Иван Бурлаков: С преклонение създадох мозаечната икона на Светите братя Кирил и Методий

01.04.2017 /20:03 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Бурлаков с една от картините си

По време на двайсетото издание на фестивала „Вся Россия“ в Дагомис през септември м.г. СБЖ и Съюзът на журналистите в Тюмен подписаха договор за сътрудничество. Не закъсня и първата съвместна инициатива - поставяне на мозаечна икона на Светите братя Кирил и Методий в Абалакския Свято-Знаменски мъжки манастир.

Новата икона ще стои редом до тази на св. Нестор Летописец, покровителя на журналистиката в Русия. Според организаторите, планира се иконата да бъде осветена и открита за Деня на славянската писменост и култура.

Иконата е дело на известния художник Иван Бурлаков, който живее и работи в Екатеринбург. Той е изработил и иконата на св. Нестор Летописец, пред която се прекланят в Абалакския Свято-Знаменски манастир.

Бурлаков е сред най-тачените майстори на четката и на мозаечното изобразително изкуство в Русия. Влюбен в природата, той пресъздава на платното нейните красоти и тайнства. Пейзажите, които рисува, са подчинени на величието на Северен Урал с неговите гори, кедрови дървета, облаците, които опират във върховете му, и незабравимите гледки, които карат душата да се изпълни с радост и лирика. 

Бурлаков не е от онези творци, които прибягват до маниерниченето, за да се опитат да покажат колко са на „ти“ с платното, четката и багрите. За разлика от тези творци, той се стреми да се доближи на макс до природата, избягвайки известни хватки в изобразителното изкуство. Всеки път той открива нов живописен език, чрез който да предаде върху платното настроенията на Н. В. Природата.

И въпреки широтата на творческия му диапазон, като че ли пейзажът си остава негов любим жанр. Без граници е географията на творческите пътешествия на художника, но неговата най-голяма страст си остава Северният и Приполярният Урал, и на него той посвещава голяма част от картините си.

За Бурлаков казват, че е

майстор, чийто стремеж за развитие не секва,

а това му помага да си поставя и решава нови творчески задачи, като по този начин разширява и художествените си интереси и възможности. За това най-ясно говори обръщането му към портретните сюжети.

Според критиците  портретът на арх. В. Анисимов, който е нарисувал,  не само открива нов момент във възможностите на Иван Бурлаков, а и става значително художествено събитие. А за това красноречиво говори и сребърният медал, с който художникът е удостоен на юбилейната регионална художествена изложба  „Урал Х“ и участието му в Общоруската изложба в Москва.

Но преди всичко като че ли основно място в творчеството му заема монументалната живопис. Мозаечни пана на майстора красят несамо частни сбирки, но и православни храмове в различни краища на Русия. Може спокойно да се каже, че уникалните мозайки на художника нямат аналог в съвременното монументално изкуство.

По повод съвместната инициатива на СБЖ и Съюза на журналистите на Тюмен – да бъде поставена мозаечна икона на Равноапостолните братя Кирил и Методий в Абалакския манастир, се свързах с Иван Бурлаков и той беше любезен да сподели за сайта на СБЖ мигове от творчеството си и затова какво са за него създателите на славянското писмо.         

Кога за първи път започнахте да работите мозаечни икони, Иван Иванович, и какво почувствахте тогава?

През 1998 г. изработих осем мозаечни икони с размери 300/90 см за параклиса-паметник в град Югорск, намиращ се в Ханти-Мансийския автономен окръг. Това бяха моите първи мозаечни икони. След това имах голяма и продължителна работа по храмовия комплекс, включващ храма на преподобния „Св. Сергий Радонежки и храма-кръщелница на св. Йоан Предтеча Тоболски, също в град Югорск.

Аз изрисувах стенописите в кръщелницата и иконите за другия храм, където също изработих и мозаечни икони. Те впечатлиха силно митрополит Димитрий и той ми написа следното: „Завършвайки своята архипастирска обиколка на 2 и 3 септември в град Югорск, бях възхитен от красивите мозайки, изпълнени от вас на стените на храма „Преподобен св. Сергий Радонежки…“ След много години именно митрополит Димитрий предложи на Съюза на журналистите в Тюмен да ме поканят да си сътрудничим.

За вас какво е иконата изобщо? Когато рисувате икони, чувствате ли се по-близо до Бога и лесно ли се прави иконостас с 40 изображения на светци? Бихте ли разказали как работихте и кое водеше ръката ви? Разбрах, че сте си казали: „Започвай само както ти можеш да направиш от невъзможното възможно!“

Да, това беше моят девиз, когато започнах работата си над иконостаса, висок руски иконостас с 40 икони.. Иконописта не е суетна работа. тя се върши в тишина, в уединение, потъвайки във вековна мъгла и извличайки онези древни образи, пред които са се молили много поколения наши предци. И те обзема разбирането на онова възвишено и неръкотворно, което го има в изкуството на иконописта. С върха на четката се стремиш да пренесеш онази неземна красота, диханието на вечното тайнство, на очарованието, което се спира с молитвено благоговение пред величествените образи на светците и мъчениците на вярата.

А в личен план моят дядо Фьодор, роден през 1870 г. и живял 92 години, още от детството ми винаги ме учеше да се моля. родителите ми също бяха вярващи и те са ме кръстили.

Така че в иконописните ми изображения винаги присъства представата за идеала, към който винаги съм се стремял. Знайте, че чувството за прекрасното е заложено у всеки от нас. Природата, създадена от Бога, понякога преоткрива в нас своята красота и ние се влюбваме в нея. Именно поради това аз много обичам пейзажите. Обичам и Уралските планини.

Ще ви призная, че работата над иконите изисква неимоверно напрежение, преодоляване на препятствия, както е в спорта, за да се изкачиш на ново ниво в майсторството. Когато започнах работа на стената, при нас стоеше надпис: „Всяка следваща работа трябва да е много по-добра от предишната!“

Разбрах, че когато работите, слушате музика и четете поезия. По време на работата ви над иконата на Светите братя Кирил и Методий какво слушахте и каква поезия четохте? Изобщо как работите над иконите?   

„… Ти самият си своя висш съд: Чрез своя труд умееш строго да оцениш всички. доволен ли си от тях, взискателен художнико?“ Александър Пушкин, Фьодор Тютчев, Николай Заболоцки, Николай Зиновиев, Юрий Кузнецов, Райнер Мария Рилке, Фернандо Песоа – са моите любими поети. Обичам да слушам Бах („Страсти по Матея“), Свиридов, Рахманинов, Бородин, Римски-Корсаков, Мусоргски, Гречанинов… Руска хорова музика в изпълнението на Санктпетербургската хорова капела под ръководството на Владислав Чернушенко. Някога прочетох „Естетиката, това е наука за чувство на прекрасното“, казано от Константин  Леонтиев. Именно от това чувство се ръководя във всичко, което правя. И си мисля, че човек преоткрива красотата, тогава когато той се устреми към нея със сърцето и душата си.

Висока оценка ви е дал и покойният патриарх на цялаРусия и Москва Алексий ІІ. У вас е видял най-добрия майстор на мозаечни икони в Русия. Дори ви е наградил с грамота. Как се отнасяте към материалните награди? В миналото майсторите са работили в името на вярата  си в Бога и не са мислили за материалното. Днес може ли художникът да работи единствено в името Божие?

Наистина, покойният патриарх Алексий ІІ определи нашите мозайки като най-добрите в Русия. Може да се каже, че равнището, което показваме при работата си върху мозаечните икони, наистина е високо и не е достъпно всекиму. И това е така благодарение на двайсетте години всекидневен напрегнат труд.

А грамотите и медалите не решават нищо.

„Когато не можеш да се решиш на някакво важно дело, не му мисли дълго, а просто започни да работиш!“ Това ли си казахте и когато ви предложиха да изработите мозаечната икона на „Св. св. Кирил и Методий“? Какво знаете за тях и преди да започнете работа, какво прочетохте и узнахте за славянските просветители?

За Светите братя Кирил и Методий аз узнах от техните животоописания, които прочетох.За това как са създали азбуката ни и са превели свещените книги. За мен е голяма чест да пресъздам с преклонение техните образи и затова съм благодарен на Съюза на журналистите в Тюмен и на всички, които са съпричастни към това благородно дело.

Нашето ателие за мозайки и живопис се казва „Класика“ и това подсказва, че в него се създават образци за подражание.

Тази съвместна работа вероятно ще е в името на укрепването на приятелството и развитието на културния обмен между нашите братски народи.

Дай Боже!

А има ли нещо общо между св. Нестор Летописец и св. св. Кирил и Методий и как си представяте редом техните мозаечни икони в Абалакския манастир?

Да, Абалакският манастир. Мозаечната икона на св. Нестор Летописец се намира на манастирската стена. Проектът за мозайката на Равноапостолните братя Кирил и Методий беше създаден в унисон с пластичното решение на композицията на иконата на св. Нестор Летописец и предполага в бъдеще и иконата на св. Йоан Златоуст. Своего рода ще се оформи триптих. Всичките тези светци ги обединява съпричастността им към словото. Кирил и Методий са създали азбуката, Нестор Летописец е написал историята на земята руска (той е и светецът покровител на руската журналистика – бел. автора), а Йоан Златоуст красиво е изложил текстовете на Светото писание.

Разбира се, желанието ми е да оставим след себе си вековната памет от камък и в образите на светците, в името на Руската православна църква и да преобладават над материалните ценности.

И както се казва: „Човек не живее само в името на хляба.“

Възвеличавайки паметта на светците, ние запълваме празнотите в историята и посочваме тези теми и идеали, които не трябва да забравяме, а същевременно установяваме връзка с времето.

 

Снимки Личен архив  

Сподели в
 

С Нейно Превъзходителство посланика на Азербайджан Наргиз Гурбанова се срещнахме и разговаряхме малко след отбелязването в нейната страна на Деня на националната преса (22 юли). Отдавна бяхме планирали това интервю за сайта на СБЖ, но поради многото ангажименти на г-жа Гурбанова се срещнахме в разгара на горещия отпускарски сезон.

16.08.2017/10:59

Гостувалият у нас първи латиноамериканец и човек с африкански корени, летял в Космоса, разказва за преживяванията си в орбита, за програмата „Интеркосмос”, за Кубинската революция, дала му крила, и за актуализацията на икономиката на Острова на свободата

16.08.2017/10:21

След много години чакане беше подписан Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония. Много анализатори и журналисти се упражниха да предсказват какво ли не, дори някои подметнаха, че, видите ли, едва ли езикът на омразата ще бъде забравен от хората и медиите. Затова реших да се обърна към един от най-добрите специалисти в тази област - д-р Ненад Живановски, журналист и политически анализатор от Скопие.

04.08.2017/19:02

Известната актриса, а отскоро вече и режисьор, разказва за новата си постановка „Цветът на дълбоките води”, чиято премиера ще е през октомври в Народния театър „Иван Вазов”

31.07.2017/08:15

Навръх празника Св. Седмочисленици се състоя едно събитие, което може с ръка на сърцето да наречем несамо културно, но и духовно и знаково за България. На този ден в Първопрестолна Плиска отвори порти крепостта „Кирилица“, въздигната от създателя на „Двора на Кирилицата“ Карен Алексанян, а заедно с нея беше открита и стена с 14 барелефа на известни писатели от 10 националности, творили на кирилица.

29.07.2017/18:19

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ние, в Съюза на българските журналисти, изразяваме нашата съпричастност към журналиста от БНТ Иво Никодимов, който бе обект на нападение и побой в Борисовата градина в София.

25.07.2017 /19:15

Неприемливо е български автор на един от двата представени в Брюксел доклади за медийния плурализъм да злепоставя СБЖ, подменяйки фактите за приноса на Съюза в защита на колегията и на по-прозрачната медийна среда. Общата кауза изисква друго - солидарност на гилдията

13.07.2017 /21:34

„Новинарският час” по програма „Хоризонт” на БНР представи организираната от СБЖ среща-разговор за бъдещето на „Радио България” като „изпълнено обещание” на ръководството на националното радио да започне такава широка обществена дискусия. Наложително е БНР да излезе с официално уточнение по въпроса

07.07.2017 /23:38

 Мнения

ВАСИЛ ЛЕВСКИ! Колкото и пълно изследване да се направи за него и неговото дело, то ще бъде НЕПЪЛНО, недостатъчно! Каквито и силни думи да изречем или напишем сега ние за Дякона, те ще бъдат СЛАБИ!

19.07.2017 /22:35 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

Случва се понякога ловците да попадат в собствените си капани. Колкото и опит да са натрупали през годините, колкото и улов да са занесли у дома. Особено, ако броят на плячката от природата надхвърля значително възпитанието и характера на индивида. Е така се зароди и поредния нашенски феномен – дългогодишен практикант на професията да не сдържи в някой момент нерви и да смъмри, че дори да плаши журналист само за зададен от него въпрос.

26.06.2017 /11:11 | Автор: Валентин Колев, председател на Комисията по информационна и издателска дейност на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки