Начало
 
 

Бежанският проблем изпълва пресата ни и преди 100 години

02.04.2017 /13:01 | Автор : Златка Михайлова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Подобни снимки илюстрирали раздаването на храна за деца на бежанци в нашата страна

Новини за стотици бежанци у нас изпълват вестникарските страници преди повече от век. През 1912-1913 г. много българи от Тракия, Македония, Добруджа и Западните покрайнини се отправят на големи бежански потоци към България.

Държавата е изправена пред огромни трудности, които трябва да преодолее и да даде подслон и прехрана на тези български семейства, прогонени от родните си места.

„Днес е петият ден, как ден и нощ се движат хора, коли, натоварени с багаж, цели стада”, пише вестник „Мир“. За кратко време в околностите на Свиленград се събраха над 15 хиляди души, допълва вестник „Народ“.

Властите устройват транзитен лагер, откъдето цели влакови композиции се отправят към Бургас и Стара Загора. Отново вестник “Мир „съобщава, че за Свиленград спешно са заминали двама министри, командирована е инженерна бригада, която да се заеме с планиране и построяване на временни жилища.

„И как ще изкарат тия хора зимата с изпокъсаните парцали, с босите си крака? - възкликва ямболският вестник „Ново време“. За бежанците пишат вестниците „Народни права“, “Беломорски глас“, „Беломорска България“, „Народен завет“ и други издания.

“Църковен вестник“ съобщава за бежанци-свещеници и за раздавани помощи. Редовно се поместват новини за благотворителни жестове на български и чужди организации и частни лица. Според вестник „Нова България“ бежанците тънат в глад и мизерия. Съпричастен е и вестник „Народ“: Деца старци и жени скитат по улиците и подлагат ръка за милост.

Бежанците са общонационално бедствие, пише вестник „Подем“ в град Търново Сеймен (днес Симеоновград): „Нашата страна е създала закон за настаняване на бежанците, но това трябва да става разумно и правилно, та да се пресушат сълзите им: Вестникът обаче отбелязва и факта, че търново-сейменци не се трогват от неволите на бежанците в града, които са вече над 100 семейства. Като че ли се усеща една хладина, престъпна индеферентност, парализирано е чувството на братски дълг, заключава местното издание.

Вестник „Свободна Тракия” също е критичен: „В България имаме доста богаташи, а някои пък през войната изтеглиха от държавата с конски торби злато, обаче никой не се сеща да помогне на нещастните, които се застрашават от настъпващата зима“.

Изселническият процес след войните продължава да присъства във вестниците и през следващите години, и макар и по-рядко – и в наши дни. Потомците на тогавашните бежанци все още пазят спомените на своите предци за някогашните родни места и за ужаса, който преживяват в бягството си към България, като мрачен и жесток епизод от следосвобожденската ни история, пише „Хасковска Марица“.

Миграциите на българското население от Западна и Източна Тракия е една от най-тъжните ни страници в националната ни история, категорична е д-р Красимира Узунова, главен уредник в Регионалния исторически музей в Хасково.


 

Сподели в
 

Изложба на Ромео Стилянов откри летният гастрол на изкуствата в Междунородния дом на журналистите, в чийто парк на 10 юли ще бъде и първата прожекция в започващото да функционира тук безплатно лятно кино.

02.07.2020/18:44

Поклон пред напусналия ни писател, страстен летописец, издател, журналист, литературен критик и културен деец, член на СБЖ и СБП, носител на „Златно перо” на СБЖ

02.07.2020/16:24

Известният журналист и дипломат издаде книга, събрала удивителни истории от пътуванията му като вестникарски кореспондент или пратеник на Червения кръст из най-различни точки на планетата - при това разказани в неговия магнетичен стил и видяни с погледа му отвъд видимото.

30.06.2020/14:09

Двайсет и четвъртият ден на юни е белязан още преди 75 лета с победен знак. И сега благодарение на драконовите мерки заради К-19 (звучи като име на подводница) парадът на победата, който винаги е на 9 май в Москва, се състоя на 24 юни. На тази дата през 1945 г. сърцето на Русия – Червения площад, стана място, на което хората приветстваха победителите, преминаващи в парадния строй на победата. Ние също трябва да сме горди, защото единственият чужденец участник в онзи парад е бил храбрият български пълководец ген. Владимир Стойчев. И никога не бива да забравяме този факт.

25.06.2020/15:57

Богатата културна програма а Клуб „Журналист” на СБЖ на ул. „Граф Игнатиев” 4 продължава с представлението на известния ни актьор по текст, подарен му от друг негов прочут колега - Иван Иванов.

24.06.2020/15:37

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки