Иван Бурлаков: С преклонение създадох мозаечната икона на Светите братя Кирил и Методий

01.04.2017 /20:03 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Бурлаков с една от картините си

По време на двайсетото издание на фестивала „Вся Россия“ в Дагомис през септември м.г. СБЖ и Съюзът на журналистите в Тюмен подписаха договор за сътрудничество. Не закъсня и първата съвместна инициатива - поставяне на мозаечна икона на Светите братя Кирил и Методий в Абалакския Свято-Знаменски мъжки манастир.

Новата икона ще стои редом до тази на св. Нестор Летописец, покровителя на журналистиката в Русия. Според организаторите, планира се иконата да бъде осветена и открита за Деня на славянската писменост и култура.

Иконата е дело на известния художник Иван Бурлаков, който живее и работи в Екатеринбург. Той е изработил и иконата на св. Нестор Летописец, пред която се прекланят в Абалакския Свято-Знаменски манастир.

Бурлаков е сред най-тачените майстори на четката и на мозаечното изобразително изкуство в Русия. Влюбен в природата, той пресъздава на платното нейните красоти и тайнства. Пейзажите, които рисува, са подчинени на величието на Северен Урал с неговите гори, кедрови дървета, облаците, които опират във върховете му, и незабравимите гледки, които карат душата да се изпълни с радост и лирика. 

Бурлаков не е от онези творци, които прибягват до маниерниченето, за да се опитат да покажат колко са на „ти“ с платното, четката и багрите. За разлика от тези творци, той се стреми да се доближи на макс до природата, избягвайки известни хватки в изобразителното изкуство. Всеки път той открива нов живописен език, чрез който да предаде върху платното настроенията на Н. В. Природата.

И въпреки широтата на творческия му диапазон, като че ли пейзажът си остава негов любим жанр. Без граници е географията на творческите пътешествия на художника, но неговата най-голяма страст си остава Северният и Приполярният Урал, и на него той посвещава голяма част от картините си.

За Бурлаков казват, че е

майстор, чийто стремеж за развитие не секва,

а това му помага да си поставя и решава нови творчески задачи, като по този начин разширява и художествените си интереси и възможности. За това най-ясно говори обръщането му към портретните сюжети.

Според критиците  портретът на арх. В. Анисимов, който е нарисувал,  не само открива нов момент във възможностите на Иван Бурлаков, а и става значително художествено събитие. А за това красноречиво говори и сребърният медал, с който художникът е удостоен на юбилейната регионална художествена изложба  „Урал Х“ и участието му в Общоруската изложба в Москва.

Но преди всичко като че ли основно място в творчеството му заема монументалната живопис. Мозаечни пана на майстора красят несамо частни сбирки, но и православни храмове в различни краища на Русия. Може спокойно да се каже, че уникалните мозайки на художника нямат аналог в съвременното монументално изкуство.

По повод съвместната инициатива на СБЖ и Съюза на журналистите на Тюмен – да бъде поставена мозаечна икона на Равноапостолните братя Кирил и Методий в Абалакския манастир, се свързах с Иван Бурлаков и той беше любезен да сподели за сайта на СБЖ мигове от творчеството си и затова какво са за него създателите на славянското писмо.         

Кога за първи път започнахте да работите мозаечни икони, Иван Иванович, и какво почувствахте тогава?

През 1998 г. изработих осем мозаечни икони с размери 300/90 см за параклиса-паметник в град Югорск, намиращ се в Ханти-Мансийския автономен окръг. Това бяха моите първи мозаечни икони. След това имах голяма и продължителна работа по храмовия комплекс, включващ храма на преподобния „Св. Сергий Радонежки и храма-кръщелница на св. Йоан Предтеча Тоболски, също в град Югорск.

Аз изрисувах стенописите в кръщелницата и иконите за другия храм, където също изработих и мозаечни икони. Те впечатлиха силно митрополит Димитрий и той ми написа следното: „Завършвайки своята архипастирска обиколка на 2 и 3 септември в град Югорск, бях възхитен от красивите мозайки, изпълнени от вас на стените на храма „Преподобен св. Сергий Радонежки…“ След много години именно митрополит Димитрий предложи на Съюза на журналистите в Тюмен да ме поканят да си сътрудничим.

За вас какво е иконата изобщо? Когато рисувате икони, чувствате ли се по-близо до Бога и лесно ли се прави иконостас с 40 изображения на светци? Бихте ли разказали как работихте и кое водеше ръката ви? Разбрах, че сте си казали: „Започвай само както ти можеш да направиш от невъзможното възможно!“

Да, това беше моят девиз, когато започнах работата си над иконостаса, висок руски иконостас с 40 икони.. Иконописта не е суетна работа. тя се върши в тишина, в уединение, потъвайки във вековна мъгла и извличайки онези древни образи, пред които са се молили много поколения наши предци. И те обзема разбирането на онова възвишено и неръкотворно, което го има в изкуството на иконописта. С върха на четката се стремиш да пренесеш онази неземна красота, диханието на вечното тайнство, на очарованието, което се спира с молитвено благоговение пред величествените образи на светците и мъчениците на вярата.

А в личен план моят дядо Фьодор, роден през 1870 г. и живял 92 години, още от детството ми винаги ме учеше да се моля. родителите ми също бяха вярващи и те са ме кръстили.

Така че в иконописните ми изображения винаги присъства представата за идеала, към който винаги съм се стремял. Знайте, че чувството за прекрасното е заложено у всеки от нас. Природата, създадена от Бога, понякога преоткрива в нас своята красота и ние се влюбваме в нея. Именно поради това аз много обичам пейзажите. Обичам и Уралските планини.

Ще ви призная, че работата над иконите изисква неимоверно напрежение, преодоляване на препятствия, както е в спорта, за да се изкачиш на ново ниво в майсторството. Когато започнах работа на стената, при нас стоеше надпис: „Всяка следваща работа трябва да е много по-добра от предишната!“

Разбрах, че когато работите, слушате музика и четете поезия. По време на работата ви над иконата на Светите братя Кирил и Методий какво слушахте и каква поезия четохте? Изобщо как работите над иконите?   

„… Ти самият си своя висш съд: Чрез своя труд умееш строго да оцениш всички. доволен ли си от тях, взискателен художнико?“ Александър Пушкин, Фьодор Тютчев, Николай Заболоцки, Николай Зиновиев, Юрий Кузнецов, Райнер Мария Рилке, Фернандо Песоа – са моите любими поети. Обичам да слушам Бах („Страсти по Матея“), Свиридов, Рахманинов, Бородин, Римски-Корсаков, Мусоргски, Гречанинов… Руска хорова музика в изпълнението на Санктпетербургската хорова капела под ръководството на Владислав Чернушенко. Някога прочетох „Естетиката, това е наука за чувство на прекрасното“, казано от Константин  Леонтиев. Именно от това чувство се ръководя във всичко, което правя. И си мисля, че човек преоткрива красотата, тогава когато той се устреми към нея със сърцето и душата си.

Висока оценка ви е дал и покойният патриарх на цялаРусия и Москва Алексий ІІ. У вас е видял най-добрия майстор на мозаечни икони в Русия. Дори ви е наградил с грамота. Как се отнасяте към материалните награди? В миналото майсторите са работили в името на вярата  си в Бога и не са мислили за материалното. Днес може ли художникът да работи единствено в името Божие?

Наистина, покойният патриарх Алексий ІІ определи нашите мозайки като най-добрите в Русия. Може да се каже, че равнището, което показваме при работата си върху мозаечните икони, наистина е високо и не е достъпно всекиму. И това е така благодарение на двайсетте години всекидневен напрегнат труд.

А грамотите и медалите не решават нищо.

„Когато не можеш да се решиш на някакво важно дело, не му мисли дълго, а просто започни да работиш!“ Това ли си казахте и когато ви предложиха да изработите мозаечната икона на „Св. св. Кирил и Методий“? Какво знаете за тях и преди да започнете работа, какво прочетохте и узнахте за славянските просветители?

За Светите братя Кирил и Методий аз узнах от техните животоописания, които прочетох.За това как са създали азбуката ни и са превели свещените книги. За мен е голяма чест да пресъздам с преклонение техните образи и затова съм благодарен на Съюза на журналистите в Тюмен и на всички, които са съпричастни към това благородно дело.

Нашето ателие за мозайки и живопис се казва „Класика“ и това подсказва, че в него се създават образци за подражание.

Тази съвместна работа вероятно ще е в името на укрепването на приятелството и развитието на културния обмен между нашите братски народи.

Дай Боже!

А има ли нещо общо между св. Нестор Летописец и св. св. Кирил и Методий и как си представяте редом техните мозаечни икони в Абалакския манастир?

Да, Абалакският манастир. Мозаечната икона на св. Нестор Летописец се намира на манастирската стена. Проектът за мозайката на Равноапостолните братя Кирил и Методий беше създаден в унисон с пластичното решение на композицията на иконата на св. Нестор Летописец и предполага в бъдеще и иконата на св. Йоан Златоуст. Своего рода ще се оформи триптих. Всичките тези светци ги обединява съпричастността им към словото. Кирил и Методий са създали азбуката, Нестор Летописец е написал историята на земята руска (той е и светецът покровител на руската журналистика – бел. автора), а Йоан Златоуст красиво е изложил текстовете на Светото писание.

Разбира се, желанието ми е да оставим след себе си вековната памет от камък и в образите на светците, в името на Руската православна църква и да преобладават над материалните ценности.

И както се казва: „Човек не живее само в името на хляба.“

Възвеличавайки паметта на светците, ние запълваме празнотите в историята и посочваме тези теми и идеали, които не трябва да забравяме, а същевременно установяваме връзка с времето.

 

Снимки Личен архив  

Сподели в
 

По покана на СБЖ в България гостува делегация на журналисти от Тюменска област, водени от съветника на губернатора Александър Новопашин. Поводът за посещението е провеждането на втория етап от Форума за славянската писменост и култура във Варна, чието начало беше през май в Тюмен.

24.06.2017/17:21

Известният ни автор на песни, изпълнител и актьор споделя в интервюто си и следното: „Каквото и да правя, правя го честно, докрай. Без слагане и харесване на всяка цена”.

20.06.2017/12:11

Олег Дроздов е издател със солиден опит зад гърба си. Той поема щафетата от своите родители и се отдава на тази благородна дейност – да издава книгите на известни и млади, едва прохождащи в голямата литература автори от Мурманска област. Неговото издателство „Дроздов на Мурмане“ е вече с авторитет в този бранш и винаги присъства и се ползва с огромен интерес на редовните панаири на книгата в Москва.

17.06.2017/18:08

Срещата ми с нея ме накара да си припомня една българска хубава песен - „Слънчево момиче“. Тя като че ли е писана за Евелина Павлова, която ми е трудно да си представя разгневена или сърдита, защото на лицето й винаги грее усмивка и с нея много бързо печели хората. Водещата на предаването по Нова тв „Аз обичам България“ е от онази порода хора, които те печелят на секундата и усещането ти е, че се познаваш с тях от сто години.

16.06.2017/21:34

Когато чуем, че българска творба е вдигнала шум в чужбина или е номинирана на някой престижен фестивал, се радваме, като че ли с нас се е случило това, защото знаем как днес се прави в България качествено изкуство и на какво са подложени творците, за да сътворят нещо качествено и забелязващо се.

12.06.2017/11:37

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Комисията по журналистическа етика на СБЖ излезе със становище по повод изложението на отговорния редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова, сезирала Комисията за заплахи, отправени към нея от члена на СЕМ Бетина Жотева по време на заседание на Комисията по културата и медиите към Народното събрание на 15 юни 2017 г.

23.06.2017 /15:56

„Интеграцията ни в ЕС изисква комуникация, а не изолация. Неприемливо е в навечерието на Българското председателство на съвета на ЕС да се обсъжда идеята за закриването на „Радио България”.” Това заяви държавният глава на среща с журналисти от предванията на БНР за чужбина. Александър Велев спря реформата си и обеща "обществена дискусия"

16.06.2017 /17:25

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова изпрати писмо до председателите на журналистическите дружества на СБЖ, в което са описани възможностите за почивка на съюзните членове в Международния дом на журналистите във Варна през 2017 г.

16.06.2017 /17:10

 Мнения

Последният медиен скандал, при който член на Съвета за електронни медии (СЕМ) без всякакви задръжки заплаши публично журналист, е сериозно доказателство, че отреденото ни от класацията на „Репортери без граници“ 109-о място по свобода на словото е реално. Както се казва, и това ни е много.

23.06.2017 /20:16 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

В бъдеще историците може и да не са единодушни кога е възникнал авторитаризмът в Турция. Но със сигурност ще знаят как той се е утвърдил. Защото има огромно количество свидетелства, които го доказват.

16.06.2017 /16:00 | Автор: Мехмед Юмер, главен редактор на двуезичния вестник „Седмичен обзор“ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки