Начало
 
 

Човек трябва да е като Валентин Распутин – да бъде себе си

18.03.2017 /21:07 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Андрей Румянцев

Той е от творците, които никога не обичаха високопарните слова, не търпеше да го ласкаят или величаят. Беше стъпил здраво на земята и обичаше своята страна – Русия. За нейните красоти, за руската душа, за трудния живот, за природата, която обичаше и за която се бореше да бъде запазена девствена и чиста, всичко това бяха неговите болки и радости, които изливаше на белия лист.

И така страница след страница правеха неговите книги, а те никога не хващаха прах по лавиците в библиотеките или книжарниците, защото се разграбваха като топъл хляб. Това е Валентин Распутин, чиято 80-годишнина отбелязахме и в България.

Гост по повод юбилея на Валентин Григориевич беше неговият приятел и биограф журналистът и писателят Андрей Румянцев в компанията на дъщеря си Олга. Дните на Распутин са организирани от фондация „Устойчиво развитие за България“ с президент Станка Шопова, от СБЖ и от СБП.

Андрей Григориевич беше гост в пресклуб „Журналист“, където се бяха събрали не само поклонници на творчеството на големия писател на Сибир, но и такива, които бяха имали късмета да се срещнат с него, да разговарят и да попият от мъдростта му, както и млади хора, които искаха да научат повече за него. Андрей Румянцев представи своята книга „Валентин Распутин“, излязла в поредицата „Животът на бележити хора“.

Председателят на СБЖ Снежана Тодорова заяви, че въпреки кончината на Валентин Распутин, голямата любов към творчеството и личността му е жива и у нас. Тя припомни, че

големият руски писател е бил влюбен в нашата страна и винаги е идвал с радост тук.

Гостът Андрей Румянцев с готовност повдигна завесата на приятелството си с Распутин и разказа малко известни неща за него. „Провървя ми. Съдбата ме срещна още на млади години с известни руски личности - каза биографът на Распутин. – И това е благодарение на журналистиката, която беше моя професия паралелно с литературната ми дейност.“

Андрей Григориевич сподели, че се срещнал с Валентин Распутин, още когато бил на 17 г. и двамата живели в една стая в общежитието на университета, а с известния писател Александър Вампилов (за него той също е написал биографична книга) пък били в една студентска група. „Распутин беше истински човек, който обичаше хората и винаги беше готов да им се притече на помощ“ – върна лентата на спомените назад Румянцев. С болка той сподели, че за съжаление днес се срещат писания на млади автори, които пишат всякакви неверни неща за Распутин.

Актрисата Олга Румянцева поднесе на препълнената зала великолепен мини спектакъл, изпълнявайки разказа на Распутин „Женски разговор“, който беше посрещнат с много аплодисменти и настроение. Не се стърпях и я попитах какви спомени пази у себе си за писателя, който е бил близък приятел с нейния баща.

„Имаше срещи в неформална домашна обстановка, където се събираха приятели, макар и да не бяха толкова чести, тъй като Валентин Григориевич беше изключително зает човек - част от времето живееше в Иркутск, част в Москва, а също и много пътуваше из страната и в чужбина – каза за сайта на СБЖ Олга Андреевна. –

Той ми правеше впечатление на човек много кротък и откровен

 Никога не позираше, не се мислеше за велик писател, или че от него зависи нещо много, макар че беше една от известните личности в страната. За нас специално той беше не само велик писател, а и велик човек. Но никога не си позволяваше да се показва такъв, че от него много зависи, че той знае много повече от другите. Не обичаше да се големее. Ще повторя, беше откровен. Когато някой говореше, го слушаше много внимателно, а отстрани това изглеждаше странно, че такъв голям писател, който е натрупал такова голямо жизнено богатство, се държи така.

Дълго време Распутин е бил журналист и е пътувал до отдалечени кътчета на страната, знаеше много, а като писател беше много чувствителен и това може да се усети в неговите разкази. Финесът му, усещането му за другите хора, неговите чувства бяха една огромна палитра. Усещанията му бяха изключително богати, а това не се дава на всеки. За мен той обаче ще си остане завинаги човекът с главна буква и много истински. Струва ми се, че трябва да въведем като понятие израза : Трябва да си като Распутин - да бъдеш себе си. А когато чета неговите произведения, пред мен е винаги той. Според мен това е много важно в литературата – да виждаш живия човек, това разпалва в теб живи чувства и емоции.“    

Биографът на световноизвестния писател и ненадминат майстор в жанра селска проза разказа как е написал книгата за него.

По-голямата част написал докато приятелят му бил още жив.

Без да се посъветва с него, отишъл в родното му село, където открил негови съученици, разговарял със земляците му и записал разказите им. А в Руския държавен архив за литература и изкуство прегледал много документи във фонд „Распутин“. Румянцев се изненадал от многото материали за него и от това, че до този момент никой не ги бил преглеждал. След като Валентин Григориевич умира, буквално половин година по-късно книгата била завършена и отпечатана.

Андрей Григориевич сподели и мнението си относно номинацията на Распутин за Нобелова награда, коята Русия прави преди години. Това беше посрещнато с мълчание от Нобеловия комитет, който не е отговорил нито с „не“, нито с „да“. Според Румянцев странното е, че през последните години отличието беше връчено на беларуската писателка Светлана Алексеевич за книгата й „Войната не е с лице на жена“. Вярно, това е една силна документална творба, но тези документални книги зависят в по-голямата си част от работоспособността на автора, а не от таланта му и те все пак не са висока класика, мисли той. Мнозина в Русия дори са на мнение, че връчването на Нобелова награда понякога е политически ход.  

Гостът сподели, че в Иркутска област, родно място на двамата с Распутин, в момента се провеждат дни, посветени на него и те са в рамките на Годината на Распутин.  

За срещите си с ненадминатия разказвач на незабравими и красиви истории за Русия си припомниха и журналистката Калина Канева и преводачката Весела Сарандева. Канева се върна назад в годините и разказа за срещите си с Распутин и за това какъв го е видяла и запомнила за себе си. Тя припомни как той е обичал България и почитал делото на светите братя Кирил и Методий и за мечтите му Денят на славянската писменост и култура да бъде отбелязван и в Русия, което по-късно в годините се сбъдна. За това има своята заслуга и Валентин Распутин. Журналистката показа няколко книги, подарени й от писателя с ценни посвещения.

Двата часа в пресклуб „Журналист“, посветени на личността на Валентин Распутин, разказите на неговия приятел Андрей Румянцев и на всички, които винаги ще го пазят в спомените и душите си, са потвърждение на думите на големия писател, че хората са длъжни да помнят земята, която ги е родила и на която са живели и живеят.

Снимки Иван Василев

Сподели в
 

Докато протестите пред БНР продължават ежедневно с настояване за отговорно и разширено развитие на чуждоезиковите програми за чужбина, от различни държави продължават да прииждат писма на подкрепа и на тревога да не би този жив културен мост към страната ни да бъде разрушен

22.06.2017/22:14

След журналистически въпрос, насочен към члена на СЕМ Бетина Жотева по време на заседание на комисията по културата и медиите в НС във връзка с казуса около „Радио България”, отговорната редакторка на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова стана обект на отправени от Жотева заплахи.

22.06.2017/12:03

На главния редактор на берлинския "Тагесцайтунг" Георг Льориш му се наложи веднага да се извини за проявата на провокативно лош вкус с първата страница от седмичното издание на вестника – „Таz am Sonntag“.

22.06.2017/08:14

„СБЖ твърдо стои в подкрепа на колегите и каузата "Радио България". Следим ежедневно, отблизо и със загриженост всички аспекти на процеса на разрешаване на ситуацията, като ще отстояваме защитата на журналистите, запазването на езиковото многообразие на БНР и съхраняването на "Радио България". Не се поддавайте на спекулации и не допускайте компромиси с каузата - "Радио България". Така се обърна към протестиращите пред БНР в защита на „Радио България” главният секретар на СБЖ Иван Върбанов, потвърждавайки пълната подкрепа на Съюза.

21.06.2017/20:41

В писмото се потвърждава подкрепата на президента Румен Радев за запазване на продукцията на чужди езици на БНР и е посочено, че държавният глава и екипът му „следят с внимание и ангажирано процесите, свързани с бъдещето на „Радио България”.

20.06.2017/20:51

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Комисията по журналистическа етика на СБЖ излезе със становище по повод изложението на отговорния редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова, сезирала Комисията за заплахи, отправени към нея от члена на СЕМ Бетина Жотева по време на заседание на Комисията по културата и медиите към Народното събрание на 15 юни 2017 г.

23.06.2017 /15:56

„Интеграцията ни в ЕС изисква комуникация, а не изолация. Неприемливо е в навечерието на Българското председателство на съвета на ЕС да се обсъжда идеята за закриването на „Радио България”.” Това заяви държавният глава на среща с журналисти от предванията на БНР за чужбина. Александър Велев спря реформата си и обеща "обществена дискусия"

16.06.2017 /17:25

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова изпрати писмо до председателите на журналистическите дружества на СБЖ, в което са описани възможностите за почивка на съюзните членове в Международния дом на журналистите във Варна през 2017 г.

16.06.2017 /17:10

 Мнения

Последният медиен скандал, при който член на Съвета за електронни медии (СЕМ) без всякакви задръжки заплаши публично журналист, е сериозно доказателство, че отреденото ни от класацията на „Репортери без граници“ 109-о място по свобода на словото е реално. Както се казва, и това ни е много.

23.06.2017 /20:16 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

В бъдеще историците може и да не са единодушни кога е възникнал авторитаризмът в Турция. Но със сигурност ще знаят как той се е утвърдил. Защото има огромно количество свидетелства, които го доказват.

16.06.2017 /16:00 | Автор: Мехмед Юмер, главен редактор на двуезичния вестник „Седмичен обзор“ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки