа  оцени какво съкровище представляват писмата на руските солдати. Заедно сортирахме техните послания, подготвяхме публикации на страниците на нашето издание. За съжаление, смогнахме да отпечатаме само една твърде малка част, но нито едно писмо не оставихме без отговор. Огромна, къртовска, предимно извън работното време работа, в която двете вложихме много душевни сили. Руските хора се отблагодаряваха за интереса към техните съдби с нови писма, нови подробности, оригинални снимки или фотокопия.

Списание „България” престана да съществува с идването на демокрацията.

Уволнени бяха редакторите, разпилени  архивите… С Бела спасихме няколко кашона писма и фотоматериали. Те залегнаха в основата на книгата „Голоса войны”, издадена в навечерието на шестдесетгодишнината от Победата над фашистка Германия. Първата част представлява подборка от писма и снимки от архива, втората - мои интервюта с ветерани от войната, живеещи постоянно в България,  все уникални, никъде непубликувани спомени за съдбоносни дни.

По повод седемдесетгодишнината от края на Втората световна война  нова част от  архивните материали бяха сканирани в сайта на Руския културно-информационен център и използвани в

книгата „Мгновения ценою в жизнь”.

Директорът Баженов даде висока оценка на нашето дело.  Въпреки публикациите, много писма и снимки още не са станали достояние на обществеността. С дъщерята на незабравимата ми колежка Румяна Пенчева, сътрудник на Националния литературен музей в София, предадохме на Руския информационен център част от архива. Имаше идея той да бъде изпратен в Музея на Великата Отечествена война в Москва, обаче някои, в това число и ние, смятахме, че трябва да остане в България и да намери  своите изследователи извън политическата конюнктура.

Каква ще е по-нататъшната съдба на безценните свидетелства на тази многолетна историята, предстои да разберем.

Сподели в
 

Знаете ли, че медиите са се разпасали и плачат за още по-голяма държавна регулация? А правите ли разлика между свобода и слободия в медиите?

13.05.2018/12:21

В съвременна Турция под лидерството на президента Реджеп Тайип Ердоган телевизии и вестници биват закривани под натиска на властта, ежедневно се тиражира недостоверна информация, с която се етикетират опонентите, а противопоставянето на тези практики чрез политически средства и с правни механизми е сведено до минимум.

01.05.2018/13:48

Медийната империя на властта представя България като държава на мрака и корупцията, пише колегата Светослав Терзиев, д-р по журналистика, в своя статия във в. "Сега"

26.04.2018/20:56

Едно от най-досадно-устойчивите клишета в последно време без съмнение е „фейк нюз”. Всички говорят за „фалшивите новини” с такъв апломб сякаш едва сега въпросното явление се е явило на белия свят. Истината е, че зад този претециозен термин се крие нещо, което съществува откакто съществува и самото човечество. Само дето през всичкото време досега се е наричало доста по-простичко – лъжа.

15.04.2018/13:09

Бившият вече директор на дирекция "БНТ Свят и региони" коментира пред OFFNews отстраняването си от поста.

01.04.2018/18:34
?>

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Отправеното му обвинение в държавна измяна може да се сравни само с драматичните гонения срещу хвърлените зад решетките турски или палестински журналисти, смята председателят на УС на СБЖ

17.05.2018 /12:15

По повод нападението над разследващия журналист Христо Гешов Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява своето възмущение и осъжда този акт на насилие.

15.05.2018 /14:37

На 3 май 2018 година – Световния ден на свободата на пресата (World Press Freedom Day), УС на Съюза на българските журналисти организира журналистическа дискусия на тема: „Кризата в медиите - криза в журналистиката!”. По този повод до участниците във форума отправи специално приветствие вицепрезидентът на Международната федерация на журналистите ДЖИМ БЮМЕЛА.

03.05.2018 /18:05

 Мнения

Стотици, хиляди столичани утре ще се отправят за Борисовата година, за да отпразнуват 1 май, а заедно с това и Деня на вестник „Дума” и на левия печат.

30.04.2018 /18:12 | Автор: Константин Иванов | Източник: СБЖ

Прославената членка на СЕМ заведе съдебен иск за обида срещу известния журналист и депутат. Искът й е за 23 000 лв. Тя се почувствала „обидена и огорчена” от изказвания на Симов от парламентарната трибуна и от негови публикации, в които той реагира на отправени от Жотева заплахи към друг журналист заради зададен й въпрос

23.02.2018 /18:19 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки