Начало
 
 

Човек трябва да е като Валентин Распутин – да бъде себе си

18.03.2017 /21:07 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Андрей Румянцев

Той е от творците, които никога не обичаха високопарните слова, не търпеше да го ласкаят или величаят. Беше стъпил здраво на земята и обичаше своята страна – Русия. За нейните красоти, за руската душа, за трудния живот, за природата, която обичаше и за която се бореше да бъде запазена девствена и чиста, всичко това бяха неговите болки и радости, които изливаше на белия лист.

И така страница след страница правеха неговите книги, а те никога не хващаха прах по лавиците в библиотеките или книжарниците, защото се разграбваха като топъл хляб. Това е Валентин Распутин, чиято 80-годишнина отбелязахме и в България.

Гост по повод юбилея на Валентин Григориевич беше неговият приятел и биограф журналистът и писателят Андрей Румянцев в компанията на дъщеря си Олга. Дните на Распутин са организирани от фондация „Устойчиво развитие за България“ с президент Станка Шопова, от СБЖ и от СБП.

Андрей Григориевич беше гост в пресклуб „Журналист“, където се бяха събрали не само поклонници на творчеството на големия писател на Сибир, но и такива, които бяха имали късмета да се срещнат с него, да разговарят и да попият от мъдростта му, както и млади хора, които искаха да научат повече за него. Андрей Румянцев представи своята книга „Валентин Распутин“, излязла в поредицата „Животът на бележити хора“.

Председателят на СБЖ Снежана Тодорова заяви, че въпреки кончината на Валентин Распутин, голямата любов към творчеството и личността му е жива и у нас. Тя припомни, че

големият руски писател е бил влюбен в нашата страна и винаги е идвал с радост тук.

Гостът Андрей Румянцев с готовност повдигна завесата на приятелството си с Распутин и разказа малко известни неща за него. „Провървя ми. Съдбата ме срещна още на млади години с известни руски личности - каза биографът на Распутин. – И това е благодарение на журналистиката, която беше моя професия паралелно с литературната ми дейност.“

Андрей Григориевич сподели, че се срещнал с Валентин Распутин, още когато бил на 17 г. и двамата живели в една стая в общежитието на университета, а с известния писател Александър Вампилов (за него той също е написал биографична книга) пък били в една студентска група. „Распутин беше истински човек, който обичаше хората и винаги беше готов да им се притече на помощ“ – върна лентата на спомените назад Румянцев. С болка той сподели, че за съжаление днес се срещат писания на млади автори, които пишат всякакви неверни неща за Распутин.

Актрисата Олга Румянцева поднесе на препълнената зала великолепен мини спектакъл, изпълнявайки разказа на Распутин „Женски разговор“, който беше посрещнат с много аплодисменти и настроение. Не се стърпях и я попитах какви спомени пази у себе си за писателя, който е бил близък приятел с нейния баща.

„Имаше срещи в неформална домашна обстановка, където се събираха приятели, макар и да не бяха толкова чести, тъй като Валентин Григориевич беше изключително зает човек - част от времето живееше в Иркутск, част в Москва, а също и много пътуваше из страната и в чужбина – каза за сайта на СБЖ Олга Андреевна. –

Той ми правеше впечатление на човек много кротък и откровен

 Никога не позираше, не се мислеше за велик писател, или че от него зависи нещо много, макар че беше една от известните личности в страната. За нас специално той беше не само велик писател, а и велик човек. Но никога не си позволяваше да се показва такъв, че от него много зависи, че той знае много повече от другите. Не обичаше да се големее. Ще повторя, беше откровен. Когато някой говореше, го слушаше много внимателно, а отстрани това изглеждаше странно, че такъв голям писател, който е натрупал такова голямо жизнено богатство, се държи така.

Дълго време Распутин е бил журналист и е пътувал до отдалечени кътчета на страната, знаеше много, а като писател беше много чувствителен и това може да се усети в неговите разкази. Финесът му, усещането му за другите хора, неговите чувства бяха една огромна палитра. Усещанията му бяха изключително богати, а това не се дава на всеки. За мен той обаче ще си остане завинаги човекът с главна буква и много истински. Струва ми се, че трябва да въведем като понятие израза : Трябва да си като Распутин - да бъдеш себе си. А когато чета неговите произведения, пред мен е винаги той. Според мен това е много важно в литературата – да виждаш живия човек, това разпалва в теб живи чувства и емоции.“    

Биографът на световноизвестния писател и ненадминат майстор в жанра селска проза разказа как е написал книгата за него.

По-голямата част написал докато приятелят му бил още жив.

Без да се посъветва с него, отишъл в родното му село, където открил негови съученици, разговарял със земляците му и записал разказите им. А в Руския държавен архив за литература и изкуство прегледал много документи във фонд „Распутин“. Румянцев се изненадал от многото материали за него и от това, че до този момент никой не ги бил преглеждал. След като Валентин Григориевич умира, буквално половин година по-късно книгата била завършена и отпечатана.

Андрей Григориевич сподели и мнението си относно номинацията на Распутин за Нобелова награда, коята Русия прави преди години. Това беше посрещнато с мълчание от Нобеловия комитет, който не е отговорил нито с „не“, нито с „да“. Според Румянцев странното е, че през последните години отличието беше връчено на беларуската писателка Светлана Алексеевич за книгата й „Войната не е с лице на жена“. Вярно, това е една силна документална творба, но тези документални книги зависят в по-голямата си част от работоспособността на автора, а не от таланта му и те все пак не са висока класика, мисли той. Мнозина в Русия дори са на мнение, че връчването на Нобелова награда понякога е политически ход.  

Гостът сподели, че в Иркутска област, родно място на двамата с Распутин, в момента се провеждат дни, посветени на него и те са в рамките на Годината на Распутин.  

За срещите си с ненадминатия разказвач на незабравими и красиви истории за Русия си припомниха и журналистката Калина Канева и преводачката Весела Сарандева. Канева се върна назад в годините и разказа за срещите си с Распутин и за това какъв го е видяла и запомнила за себе си. Тя припомни как той е обичал България и почитал делото на светите братя Кирил и Методий и за мечтите му Денят на славянската писменост и култура да бъде отбелязван и в Русия, което по-късно в годините се сбъдна. За това има своята заслуга и Валентин Распутин. Журналистката показа няколко книги, подарени й от писателя с ценни посвещения.

Двата часа в пресклуб „Журналист“, посветени на личността на Валентин Распутин, разказите на неговия приятел Андрей Румянцев и на всички, които винаги ще го пазят в спомените и душите си, са потвърждение на думите на големия писател, че хората са длъжни да помнят земята, която ги е родила и на която са живели и живеят.

Снимки Иван Василев

Сподели в
 

Изложба, посветена на фотографията, е подредена в Градската библиотека „Пеньо Пенев“ в Димитровград.

21.08.2017/13:22

За да бъде спрян тероризмът, срещу него трябва да противостои изграждането на международна система за прекъсване на източниците му за финансиране и въоръжаване, посочва в своя позиция Сдружението на испаноговорещите журналисти в България.

20.08.2017/20:25

Секретариатът бе най-просторната стая на някогашния вестник „ПОГЛЕД“. Огромно помещение за къща, високо към 3 метра, правено без тънки бедняшки сметки как ще се отоплява – със стари-стари чугунени радиатори, всеки от които тежеше по неколкостотин килограма.

18.08.2017/18:42

Работилата за „Гардиан” и „Ню Йорк Таймс” Ким Уол се качила на малкия плавателен съд, конструиран от собственика му - датчанина Петер Мадсен, и след това никой не я е виждал. Подводницата потънала край Копенхаген, Мадсен бил изваден от спасители, а от журналистката няма и следа. Датчанинът е обвинен в убийство, но труп няма

14.08.2017/20:34

Дългогодишната учителка, дописник в местни и регионални издания, както и краеведка от град Тутракан Анастасия Якова издаде в печатница РИТТ, Силистра, поредната си книга „Наказания без престъпления“. В нея представя рода на своята майка от Таврия.

14.08.2017/18:49

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ние, в Съюза на българските журналисти, изразяваме нашата съпричастност към журналиста от БНТ Иво Никодимов, който бе обект на нападение и побой в Борисовата градина в София.

25.07.2017 /19:15

Неприемливо е български автор на един от двата представени в Брюксел доклади за медийния плурализъм да злепоставя СБЖ, подменяйки фактите за приноса на Съюза в защита на колегията и на по-прозрачната медийна среда. Общата кауза изисква друго - солидарност на гилдията

13.07.2017 /21:34

„Новинарският час” по програма „Хоризонт” на БНР представи организираната от СБЖ среща-разговор за бъдещето на „Радио България” като „изпълнено обещание” на ръководството на националното радио да започне такава широка обществена дискусия. Наложително е БНР да излезе с официално уточнение по въпроса

07.07.2017 /23:38

 Мнения

ВАСИЛ ЛЕВСКИ! Колкото и пълно изследване да се направи за него и неговото дело, то ще бъде НЕПЪЛНО, недостатъчно! Каквито и силни думи да изречем или напишем сега ние за Дякона, те ще бъдат СЛАБИ!

19.07.2017 /22:35 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

Случва се понякога ловците да попадат в собствените си капани. Колкото и опит да са натрупали през годините, колкото и улов да са занесли у дома. Особено, ако броят на плячката от природата надхвърля значително възпитанието и характера на индивида. Е така се зароди и поредния нашенски феномен – дългогодишен практикант на професията да не сдържи в някой момент нерви и да смъмри, че дори да плаши журналист само за зададен от него въпрос.

26.06.2017 /11:11 | Автор: Валентин Колев, председател на Комисията по информационна и издателска дейност на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки