Доц. д-р Светлана Божилова: Гражданското общество в България не намери сили да подкрепи независимата журналистика

01.12.2016 /17:18 | Автор : Майя Любомирска | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Снимка: Личен архив

Доц.д-р Светлана Божилова е преподавател в Катедра „Радио и телевизия“ на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя е и директор Националната университетска телевизия „Алма Матер“ – специализирана програма за образование, култура и младежки политика. Доц. Божилова ръководи и европейския проект „Европейска студентска телевизионна мрежа“.

Студентите с интерес слушат нейните курсове по „Телевизионен език – семиотичен подход“, „Телевизионни системи“, „Телевизионна среда“. Днешни водещи в големите национални телевизии са нейни студенти и възпитаници, с които тя може да се гордее.

Доц. Светлана Божилова беше член на националния медиен регулатор, представител на България в Постоянния комитет за трансгранична телевизия и Европейската платформа на регулаторните органи. Координирала е програмата на Съвета на Европа и Световната федерация на журналистите „Обществени медии в Югоизточна Европа“.

Преди дни доц. д-р Светлана Божилова зарадва преподаватели, студенти и колеги с новата си книга  „Телевизионни системи и аудиовизуална индустрия. Европейски политики“.

Това е и отправната точка на началото на разговора ни. Питам доц. Божилова: съумя ли обединена Европа да покаже и наложи силни, интересни и гледаеми телевизионни продукции, или все още сме под влиянието на отвъд океанския телевизионен пазар?

Така се развиха нещата на Балканите, че европейското влияние, европейските политики в областта на телевизията не са толкова силни, защото през Балканите мина американското влияние. Допреди промените 1989-1990 г включително Мърдок с Bsky B във Великобритания не го допускаха в наземно разпространение. А през Балканите те минаха, наложиха свои стандарти и за добро и за зло. Но все пак ние сме част от Европа и би трябвало да се съизмерваме с най-добрите образци на европейската аудиовизуална индустрия и производството на телевизионни програми.

И като се съизмерваме с Европа и ако погледнем към нашия си двор, българската журналистика как изглежда в контекста на европейската журналистика?
Българската журналистика е в дълбока криза. След 117 място сме по свобода на словото. Очевидно медиите не съумяха да извоюват своята икономическа и политическа независимост. И не е тайна, че те все по-често се превръщат в своеобразен пиар на корпоративни и политически интереси. И проблемът започва от медийната регулация и законовите вратички това да се случва. Но едновременно с това сякаш гражданското общество в България не намери сили да подкрепи професионалната общност в отстояването на стандартите на независимата журналистика.

Ако погледнем това, което се случва и във Великобритания, и във Франция, Германия, просто ще се види авторитетът на журналистиката независимо дали това са печатни или електронни медии. Това е професия, свързана с много и рискове и обикновено е в първата четворка по заплащане на журналистическия труд. Нека да погледнем, какво е равнището на заплащане на журналистическия труд в нашата страна.

Освен това всички традиционни утвърдени електронни и печатни медии в Европа имат ясни вътрешни професионални правила и стандарти, устойчива организация на работа и защита на журналистическия труд, нещо, което в България почти не се случи. И в резултат на това журналистиката все повече и повече се превръща в зависима  от собствениците и програмни мениджъри, които най-често изпълняват политически поръчки и не се идентифицират със самата колегия.

Гражданското общество боледува, медиите са отражение на състоянието на това общество, но чрез медиите можем да кажем, че в България демократичният преход не просто не е завършил, ами сякаш има регрес и се връщаме назад.

Дали обаче битката не трябва да започне от нас самите и тогава да търсим подкрепата на обществото? Защото не може с месеци да не получаваш заплата или да бъдеш до такава степен цензуриран, че да не желаеш да сложиш името си под съответния текст и да продължаваш да работиш при тези условия?
Съвсем наскоро имах студентка задочно обучение, която работи в печатна медия, и каза аз се срамувам да поставя името си под това, което пиша. Професионалната общност, журналистическата колегия е разединена и успяха онези, които направиха всичко възможно да няма консолидация на гилдията. Никой не може сам за отвоюва свободата си, това може да стане, ако всички сме обединени около определени професионални ценности. Смятам, че Съюзът на българските журналисти, университетите, в които се преподава журналистика, би трябвало да се обединят от идеята да създадат обществено мнение, свързано с упражняването на журналистическия труд. Дори на Запад вече има професия медийна педагогика. Това означава зрителите да се научават на какво да вярват. Да имат знания за професионалните техники, за манипулативността на изразните средства, за да могат сами да селектират в интерпретативната и новинарска журналистика стойностните неща. Така че всичко трябва да започне от нас.
Младите, защото Вие само с тях работите, имат ли представа в каква среда ще попаднат?
Почти всички водещи в сутрешните блокове са ми били студенти и те не желаят с мен да говорят за професионалните стандарти, за подбора на теми и гости, за интерпретациите на определени факти. Те казват: едно е на теория, а съвсем други са реалните условия. Ние имаме кредити, трябва да оцеляваме. Но забравят, че малките компромиси водят до големи компромиси и в един момент се озовават в ситуация да се питат: това ли съм аз, това ли са нещата, които съм искал да правя в тази професия? О понякога толкова дълбоко сме стъпили в  блатото, че сякаш няма излизане назад.
Ако се върнем към новата Ви книга, в нея говорите за състоянието на медийния пазар в Европа. Той по-различен ли е от родния?
По-различен е, поради простата причина, че медийната демокрация в голямата част от страните-членки на Европейския съюз отдавна се е състояла. Едновременно с това - нищо че говорим за мултикултурни взаимоотношения, за културни индустрии, има толкова много препоръки, конвенции, директиви, които защитават европейската продукция – тъжната истина е, че Европа не съумя да се обедини в създаването на паневропейски канали, които да формират европейска идентичност, без да нарушават националната. Например Euronews по никакъв начин не е конкурентоспособен на CNN. Той се е превърнал в един пул за обмяна на информации и анализи. Водещите страни отказват да има персонификация, да има този тип програмни линии, които са в CNN. Европа не съумя да създаде алтернатива не само на CNN, но ето Bloomberg, дъщерни фирми – това е пулсът на финансовите и стоковите борси – отново Съединените щати чертаят чрез тази глобална монотематична мрежа дневния ред. Не съумяхме да създадем алтернатива на Disney, на образователни каналиq каквито са Discovery и National geographic, защото там познанието е чрез развлечение без да се нарушава стойността на научното знание.

Европа създаде един образователен канал „Леонардо Да Винчи“ – доста дидактичен, затворен и преди една година се закри. Парадоксално е, че в европейското пространство се намират американските монотематични канали не само в новините, бизнес и икономиката, но и детските и развлекателните. Влизайки почти безплатно в домовете на европейците, те създават един ценностен хоризонт, който е доста по-различен от устойчивата европейска традиция. Много проблеми има.

В обществената телевизия няма образователни и предавания за култура, ако се абстрахираме от „История. Бг“  и „Вяра и общество“.  Няма атрактивно познавателни предавания, които да достигат до младежката аудитория. Тъй като от години с университетската телевизия „Алма Матер“ съвместно с колегите от БНТ искаме да създадем образователен канал и културни и младежки политики и винаги се казва, че обществената телевизия има зрителска аудитория 55+. Но как младите да гледат, като няма младежки и детски предавания. 

Така че това е въпрос и на политика и на държавата, и на медията и на обществото за потребността от обществено радио и телевизия, защото те останаха едни от малките оазиси, в които има стойностна журналистика.

Ето сега предстои през 2018 г страната ни да председателства ЕС. Готови ли сме за това?
Много сме закъснели, защото това беше шансът българската култура, археология, музика, културният туризъм да получат своя интересен и атрактивен разказ в документални поредици, които да покажем и дори да продадем навън. Още преди 2 години можеха да се планират такива поредици, можеха да се търсят независими продуценти, та дори и големи търговски оператори-канали. Има какво да покажем на света, но не го правим. Имаме забележителна история и артефакти, говорим за невероятни постижения на археологията, имаме невероятни иконописи и религиозна музика. Нямаме никаква готовност в областта на аудио-визията да представим в Европа постигнатото през вековете и хилядолетия в България.
Във Факултета по журналистика имате невероятно модерно телевизионно студио. Разкажете ни за него?
В края на 2009 г ние получихме лиценз и сме единствената страна в ЕС, която има лицензирана и регистрирана програма по кабел и сателит в обществена полза и с национален обхват, но засега излъчваме в ефира на БНТ, защото нямаме средства. Дори създадохме Европейска студентска телевизионна мрежа, в която си партнираме с най-големите департаменти по телевизия в Европа.

Тази година през февруари получихме дарение от Швейцария от българин, който още преди 1989 г е напуснал България, за 600 000, дообзаведохме студиото ни, което преди това беше подпомогнато от Дарик радио и Нова телевизия. Вече студентите – 4 курс и магистърска програма - могат да работят в реални условия и излъчваме няколко програмни линии в националния ефир. В момента заедно с БНТ проведохме представително проучване в 8 университетски града за необходимостта от специализиран канал за култура, образование и младежки политики. И колкото и да е парадоксално се оказа, че хората имат потребност от това. Очевидно няма държавна политика и визия, защото и държавата трябва да участва във финансирането, тъй като в България няма меценатство.

Имаме няколко предавания по БНТ : „Ателие“, „Вива академия“ . На 4 декември  тръгва младежко дискусионно предаване  „Ние“ , в което младите хора дебатират своите проблеми. Тръгваме от януари с „Вива академия“ – единственото за мое учудване предаване за наука и образование в национален ефир ще се излъчва по БНТ. Опитваме се, колкото и минимален да е ресурсът, да създадем модел на едно такъв канал. И вярвам, че БНТ е единственото място, където ние ще намерим гнездо за тези програми.

 

Сподели в
 

На 30 септември от 18 ч.в клуб "Журналист" в СБЖ ще се състои представянето на книгата на журналиста Йосиф Давидов „Репортер от Миналото време“, която още преди да се появи в българските книжарници се очакваше с интерес от гилдията, а и не само от нея, тъй като той е журналист с утвърдено име.

20.09.2019/08:00

На 7 септември се навършиха 80 години от рождението му. Чавдар Киселинчев безспорно остава като е едно от най-разпознаваемите и авторитетни лица на Българското национално радио.

13.09.2019/11:07

Известният журналист смята, че двете обществени медии - БНТ, където работи, и БНР, са най-независимите.

01.09.2019/10:29

Какво по-вълнуващо от това в днешното електронно време да разбереш, че на хиляди километри от България, в Монреал, нашите сънародници са създали кътче, даряващо ги със знания и незабрава към българския език. Наред със социалните мрежи, интернета и модерните технологии българите там не са забравили и книгите. В купен от нашите сънародници стар католически храм по инициатива на един от предишните свещеници се слага началото на Библиотеката, която след много упорит труд вече е едно от любимите им кътчета.

29.08.2019/08:49

Току-що приключилата в Петербург фотоизложба, която привлече интереса и вниманието на световните медии – „Дългата сянка на Чернобил”, отново потвърди силата и възможностите на фотожурналистиката, когато зад камерата стои окото и съвестта на такъв майстор, като Герд Лудвиг.

25.08.2019/18:41
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

УС на СБЖ изразява категоричната си позиция в подкрепа на журналистите от БНР и настоява да бъде прекратен договорът за управление на генералния директор на БНР Светослав Костов във връзка с извършените груби административни нарушения, накърняващи свободата на словото, националната сигурност и изпълнението на лиценза на програма „Хоризонт“. Настояваме СЕМ да освободи от длъжност и членовете на УС на БНР.

20.09.2019 /17:22

По повод ареста на фоторепортера Веселин Боришев при изпълнение на журналистическите му задължения и по повод кризисната ситуация около радиоводещата Силвия Великова, председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова настоява да бъде даден ход на внесените от над две години в НС предложения на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото, журналистическия труд и журналистическите права.

14.09.2019 /20:51

По повод ареста на бившия главен редактор на в. „Дума” Юрий Борисов на 9 септември и повдигнатото на 10 септември обвинение за шпионаж срещу бившия издател на същия вестник Николай Малинов, председателят на УС на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното:

10.09.2019 /20:13

 Мнения

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019 /19:11 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

Справедлив, но едностранчив е гневът срещу премиера заради отвинтената апаратура, която да попречи на журналистите да задават въпроси на общата му пресконференция с новата шефка на ЕК. Гостенката е не по-малко оплескана от „любезността” на домакина. И тази дама ще брани свободата на словото в Брюксел?!

03.09.2019 /16:34 | Автор: Къдринка Къдринова

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки