Начало
 
 

Финансирането - късата каишка на държавата за обществените медии

07.03.2017 /15:42 | Автор : Майя Любомирска | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Дискусията, организирана от УНСС. Снимка: Авторът

Казусът БНР – „Музикаутор“ се превърна в лакмус за отношението на държавата към обществените медии. Това беше един от акцентите, около който се обединиха участниците в кръглата маса „Обществените медии и публичните финанси. Казусът БНР и "Музикаутор“.

Организатори на събитието бяха Университетът за национално и световно стопанство(УНСС) и Центърът на медийни изследвания  и аудиовизуална политика заедно с катедрата „Медии и обществени комуникации“ към УНСС .

Авторското право като елемент от всекидневието на обществените медии е функция на държавната културна политика. Как успяват обществените медии да изпълняват мисията си в условията на настоящето бюджетно финансиране, беше една от основните теми на дискусията, на която освен организаторите и академичните среди присъстваха генералният директор на БНР Александър Велев, представители на Съвета за електронни медии, медийни и правни експерти. На дискусията за съжаление отсъстваха представители на „Музикаутор“.

Целта на дискусията беше да бъде поставен въпросът за

ефективността и ефикасността на публичните разходи за обществените медии по отношение на авторското право и сродните му права

за възможностите и ограниченията при решаване на този казус. Изключителен акцент стана искането за увеличаване на средствата както за обществените медии, така и за група "Култура". За това говори д-р Диана Андреева от Обсерватория по икономика на културата и преподавател от катедра „Медии и обществени комуникации“ в УНСС, според която не може да продължава тази практика обществените медии да бъдат държани недофинансирани, с един и същи бюджет от десетки години.

„Убедени сме, че българските творци трябва да увеличават своето възнаграждение посредством авторското право, но също така - че обществените медии не могат да бъдат държани в хронично недофинансиране и да има константа - т.е. един и същи бюджет през последните години, без да нараства, без да отчита увеличението на процента за авторски права и сродни права. Това, което ние сме поискали, е двойно увеличение на субсидиите на общественото радио и обществената телевизия.“, подчерта Диана Андреева.

„Фонд „Радио и телевизия“ никога не проработи

и затова БНР и БНТ са обвързани само със субсидията. Той не стана и част от лицензиите на електро-разпределителите дружества, тъй като трябваше да си плащаме такса за радио и телевизия заедно с тока.

„Пропуснахме възможността медиите да не бъдат държани на къса каишка, защото субсидията поставя тази възможност“, каза в експозето си доц. Биляна Томова от катедра „Медии и обществени комуникации“ в УНСС. Как се финансират обществените медии – това е национален и политически избор, каза още доц. Томова.

Генералният директор на Българското национално радио  Александър Велев каза, че основният проблем пред обществените медии е от години и това е финансирането. „В политическата класа остана усещането, че най-добре е медиите да бъдат недофинансирани, за да бъдат държани на къса каишка, да бъдат манипулирани чрез средствата, които им се отпускат, и с неясните правила за разходване на тези средства“, подчерта Велев. Той разказа и за това как с волята на БНР беше разрешен казусът с „Музикаутор“, но и какви са още проблемите. Като например: какъв е процентът от платените авторски права, които отиват при българските творци. Или дали се налага да има

квота за българска музика и задължителен процент европейска музикална продукция

Бюджетът на радиото от 5 години не нараства, а програмите и ангажиментите нарастват. Решението на предишното ръководство на националното радио за спирането на излъчването на средни вълни е пример за решение, е икономически оправдано, но е нецелесъобразно, защото една част от населението слуша радио на средни вълни, подчерта генералният директор на БНР.

„Творците не са добре заплатени и трябва да получават повече средства и ние като обществена медия заплащаме най-големия дял за права – 40% в сектора радио от бюджета на „Музикаутор“ се формира от вноските на БНР. Ние водихме разговори с тях, но бяхме сами. Останахме със същия бюджет, а се налага да си плащаме на МВР охраната на БНР, което е национална сигурност и е задължение на държавата. Досега е правено през бюджета на МВР, в момента това финансиране е задължение на радиото и на телевизията, без въобще да поучим една стотинка допълнително. Облекчен е бюджета на МВР, за сметка на това е натоварен бюджета на националното радио“, подчерта Александър Велев.

На дискусията стана ясно още, че и досега не е ясно кой е принципал на БНР и БНТ, има активи, но не се знае кой ги държи, държавата в лицето на кого държи тези активи. И че са необходими бързи промени в законодателството, както по отношение на медиите, така и на авторските права.

 

 

 

Сподели в
 

Когато получих книгата на нашия колега Живодар Душков от най-красивия български град на Дунав – Русе, да си призная останах изненадана. Без да проявявам стремеж да го хваля, ще кажа само, че наистина „Нашият град днес“ се оказа нестандартна, но същевременно и вълнуваща книга.

16.01.2021/12:56

Дружеството на практикуващите „Връзки с обществеността“ при СБЖ в партньорство с Комисията за защита на личните данни организира уебинар „Предизвикателства пред защитата на личните данни” на 22 януари 2021 г., от 10.00 до 12.30 часа

16.01.2021/09:24

Интересна дописка публикува на 4 февруари 1859 г „Цариградски вестник“, основан и редактиран от Иван Богоров. Новината е, че в Свиленград сгодените българи не бързали да се женят . За да понапълни кесията си обаче, Одринският епископ Хрисант ги принуждавал да побързат да застанат пред олтара.

12.01.2021/09:03

Премиерата бе в Клуб „Журналист” на СБЖ при спазване на всички предпазни санитарни мерки

29.12.2020/08:29

Н. Пр. Фам Куок Бао, който представляваше страната си в София до 2009 г., написа в чест на 70-годишнината от установяването на българо-виетнамски дипломатически отношения книгата „Земята на розите България”

27.12.2020/11:16

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com

Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?

10.12.2020 /19:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021 /13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 15 гости

Бързи връзки