Яна Лекарска завършва в Южна Корея втория си филм

17.03.2017 /22:33 | Автор : Доника Ризова, Валентин Колев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Така изглежда Хубавата Яна сред корейския пейзаж във Фейсбук

Талантливата и лъчезарна млада българка специализира кинорежисура в най-престижния университет в Сеул и не спира да инициира проекти, които после да гледаме в афишите на различни кинофестивали. След успешния й и първи опит - „Като захарен памек”, вече е почти готова и новата й лента - „Ноември ще бъде май”

Поради огромното разстояние и часовата разлика между София и Сеул срещите ни с нашата даровита сънародничка Яна Лекарска, която специализира кинорежисура в южнокорейската столица, са виртуални. Пишем си имейли, обменяме снимки. Когато се видяхме „на живо” в София в края декември миналата година, тя сподели, че скоро отново започва снимки. После замина за Южна Корея и я изпратихме, убедени, че няма да чакаме дълго добрата вест за вече втората й лента, снимана там.

Докъде стигна с подготовката на новия си филм, Яна?

Ето, че съм на финалната права – вторият късометражен филм, който правя на корейска земя, с корейски актьори, на корейски език, е почти готов! Когато снимах първия филм „Като захарен памук“ в края на 2015-а, никой нищо не очакваше от мен. Бях просто студентка чужденка, която ще прави първата си задача в рамките на обучението си по кинорежисура в университета „Чунг Анг“ в Сеул. Но филмът се получи. Имаше и продължава да има успех по фестивали, хората го харесват и намират в него по нещичко, което да им остане, след като са го гледали.

Но дойде време за втората задача. И вече имаше очаквания – както от околните, така и от самата мен към самата мен. За какво да разкажа? Как да го разкажа? Мога ли да се справя?...

Има ли вече не работно, а официално заглавие? Какъв е сюжетът му?

Да, заглавието е „Ноември ще бъде май“. Знаех, че отново искам жена да е в центъра на историята. Знаех, че искам да покажа кадри от Корея, които са ми мили. Още през пролетта на 2016-та започнах да мисля за този нов проект. И така стъпка по стъпка се избистри идеята: главната героиня, подобно на тази в „Като захарен памук“, е на кръстопът в живота си. Сега обаче тя е 60-годишна вдовица. Изпълнила т. нар. си дълг към обществото: създала семейство, отгледала дете, работила усърдно до пенсионирането си. И сега накъде? Допълних тази лична женска история със събития, свързани с историята на Южна Корея отпреди близо 40 години, и по-точно със случки от град Куанджу – това е градът, където една година учих корейски, когато за пръв път пристигнах в страната през 2014-а, и който завинаги ще остане в сърцето ми с топлината на хората и атмосферата си.

Представи накратко и екипа.

Цяло лято правих проучвания и писах и пренаписвах сценария. Имах огромния късмет продуцентът Лий Джун-Донг да се съгласи да ми е ментор през тези месеци. Във филмографията си той има филми като „Поезия“ и „Оазис“, режисирани от по-големия му брат Лий Чанг-Донг и участвали във фестивалите във Венеция, Кан, Карлови Вари...

Камерата отново пое операторът О Те-Сънг, който засне и „Като захарен памук“. На терен до мен като екип застанаха колеги от университета. За звуковия дизайн се доверих на професионалист, работил по десетки пълнометражни и късометражни корейски филми. Неговата задача беше на ръба на невъзможното: само чрез звук да изобрази всички онези събития от миналото, които поради ограничения ни бюджет нямаше как да покажем реално чрез картина.

Още малко - и ще кажеш, че всичко ти е вървяло по вода...

Имахме много емоции! И вода тече – класическият случай с неочакван дъжд по време на снимки, непредвидени шумни ремонтни дейности точно до една от локациите ни, постоянно прелитащи военни самолети в небето (до Куанджу се намира една от големите военни бази в Корея), монтажистът ни в последния момент преди началото на монтажа трябваше да се оттегли поради лични причини...

Но все пак, стъпка по стъпка, с много любов, с много помощ от приятели, с много тревога и съмнения в собствените си способности, вече сме на финалната права. Дали се е получило, предстои публиката да каже. А че „Ноември ще бъде май“ няма съмнение – нищо не може да спре кръговрата на сезоните и на живота...

....................................................................................

Очакваме в скоро време филмът да бъде завършен окончателно. Нашият сайт е първата медия, която го представя. Яна Лекарска е член на СБЖ и това ни мотивира в този момент да бъдем съпричастни с усилията й да създаде стойностен продукт и добро име не само като личност, но и като българка.

Сподели в
 

На 24 април преди 140 години бе огласен Манифестът на император Александър ІІ за обявяване на война на Османската империя. Тази дата беше избрана от посолството на Руската федерация в България и Координационния съвет „България – Русия“ за представянето в Централния военен клуб на новото издание на уникалната книга на Леонид Чичагов „Дневникъ Царя-Освободителя по освобождението на България“.

24.04.2017/18:56

„Вече живеем толкова зле в България и демокрацията ни е толкова крехка, че това е благодатна почва и храна за раждане на пиеси, които да подхващат тези проблеми. А ги няма налице,” казва директорът на навършващия 60 години Сатиричен театър „Алеко Константинов”

24.04.2017/10:20

Миналата седмица стана известно,че сред носителите на престижната награда за журналистика „Пулицър“ има и българска следа и това е Алексения Димитрова, която като член на Международният консорциум на разследващите журналисти участва в разследването „Панама пейпърс“. Това събитие бе последвано и от още едно – тя получи и най-престижната „Оная награда“, присъдена й единодушно от колегите й по случай 26-ия рожден ден на вестник „24 часа“. Честито!

22.04.2017/13:23

Книжарница „Хеликон“ бе гостоприемен домакин на представянето на книгата „Изрично възражение“ на Евелина Ламбрева Йекер, българска лекарка, живееща и работеща в Швейцария. Водещ на презентацията бе Йонко Йончев – директор на издателство „Рива“, което предостави на читателите книгата.

19.04.2017/18:56

Според зам.-главния редактор на „Списание 8“ ролята на нашата професия е да показва хората, а не да лепи етикети, да търси обема и дълбочината във всяка тема. Това прави Георги Караманев и в дебютния си роман „И додето се раждат лъчите”, в който разказва историята на фотографа Йордан Йорданов - Юри

05.04.2017/18:57

 Събития в СБЖ

 Акценти и позиции

Международният дом на журналистите във Варна става на 60 години през настоящата 2017 г. За това свидетелства бившият секретар на СБЖ Генчо Арабаджиев, който по онова време е и председател на подкомисия по въпросите на международните домове за почивка при социалната комисия на Международната организация на журналистите (МОЖ).

26.04.2017 /15:35

България е на 109-то място от 180 страни по медийна свобода с пояснението, че е най-ниско измежду всички членки на ЕС. Данните са изнесени в годишния доклад на международната организация, който алармира за тревожно положение в целия свят.

26.04.2017 /10:34

Международна конференция в Москва, организирана от медийната група „Журналист” и Съюза на руските жуналисти, обсъди ролята и мястото на качествената журналистика в обществото. Във форума участва Европейската федерация на журналистите чрез директора си Ренате Шрьодер. Със свой представител се включи и СБЖ

23.04.2017 /11:07

 Мнения

Уважаеми колеги от всички мобилни оператори по света и най-вече у нас. Декларирам на всеослушание: Аз не искам смартфон! Моля ви, не ми изпращайте никакви оферти. Па било то и за 1 /един/ лев.

25.04.2017 /08:20 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

„Заблуждава ни ослепяващо невежество. О, окаяни смъртни, отворете си очите!” Тези думи на Леонардо Да Винчи идват наум на фона на два актуални медийни сюжета - обвиненията между колеги от Нова телевизия и интригата между издателя на в. „Сега” и главния прокурор

20.04.2017 /14:40 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки