Начало
 
 

Финансирането - късата каишка на държавата за обществените медии

07.03.2017 /15:42 | Автор : Майя Любомирска | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Дискусията, организирана от УНСС. Снимка: Авторът

Казусът БНР – „Музикаутор“ се превърна в лакмус за отношението на държавата към обществените медии. Това беше един от акцентите, около който се обединиха участниците в кръглата маса „Обществените медии и публичните финанси. Казусът БНР и "Музикаутор“.

Организатори на събитието бяха Университетът за национално и световно стопанство(УНСС) и Центърът на медийни изследвания  и аудиовизуална политика заедно с катедрата „Медии и обществени комуникации“ към УНСС .

Авторското право като елемент от всекидневието на обществените медии е функция на държавната културна политика. Как успяват обществените медии да изпълняват мисията си в условията на настоящето бюджетно финансиране, беше една от основните теми на дискусията, на която освен организаторите и академичните среди присъстваха генералният директор на БНР Александър Велев, представители на Съвета за електронни медии, медийни и правни експерти. На дискусията за съжаление отсъстваха представители на „Музикаутор“.

Целта на дискусията беше да бъде поставен въпросът за

ефективността и ефикасността на публичните разходи за обществените медии по отношение на авторското право и сродните му права

за възможностите и ограниченията при решаване на този казус. Изключителен акцент стана искането за увеличаване на средствата както за обществените медии, така и за група "Култура". За това говори д-р Диана Андреева от Обсерватория по икономика на културата и преподавател от катедра „Медии и обществени комуникации“ в УНСС, според която не може да продължава тази практика обществените медии да бъдат държани недофинансирани, с един и същи бюджет от десетки години.

„Убедени сме, че българските творци трябва да увеличават своето възнаграждение посредством авторското право, но също така - че обществените медии не могат да бъдат държани в хронично недофинансиране и да има константа - т.е. един и същи бюджет през последните години, без да нараства, без да отчита увеличението на процента за авторски права и сродни права. Това, което ние сме поискали, е двойно увеличение на субсидиите на общественото радио и обществената телевизия.“, подчерта Диана Андреева.

„Фонд „Радио и телевизия“ никога не проработи

и затова БНР и БНТ са обвързани само със субсидията. Той не стана и част от лицензиите на електро-разпределителите дружества, тъй като трябваше да си плащаме такса за радио и телевизия заедно с тока.

„Пропуснахме възможността медиите да не бъдат държани на къса каишка, защото субсидията поставя тази възможност“, каза в експозето си доц. Биляна Томова от катедра „Медии и обществени комуникации“ в УНСС. Как се финансират обществените медии – това е национален и политически избор, каза още доц. Томова.

Генералният директор на Българското национално радио  Александър Велев каза, че основният проблем пред обществените медии е от години и това е финансирането. „В политическата класа остана усещането, че най-добре е медиите да бъдат недофинансирани, за да бъдат държани на къса каишка, да бъдат манипулирани чрез средствата, които им се отпускат, и с неясните правила за разходване на тези средства“, подчерта Велев. Той разказа и за това как с волята на БНР беше разрешен казусът с „Музикаутор“, но и какви са още проблемите. Като например: какъв е процентът от платените авторски права, които отиват при българските творци. Или дали се налага да има

квота за българска музика и задължителен процент европейска музикална продукция

Бюджетът на радиото от 5 години не нараства, а програмите и ангажиментите нарастват. Решението на предишното ръководство на националното радио за спирането на излъчването на средни вълни е пример за решение, е икономически оправдано, но е нецелесъобразно, защото една част от населението слуша радио на средни вълни, подчерта генералният директор на БНР.

„Творците не са добре заплатени и трябва да получават повече средства и ние като обществена медия заплащаме най-големия дял за права – 40% в сектора радио от бюджета на „Музикаутор“ се формира от вноските на БНР. Ние водихме разговори с тях, но бяхме сами. Останахме със същия бюджет, а се налага да си плащаме на МВР охраната на БНР, което е национална сигурност и е задължение на държавата. Досега е правено през бюджета на МВР, в момента това финансиране е задължение на радиото и на телевизията, без въобще да поучим една стотинка допълнително. Облекчен е бюджета на МВР, за сметка на това е натоварен бюджета на националното радио“, подчерта Александър Велев.

На дискусията стана ясно още, че и досега не е ясно кой е принципал на БНР и БНТ, има активи, но не се знае кой ги държи, държавата в лицето на кого държи тези активи. И че са необходими бързи промени в законодателството, както по отношение на медиите, така и на авторските права.

 

 

 

Сподели в
 

В клуб „Журналист“ на СБЖ се състоя представянето на две нови книги от поредицата „Докосване до звездите“ на фоторепортера Христо Събев, който е от малцината майстори на обектива, имали редкия шанс наистина да се докоснат до най-ярките звезди в киното, театъра, спорта и музиката. И докато всеки вид изкуство е под егидата на една от музите, то Христо ще се окаже май галеникът на върховния бог Зевс.

27.09.2021/17:41

СБЖ обявява конкурс за технически редактор на сайта на СБЖ с основна функция техническа, редакторска и коректорска подготовка на публикациите в сайта. За позицията ще бъде предложен граждански договор.

20.09.2021/18:54

На 11 септември от 17 ч. в шатра № 19 на Алеята на книгата на бул. "Витоша" авторката на отличения с наградата "Христо Г. Данов" роман "Роден на Великден" ще се срещне с читателите си.

11.09.2021/09:03

С премиерата в клуб „Журналист“ на книгата на журналиста Георги Найденов „Журналистиката гласът на човечеството“, СБЖ отбеляза Деня на международната журналистическа солидарност“.

09.09.2021/19:31

Всички знаем израза: Като си казал А, трябва да кажеш и Б. Само че нашата колежка Петя Пейчева е подредила своята стихосбирка „Хорът на буквите“ по уникален начин, като всеки стих е посветен на една буква от азбуката ни. И така тя наистина „си казва всичко“ от А до Я, но в прекрасни стихове, до които си заслужава да се докоснете. Това е нейната пета поетична книга, събрала изповедите на Петя в рими.

15.08.2021/15:44

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Уродливият образ на жълтата преса, обрисуван още преди повече от век с жлъчен хумор от патриарха на българската литература, е болезнено разпознаваем и днес в част от медийния ни пейзаж. Нека сверим отново професионалните си координати с погледа на класика...

22.09.2021 /12:29 | Източник: anapest.org/vbox7.com

„Усмивката/със свойта нишка лека/човека тя привързва към човека.“ Така се пее в една песен на легендарната група „Трамвай № 5“. Песента важи с пълна сила за сутрешния екип на „Денят започва“ в БНТ и най-вече за водещата Христина Христова. Колкото и да си сънен или кисел, не можеш да останеш безразличен щом Хриси със заразяващата си усмивка ти каже: „Добро утро. Първи сме!“

20.09.2021 /07:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021 /20:13 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021 /20:02 | Автор: Богомил Колев | Източник: СБЖ/Дума

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

София ин´т Велд: „Тук сме, за да ви подкрепим. Видяхме проблеми, но и огромна решимост на българите да се справят с предизвикателствата.” Елена Йончева: „Ако не надвием корупцията, ще продължим да сме бедна държава със зависими медии.”

24.09.2021 /19:15

Символно и логично точно на днешния Ден на Независимостта на България отбелязваме и 100-годишнината от отлитането във вечността на патриарха на българската литература Иван Вазов

22.09.2021 /13:06

Днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изнесе годишното обръщение за състоянието на Съюза пред членовете на Европейския парламент. В речта си тя подчерта необходимостта от по-добра защита на журналистите, независимостта на медиите и правото на обществото на информация. Обяви и две важни за свободата на медиите и за защитата на журналистите инициативи.

15.09.2021 /15:30

 Мнения

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021 /07:45 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки