Начало
 
 

Как от снимки майсторяха печатарски клишета

05.03.2017 /12:01 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В този случай виждаме, че снимката е от Ив. Григоров

Вълшебно време са младостта и детството. И може би затова почти всяко връщане към тях е приятно. Завръщане към преживелица като от току-що отъркулил се ден...

В ума ми е вестник „ПОГЛЕД“ от 80-те. Стаята на секретариата в сградата на улица „11 август“ № 6 с оформителите на вестника, най-голямата в славната къща. С Веселин Великов, Иван Т. Иванов, Петър Томов и другия адаш – Иван Вапцаров. Той бе най-възрастен, но не само заради годините му всички искрено го тачехме.

Пазя в архива си десетки снимки от ония времена. Времето на линотиперите и метранпажите, на оловните слитъци, на парещия набор, на касите с букви, на обокованите с ламарина огромни тезгяси, връз които „се връзваха“ страниците, на щъкащите коректорки с поредната шпалта, с поредната „ревизия“... Времената и на тежките метални клишета на снимките, разбира се.

Всичко това – в наборния цех на улица „11 август“ № 18 – там, където някога е била редакцията на вестник „Зора“ на Данаил Крапчев.

Та думата ми е за клишетата на снимки. Как се раждаха те? Може би поне на някои млади колеги ще е интересно да разберат.

Част от разказа е на гърба на фотографиите

Дежурният секретар решаваше къде на съответната страница ще постави съответната илюстрация. И сетне я оразмеряваше. Ширина – 10 сантиметра, например.

Някога слагаше – с молив или химикалка, по една стреличка с връх като на пика, вляво и вдясно. Друг път – не. Само изписваше сантиметрите.

Гонеше ли се по-голяма сигурност, добавяше: „Дебел цинк“. Че и го подчертаваше с червен молив. Така, шеговито речено, най-надеждно се обезопасяваше панталон: и с колан,  и с тиранти...

Изписваше се и денят, когато клишето трябваше да е готово. По-рано дадените материали (пиша за практиката в „ПОГЛЕД“) -- в четвъртък. За дошлите накрая – в петък.

В цинкографията – снимки много, от различни издания. А грешките дебнат отвсякъде. Затова: един, че и два светлосини печата на „Поглед“. В добавка – номер, ограден в кръгче. Да се знае броят на клишетата. Да се върнат толкоз, колкото снимки или други илюстрации са пратени.

А някои от фоторепортерите винаги изписваха отзад на заснетото и имената си – едни: на ръка, други – с техни си печатчетата, обикновено сини.

А какво е „С.Г.“, ще рече някой, разглеждайки илюстрациите. Отговорът  е – „същата големина“. Големината на оригинала. Някой път снимките се нуждаеха от подлепяне. Върху картон. Подлепяха ги – грижливо. За да стане наистина свястно клише.

А навиците на споменатия Иван Вапцаров – Вапци, бяха нарицателни. Изписваше неведнъж и деня, и датата, когато пратеното трябваше да е готово. Ето пример пред вас: „четвъртък, 19 ХII 85 г.“ Не правете справка в календара, щом го е написал -- вярно е.

Пътят на снимките бе: от редакцията на ул. „11 август“ № 6 до Полиграфическия комбинат. Оттам – взети в дветдесет на сто от случаите от шофьора Кръстьо Кръстев, в наборния цех на „11 август“ № 18, където бе и редакцията на вестник „Кооперативно село“.

Дойдеха ли клишетата, секретарите ги оглеждаха, слагаха ги в „полозите“ им по страниците и работата продължаваше...

След ден поредният „ПОГЛЕД“  се раждаше в печатницата на Военно издателство. Там ясно се виждаше добре ли са си свършили работата и дежурният секретар, и дежурните редактори, и цинкографите. В понеделник – пред будките на „Разпространение на печата“, преценката бе на читателите. Те не знаеха колко и чий труд стои зад съдържанието, зад оформлението на едно или друго.

... Не е излишно да се помни, че и гръбчетата на снимките имаха свой говор. Един все по-стар език, от отишла си завинаги технология в занаята ни, който е разбираем от все по-малко хора. Да не го забравяме.


 

Сподели в
 

Представяме резултатите на проучване на академичен екип от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски” за проследяване на някои от ефектите на виртуалната комуникация в условията на социална изолация.

01.06.2020/13:41

Парламентарната комисия по културата и медиите на днешното си заседание отхвърли на първо четене двете проектопредложения за промени в Закона за радиото и телевизита(ЗРТ) на ВМРО с 13 гласа “въздържали се” и само двама “за”. Единият предвиждаше въвеждане на квоти за българска музика в радио и телевизионния ефир. Вторият беше за противодействие на дезинформацията в интернет.

28.05.2020/19:27

Инициативата се реализира с подкрепата на Европейската културна фондация и на Европейската федерация на журналистите. Формулярите за кандидатстване се приемат до 22 юни 2020 г.

27.05.2020/16:27

Преподавателката във ФЖМК в СУ „Св. Кл. Охридски” и бивш член на НСРТ даде остро критично интервю за програмата „Денят с Веселин Дремджиев” по TV+ и TV1. По повод искането от доклада на Европейския семестър за изсветляване на собствеността доц. Божилова обърна внимание върху проблемите по тази тема в медийния сектор, медийните войни между олигарси и мълчанието в обществото ни.

25.05.2020/21:50

Проектът „Един пояс, един път”, Общокитайската асоциация на журналистите и Радио Китай за чужбина стартират онлайн кампания за най-вълнуващи видеоклипове и снимки от противопоставянето срещу пандемията от коронавирус. Авторите на отличените творби ще бъдат поканени да посетят Китай в подходящо време след приключване на пандемията. Материалите ще се приемат на имейла на СБЖ до 10 юни.

24.05.2020/18:14

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Тере, както я наричаха всичките й безброй приятели отсам и оттатък океана, бе здраво свързана със страната ни от личната си история още от 1961 г. През 70-те превежда на Фидел Кастро и Тодор Живков, после има три дипломатически мандата у нас, като от 2010 до 2015 г. е посланик на Куба в София. СБЖ изразява дълбоки съболезнования на семейството на Тересита и на кубинското посолство у нас.

03.06.2020 /16:31 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада/СБЖ

Макар и вече да звучи като клише, лято 2020 ще е различно. Пандемията от коронавируса постави предизвикателства пред всички – и пред бизнеса, и пред всеки един от нас. Независимо, че вече се отчита намаляване на броя на заразените и увеличаване на излекуваните, опасността от Ковид-19 все още не е отминала. Дори и най-известните светила в световната медицина не могат да кажат ще има ли втора вълна и дали тя няма да е по-опасна от първата. Затова и българските, а и международните здравни власти предупреждават, че трябва да не се отпускаме и да не се успокояваме, а да продължаваме се спазваме максимални хигиенни мерки за сигурност.

01.06.2020 /18:20 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Навършват се 90 години от рождението на известния журналист проф. Димитър Георгиев. Роден в Симеоновград, той завършва българска филология в Софийския университет.

02.06.2020 /09:52 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 10 гости

Бързи връзки