„Приписки към Времето” – ценен извор за историята и журналистиката

31.10.2016 /08:33 | Автор : Тодор Панайотов | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Книгата на Максим Момчилов запълва бели петна в историята на съвременната ни журналистика

В навечерието на 1 ноември – Деня на народните будители, д-р Тодор Панайотов от департамент „Масови комуникации” от НБУ, представя книгата на Максим Момчилов, дългогодишен главен редактор на вестника, тръгнал като „Черноморски глас”, а по-късно продължил като „Слънчев бряг” и „Слънчев бряг прес”

В България и след 9 септември 1944 г. и след 10 ноември 1989 г. насилствено са спрени редица дълголетни печатни издания. Те са ликвидирани, защото са „фашистки“, „буржоазни“ или „тоталитарни“. И след двете исторически дати се проявява добре познатото чувство за антиисторичност, когато след големи поврати в българското развитие се отрича и ликвидира всичко старо. Затова дълголетните наши издания са малко и техните годишнини се превръщат в събитие за читателите.

Наскоро в Несебър един от дълголетните регионални вестници в България отбеляза своята 55-годишнина. През 1961 г. излиза брой 1 на „Черноморски глас“, който по-късно променя името си на „Слънчев бряг“ и „Слънчев бряг прес“. От 1988 г. досега главен редактор на изданието е журналистът Максим Момчилов. Той е събрал голяма част от своите материали, публикувани във вестника, в книгата „Приписки към времето“.

Още в уводните думи авторът подчертава: „В книгата няма нищо измислено. Всичко, което е написано в нея, произтича и е документално свързано със събития, хора, факти, процеси и явления, неделими от обществено-политическата действителност“. Текстовете в книгата са подредени последователно по години и са в широк жанров диапазон: статии, есета, коментари, интервюта. Те представляват ценни късчета история от преломни години за град Несебър и неговите хора.

Особен интерес представляват текстовете, посветени на ролята на вестника като институция и отношенията медия-рекламодатели, медия-власт и медия-бизнес. В тях са показани разбиранията на главния редактор за журналистиката като коректив на властта и журналистическата професия като мисия.

Тези текстове имат красноречиви заглавия: „Вестник, но какъв“ (с. 48); „Свободата на словото и печата“ (с. 51); „ Необходима е независимост“ (с. 55); „Законът на парите срещу логиката на информацията“ (с. 80); „Кметовете се сменят, вестниците остават“ (с. 82); „Вестникът като посредник“ (с. 92); „Журналистиката не е професия“ (с. 205); „Медиите са корективът на властта, не обратното“ (с. 318).

В своята книга Максим Момчилов е включил и редица кратки материали, посветени на редакционната политика на вестника. Ето две характерни извадки.

Брой 1007 от 6 юли 1995 г.: „ Днешният „Слънчев бряг“ съхранява най-доброто от своята достойна биография, стреми се да развива и нови качества, съзвучни с времето на сложна трансформация на човешките и пазарни отношения. Но си остава и онзи вестник, в който неговите почитатели намират злобата на деня, любопитното четиво, аналитичния коментар. Като недопуска компромиси с пошлостта и кича в името на масовостта, вестникът може само да се гордее със своите читатели, със своя авторитет и признание. И занапред той ще продължи да демонстрира своя журналистически рефлекс, ще се стреми да отчита предпочитанията на своите читатели и абонати, разчитайки на тяхната критичност.“

Брой 1409 от 21 октомври 2003 г.: „Никому в угода, на никого напук. Това верую на големия български публицист и журналист Йосиф Хербст се изповядва в и чрез несебърския вестник „Слънчев бряг прес“. […] Той не е нито орган, нито бюлетина, нито адвокат, нито рекламен агент на която и да било партия или формация, още по-малко на личните планове на техните кланове и котерии.“

Известно е, че българският периодичен печат заема водещо място в областта на информацията и комуникацията. Въпреки това и до днес нямаме цялостна история на пресата в България. И ако за първите 80 години от съществуването на българския периодичен печат има подробни проучвания, то за следващите над 90 години цели периоди от развитието му остават неизследвани. Това се дължи както на идеологическите разбирания на властимащите, така и на късата историческа памет, и на лоша организация, и на липса на средства.

Затова повече от похвални са усилията на всички, които се стремят да заличат това бяло петно в културната история на България. Точно това прави със своята книга Максим Момчилов. Неговият труд е безспорен извор за бъдещи изследвания на българската преса и историята на град Несебър. Затова тя ще бъде полезна не само за краеведи, но и за историци и журналисти.

........................................................

Гл. ас. д-р Тодор Георгиев Панайотов е историк на журналистиката в България. Преподавател е в Департамент „Масови комуникации“ на НБУ от 2009 г. Програмен директор и програмен консултант на две магистърски програми в НБУ и член на ФС на МФ. От 2013 г. е координатор на есенна и пролетна научна конференция в НБУ, а от 2015 г. е отговорен редактор на годишника на Департамент „Масови комуникации“. Магистър по история във ВТУ (1985), магистър по журналистика в СУ (1995), д-р (2012). През 1985-1992 г. работи като хоноруван преподавател, асистент и старши асистент в МУ и ТУ, а след 1993 г. е журналист във всекидневния печат

 

Сподели в
 

През 2017 г. у нас са издавани 245 вестника с годишен тираж 196.3 млн., като спрямо предходната година заглавията намаляват със 17 (6.5%), а тиражът им - с 32.7 млн. (14.3%), съобщава Националният статистически институт (НСИ).

21.06.2018/09:02

"Трудно е да се опише живота на един свят човек само 3 месеца след неговата кончина", казва журналистът Борислав Радославов.

20.06.2018/18:51

Допитване на агенция Ройтерс в частта за България колко често аудиторията следи телевизия, радио и печатни издания се оглавява от новините на "Нова телевизия", на bTV и на БНТ.

20.06.2018/09:03

Дирекция „Култура” на Софийската община приема предложения за Наградите за ярки постижения в областта на културата за 2018 г., съгласно Статута на наградите на Столична община.

19.06.2018/12:00

Базираната във Великобритания неправителствена организация Index on Censorship, която защитава свободата на словото по света, набира кандидатури за своя младежки съвещателен борд.

18.06.2018/18:54
?>

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

За държавния глава ще бъде чест да е патрон на честванията за 125-годишнината на организираното журналистическо движение у нас, се посочва в писмо от Президентството до председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова

31.05.2018 /18:52

Председателите на журналистическите дружества са уведомени с писмо от председателя на УС на СБЖ какви са цените за съюзните членове в Международния дом на журналистите край Варна в различните периоди на летния сезон на 2018 г.

31.05.2018 /18:25

Отправеното му обвинение в държавна измяна може да се сравни само с драматичните гонения срещу хвърлените зад решетките турски или палестински журналисти, смята председателят на УС на СБЖ

17.05.2018 /12:15

 Мнения

Агонията на в. „Стандарт“ продължава и тя ще е много мъчителна и болезнена, защото няма пари дори за морфин. Не е за вярване, че ръководството на любимия и предпочитан от мнозина вестник завърза камъка и пусна на дъното най-стойностните си автори. Какво ли чудо трябва да стане, за да се възроди от пепелта този „Феникс“, от който нищо не е останало, освен пречупените му криле!

15.06.2018 /16:05 | Автор: Оля Ал-Ахмед | Източник: СБЖ

След като от 29 май вечерта светът беше разбунен от новината, че е убит поредният журналист в Киев, се оказа, че Аркадий Бабченко е… жив и се появи на пресконференция, на която стана ясно, че Службата за сигурност на Украйна (ССУ) е провела спецоперация, съобщи сайтът NEWSONE. За това лично заяви на брифинга шефът на службата Василий Грицак.

30.05.2018 /19:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 32 гости

Бързи връзки