Кога работещият пенсионер получава право на „благодарствено” обезщетение

31.03.2017 /08:25 | Автор : Андрей Александров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Андрей Александров, доктор по трудово и осигурително право

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

ВЪПРОС:

Ако пенсионер продължава да работи без прекъсване, като едновременно с това получава и пенсия за осигурителен стаж и възраст, кога ще възникне правото на обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ? Придобитият след пенсионирането стаж ще се отрази ли на размера на обезщетението?

 

ОТГОВОР:

С промените в осигурителното законодателство от началото на 2015 г. отпадна изискването за прекратяване на осигуряването като условие за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Работниците и служителите като осигурени лица вече могат да упражнят правото си на пенсия при достигане на необходимите стаж и възраст, без да е необходимо да прекратяват трудовите си договори. Същевременно и в трудовото законодателство през последните години настъпиха редица промени по отношение на пенсионирането. До 2012 г. придобитото право на пенсия даваше право на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение с предизвестие. Между януари 2012 г. и юли 2015 г. това право беше отменено и при достигане на „пенсионна възраст“ трудовият договор можеше да се прекрати само на някое от другите основания, предвидени в Кодекса на труда, например по взаимно съгласие. С приетите изменения в КТ през 2015 г. беше възстановено правото на работодателя на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от работника или служителя.

Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ предвижда т.нар. „благодарствено“ обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Неговият размер зависи от предходния трудов стаж при същия работодател. Ако работникът или служителят е работил по трудовото правоотношение до 10 години, обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за 2 месеца, а при над 10-годишен стаж при същия работодател – в размер на 6 брутни заплати. Именно това определя социалния смисъл на плащането като израз на благодарност към работника или служителя за положените дългогодишни усилия и лоялността му. Обезщетението се изплаща само веднъж, т.е. при първото прекратяване на трудово правоотношение след придобиване на право на пенсия.

Въпреки че обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е с непроменена уредба от 2001 г. насам, практиката по прилагането на разпоредбата беше различна, с оглед промените в трудово- и осигурителноправния режим на пенсионирането.

До 01.01.2015 г. обезщетението обикновено се изплащаше непосредствено след придобиване и упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст и прекратяването на трудовото правоотношение. След тази дата обаче (при отмяната на чл. 94, ал. 2 от КСО, която изискваше прекратяване на осигуряването като условие за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст), много работници и служители започнаха да се пенсионират, като продължат да работят. Това доведе до разминаване във времето на отпускането на пенсия и датата, на която се прекратява трудовият договор, респ. момента, в който става дължимо обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ. За да са изпълнени предпоставките за това плащане, е необходимо не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (без значение дали го е упражнил или не), а и трудовото правоотношение да се прекрати. При сега действащия режим не е изключено работникът или служителят да започне да получава пенсия и да продължи да работи, а правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ да възникне месеци или дори години по-късно, при прекратяване на трудовия договор.

По отношение на размера на обезщетението следва да се има предвид, че преценката се прави към датата на възникване на правото на обезщетение. Ако например в момента, когато придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работникът или служителят има прослужени 8 години при същия работодател и трудовият договор се прекрати, обезщетението ще е в размер на 2 брутни трудови възнаграждения. Ако обаче работникът или служителят продължи да работи след придобиване на право на пенсия две или повече години и едва тогава се стигне до прекратяване на трудовото правоотношение, вече ще са изпълнени предпоставките за изплащане на обезщетение в по-високия размер от 6 заплати.

 

Сподели в
 

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018/14:43

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017/21:46

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.04.2017/20:58

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

31.03.2017/08:25

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.03.2017/19:12
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод ареста на фоторепортера Веселин Боришев при изпълнение на журналистическите му задължения и по повод кризисната ситуация около радиоводещата Силвия Великова, председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова настоява да бъде даден ход на внесените от над две години в НС предложения на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото, журналистическия труд и журналистическите права.

14.09.2019 /20:51

По повод ареста на бившия главен редактор на в. „Дума” Юрий Борисов на 9 септември и повдигнатото на 10 септември обвинение за шпионаж срещу бившия издател на същия вестник Николай Малинов, председателят на УС на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното:

10.09.2019 /20:13

В Деня на международната журналистическа солидарност председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова припомня заветите на чешкия журналист и антифашист, екзекутиран от Гестапо на 8 септември 1943 г., и апелира за единение на всички, на които са скъпи свободното слово, морала, хуманността и мира.

08.09.2019 /18:35

 Мнения

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019 /19:11 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

Справедлив, но едностранчив е гневът срещу премиера заради отвинтената апаратура, която да попречи на журналистите да задават въпроси на общата му пресконференция с новата шефка на ЕК. Гостенката е не по-малко оплескана от „любезността” на домакина. И тази дама ще брани свободата на словото в Брюксел?!

03.09.2019 /16:34 | Автор: Къдринка Къдринова

 
 

В момента онлайн: 38 гости

Бързи връзки