Начало
 
 

Медиите в огледалото на членството ни в ЕС

30.03.2017 /16:34 | Автор : Майя Любомирска, Валентин Колев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Представителството на Европейската комисия и Европейския парламент в София

Каква е медийната ни среда и има ли положителни тенденции след влизането на България в Обединена Европа. Това е част от анализа "10 години България в Европейския съюз: ползи и предизвикателства", изработен от Центъра за либерални стратегии (ЦЛС) по поръчка на Представителството на Европейската комисия у нас.

Анализът, представен днес в Дома на Европа в София от програмните директори на ЦЛС Георги Ганев и Даниел Смилов, е изключително любопитен по няколко причини. На първо място, защото 10 години е достатъчно сериозен период за изследване на обществените процеси. И на второ, защото съвпадна с деня на Брекзита, след който вече и Европейският съюз ще бъде различен.

Изводът в доклада е, че десетте години членство на България в Европейския съюз са един от най-успешните периоди в българската история. Подчертано беше и че това е второ поредно десетилетие след 1997 г., в което страната се развива без сериозни кризи във вътрешно-политически план.

На този фон констатацията, че в

областта на медиите няма видимо позитивно развитие

е най-малкото силно притеснителна. Трябва веднага да кажем, че не може да бъде правена връзка между членството на страната ни в ЕС и свободата на медиите. И в доклада беше отчетено, че влошеното качество на журналистиката се дължи на "глобални процеси в медийните пазари и негативния ефект върху тях от глобалната икономическа и финансова криза". Става дума за това, че финансовата нестабилност е основната причина медиите да стават лесен инструмент за обслужване на политическите и икономическите интереси на собствениците им. И така стигаме до голямата тема за

концентрацията на капитали и липсата на прозрачност за собствеността на медиите

В доклада се отбелязва, че сривът на приходите от реклама и монополизирането на вестникарския и медиен пазар водят до оттеглянето на чуждестранни собственици от българската медийна среда. Формираните медийни групи преобладаващо са с непрозрачни бизнес и политически връзки, стига се дори и до „медийно“ създаване на партии.

Европейската комисия реагира на проблемите на медийната среда през септември 2012 година, когато се наложи в София да пристигне лично вицепрезидента на ЕК Нели Круз, която се срещна с журналисти и издатели. В последвалото посещението й писмо до министър-председателя на България се настоява правителството да направи необходимото за гарантиране прозрачност в собствеността на медиите и плурализма на мненията.

Авторите на доклада констатират, че в резултат на това се е стигнало до известно, но не пълно осветляване на собствеността в периодичния печат. Финансово зависимите медии, освен че са податливи на икономически и политически влияния, извращават представата за една престижна и творческа професия. Липсват сериозните анализи, разследвания, инициативи, влошава се непрекъснато качеството на продукта, а оттам и на оценката на читатели, слушатели и зрители. Те се превръщат в пасивни наблюдатели, апатични към живите проблеми на деня.

В доклада се обръща и внимание на разпределянето на евросредствата. Изводът тук е, че

финансирането от еврофондовете не засилва независимостта на медиите

Най-голямо е финансирането на медии с евросредства  през 2013 г., когато са раздадени 32 млн. лв. на медии без ясни правила, като тази практиката продължава до края на програмния 2007-2013 г. период. През 2015 г с въвеждането на публичен регистър се прави опит да се промени финансовия механизъм за медиите. Но приетият през 2016 г. Закон за обществените поръчки не променя схемата.  Европарите за радиа и телевизии се разпределят без обществени поръчки.

Оправданието е транспонирането на европейска директива, въпреки че внимателният й прочит не поддържа такава мярка, отбелязват от ЦЛС. През март 2016 г. е наложен мораториум върху тези средства до въвеждането през юли 2016 г. на по-ясна методология за разпределението им. Така се намалява възможността за упражняване на натиск върху журналистите и купуването на медиен комфорт, подчертават още в доклада си експертите от Центъра за либерални стратегии.

Авторите констатират и още една ситуация в медийната среда у нас. Лобистки поправки срещу обществения интерес, прикрити зад синхронизирането на националното с европейското законодателство, рефлектират в подриване на доверието в законодателството изобщо, нарушаване на предвидимостта и прокарване на нелегитимни интереси. Като пример са цитирани разпоредбите в ЗОП от 2016 година изключващи електронните медии, аудиовизуалните услуги и процесът на цифровизация, стартирал през 2009 година. Поради неумение или некадърност този процес бе докаран дотам, че през 2015 година доведе до първата наказателна процедура, завършила със санкция за България.

Постиженията, както и недостатъците в развитието ни през тези десет години са добър ориентир какво ни предстои като държава и общество занапред. Изводът е, че голяма част от решението на проблемите е в наши ръце и членството ни в Европейския съюз дава много възможности. На каква скорост ще ги достигнем, зависи само от нас.

На представянето на доклада се събраха стотина представители на научните среди у нас, на неправителствени, социални, синдикални и икономически сдружения.

Снимки: Валентин Колев и архив

 

 

Сподели в
 

В СБЖ бе получено становището на експертна група, изпратено до министерството на културата във връзка със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, публикуван на Портала за Обществени консултации на 19 октомври 2020 г. Предлагаме пълния текст на становището.

21.11.2020/15:27

Председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова отбеляза рождения си ден на своето работно място в Съюза, където мнозина от колегията дойдоха да я поздравят. Изпратени и изразени бяха и многобройни приветствия от организации, институции, посолства.

16.11.2020/20:35

Наскоро четирима журналисти от Силистра и Тутракан получиха за своите житейски юбилеи най-голямата награда на СБЖ - почетна значка „Златно перо“.

16.11.2020/11:05

На презентация в Клуб „Журналист” на СБЖ по повод 110-годишнината от установяване на дипломатически отношения между Испания и България Н. Пр. Алехандро Поланко специално отбеляза ролата на СБЖ и на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България за българо-испанското сътрудничество и приятелство.

14.11.2020/08:28

Н. Пр. Алфредо Атанасоф разказа на среща с медиите в СБЖ за външната политика на своята страна, за икономиката й, за казуса с Малвинските (Фолклендски) острови, за двустранните връзки с България, за предстоящата 90-годишнина от установяването на дипломатически отношения между двете ни държави.

07.11.2020/19:22

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През десетилетията, в които бе хроникьор на ужасите на войната, големият британски журналист никога не се свенеше да търси отговорност от властимащите. Той си отиде на 30 октомври т.г. на 74-годишна възраст.

11.11.2020 /20:10 | Автор: Белен Фернандес | Източник: baricada.org/middleeasteye.net

 Спомени и архиви

Със Стойчо Банчев бяхме колеги във в.”Народна младеж”. Беше недъгав: като дете го прегазила каруца и гръдният му кош беше деформиран. Но струваше колкото 10 „нормални”.

24.11.2020 /12:00 | Автор: Константин Иванов | Източник: nabore.bg

"168 часа" припомня емоционалното отразяване от пратеничката на БНТ на първенството по художествена гимнастика в Страсбург през 1983 г.

24.11.2020 /09:02 | Автор: Хортензия Маркова | Източник: 168 часа

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки