Начало
 
 

Срещукане

08.01.2017 /19:04 | Автор : Николай Големанов | Източник: СБЖ и Фейсбук Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Николай Големанов

Предлагаме мнението на колегата Николай Големанов, публикувано във Фейсбук страницата „Да запазим достойнството на българското журналистика” - защото повдиганите теми са колкото езикови, толкова и базисни за професията ни

Взети по един, по един, примерите не казват кой знае какво. Но ето някои все пак:
"...убит при въздушен удар срещу автоколона от самолети на оглавяваната от САЩ международна коалиция срещу ИДИЛ..."
"Пътната агенция пести от химикали срещу леда"
"Ще правят мобилно приложение срещу корупцията"
"...повдигна обвинение срещу него за военни престъпления и престъпления срещу човечеството..."

* * *

В последните седмици на "Преса" проф. Стефан Брезински прати за езиковата си рубрика бележка, в която се възмущаваше от зачестилите употреби на думата "срещу" , там където е по-уместно "против".
Позволих си да му възразя - така и така, прав сте, но двата предлога практически са синоними; да, смесват ги, но това не е сред големите езикови грешки и грехове, които бдително разобличавате.
Мнението на професора, разбира се, излезе във вестника, а на мен ми трябваше година и половина, за да разбера със смайване доколко е бил прав.
С тънкия си усет проф. Брезински е доловил какво се задава: не само масово пишат и говорят "срещу", там където и логиката и ноюансите изискват "против". Това "срещу" направо изхвърля "против" от употреба.
"Срещукането" е симптом на един силен и все по-агресивен процес - обедняването на българския език, използван в публичното общуване.

* * *

Два-три пъти проверявах честотата на използване на двете думички в БТА. (Беше ми по-удобно да погледна там; иначе агенцията определено не е сред първите по езикови "грехове" наши медии.)
След проверката няма и сянка от съмнение. Предлогът "срещу" се намира в 3 до над 10 (!) пъти повече информации, отколкото "против" в същия период. При това една такава дописка рядко минава само с едно "срещу". "Против" почти винаги е по веднъж в текст, сякаш само случайно е попаднало там.
Последно взех промеждутъка от 5 януари до към 13.00 ч днес, 8-ми, т. е. 3,5 денонощия.
В няколко основни рубрики на БТА в този период има общо към 2100 информации. "Срещу" съдържат поне по веднъж 340 от всичките. (И в огромната част от тях "срещу"-то иска да означи ПРОТИВопоставяне: "демонстрация срещу", "протест срещу" и т.н.)
"Против" се среща в 28 дописки. Представянето му тъжно бледнее, дори ако добавим 90-те случая, в които го има като част от друга дума - "съпротива", "противопожарна" и др.

* * *

За разлика от други езикови тънкости и сложности, по въпроса "срещу - против" няма място за сериозен спор.
Най-грубо казано "СРЕЩУ" е геометрично (положение в пространството, посока, движение). Това определя неговите 6-7 значения. От тях само две са свързани с противопоставяне или сблъсък.
И неслучайно са малко онези думи-роднини на "срещу", които подсказват враждебност. Обратно - има "среща", "срещен", "насрещен", "посрещам", "отсреща" и т.н.
Спомнете си за онзи, който обяснил: "По-рано живеех срещу затвора, а сега живея срещу нас".
"ПРОТИВ" не е "геометричен" предлог, той е така да се каже специализиран да изразява отношение, конфликт. Ето и негови производни: противник, противен, противоположен, противопоставям се, съпротива...

* * *

За много езикови нелепости човек може да долови откъде идват, какви са причините за тях, какви механизми ги разпространяват. Нямам обаче обяснение за безцеремонната офанзива на "срещу" *.
Очевидно е все пак, че пръст имат хора езиково равнодушни, безразлични към многобройните нюанси, които българският може да изразява, към огромните му възможни както за точност, така и за творчество в самия изказ.
После своята дума казват инерцията, бързината в писането и апатията в мисленето - всичко, заради което публично използваният език, стремително ПОСИВЯВА.
Както ни залива едно "срещу"-наводнение, така и предлогът "при" вече означава всичко - от място до причина, от време до административно подчинение и т. н. (при катастрофа, при просвещение, при полицейска акция). А "извършвам", знае се, отдавна е на път да стане единственият глагол за означаване на един куп човешки действия.
Малко по малко, но и доста бързо тази инерция избива от главите цветността и богатия арсенал на езика ни, и започва да изглежда невъзможно да кажеш по друг начин "извършител на терористичен акт", или да избереш друга дума вместо "атака". (Злоупотребата с "атака" основателно възмути Валя Радинска според неин неотдавнашен пост във Фейсбук.)
Та ПРИ ИЗВЪРШВАНЕТО(: на размисли и подготовка по темата за срещукането, забелязах, че се задава натрапчиво объркване и в друга двойка думи - ЗАРАДИ и ПОРАДИ.
В настъпление е "заради"-то и пъргаво печели инициатива и територия. Само че има разлика и между тези думи, които на пръв поглед са близначки.

Ако някой знае повече по "заради-поради"-то, с удоволствие бих научил доводите му. А може и да ме оспори, разбира се. Аз нямам НИЩО СРЕЩУ.

.......................................................

 
* Не ми изглежда да е от английски натиск върху честотата на употреба на български думи - като при свръхдозата "случване", която ни натрапиха политолози и политици. В началото на декември репортерка разпитваше просветен деец по едно радио за някакви стипендии. И два-три пъти го пита "как се случва кандидатстването", деецът пък подхващаше "кандидатстването се случва като...", репортерката "а как се случва кандидатстването в случай, че".... Горките слушатели! Горкото момиче! Бързо е прихванало езиковата зараза, пусната от г-н Райчев, г-жа Кунева и много други иначе умни хора.

 

Сподели в
 

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019/21:09

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019/18:48

Интерпретациите за българската промяна на 10 ноември три десетилетия по-късно може да са всякакви, но всичко все опира до разпределението на порциите на несвършващите тайни вечери. Където залог са и медиите. Когато самите медии са минали през мътна приватизация, естествено е, че посочените за техни собственици не са мотивирани да разобличават други подобни сделки в държавен и наддържавен мащаб.

10.11.2019/20:06

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019/20:41

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019/20:44

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019 /15:19 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки