Начало
 
 

Кабинетът в оставка се разсея за комуникационната стратегия на българското председателство на Съвета на ЕС

09.01.2017 /08:51 | Автор : Милена Димитрова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Милена Димитрова

Остава по-малко от година до поемането на ротационното ръководство на една от най-представителните институции на Съюза, а все още действащото правителство няма комуникационна стратегия и видимо изостава в информацията за подготовката

Дълбока конспирация е дали и как държавната администрация се готви да поеме първото Българско председателство на Съвета на ЕС от 1 януари 2018 г. Още по-непрозрачна тайна до днес, началото на януари 2017-а, е какви послания, как, кога и къде България ще излъчи към Европа, към света и към гражданите си, встъпвайки в нов, още по-отговорен и задължаващ етап на европейската си интеграция.

Пълно информационно затъмнение изглежда е наложено от все още действащото правителство и вероятно лично от премиера в оставка Бойко Борисов за хода на подготовката на предстоящото първо българско ротационно председателство на Съвета на ЕС. Публично известно е само, че в средата на отишлата си 2016 г. лично министър-председателят пое като своя грижа този престижен европриоритет, за който преди отговаряше вицепремиерът Меглена Кунева.

До днес обаче няма, не е оповестено дали кабинетът е приел комуникационна стратегия за първите шест месеца на 2018-а, когато България формално ще оглави не само заседанията на Съвета на ЕС, а от негово име – и представителството във влиятелни международни организации по целия свят.

Ако държавната власт възприема сериозно ангажимента на Председателството, то именно комуникационната стратегия е първата стъпка или тонът за песен, по който да се подреждат следващите професионални и експертни дейности, културна програма, послания, символи, лого, търгове, брандове, семинари, бизнес събития, рейдове и т. н. Нищо друго освен комуникационната стратегия не казва как ротацията на върха на ЕС да приобщи гражданите към действията на администрацията. По правило чрез комуникационните стратегии другите държави-членки на ЕС решават и съществения ребус как да впишат националните си интереси в дневния ред за шестте месеца на върха на ЕС.

А у нас, въпреки че остава по-малко от година, няма, още не е приета от Министерския съвет дори комуникационна стратегия за предстоящото първо Председателство на Съвета на ЕС. В Холандия например при няколкото поредни нейни председателства парламентът се е произнасял по комуникационните намерения, които правителството обявява далеч преди ротацията. По традиция в кралството кабинетът изпраща комуникационната си стратегия за политическо обсъждане в камарата, но у нас в момента тази практика изглежда трудно приложима.

Правителственият (увенчан с герба на Република България) уебсайт за подготовката на Председателството съобщава в твърде остаряла публикация, че другите държави-членки посвещавали огромно време за привеждане в готовност, тъй като и представителните, и експертните, и рекламните задачи, както и логистичните детайли са стотици, даже хиляди. Една остаряла публикация на този сайт разказва как Чехия употребила четири (4) години да изгради нагласи и разбиране сред гражданите какво е председателството. По тази причина също изглежда самонадеяно и наивно да се подготвя председателство без комуникационна стратегия.

Надали има друга по-добра възможност за официална национална реклама, която дава тласък и на бизнеса, и на туризма, и на разпознаването на страната в рамките на общността.

До днес обаче няма достоверна информация, че държавната администрация е произвела такава комуникационна стратегия. И че е годна да я произведе. При първоначалното разпределяне на голямата кошница със задължения преди повече от година тази задача официално бе възложена на Министерството на културата. Това на практика бе последният път, когато публично се чу, че е необходима комуникационна стратегия. Неофициално след това се заговори, че изработването на комуникационна стратегия било прехвърлено към Министерството на външните работи. Чуждестранният опит сочи, че това е работа за дипломати и за международен пресцентър. Няма обаче нито едно институционално потвърждение за прехвърлянето на тази отговорност.

Без комуникационна стратегия би било трудно, дори непосилно да се синхронизират и да се подредят по важност националните послания за Председателството. Досега бе обявен само конкурс за лого, което не е ясно как ще се свърже с политическите приоритети.

От 5 януари т. г. знаем, че в конкурса за лого на Председателството са подадени 170 предложения. И от тази новина на правителствения уебсайт личи, че конят отново е впрегнат зад каруцата. Отговорността на европейското сътрудничество повелява за него да има комуникационна стратегия, одобрена от Министерския съвет, указваща каква информация да се синтезира за България, в каква светлина и с какви символи да се представяме пред света. Ако само по естетически критерии се избере едно лого от 170-те предложения, не разчитаме ли само на случайността, на прозрения, съвпадения и евентуални попадения? Как да се избере лого, ако няма ясно зададено комуникационно послание?

Очевидно политическата ситуация (кабинет в оставка, следващо служебно правителство), а несъмнено и студовете пречат на сериозната административна подготовка на Председателството.

Изненадващо на 1 януари 2017 г. екипът на вицепремиера Меглена Кунева разпространи призива й политическите сили да не се заиграват с европейската интеграция. Обаче думите на г-жа Кунева бяха възприети именно като политическо продължение на новогодишната реч на президента Росен Плевнелиев, защото като министър в оставка г-жа Кунева отговаря сега за националното образование.

А премиерът в оставка Борисов мълчи за подготовката за Председателството на Съвета на ЕС. Дали кризисните ситуации и природните явления не изместиха европейския акцент, пък макар и временно?

Прави впечатление и че уебсайтът на Председателството, който е свързан с правителствената информацицонна служба, се поддържа с епизодични и овехтели публикации, с неработещи линкове и с толкова стилистични и правописни грешки, че сякаш началниците му не го контролират. Там гражданите могат предимно да прочетат с кои държави-членки досега нашите чиновници са обменяли опит, но няма гаранция, че и тази информация е пълна. Което също е последица от отсъствието на цялостна комуникационна стратегия за предстоящия престижен, най-престижен европейски ангажимент на Република България.

Едно добро PR намерение все пак е стигнало до въпросния уебсайт: постоянният представител на България в ЕС посланик Димитър Цанчев е дал от Брюксел в средата на декември напътствен коментар. Само че от него се отваря само заглавието! Даже ако това е случаен пропуск на някой системен администратор, не се забелязват системни усилия на държавната администрация за ротационното Председателство на Съвета на ЕС, поне в комуникационно отношение.

Констатацията, уви, засяга не само английската версия на сайта за подготовката. Информацията и на български език е хаотична и оскъдна, а българският вече е официален език в ЕС и с глобалните комуникации това личи по целия свят.

* Авторката е дългогодишен журналист и един от първите български чиновници в институциите в Брюксел.

Снимка: Иван Василев

Сподели в
 

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019/21:09

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019/18:48

Интерпретациите за българската промяна на 10 ноември три десетилетия по-късно може да са всякакви, но всичко все опира до разпределението на порциите на несвършващите тайни вечери. Където залог са и медиите. Когато самите медии са минали през мътна приватизация, естествено е, че посочените за техни собственици не са мотивирани да разобличават други подобни сделки в държавен и наддържавен мащаб.

10.11.2019/20:06

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019/20:41

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019/20:44

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019 /15:19 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки