Начало
 
 

Политически евъргрийн пречи в конфликта на БНР и „Музикаутор”

18.01.2017 /08:33 | Автор : Милена Димитрова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Милена Димитрова

Оглушително мълчи институцията защитник на интелектуалната собственост, администрацията си трае „докато Рашидов си отиде”

Когато две деца се сдърпат на пързалката, отнякъде се появява родител да ги разтърве.

Когато две фирми се скарат за нелоялна конкуренция или за отнети клиенти, се намесва арбитражният съд.

Ако съсед си разшири балкона за сметка на коридора в блока, идва общината. Сезират и Държавния строителен надзор и (в повечето случаи) виновният си отива на мястото.

В спора между БНР и „Музикаутор” обаче няма арбитър. Управителните съвети на радиото и на дружеството заседават с напрегнати лица. Компромис няма, понеже става дума за пари, и то за много пари. Оглушително мълчи и държавният орган, който по закон и по мисия отговаря за интелектуалната собственост.

По всичко личи, че до февруари поне Българкото национално радио ще ни унася в класика отпреди век, по-точно отпреди поне 70 години.

Слушателите сякаш вече свикнаха. В една програма по Радио София от 18 до 19 часа например, когато хората се обаждат да поздравяват близките си с песен, публиката бързо разбра или вече знаеше, че не може да поръчва песни на Орлин Горанов и Лили Иванова,  може само да избира какъвто си иска американски джаз от 30-те години. Инстинктивно коментаторите по телефона изобличиха „лошия” „Музикаутор”. Двама души се обадиха, че им харесва и че вече свикнали да живеят в епохата на евъргрийн.

Освен парите, проблемите са поне два.

Че в това пререкание няма арбитър, защото си трае онзи, който трябва да омиротворява съперниците в такива разправии.

Вторият проблем е, че главният губещ от конфликта е съвременната българска музика, т. нар. малък репертоар и творците, създателите на песни и текстове. Записите им лежат в архива, докато американският репертоар се лее и разцъфтява. Експертите го наричат „англоезичен”, той така или иначе е завладял целия свят.

Точно там е дълбоката драма на българските музикални автори: че само незначителна по големина частица от световната аудитория познава и признава за класика Васил Найденов, Йорданка Христова и „Щурците”. Техните хитове са в депото, докато целият свят си припява Елвис, Куин, Стинг и Мадона.

С други думи, ако БНР не излъчва българска музика, шансът да я изберат слушателите от Европа и други континенти е нищожен, клони към нулата и даже под нулата. Донякъде и заради кирилицата, но тя не е единственият виновник за размера на репертоарите.

Векове на културен обмен трябва да минат, със сигурност ние няма да ги доживеем, а може и никога да не се намери фен от Единбург, Франкфурт, Бордо или Филаделфия да си пожелае поздрав с „Обичам те дотук” или с „Вървят ли двама/ по дълъг път”.

Откъде да знае нашите естрадни химни? Почти без изключение англичаните, французите, германците, италианците, испанците и американците не са чували нашите шлагери и уви, сърцата им не трепват от тях. Колкото и граници да заличава дигиталното радио, трябва да се случи чудо или да се изобрети извънземна легенда, та Уилям, Жак, Дитер, Винченцо, Хосе и Джон да си поръчат чудните хармонии на Стефан Диомов, на Стефан Вълдобрев или Петър Льондев.

Скандалът между „Музикаутор” и БНР поразява статистически нищожната в световен мащаб българска аудитория. Тя обаче е колосално голяма като национална идентичност и обхват. Прекрасна музика! Ако не люлчини песни, то това са мелодиите на нашите любови. Нотите, по които сме обичали. Куплетите, бумтящи понякога неискано в слепоочията ни, братя и сестри българи.

Дори да не говорим за парите, които звънят и капят в касовите апарати на големите събирателни дружества, колективно управляващите авторските права в Европа от пандемичното излъчване на англоезичния репертоар. Наша грижа е българската музика или т. нар. малък репертоар да не изчезва от националното радио. Като обществена медия точно то наред с другите си задачи е отговорно да споява българския идентитет именно с родната музика. Ама друг път.

Това е бездна, зейнала пред българските автори на музика. Композиторите, текстописците и продуцентите губят, докато мастодонтите не се разберат.

Още по-дълбока и фатална е драмата, че никой не брани интересите на българските творци и на българския репертоар в ефира. Няма данни досега да ги е защитил и няма изгледи скоро да се загрижи.

Министерството на културата ясно е посочено като отговорна инстанция, а и като арбитър в споровете за интелектуална собственост в Закона за авторските права и сродните им права, а също и в Директивата за колективно управление на авторските права при излъчване на музикални произведения онлайн, приета в ЕС през 2014 г., хармонизирана и у нас.

Само в едно писмо на сайта на Министерството на културата от 3 януари се казва, че то не е одобрявало тарифата на „Музикаутор”. Измили са си ръцете, като са публикували призив към двете спорещи страни сами да се разберат. Ведомството мълчи оттогава, внимава да не би да издаде звук. И няма кой да дръпне ухото на виновника и да защити по-слабия в засягащия всички ни конфликт. Министърът реагира на други теми, въвличат го в други битки и остава глух за музикалния ефир. Без санкцията му чиновниците мълчат, макар неофициално да признават, че „си траят, докато Рашидов си отиде”. Той има власт да ги уволни за инакомислие в последните си дни начело на българската култура. Каквато и активност да проявят, рискуват да си навлекат неодобрението на следващия началник.

Така че ще слушаме евъргрийн, докато Рашидов си отиде. Обречени сме. Неслучайно социолозите все по-често говорят за „политическото нищоправене”.

Само не казвайте, че Министерството на културата било последната дупка на кавала.

Сподели в
 

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020/15:44

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020/18:36

Към какви цивилизационни размисли може да тласне телевизионния зрител езикът на тялото и начинът на общуване на водещите от екрана.

12.06.2020/10:15

Бившият генерален консул на Руската федерация във Варна и почетен гражданин на морската ни столица Анатолий Шчелкунов е известен не само като дипломат, но и като писател, чиито книги се ползват с голям интерес. Той е член на Съюза на писателите на Русия и на неправителствената организация Съюз на приятелите на България. Специално за сайта на СБЖ Анатолий Викторович сподели свои размисли относно българо-руските отношения в контекста на едно от последните събития, свързани с делото на равноапостолните братя Кирил и Методий - посветената на това дело изложба в РКИЦ, разбунила патриотичните духове у нас и зад пределите на страната ни.

07.06.2020/19:44

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020/14:18

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки