Костадин Филипов: Дано прекрасната ни професия оцелее и все да бие камбаната!

31.03.2017 /08:09 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


И на самия Коста не му се вярва, че е на 70

Невероятно, но факт - най-добрият познавач на Македония сред журналистите международници закръгли 70. Мечтае си заедно с други „динозаври” като Евгений Станчев, Любомир Коралов и Константин Иванов да направи българския „Монд”, но е реалист: „Вече няма кой да чете!”

Когато още като студентка третокурсничка във Факултета по журналистика отидох за първи път в Международния отдел на „Народна младеж”, завеждащ отдел там беше Костадин Филипов. Така че той е първият ми шеф в екипната редакционна работа.

В отдела бяха още Бистра Бояджиева, Владимир Игнатов, Светлана Михова, Александър Хранов, Васил С. Сотиров, Михаил Ноев, Катя Йончева, Веселин Дремджиев. Чувствахме се повече приятели и съмишленици, отколкото просто колеги. И заслугата до голяма степен беше на Коста Филипов.

Разбира се, той продължаваше една вече установила се традиция на изключително отворена, творческа, весела и сърдечна атмосфера, която винаги е царяла не само в Международния отдел, а и в цялата редакция на „Народна младеж”. Но и самият Коста я доразвиваше, защото съумяваше да даде възможност на всекиго да изяви личните си качества. Умно тушираше и балансираше неизбежните в доста напрегнатия работен ритъм припламвания на конфликти, умееше да разрежда напрежението с шеги. А когато се налагаше редакторска намеса в авторски материал, никога не я правеше „по шефски” - предпочиташе да разговаря и да обсъжда с колегата, за да стигнат заедно до необходимата корекция.

В същото време не беше от онези „добряци”, на които лесно можеш да се качиш на главата, а от това да страда цялата организация на работата. Умееше да бъде и безапелационен, когато трябва. Никога не правеше компромиси с прецизността, с точността на фактите, с чувството за отговорност. От него съм запомнила, че само постоянно усъвършенстваният с много четене висок професионализъм прави от журналиста добър международник.

И до днес професионалните ни пътеки все се кръстостват с Коста. В момента той е един от най-добрите експерти сред авторите, изявяващи се в единия от двата сайта, в които работя. Винаги изряден, точен, отговорен и отлично информиран, той предлага и статии със същите качества, по които редакторът просто няма какво да прави - може само директно да ги публикува.

Енергичен, с претрупан график, препускащ между телевизии, радиа и други медии, които редовно го канят като коментатор по балкански теми, с постоянна блогърска колонка в навинарския сайт на БНТ news.bnt.bg - това е Коста Филипов днес. И никога не бих повярвала, че ей така, между другото, е успял да навърши и 70 години... Но не, оказа се, че не е една от поредните му шеги. Истина било...

Как започва

За юбилярите трябва да се пише юбилейно. Така че няма как да пропуснем ретроспекцията към житейския му и журналистически път, тръгнал от неговия роден Петрич. След като завършва там гимназията „Пейо Крачолов Яворов”, по родителско настояване Коста отива в София да следва строително инженерство в тогавашния ИСИ (Инженерно-строителен институт). „Нашите искаха така, защото тогава строителните инженери не ги взимаха в казармата!” - обяснява сега Коста.

Той дори съвестно завършва първите два курса. Но не издържа повече. Явява се на приемен изпит в обособилия се вече като самостоятелен Факултет по журналистика в Софийския университет и е приет. Не го плаши, че тук казармата няма да му се размине. Изкарва я, но е щастлив, че се занимава с журналистика. В курса се сприятелява с момчета, които по-късно също ще станат ярки имена в нашата професия - Явор Цаков, Владимир Цаков, Валентин Бояджиев и др.

Когато питам сега Коста, дали като вижда какво е състоянието в момента на журналистите и медиите в България, не е съжалявал понякога, че е избрал точно това поприще, той отсича: „Никога! Ако трябваше да започвам живота си отначало, пак бих избрал журналистиката! За мен няма по-прекрасна професия!”

Във Факултета по журналистика той отива в радиопрофила при Веселин Димитров, а специализира икономика при проф. Кольо Колев. „Обаче първата ми работа беше във вестник и станах международник!” - смее се Коста.

Като студент сътрудничи на вестник „Софийски университет”, а от трети курс започва да пише и за отдел „Учащи” в „Народна младеж”. Но свободна „бройка” за назначение в младежкия вестник се отваря в Международния отдел, оглавяван по онова време от друг прочут Коста - Константин Иванов, който вика по-младия си адаш на работа при себе си. Първият работен ден на Коста Филипов там е 5 юли 1971 г., понеделник. И оттогава та до днес - все в международното поле оре.

Старата школовка, международниците и веселата „Народна младеж”

Днес му е трудно да възпроизведе с кои „ресори” се е занимавал в онова далечно начало. Но всъщност откакто се помни, подчертаният му интерес е към живота и проблемите на Балканите. Сега вече е всепризнат спец по това направление, но през дългата си кариера е писал на всякакви теми. Включително за антиимпераилистическа солидарност, мир и дружба, което си беше „червената нишка” в дейността на ДКМС - издателя на „Народна младеж”.

В онези сега едностранчиво представяни, а всъщност доста интересни времена международните отдели във всички тогавашни вестници бяха много своеобразно място - един отворен към света прозорец, на чийто перваз с един крак отсам и един крак оттатък седяха журналистите международници и виждаха, разбираха, усещаха много неща и за живота отсам, и за живота оттатък.

Наблюдавайки и анализирайки политическите колизии в други страни, международниците съумяваха дори в рамките на налаганите от тогавашната система ограничения да кажат много и да узреят за много. Научаваха се именно заради ограниченията и на изтънчено боравене с езика и стилистиката, на многопластовост в изказа, на подтекстово въздействие. А придобиваха и умението да виждат по-рано от останалите как познати от други реалности процеси и закономерности избиват и у нас.

Коста Филипов е минал именно през онази школовка и тя е фундаментът, върху който не е спирал да надгражда следващите етажи на своя висок професионализъм. Но като го питам сега как си спомня годините в „Народна младеж”, отговорът му изобщо не е за това, а звучи така: „Най-хубавите ми години! Бяхме млади, ей! С цялата ни дързост и щуротии. Какво ли не сме измисляли, за какво ли не са ни наказвали! Падахме, ставахме, продължавахме - и винаги весели, винаги пълни с идеи! Правехме вестника с любов, влагахме душите си в него, имахме го за нещо свое, истинско, важно! Само мога да повторя - най-хубавите ми 15 години!”

През тези години той се и жени за любимата си Галя, раждат се децата им Георги и Ани.

Коста минава през цялата йерархия в „Народна младеж” - от начинаещ „литературен сътрудник” (най-ниският „ранг” по тогавашното наименование на длъжностите), през редактор, завеждащ Международния отдел, първи зам.-главен редактор, главен редактор.

Слизане и качване

В тази пътечка има и кратко отклонение за около година и нещо, когато Коста „слиза” в Международния отдел на „Работническо дело”. „Слиза” - защото и двете редакциии бяха в Полиграфическия комбинат „Димитър Благоев”, „Народна младеж” - на петия етаж, а „Работническо дело” - на втория и третия. Разбира се, в политическите етажи това си беше издигане. И оттам вече беше нормално да се върне в „Народна младеж” като първи зам.-главен редактор. А после да стане и главен.

Когато тръгнеше с мощната си снага по достолепните коридори на Полиграфическия комбинат, застлани тогава с червени пътеки, Коста изпълваше пространството, из което хвърчаха искри, когато си идваше начумерен от поредно съвещание някъде „горе”, или пък ечаха шеги и смях, когато беше в обичайното си добро настроение. Тези коридори помнят и дребни душици, които подтичваха около него на зигзаги - било за да изкрънкат нещо за себе си, било за да наклеветят колега. Коста никога не спираше, за да чуе такива - крачеше напред като ледоразбивач и им отвръщаше едносрично през рамо.

След края на главното му редакторство в „Народна младеж” той пак „слиза” - този път само един етаж по-долу, в намиращата се на четвъртия етаж редакция на „Отечествен фронт”, като зам.-главен редактор. А оттам най-после стига и до студентската си любов - радиото. Става директор на „Предавания за чужбина” на Българското радио (което тогава още не и национално по име).

От 1 януари 1989 г. до лятото на 1991 г. - в най-смутните начални години на „прехода”, Костадин Филипов е директор на най-слушаната радиопрограма - програма „Хоризонт” на БНР.

Удря го и откатът на същия този „преход”. Махат го от началническия пост и от средата на 1991-ва до 1993-та е редактор в „Предавания за чужбина”. Там той и Тодор Токин пишат коментарите, които после в различните езикови редакции се превеждат и се четат в ефир за чуждестранната аудитория. За него онзи период е голямо професионално предизвикателство и ново стъпало в професионалното шлифоване: „Тогава бяха в разгара си войните в бивша Югославия. Колко коментари съм изписал само за Босна!.. Не мога да ги преброя дори. Мнозина в чужбина от тях си вадеха заключения за българската позиция по събитията”.

Кореспондентството в Македония

През 1993 г. БНР решава да открие за първи път свой кореспондентски пост в Скопие, Македония. Коста се явява на конкурса и го спечелва. „Така на 1 декември 1993 г. започна моята 14-годишна корепондентска одисея,” казва сега той.

През тези 14 години Костадин Филипов е бил кореспондент в Скопие и на БНР, и на БТА, и два мандата (два пъти по 3 години) на БНТ.

Навлиза във всички тънкости на нравите и на политическите игри не само в Македония, но и в Косово, а и в цяла бивша Югославия. За него няма никакви тайни из онези земи. Повечето от сега действащите политици в държавите, образували се от някогашната югославска федерация, са израсли буквално пред очите му. С мнозина от тях е и личен приятел. А и не само с полицити си другарува - журналисти, професори, хора на изкуството из съседните балкански простори искрено тачат нашия Коста. Сега, за юбилея му, само от Македония и Косово са дошли стотици и стотици поздравления.

А дали го търсят нашенски политици - да почерпят малко познания и съвети от такъв експерт по балканските въпроси като него? „Не!” - отсича Коста. И с тъга добвя: „Редовно участвам в конференции и обсъждания на теми за Балканите, организирани от бивши наши посланици, сред които има изключителни познавачи и спецалисти. Идват и университетски преподаватели. Събира се един невероятен интелектуален кръг и се изказват много задълбочени и интересни заключения и оценки. Но всеки път коментираме с колегите, че неизменно липсват представители на държавни институции, които пряко би трябвало да са заинтересовани да научат нещо повече от експертите. Не, не идват, над тези неща са...”

Все пак някои идват - нерядко се случва например новоназначени посланици, запътили се към балкански столици, преди да потеглят натам, да се отбият по лична инициатива на дълъг разговор при Коста. Знаят, че по-добре от него няма кой да ги „светне” за страните, в които отиват.

Коста е член на Управителния съвет на нашия Македонски научен институт и води там лектория за Македония. На прояви на института се събират сериозни учени, сред които е и проф. Георги Марков, член на Научния съвет. Коста се стреми институтът да се отвори повече към обществеността и често лекториите му са не просто негови лекции, а интересни срещи и с други събеседници. Включвал е така например Красимир Узунов или Бойко Василев.

Коя страна на масата предпочитат младите

Въпреки че през 2010 г., когато навършва 63 г., го карат да се пенсионира от БНТ, Коста Филипов продължава да е здраво свързан и с телевизионното братство, и изобщо с журналистиката. Оттогава е направил пет авторски филма за Македония, излъчени по БНТ и включени в лекторията му в Македонския научен институт. Не крие обаче, че му е мъчно и не разбира логиката, защо след него БНТ уж е "замразила", а всъщност направо е закрила кореспондентския пункт в Скопие.

Преживява също защо Националната телевизия не използва пълноценно опита и знанията на такива легендарни имена като Даниела Кънева например. „Вместо да я пращат все на дежурни репортажи в японското посолство, могат да направят един курс за младиге колеги, на който Даниела да им разкаже как е успяла да направи интервю с Индира Ганди, когато никой друг журналист от никоя друга страна не можеше да го постигне. Или как се е качила в самолета на Раджив Ганди, за да направи последното му интервюю преди да го убият. Толкова могат да научат от нея!”

Коста има специална тръпка към „младата смяна” в професията ни. Още в края на 70-те и началото на 80-те той е асистент по международна журналистика във Факултета по журналистика на СУ първо на Ненчо Хранов, а после и на Пенка Караиванова. Винаги с удоволствие е предавал опита и знанията си на студентите. Но сегашните му наблюдения са, че сред влезлите да следват в този факултет вече преобладава интересът към пиарската специалност, а не към журналистиката. „Те просто смятат - и с право, че в живота пиарът седи от по-приятната страна на масата, а журналистът - от по-неудобната,” заключава Коста.

Освен това сега изборът къде да се учи журналистика вече е много по-широк, отколкото по-рано - толкова много други университети наред със Софийския предлагат такова обучение. „А когато ние учехме, нашият факултет беше единствен. Преподавателите бяха млади, нахъсени, успяваха да запалят и нас с магията на тази професия - да сме винаги честен последник между властта и обществото, да сме постоянен коректив, да бием камбаната за всяка нередност. В днешните условия обаче всички виждаме как се размиха тези ценности,” казва Коста с болка.

Оптимистичната поанта

Много го боли, че вече е световна тенденция вестникарството и самите вестници да се ликвидират. А с тях си отива и качествената, задълбочената, каращата хората да мислят и анализират журналистика. Което според него води до следното: „Сега всеки сам си вярва, че е медия в социалните мрежи. Но това е пълна подмяна. Журналистиката има обществена мисия, докато субективизмът, агресивният стил, байганьовщината, изкълченият език, откровените лъжи дори, които бълват от социалните мрежи, нямат нищо общо с необходимия професионален поглед и коректив към действителността. Общество, оставено да се влияе от такава отровна среда и лишено от професионална журналистика, е много по-податливо на манипулацията.”

Коста споделя, че често се събира с други „динозаври” от гилдията и негови добри приятели като Евгений Станчев, Любомир Коралов, Константин Иванов. Добавя: „Мечтая си да се хванем и да направм един български „Монд”. Но си знам, че няма да стане. Вече няма кой да чете!”

Понеже е верен на старата школовка, Коста не иска да мине без оптимистична поанта: „Хайде все пак да изразя радостта си, че съм от онова поколение, което имаше щастието да работи във време, когато на журналистиката се гледаше сериозно. Много ми се иска нашата прекрасна професия да оцелее, да продължи да е обществен коректив и винаги да се намират честни колеги, които да бият камбаната, макар и от Фейсбук!”

Синът на Коста - Георги Филипов, който навремето се гонеше с малката си сестричка Ани из коридора на „Народна младеж”, днес също е известен журналист, но е избрал различна специализация от таткото - спортната журналистика. Минал е през редакциите на „24 часа” и „Сега”, после през изданията на „Икономедия”. А от един месец интензивно и всеотдайно работи по нов проект за два спортнни телевизионни канала, стартиран от Нова телевизия и Мтел.

Малката му сестричка Ани, разбира се, отдавна е пораснала. След гимназията отначало и тя искала да става журналистка, но баткото не й дал - според него професията е жестока към жените.

И Ани избрала „по-приятната страна на масата” - завършила в Ница комуникации, тоест същя онзи пиар. В Ница намерила и половинката си Фредерик, който пък е родом от Шамбери, сгушено във Френските Алпи. Двамата днес живеят заедно с двете си деца край Лозана, Швейцария, където Фредерик работи за „Нестле”. А Ани работи за филмова продуцентска къща от Лондон и обикаля по световни кинофестивали.

Най-голямата радост за Коста и за вярната му половинка Галя са внучетата. Георги и съпругата му Поли са ги зарадвали със своите Калина и Константин, кръстен на дядото, естествено. А Ани и Фредерик са ги дарили с Ивана и с Луи.

Дай боже всекиму 70-годишнина сред толкова обич! Наздраве, Коста!

Сподели в
 

„Ако има нещо, от което се нуждаем в българската журналистика, това е отговорност и пред собствения си занаят, и пред чуждия. Самият факт, че медиите направиха на пет стотинки един политик, който се показа такъв, какъвто е, показва, че свободното слово в определени случаи е на почит!” - споделия големият българско художник

22.10.2017/20:49

Германското издание на „Спутник“ публикува ексклузивно интервю с Дорис Шрьодер-Кьорф. Автор на интервюто e Матиас Вите. В настоящата си битност тя е втори мандат депутат от Ландтага (местния парламент) в Долна Саксония, където преди седмица спечели директен мандат от Социалдемократическата партия.

20.10.2017/10:05

Това са думи на невероятен наш съвременник - Джеймс Балог. Те изразяват същността му като човек и майстор на камерата, които може да се изразят с една дума: тревога! Неговите снимки не могат да се гледат спокойно, те действат като шок върху съзнанието и чувствата на днешния човек, прекалено задоволен от благата на неудържимата, и в крайна сметка гибелна, техническа революция. Шок от непознатата, наистина невиждана красота – и от това, което тя вещае...

17.10.2017/11:39

Леонид Млечин е един от водещите руски журналисти с богата творческа биография, която си има и своите последствия в авторитетните награди, с които са оценили журналистическата му дейност. Но преди всичко Леонид Михайлович е председател на УС на Международната академия за телевизия и радио и в качеството си на такъв преди дни беше в България във връзка с проведената у нас ХІІІ Международна конференция „Тероризмът и електронните медии.

04.10.2017/11:33

Емблематичният не само за германската, но и за световната журналистика разследващ репортер – Гюнтер Валраф – навършва днес 75 години. Носителят на редица международни награди за разследваща журналистика и на Международната Ботевска награда за 1986 година (заедно с Марио Бенедети от Уругвай, Нил Гилевич от Беларус и Дмитро Павличко от Украйна) не е фен на празнуването и шумните юбилей.

01.10.2017/13:24

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Генералният секретар на ЕФЖ Рикардо Гутиерес известява в писмо до председателя на УС на СБЖ, че МФЖ и ЕФЖ са сезирали Платформата за защита на журналистиката на Съвета на Европа за случая с Виктор Николаев. Българското правителство ще бъде поканено за обяснения по поведението на вицепремиера Валери Симеонов

11.10.2017 /16:39

За пореден път сме свидетели на възмутително, арогантно и несъвместимо с демократичните норми поведение на властимащи спрямо журналист - откритите заплахи, отправени в ефир към телевизиониния водещ Виктор Николаев от депутата на ГЕРБ Антон Тодоров и от вицепремиера Валери Симеонов.

08.10.2017 /13:06

СБЖ категорично осъжда заканите в ефир към телевизионния водещ Виктор Николаев, отправени от депутата на ГЕРБ Антон Тодоров и от вицепремиера Валери Симеонов. Подобно поведение е открито покушение срещу свободата на словото, а тя е фундамент на демокрацията

06.10.2017 /20:06

 Мнения

Журналистиката е огледало, макар и често криво. Но не тя е виновна за онова, което отразява и в част от което я е превърнал политическият модел, оседлал обществото ни. Единството на гилдията днес е по-нужно отвсякога. Иначе и този път възмущението от властимащите наглеци ще излети само в свирката на непомръдващия локомотив „Гражданско общество”

08.10.2017 /17:54 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Пояснявам: Ако слушате редовно Българското национално радио (БНР). И още по-конкретно – програма „Хоризонт“. Е, сега да си дойдем на думата.

19.09.2017 /16:38 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 12 гости

Бързи връзки