Начало
 
 

Политически евъргрийн пречи в конфликта на БНР и „Музикаутор”

18.01.2017 /08:33 | Автор : Милена Димитрова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Милена Димитрова

Оглушително мълчи институцията защитник на интелектуалната собственост, администрацията си трае „докато Рашидов си отиде”

Когато две деца се сдърпат на пързалката, отнякъде се появява родител да ги разтърве.

Когато две фирми се скарат за нелоялна конкуренция или за отнети клиенти, се намесва арбитражният съд.

Ако съсед си разшири балкона за сметка на коридора в блока, идва общината. Сезират и Държавния строителен надзор и (в повечето случаи) виновният си отива на мястото.

В спора между БНР и „Музикаутор” обаче няма арбитър. Управителните съвети на радиото и на дружеството заседават с напрегнати лица. Компромис няма, понеже става дума за пари, и то за много пари. Оглушително мълчи и държавният орган, който по закон и по мисия отговаря за интелектуалната собственост.

По всичко личи, че до февруари поне Българкото национално радио ще ни унася в класика отпреди век, по-точно отпреди поне 70 години.

Слушателите сякаш вече свикнаха. В една програма по Радио София от 18 до 19 часа например, когато хората се обаждат да поздравяват близките си с песен, публиката бързо разбра или вече знаеше, че не може да поръчва песни на Орлин Горанов и Лили Иванова,  може само да избира какъвто си иска американски джаз от 30-те години. Инстинктивно коментаторите по телефона изобличиха „лошия” „Музикаутор”. Двама души се обадиха, че им харесва и че вече свикнали да живеят в епохата на евъргрийн.

Освен парите, проблемите са поне два.

Че в това пререкание няма арбитър, защото си трае онзи, който трябва да омиротворява съперниците в такива разправии.

Вторият проблем е, че главният губещ от конфликта е съвременната българска музика, т. нар. малък репертоар и творците, създателите на песни и текстове. Записите им лежат в архива, докато американският репертоар се лее и разцъфтява. Експертите го наричат „англоезичен”, той така или иначе е завладял целия свят.

Точно там е дълбоката драма на българските музикални автори: че само незначителна по големина частица от световната аудитория познава и признава за класика Васил Найденов, Йорданка Христова и „Щурците”. Техните хитове са в депото, докато целият свят си припява Елвис, Куин, Стинг и Мадона.

С други думи, ако БНР не излъчва българска музика, шансът да я изберат слушателите от Европа и други континенти е нищожен, клони към нулата и даже под нулата. Донякъде и заради кирилицата, но тя не е единственият виновник за размера на репертоарите.

Векове на културен обмен трябва да минат, със сигурност ние няма да ги доживеем, а може и никога да не се намери фен от Единбург, Франкфурт, Бордо или Филаделфия да си пожелае поздрав с „Обичам те дотук” или с „Вървят ли двама/ по дълъг път”.

Откъде да знае нашите естрадни химни? Почти без изключение англичаните, французите, германците, италианците, испанците и американците не са чували нашите шлагери и уви, сърцата им не трепват от тях. Колкото и граници да заличава дигиталното радио, трябва да се случи чудо или да се изобрети извънземна легенда, та Уилям, Жак, Дитер, Винченцо, Хосе и Джон да си поръчат чудните хармонии на Стефан Диомов, на Стефан Вълдобрев или Петър Льондев.

Скандалът между „Музикаутор” и БНР поразява статистически нищожната в световен мащаб българска аудитория. Тя обаче е колосално голяма като национална идентичност и обхват. Прекрасна музика! Ако не люлчини песни, то това са мелодиите на нашите любови. Нотите, по които сме обичали. Куплетите, бумтящи понякога неискано в слепоочията ни, братя и сестри българи.

Дори да не говорим за парите, които звънят и капят в касовите апарати на големите събирателни дружества, колективно управляващите авторските права в Европа от пандемичното излъчване на англоезичния репертоар. Наша грижа е българската музика или т. нар. малък репертоар да не изчезва от националното радио. Като обществена медия точно то наред с другите си задачи е отговорно да споява българския идентитет именно с родната музика. Ама друг път.

Това е бездна, зейнала пред българските автори на музика. Композиторите, текстописците и продуцентите губят, докато мастодонтите не се разберат.

Още по-дълбока и фатална е драмата, че никой не брани интересите на българските творци и на българския репертоар в ефира. Няма данни досега да ги е защитил и няма изгледи скоро да се загрижи.

Министерството на културата ясно е посочено като отговорна инстанция, а и като арбитър в споровете за интелектуална собственост в Закона за авторските права и сродните им права, а също и в Директивата за колективно управление на авторските права при излъчване на музикални произведения онлайн, приета в ЕС през 2014 г., хармонизирана и у нас.

Само в едно писмо на сайта на Министерството на културата от 3 януари се казва, че то не е одобрявало тарифата на „Музикаутор”. Измили са си ръцете, като са публикували призив към двете спорещи страни сами да се разберат. Ведомството мълчи оттогава, внимава да не би да издаде звук. И няма кой да дръпне ухото на виновника и да защити по-слабия в засягащия всички ни конфликт. Министърът реагира на други теми, въвличат го в други битки и остава глух за музикалния ефир. Без санкцията му чиновниците мълчат, макар неофициално да признават, че „си траят, докато Рашидов си отиде”. Той има власт да ги уволни за инакомислие в последните си дни начело на българската култура. Каквато и активност да проявят, рискуват да си навлекат неодобрението на следващия началник.

Така че ще слушаме евъргрийн, докато Рашидов си отиде. Обречени сме. Неслучайно социолозите все по-често говорят за „политическото нищоправене”.

Само не казвайте, че Министерството на културата било последната дупка на кавала.

Сподели в
 

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020/18:04

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020/14:53

В сайта на СБЖ получихме коментар на Мая Вапцарова в отговор на публикация на Марин Георгиев във в. „24 часа”, засягаща паметта на нейния чичо - големия български поет и антифашист Никола Вапцаров, разстрелян на 23 юли 1942 г. Публикуваме коментара й.

29.02.2020/16:45

Постоянните подигравки, цинизми, заплахи на властта към журналистите са срам за България. И той е причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции. Можем ли да приемем такива хора за елит?

18.02.2020/06:30

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020/16:09

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

25.03.2020 /18:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

До 17 април в Президентския център “Борис Елцин“ в Екатеринбург е подредена изложбата на личния фотограф на президента Борис Елцин и един от най-известните майстори на обектива в Русия и света Дмитрий Донски - „Зад кадър“ представя свои снимки, придружени от историите на тяхното създаване.

22.03.2020 /17:53 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Миналата седмица вицепрезидентът на МФЖ и секретар на СЖР Тимур Шафир беше гост на СБЖ по повод Международната журналистическа конференция във връзка със 141-годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия.

11.03.2020 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Какви истории стоят зад прочутия кадър, заснет на 5 март 1960 г.? Каква драма я предшества и още какви следват? Защо тиражиралият я италиански издател Джанджакомо Фелтринели и изнеслият илюстрирания с нея „Боливийски дневник” Антонио Аргедас загиват еднакво? Крачил ли е Бърни Сандърс до Че и Фидел в Хавана?

09.03.2020 /14:45 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Парадакосите и нелепиците край нямат... И по света, и в България. Защо ли? Ами ето ви пример. Преди няколко години моя колежка, която работеше тогава във в. „Новинар” и поддържаше и рубрика за годишнини на известни личности, подирила снимка на легендарния в гилдията ни проф. Георги Боршуков.

28.03.2020 /13:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Главният уредник в Регионалния исторически музей Милен Вълчев публикува интересно проучване за присъствието на руската емиграция в Харманлийска околия между двете световни войни.

16.03.2020 /12:59 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое специално послание президентът на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Юнес Мджахед призовава организациите членки, сред които е и СБЖ, да продължават да бранят правата на журналистите дори и в тежките условия на глобалната здравна криза около коронависура/ Covid-19. Предлагаме текста на обръщението, получено в СБЖ.

23.03.2020 /13:12

Държавният глава е обезпокоен, че предвидените санкции за невярна информация могат да бъдат употребени срещу всяко неудобно свебодомислие и ще останат в сила и след края на сегашната криза с коронавируса. Румен Радев призовава също така за спешни социални мерки за защита на най-пострадалите от настоящата ситуация

22.03.2020 /13:52

Под предлог за борба с дезинформацията около сегашната пандемия, се предлага оспорван от гилдията и обществото орган като СЕМ да цензурира онлайн медии, което е в разрез с конституцията. Недопустимо е това да се прави по принцип, а особено пък в условията на извънредно положение и преди сериозно професионално обсъждане на преструктурирането на СЕМ, смята председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова

20.03.2020 /20:47

 Мнения

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020 /18:04 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020 /14:53 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки