Луис Басат и Висенс Виляторо: Няма демокрация без свободни медии

18.03.2017 /22:41 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Висенс Виляторо (вляво) и Луис Басат по време на разговора

Въпросът не е само да се гласува, а изборът да е информиран. Именно в това е голямата роля на достоверната журналистика. Така смятат героят и авторът на „Завръщането на Басат” - забележителната книга, която разказва историята на сефарадската фамилия Басат, свързала Шумен и Барселона

Дълъг, сладкодумен, пълен с разкази за опасни приключения, световни сътресения, пламенни любови, семейни трапези, тръгвания и завръщания, открития и загуби, човешки  и международни драми, досущ като съдбата на митичния „евреин скитник” - такъв се получи разговорът ми с гостувалите у нас наскоро Луис Басат и Висенс Виляторо. Същия заряд, впрочем, носи и книгата, която двамата са сътворили и която вече излезе и на български благодарение на издателство „Колибри” под заглавието „Завръщането на Басат”.

Басат и Виляторо са магнетични събеседници, широко скроени и талантливи творци, хора на духа и словото, с живо отношение към всичко, което се случва в света, с богат опит включително и в медиите. Затова онова, което споделиха в разговора ни за ролята на журналистиката в днешния свят, както и въобще за обществената отговорност на съременния човек, ми се струва много същностно и важно за нашата професия. Но преди да стигнем дотам, е редно да разкажа за книгата, чието излизане и на български ги доведе у нас, а и за тях самите.

Книгата „Завръщането на Басат” разказва за

удивителната история на еврейското семейство на Луис Басат,

която се разиграва в продължение на 500 години из Средиземноморието и прилежащите му земи, включително и в България.

Вътре се преплитат сефарадските корени на бащиния му клон, прогонен през 1492-ра от испанските католически крале, спрял се в българския Шумен, после тръгнал обратно през Константинопол (Истанбул), завърнал се през 30-те години на ХХ век отново в „майката родина” Испания, в космополитната Барселона, където става срещата и сливането с майчиния род - романиотски евреи от остров Корфу, минали през Триест, за да стигнат също до Барселона... И така на бял свят да дойде Луис Басат - един от съвременните световни асове в рекламата. Който по време на софийския ни разговор така заразително, по момчешки, се шегуваше и смееше, че с лекота стопи всякакви притеснения от световната му слава. А тя никак не е малка.

Роденият през 1941 г. в Барселона Луис Басат не само е бил главен пиар на автономното каталонско правителство, но и ключов организатор на церемониите на Олимпиадата в Барселона през 1992-ра.

Автор е на многобройни нашумели в цял свят рекламни кампании,

включително против тютюнопушенето, с участието на футболната легенда Йохан Кройф. В негови реклами са се снимали още много звезди - от София Лорен до Пенелопе Крус.

Басат е написал и пет бестселъра за тайните на рекламата. Притежава уникална колекция от произведения на изкуството, само малка част от която бе показана при предишното му гостуване в България в края на миналата година. На два пъти се е кандидатирал за президентския пост на футболния клуб „Барса”. Бил е и водещ на испанския аналог на телевизинната игра „Стажантът”, с която оттатък океана се прочу и Доналд Тръмп. Председателствал е и журито на кинофестивала в Кан. Всичко това обаче по никакъв начин не е полвияло на искрения му и доверителен начин да общува и да печели приятели.

Това признава и

Висенс Виляторо, същинският автор на „Завръщането на Басат”.

Роденият през 1957 г. Висенс е доста известен не само в родната си Каталония, но и в цяла Испания журналист и писател с издадени около 30 книги с проза, поезия и публицистика. Носител е на многобройни литературни награди. Пробвал се е и като автор на киносценарии, и като депутат в каталонския парламент. Наточвал е перото си и с журналистическа работа - бил е директор на Каталонската корпорация за радио и телевизия, изявявал се е и в няколко вестника. В момента е директор на Центъра за съвременна култура в Барселона и на фондация „Рамон Люл” - за разпространение и утвърждаване на каталонския език и култура.

Идеята Висенс да се захване с написването на книга за семейната история на Басат се ражда, както всичко на света, уж случайно и спонтанно, но все пак сякаш предопределено от знакови съвпадения. Преди три години Висенс и Луис заедно със съпругите си се случват на обща маса по време на сватбено тържество на свой общ приятел. От дума на дума - писателят разказва за току-що завършената си книга, в която на примера на своя дядо, преселил се някога от бедната Южна Испания в по-заможната Тераса край Барселона, се е постарал да опише и сладката, и горчивата страна на вътрешната миграция.

Внезапно се оказва, че в хаоса на испанската гражданска война този дядо на Висенс и един от дядовците на Луис по едно и също време са били в един и същи затвор, може би дори са се познавали... Неизбежно е Луис да продължи и да разкаже и своята фамилна история - на кръговрата в пътуванията

от западния край на Средиземноморието до източния и обратно,

с пренесения през векове, култури и войни витален дух на вечно търсачество и вечно предизвикателство.

Виляторо реагира емоционално и веднага моли Басат да му позволи да опише историята на неговия род, като му помогне в издирването и сглобяването на потънали в патината на времето факти и събития. Включително като тръгнат двамата да обикалят из страни и селища, из които са оставяли следи предците от рода Басат.

Луис се съгласява с радост, а Висенс е запален от идеята да продължи своя току-що завършен разказ за вътрешната миграция с тази одисея на външната.

Но не е било само това. В разговора ни сега писателят пояснява: „В края на краищата, почти всяка еврейска фамилия носи невероятни сюжети от миналото си, без обаче от това непременно да става литература. В случая с Басат бях запленен от живото присъствие на самата литература, на големи световни писатели в историята на рода му. Говори ми той например за Корфу, откъдето е клонът на майка му, и аз споменавам: а, Корфу, островът, който толкова силно присъства в творбите на швейцареца Албер Коен... А Луис отвръща: да, чичо Албер, чичото на майка ми... Или пък

нобелистът от Русе Елиас Канети - и той се оказа негов роднина.

Стигаме до Триест - хоп, и роденият там поет Умберто Саба, син на Фелиция Рахел Коен, също е част от семейството. Зашеметяващо, нали?”

И Луис Басат, и Висенс Виляторо уверяват, че най-вълнуващата част от пътуванията им при подготовката на книгата е свързана с България - София, Русе, Варна и особено Шумен. Този митичен във фамилната история на Басат Шумен, за който постоянно са се питали дали някога е имал същото очарование като онзи идиличен Пловдив, описан в любимата и на двамата книга на нашия Анжел Вагенщайн „Далеч от Толедо”...

Очите на Луис искрят (дали са сълзи, дали е отблясък от неостаряващия момчешки откривателски хъс?...), докато ми разказва: „Знаеш ли колко години съм търсил на картата Шумла? Така наричаха всички в моето семейство онова място в България, откъдето сме тръгнали да се връщаме в Испания. Търсих и не го намирах. Дори на най-добрите, на най-подробните карти го нямаше. Казвах си - е, сигурно е някакво толкова малко село, че никой не го брои за нищо. Докато най-накрая не срещнах един господин от България, който също се занимава с реклама - Максим Бехар. Той ми обясни, че

Шумла отдавна вече се казва Шумен.

Отгоре на всичко се оказа, че и той е родом оттам. Така за първи път пристигнах в Шумен благодарение на Максим Бехар още преди 10 години. Усещането беше невероятно! Разбрах откъде съм! Опитах българска храна - и разбрах, че това е същото, което през целия ми живот е било храната в нашия дом. Тарама, кьополу, таратор - такива неща не се ядат в Барселона. А у нас бяха постоянно на масата. Да, аз съм оттук - от България, от Гърция, от Истанбул, от Балканите!”

Нито преди 10 години, нито сега, докато Луис и Висенс подготвят книгата и обикалят някогашната еврейска улица в Шумен, така и не успяват да разпознаят коя е фамилната къща на Басат там. Но са покрусени от гледката на порутени и надраскани със свастики еврейски гробове на градското шуменско гробище... И това става в страна, спасила евреите си от депортиране в нацистките концлагери по време на Втората световна война...

Спасяването на българските евреи

е намерило достойно място в „Завръщането на Басат”.

Висенс Виляторо подчертава: „Шумен е присъствието, което най-силно тежи в книгата. Всеки си представя нещо за Константинопол, Корфу или Триест, дори и да не е бил там. Но Шумен? Поне за испанската публика той е откритие. Това е труден пейзаж, той съдържа и онези безлични блокове, които бяхме свикнали да отъждествяваме с някогашната система в страните от съветския лагер. Но освен това чрез една силна сетивност Шумен ясно внушава, че България не е някаква далечна, извъневропейска, ориенталска страна. Не, България е част от Централна Европа. Вярвам, че така ще го усетят и испанците, когато четат книгата”.

Според писателя „Завръщането на Басат” отправя още едно важно послание - че

същинското деление в Европа не е Запад-Изток, а Север-Юг.

И че по „южната ос” сме една общност с близка чувствителност и култура - испанци, евреи, българи...

Луис Басат добавя: „Когато бях дете, по време на франкизма, в училище нищо не се преподаваше за България - само ни се казваше, че е в комунистическия блок. И край. Друго не съществуваше. Колко е пропуснато!... Не ме изненадва, че е имало толкова войни за България, всички са искали да бъдат в тази част на центъра на Европа.”

Гоненията срещу евреите през вековете често са ги превръщали в бежанци. Самата фамилия Басат също е преживяла много преселвания. Затова питам Луис Басат и Висенс Виляторо какво мислят за сегашната мигрантска криза в Европа.

От името и на двамата отговаря Басат: „Възмущавам се от позицията на онези европейски страни, които отказват да приемат бежанци, отхвърлят въобще имигрантите.

Недопустимо е в ХХI век Европа да държи хора, бягащи от война, в концлагери

в Гърция или другаде!... Къде отиде човещината?!”

Дълбоко развълнуван, Луис разказва спомен от детството си, докато още е вървяла Втората световна война. У тях, в Барселона, имали три стаи - една за него и брат му, една за родителите и една „за братовчедите”. В третата стая постоянно идвали за по една нощ някакви „братовчеди” на баща му, които малкият Луис не познавал. На сутринта таткото ги откаврал някъде и повече те никога не се появявали.

Когато години по-късно Луис и Висенс заедно връщат лентата към онзи период, стигат до извода, че бащата е помагал на евреи, бягащи от нацистите в Германия, без да са му никакви братовчеди. Известно е, че е имало канал за прехвърляне на евреи през Пиринеите, до Барселона, после с кораб до Лисабон, а оттам с друг кораб до Южна Америка или САЩ.

Басат се пали сега: „Защо го е правил баща ми? Защото са евреи ли? Сигурно. Но и защото са просто преследвани хора. Както тези хора сега, които бягат от друга диващина. Дете съм на емигранти и съм категоричен, че е абсолютно задължително

европейските страни да приемат сегашните емигранти.

Да им наложат каквито си искат правила - да спазват местните обичаи, да учат местния език, да се обличат като европейци, да се регистрират на сто места, да дават сведения за произхода си, нека! Но да ги приемат! Другото е нечовешко, ненормално.”

Луис разказва, че има 11 внука - всички израсли със съзнанието, че трябва да се уважават другите. Един от тях, който сега е на 17, от две години насам през лятото отива да помага като доброволец в бежански лагери в Гърция или в Кале, във Франция, откъдето мигрантите се стремят да преминат Ла Манша. „Внукът ми говори много езици, опитва се да им помага. Това е нещо, което трябва да вълнува цяла Европа - да се помогне на тези бедни хора, да си намерят кътче, където да се установят,” набляга Луис Басат.

Отваряме дума и за голямата демонстрация в Барселона в средата на февруари, в която 500 000 души настояха Испания да изпълни отредената й от ЕС квота за прием на мигранти. Отбелязвайки, че това е била единствената подобна демонстрация в Европа, Луис казва: „В Каталония имаме тази традиция - мирно да излизаме на улицата и да отправяме своите искания. Носим много солидарен дух”

Висенс допълва: „Паметта за гражданската война в Испания е още много жива. Войната свърши през 1939-та, но режимът, който се установи след нея, продължи до 1975-та. Така че спомените са още пресни.

Много семейства помнят, че след гражданската война са имали бежанци,

принудени да бягат във Франция и подслонявани там в лагери. Вярно, става дума за демократична Франция, но все пак условията в онези лагери са били страшни, а средата - враждебна. Така че сега от тази памет се ражда и емпатията към сегашните бежанци, тя е повече хуманна отколкото идейна. Хората си казват: преследват ги сега, както дядо ми.”

Що се отнася до така парливата тема за каталонската независимост, оказва се, че Луис и Висенс са на противоположни мнения.

Луис е по-скоро против, защото не може да понесе мисълта, че излизайки от Испания, Каталония ще се окаже и извън Европейския съюз. „Преживял съм режима на Франко, заради който бяхме в пълна изолация от Европа. Стига ми! Не желая повече да се оказваме така изолирани. По-добре с Испания вътре в Европа, отколкото без Испания вън от Европа!” - категоричен е Басат.

Виляторо от своя страна е пламенен привърженик на каталонската независимост, която според него ще донесе повече плюсове, отколкото минуси на сънародниците му.

Различните мнения обаче не помрачават ни най-малко приятелството между Луис и Висенс. Впрочем, и двамата са единни в убеждението си, че непремнно трябва да се проведе гласуване, което единствено може да покаже съотношението между „за” и „против” по въпроса за евентуална каталонска независимост. Другото, в което са на обща позиция, е, че трябва да се издаде и книга, която ясно да покаже на избирателите плюсовете и минусите и при едното, и при другото решение.

„Хората трябва да са в състояние да направят информиран избор.

Това важи, впрочем, за всички решения, които взимаме и като общество, и като личности. А за да сме способни на такъв информиран избор, от огромно значение е ролята на медиите и на професионалните журналисти,” изтъква Висенс Виляторо, който има богат и многогодишен журналистически опит в различни медии.

Луис Басат добавя: „Напълно съм съгласен с Висенс, който е голям медиен професионалист. Аз смятам точно обратното на Доналд Тръмп, който се опитва да неглижира медиите и да им диктува какво да казват. Убеден съм, че

свободата на медиите е фундаментална при демокрацията.

трябва да имат правото да казват онова, което смятат за подобаващо, разбира се, зачитайки правилата и възпитанието, без да лъжат. Но основа на основите е те да имат своята свобода, защото това определя доколко една страна е демократична.”

Виляторо подсилва този ракурс: „Няма демокраця без свободни медии и няма свободни медии без професионални журналисти. Трябва да отстояваме система, която да позволява изграждането на едно информирано общество. Какъвто и да е форматът за комуникация - на хартия, чрез образ, виртуален, той трябва да е основан на достоверността и доверието. Тоест, когато журналистът дава оценка за действителността, отзад да не прозира никаква обвързаност - нито икономческа, нито политическа, нито религиозна. Журналистите, които казват онова, което виждат, са неделими от демокрацията. Защото демокрацията не е само да гласуваш, а да гласуваш информирано. И да имаш различни възможности, за да избираш.” 

Снимки: Къдринка Къдринова

Сподели в
 

„Ако има нещо, от което се нуждаем в българската журналистика, това е отговорност и пред собствения си занаят, и пред чуждия. Самият факт, че медиите направиха на пет стотинки един политик, който се показа такъв, какъвто е, показва, че свободното слово в определени случаи е на почит!” - споделия големият българско художник

22.10.2017/20:49

Германското издание на „Спутник“ публикува ексклузивно интервю с Дорис Шрьодер-Кьорф. Автор на интервюто e Матиас Вите. В настоящата си битност тя е втори мандат депутат от Ландтага (местния парламент) в Долна Саксония, където преди седмица спечели директен мандат от Социалдемократическата партия.

20.10.2017/10:05

Това са думи на невероятен наш съвременник - Джеймс Балог. Те изразяват същността му като човек и майстор на камерата, които може да се изразят с една дума: тревога! Неговите снимки не могат да се гледат спокойно, те действат като шок върху съзнанието и чувствата на днешния човек, прекалено задоволен от благата на неудържимата, и в крайна сметка гибелна, техническа революция. Шок от непознатата, наистина невиждана красота – и от това, което тя вещае...

17.10.2017/11:39

Леонид Млечин е един от водещите руски журналисти с богата творческа биография, която си има и своите последствия в авторитетните награди, с които са оценили журналистическата му дейност. Но преди всичко Леонид Михайлович е председател на УС на Международната академия за телевизия и радио и в качеството си на такъв преди дни беше в България във връзка с проведената у нас ХІІІ Международна конференция „Тероризмът и електронните медии.

04.10.2017/11:33

Емблематичният не само за германската, но и за световната журналистика разследващ репортер – Гюнтер Валраф – навършва днес 75 години. Носителят на редица международни награди за разследваща журналистика и на Международната Ботевска награда за 1986 година (заедно с Марио Бенедети от Уругвай, Нил Гилевич от Беларус и Дмитро Павличко от Украйна) не е фен на празнуването и шумните юбилей.

01.10.2017/13:24

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Генералният секретар на ЕФЖ Рикардо Гутиерес известява в писмо до председателя на УС на СБЖ, че МФЖ и ЕФЖ са сезирали Платформата за защита на журналистиката на Съвета на Европа за случая с Виктор Николаев. Българското правителство ще бъде поканено за обяснения по поведението на вицепремиера Валери Симеонов

11.10.2017 /16:39

За пореден път сме свидетели на възмутително, арогантно и несъвместимо с демократичните норми поведение на властимащи спрямо журналист - откритите заплахи, отправени в ефир към телевизиониния водещ Виктор Николаев от депутата на ГЕРБ Антон Тодоров и от вицепремиера Валери Симеонов.

08.10.2017 /13:06

СБЖ категорично осъжда заканите в ефир към телевизионния водещ Виктор Николаев, отправени от депутата на ГЕРБ Антон Тодоров и от вицепремиера Валери Симеонов. Подобно поведение е открито покушение срещу свободата на словото, а тя е фундамент на демокрацията

06.10.2017 /20:06

 Мнения

Журналистиката е огледало, макар и често криво. Но не тя е виновна за онова, което отразява и в част от което я е превърнал политическият модел, оседлал обществото ни. Единството на гилдията днес е по-нужно отвсякога. Иначе и този път възмущението от властимащите наглеци ще излети само в свирката на непомръдващия локомотив „Гражданско общество”

08.10.2017 /17:54 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Пояснявам: Ако слушате редовно Българското национално радио (БНР). И още по-конкретно – програма „Хоризонт“. Е, сега да си дойдем на думата.

19.09.2017 /16:38 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки