Начало
 
 

Политически евъргрийн пречи в конфликта на БНР и „Музикаутор”

18.01.2017 /08:33 | Автор : Милена Димитрова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Милена Димитрова

Оглушително мълчи институцията защитник на интелектуалната собственост, администрацията си трае „докато Рашидов си отиде”

Когато две деца се сдърпат на пързалката, отнякъде се появява родител да ги разтърве.

Когато две фирми се скарат за нелоялна конкуренция или за отнети клиенти, се намесва арбитражният съд.

Ако съсед си разшири балкона за сметка на коридора в блока, идва общината. Сезират и Държавния строителен надзор и (в повечето случаи) виновният си отива на мястото.

В спора между БНР и „Музикаутор” обаче няма арбитър. Управителните съвети на радиото и на дружеството заседават с напрегнати лица. Компромис няма, понеже става дума за пари, и то за много пари. Оглушително мълчи и държавният орган, който по закон и по мисия отговаря за интелектуалната собственост.

По всичко личи, че до февруари поне Българкото национално радио ще ни унася в класика отпреди век, по-точно отпреди поне 70 години.

Слушателите сякаш вече свикнаха. В една програма по Радио София от 18 до 19 часа например, когато хората се обаждат да поздравяват близките си с песен, публиката бързо разбра или вече знаеше, че не може да поръчва песни на Орлин Горанов и Лили Иванова,  може само да избира какъвто си иска американски джаз от 30-те години. Инстинктивно коментаторите по телефона изобличиха „лошия” „Музикаутор”. Двама души се обадиха, че им харесва и че вече свикнали да живеят в епохата на евъргрийн.

Освен парите, проблемите са поне два.

Че в това пререкание няма арбитър, защото си трае онзи, който трябва да омиротворява съперниците в такива разправии.

Вторият проблем е, че главният губещ от конфликта е съвременната българска музика, т. нар. малък репертоар и творците, създателите на песни и текстове. Записите им лежат в архива, докато американският репертоар се лее и разцъфтява. Експертите го наричат „англоезичен”, той така или иначе е завладял целия свят.

Точно там е дълбоката драма на българските музикални автори: че само незначителна по големина частица от световната аудитория познава и признава за класика Васил Найденов, Йорданка Христова и „Щурците”. Техните хитове са в депото, докато целият свят си припява Елвис, Куин, Стинг и Мадона.

С други думи, ако БНР не излъчва българска музика, шансът да я изберат слушателите от Европа и други континенти е нищожен, клони към нулата и даже под нулата. Донякъде и заради кирилицата, но тя не е единственият виновник за размера на репертоарите.

Векове на културен обмен трябва да минат, със сигурност ние няма да ги доживеем, а може и никога да не се намери фен от Единбург, Франкфурт, Бордо или Филаделфия да си пожелае поздрав с „Обичам те дотук” или с „Вървят ли двама/ по дълъг път”.

Откъде да знае нашите естрадни химни? Почти без изключение англичаните, французите, германците, италианците, испанците и американците не са чували нашите шлагери и уви, сърцата им не трепват от тях. Колкото и граници да заличава дигиталното радио, трябва да се случи чудо или да се изобрети извънземна легенда, та Уилям, Жак, Дитер, Винченцо, Хосе и Джон да си поръчат чудните хармонии на Стефан Диомов, на Стефан Вълдобрев или Петър Льондев.

Скандалът между „Музикаутор” и БНР поразява статистически нищожната в световен мащаб българска аудитория. Тя обаче е колосално голяма като национална идентичност и обхват. Прекрасна музика! Ако не люлчини песни, то това са мелодиите на нашите любови. Нотите, по които сме обичали. Куплетите, бумтящи понякога неискано в слепоочията ни, братя и сестри българи.

Дори да не говорим за парите, които звънят и капят в касовите апарати на големите събирателни дружества, колективно управляващите авторските права в Европа от пандемичното излъчване на англоезичния репертоар. Наша грижа е българската музика или т. нар. малък репертоар да не изчезва от националното радио. Като обществена медия точно то наред с другите си задачи е отговорно да споява българския идентитет именно с родната музика. Ама друг път.

Това е бездна, зейнала пред българските автори на музика. Композиторите, текстописците и продуцентите губят, докато мастодонтите не се разберат.

Още по-дълбока и фатална е драмата, че никой не брани интересите на българските творци и на българския репертоар в ефира. Няма данни досега да ги е защитил и няма изгледи скоро да се загрижи.

Министерството на културата ясно е посочено като отговорна инстанция, а и като арбитър в споровете за интелектуална собственост в Закона за авторските права и сродните им права, а също и в Директивата за колективно управление на авторските права при излъчване на музикални произведения онлайн, приета в ЕС през 2014 г., хармонизирана и у нас.

Само в едно писмо на сайта на Министерството на културата от 3 януари се казва, че то не е одобрявало тарифата на „Музикаутор”. Измили са си ръцете, като са публикували призив към двете спорещи страни сами да се разберат. Ведомството мълчи оттогава, внимава да не би да издаде звук. И няма кой да дръпне ухото на виновника и да защити по-слабия в засягащия всички ни конфликт. Министърът реагира на други теми, въвличат го в други битки и остава глух за музикалния ефир. Без санкцията му чиновниците мълчат, макар неофициално да признават, че „си траят, докато Рашидов си отиде”. Той има власт да ги уволни за инакомислие в последните си дни начело на българската култура. Каквато и активност да проявят, рискуват да си навлекат неодобрението на следващия началник.

Така че ще слушаме евъргрийн, докато Рашидов си отиде. Обречени сме. Неслучайно социолозите все по-често говорят за „политическото нищоправене”.

Само не казвайте, че Министерството на културата било последната дупка на кавала.

Сподели в
 

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020/14:18

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020/13:37

По повод отбелязвания на 3 май Световен ден на свободата на пресата Международната федерация на журналистите предложи 6-процентов данък за обсебилите интернет Гугъл, Епъл, Фейсбук, Амазон и Майкрософт, което ще даде 54 млрд. долара. Тези средства могат да бъдат разпределени по прозрачен и справедлив начин между медийните работници и медийните организации по света. Ще стане ли това у нас?

03.05.2020/08:36

Малко преди последните за деня новини на Светли понеделник националните телевизии пуснаха върху предаванията си съобщения, че предстои извънреден брифинг в Министерския съвет с участници генерал Мутафчийски, главен комисар Николов (обичайни заподозрени в извънредното положение заради коронавируса) и директора на НИМХ проф. Христомир Брънзов.

21.04.2020/15:19

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020/18:04

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки