Начало
 
 

Политически евъргрийн пречи в конфликта на БНР и „Музикаутор”

18.01.2017 /08:33 | Автор : Милена Димитрова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Милена Димитрова

Оглушително мълчи институцията защитник на интелектуалната собственост, администрацията си трае „докато Рашидов си отиде”

Когато две деца се сдърпат на пързалката, отнякъде се появява родител да ги разтърве.

Когато две фирми се скарат за нелоялна конкуренция или за отнети клиенти, се намесва арбитражният съд.

Ако съсед си разшири балкона за сметка на коридора в блока, идва общината. Сезират и Държавния строителен надзор и (в повечето случаи) виновният си отива на мястото.

В спора между БНР и „Музикаутор” обаче няма арбитър. Управителните съвети на радиото и на дружеството заседават с напрегнати лица. Компромис няма, понеже става дума за пари, и то за много пари. Оглушително мълчи и държавният орган, който по закон и по мисия отговаря за интелектуалната собственост.

По всичко личи, че до февруари поне Българкото национално радио ще ни унася в класика отпреди век, по-точно отпреди поне 70 години.

Слушателите сякаш вече свикнаха. В една програма по Радио София от 18 до 19 часа например, когато хората се обаждат да поздравяват близките си с песен, публиката бързо разбра или вече знаеше, че не може да поръчва песни на Орлин Горанов и Лили Иванова,  може само да избира какъвто си иска американски джаз от 30-те години. Инстинктивно коментаторите по телефона изобличиха „лошия” „Музикаутор”. Двама души се обадиха, че им харесва и че вече свикнали да живеят в епохата на евъргрийн.

Освен парите, проблемите са поне два.

Че в това пререкание няма арбитър, защото си трае онзи, който трябва да омиротворява съперниците в такива разправии.

Вторият проблем е, че главният губещ от конфликта е съвременната българска музика, т. нар. малък репертоар и творците, създателите на песни и текстове. Записите им лежат в архива, докато американският репертоар се лее и разцъфтява. Експертите го наричат „англоезичен”, той така или иначе е завладял целия свят.

Точно там е дълбоката драма на българските музикални автори: че само незначителна по големина частица от световната аудитория познава и признава за класика Васил Найденов, Йорданка Христова и „Щурците”. Техните хитове са в депото, докато целият свят си припява Елвис, Куин, Стинг и Мадона.

С други думи, ако БНР не излъчва българска музика, шансът да я изберат слушателите от Европа и други континенти е нищожен, клони към нулата и даже под нулата. Донякъде и заради кирилицата, но тя не е единственият виновник за размера на репертоарите.

Векове на културен обмен трябва да минат, със сигурност ние няма да ги доживеем, а може и никога да не се намери фен от Единбург, Франкфурт, Бордо или Филаделфия да си пожелае поздрав с „Обичам те дотук” или с „Вървят ли двама/ по дълъг път”.

Откъде да знае нашите естрадни химни? Почти без изключение англичаните, французите, германците, италианците, испанците и американците не са чували нашите шлагери и уви, сърцата им не трепват от тях. Колкото и граници да заличава дигиталното радио, трябва да се случи чудо или да се изобрети извънземна легенда, та Уилям, Жак, Дитер, Винченцо, Хосе и Джон да си поръчат чудните хармонии на Стефан Диомов, на Стефан Вълдобрев или Петър Льондев.

Скандалът между „Музикаутор” и БНР поразява статистически нищожната в световен мащаб българска аудитория. Тя обаче е колосално голяма като национална идентичност и обхват. Прекрасна музика! Ако не люлчини песни, то това са мелодиите на нашите любови. Нотите, по които сме обичали. Куплетите, бумтящи понякога неискано в слепоочията ни, братя и сестри българи.

Дори да не говорим за парите, които звънят и капят в касовите апарати на големите събирателни дружества, колективно управляващите авторските права в Европа от пандемичното излъчване на англоезичния репертоар. Наша грижа е българската музика или т. нар. малък репертоар да не изчезва от националното радио. Като обществена медия точно то наред с другите си задачи е отговорно да споява българския идентитет именно с родната музика. Ама друг път.

Това е бездна, зейнала пред българските автори на музика. Композиторите, текстописците и продуцентите губят, докато мастодонтите не се разберат.

Още по-дълбока и фатална е драмата, че никой не брани интересите на българските творци и на българския репертоар в ефира. Няма данни досега да ги е защитил и няма изгледи скоро да се загрижи.

Министерството на културата ясно е посочено като отговорна инстанция, а и като арбитър в споровете за интелектуална собственост в Закона за авторските права и сродните им права, а също и в Директивата за колективно управление на авторските права при излъчване на музикални произведения онлайн, приета в ЕС през 2014 г., хармонизирана и у нас.

Само в едно писмо на сайта на Министерството на културата от 3 януари се казва, че то не е одобрявало тарифата на „Музикаутор”. Измили са си ръцете, като са публикували призив към двете спорещи страни сами да се разберат. Ведомството мълчи оттогава, внимава да не би да издаде звук. И няма кой да дръпне ухото на виновника и да защити по-слабия в засягащия всички ни конфликт. Министърът реагира на други теми, въвличат го в други битки и остава глух за музикалния ефир. Без санкцията му чиновниците мълчат, макар неофициално да признават, че „си траят, докато Рашидов си отиде”. Той има власт да ги уволни за инакомислие в последните си дни начело на българската култура. Каквато и активност да проявят, рискуват да си навлекат неодобрението на следващия началник.

Така че ще слушаме евъргрийн, докато Рашидов си отиде. Обречени сме. Неслучайно социолозите все по-често говорят за „политическото нищоправене”.

Само не казвайте, че Министерството на културата било последната дупка на кавала.

Сподели в
 

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019/21:09

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019/18:48

Интерпретациите за българската промяна на 10 ноември три десетилетия по-късно може да са всякакви, но всичко все опира до разпределението на порциите на несвършващите тайни вечери. Където залог са и медиите. Когато самите медии са минали през мътна приватизация, естествено е, че посочените за техни собственици не са мотивирани да разобличават други подобни сделки в държавен и наддържавен мащаб.

10.11.2019/20:06

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019/20:41

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019/20:44

 Представяме ви

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019 /01:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019 /19:36 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019 /19:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019 /17:43 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019 /20:40

Традициите са за това, да се спазват – казват мъдрите хора. И СБЖ никога не им е изневерявал. Така стана и в Деня на народните будители и празника на българската журналистика. Верен на традицията, Съюзът връчи своите годишни награди на най-добрите в журналистическото войнство. Клуб „Журналист“ се оказа тесен за всички, които обичат своята професия и ценят колегите,които са отличени за своя труд.

02.11.2019 /22:36

Участниците в протеста „Не убивайте журналистиката в България!”, свикан от СБЖ навръх Деня на народните будители и Деня на българската журналистика, настояха в НС най-после да бъде даден ход на предложениаята на Съюза за законодателни промени в защита на свободата на словото и на правата на журналистите

01.11.2019 /16:28

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 42 гости

Бързи връзки