Яна Лекарска завършва в Южна Корея втория си филм

17.03.2017 /22:33 | Автор : Доника Ризова, Валентин Колев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Така изглежда Хубавата Яна сред корейския пейзаж във Фейсбук

Талантливата и лъчезарна млада българка специализира кинорежисура в най-престижния университет в Сеул и не спира да инициира проекти, които после да гледаме в афишите на различни кинофестивали. След успешния й и първи опит - „Като захарен памек”, вече е почти готова и новата й лента - „Ноември ще бъде май”

Поради огромното разстояние и часовата разлика между София и Сеул срещите ни с нашата даровита сънародничка Яна Лекарска, която специализира кинорежисура в южнокорейската столица, са виртуални. Пишем си имейли, обменяме снимки. Когато се видяхме „на живо” в София в края декември миналата година, тя сподели, че скоро отново започва снимки. После замина за Южна Корея и я изпратихме, убедени, че няма да чакаме дълго добрата вест за вече втората й лента, снимана там.

Докъде стигна с подготовката на новия си филм, Яна?

Ето, че съм на финалната права – вторият късометражен филм, който правя на корейска земя, с корейски актьори, на корейски език, е почти готов! Когато снимах първия филм „Като захарен памук“ в края на 2015-а, никой нищо не очакваше от мен. Бях просто студентка чужденка, която ще прави първата си задача в рамките на обучението си по кинорежисура в университета „Чунг Анг“ в Сеул. Но филмът се получи. Имаше и продължава да има успех по фестивали, хората го харесват и намират в него по нещичко, което да им остане, след като са го гледали.

Но дойде време за втората задача. И вече имаше очаквания – както от околните, така и от самата мен към самата мен. За какво да разкажа? Как да го разкажа? Мога ли да се справя?...

Има ли вече не работно, а официално заглавие? Какъв е сюжетът му?

Да, заглавието е „Ноември ще бъде май“. Знаех, че отново искам жена да е в центъра на историята. Знаех, че искам да покажа кадри от Корея, които са ми мили. Още през пролетта на 2016-та започнах да мисля за този нов проект. И така стъпка по стъпка се избистри идеята: главната героиня, подобно на тази в „Като захарен памук“, е на кръстопът в живота си. Сега обаче тя е 60-годишна вдовица. Изпълнила т. нар. си дълг към обществото: създала семейство, отгледала дете, работила усърдно до пенсионирането си. И сега накъде? Допълних тази лична женска история със събития, свързани с историята на Южна Корея отпреди близо 40 години, и по-точно със случки от град Куанджу – това е градът, където една година учих корейски, когато за пръв път пристигнах в страната през 2014-а, и който завинаги ще остане в сърцето ми с топлината на хората и атмосферата си.

Представи накратко и екипа.

Цяло лято правих проучвания и писах и пренаписвах сценария. Имах огромния късмет продуцентът Лий Джун-Донг да се съгласи да ми е ментор през тези месеци. Във филмографията си той има филми като „Поезия“ и „Оазис“, режисирани от по-големия му брат Лий Чанг-Донг и участвали във фестивалите във Венеция, Кан, Карлови Вари...

Камерата отново пое операторът О Те-Сънг, който засне и „Като захарен памук“. На терен до мен като екип застанаха колеги от университета. За звуковия дизайн се доверих на професионалист, работил по десетки пълнометражни и късометражни корейски филми. Неговата задача беше на ръба на невъзможното: само чрез звук да изобрази всички онези събития от миналото, които поради ограничения ни бюджет нямаше как да покажем реално чрез картина.

Още малко - и ще кажеш, че всичко ти е вървяло по вода...

Имахме много емоции! И вода тече – класическият случай с неочакван дъжд по време на снимки, непредвидени шумни ремонтни дейности точно до една от локациите ни, постоянно прелитащи военни самолети в небето (до Куанджу се намира една от големите военни бази в Корея), монтажистът ни в последния момент преди началото на монтажа трябваше да се оттегли поради лични причини...

Но все пак, стъпка по стъпка, с много любов, с много помощ от приятели, с много тревога и съмнения в собствените си способности, вече сме на финалната права. Дали се е получило, предстои публиката да каже. А че „Ноември ще бъде май“ няма съмнение – нищо не може да спре кръговрата на сезоните и на живота...

....................................................................................

Очакваме в скоро време филмът да бъде завършен окончателно. Нашият сайт е първата медия, която го представя. Яна Лекарска е член на СБЖ и това ни мотивира в този момент да бъдем съпричастни с усилията й да създаде стойностен продукт и добро име не само като личност, но и като българка.

Сподели в
 

Преди повече от 50 години, когато думата хит не беше на мода нито у нас, нито в Съветския съюз, и в двете страни нонстоп се въртеше една песничка, която караше несамо децата, но и възрастните да си я пеят или тананикат. Спомняте ли си „Оранжево небето, /оранжево морето,/оранжево полето,/оранжева камила…“ и т. н. Всички си припявахме закачливия текст. Никой обаче не си спомня малката певица, която я изпълняваше.

14.01.2018/12:57

„Отечеството ми е Русия, родината – Тверската земя, а сърцето и любовта ми е България.“ Това са думи на храбрия генерал Йосиф Гурко, когото неговите солдати и висши офицери наричат с респект и обич „генерал Напред!“, защото той е от малкото военачалници, които не са познавали отстъплението като начин за спасение. Припомням това в днешния ден, когато в София с тържествения камбанен звън, празничната литургия в храма „Св. Неделя“ и литийно шествие беше отбелязана 140-годишнината от освобождението на столицата ни.

04.01.2018/17:12

В днешното ни толкова трудно за живеене време може би хора като учителката Яна Шишкова са като находка, защото е от рядката порода хора, които никога няма да видиш намръщени или хвърлящи лоши погледи на околните. Тя цялата грее от усмивка, а добротата й щедро облъчва. Чедо на едни от известните журналисти Мая Матова и Дянко Шишков, тя не е поела по техния път, а е избрала благородната професия на български учител.

20.12.2017/08:07

Известната водеща и репортерка от БНТ пожелава на всички ни да сме в състояние да отсяваме истинското, достоверното, от фалшивото навсякъде около нас

18.12.2017/08:23

С нашите колежки Феня и Искра Декало, които са журналистки от кореспондентския пункт на БНР в Израел, се срещнах при идването им в София. Разговаряхме за сайта на СБЖ за журналистиката и за това как в Обетованата земя гледат на нашего брата. Смятам, че няма нужда аз да ви разказвам кои са те, защото мнозина в гилдията ги познават и уважават. Четете, защото ще ви е интересно. Та ето как сестрите Декало се представили блога си, който водят успоредно с работата си на кореспонденти от Израел:

13.12.2017/21:03

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод празниците председателят на УС на СБЖ отправя благопожелания към цялата журналистическа колегия

22.12.2017 /20:11

Генералният директор на ЮНЕСКО изпрати писмо на председателя на УС на СБЖ, с което в края на втория си мандат изказва благодарност както за подкрепата лично към нея, така и за Организацията на ООН за образование, наука и култура

29.11.2017 /21:21

СБЖ осъжда категорично всяко посегателство срещу правата на журналистите - както заплахите за разправа, така и лишаването от право на професионална и критична изява, сочи председателят на УС на СБЖ, като напомня, че е наложително по-бързото придвижване на внесените в НС законодателни инициативи на нашия Съюз

26.11.2017 /20:09

 Мнения

И отново станахме свидетели на безскрупулното използване на журналистите. Този път с представянето на Бялата книга за свободата на медиите в България. Форумът, организиран от едната от враждуващите медийни групировки, умело се опита да подмени големия проблем за българското общество - свободата на журналистите - със свободата на медиите.

13.01.2018 /15:03 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Все нещо пречи на държавните ни мъже, жени, а понякога и деца, да влязат в релсите на общественото изискване за по-добър живот. Преди време намираха оправдание в сушата, кишата и Гришата (тогавашен Бойко Борисов).

05.01.2018 /20:52 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки