Начало
 
 

Журналистът - най-добрият приятел на терориста?

10.10.2016 /23:54 | Автор : Майя Любомирска | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


През последните дни – макар и с голямо закъснение – и в българските медии се повдигна дебатът за журналистиката и медийния образ на терористите. Така поставен, въпросът има много гледни точки. Но сега една е особено чувствителна за колегите особено от западните медии. Става дума за това дали, гонейки новината и най-вече преследвайки висок публичен и рекламен интерес, журналистът не се превръща в най-добрия приятел на терориста.

Може и на някого да му звучи твърде стряскащо или пък  прекалено претенциозно, но след поредицата от атентати като че ли сме се запътили точно натам. И за разлика от времето на Френската революция и Жан-Пол Марат – „Приятелят на народа“, сега не само можем, но и ставаме съучастници в човеконенавистния план на джихадистите-терористи, волно или неволно тиражирайки деянията им.

Както се казва, в медийната среда веднага се оформиха две школи – едната, която все още свенливо подкрепя решението на някои западни издания да не ставаме съучастници на терористите, и другата, която агресивно се опитва да наложи идеята, че, видите ли, това било автоцензура.

За какво впрочем става дума.

След поредното зверство на джихадистите, които заклаха като жертвен агнец католически свещеник в Руан, най-влиятелният френски вестник „ Монд“ обяви стратегията за опълчване срещу омразата и спря да публикува снимки на извършителите. Обяснението е просто: показвайки терористите убийци, ние волно или неволно ставаме техни пропагандни маши, които ги „прославят“. Нещо повече – в същото време жертвите на терористите си остават неизвестни, някъде там, в милионното човешко море. В преобладаващата част от френските медии например вече се спазва неписаното правило да не се показват снимки на джихадистите-терористи, нито факсимилета на пропагандните им материали.

И не са само френските новирани. Ако човек по-задълбочено гледа, слуша, чете чуждестранните медии, не може да не забележи, че дори от известно време не се експонира като първа новина всеки недоказан опит за атентат. А такива не липсват сега, когато т.нар. "Ислямска държава" започна да губи влиянието и териториите си и се появиха така наречените вълците-единаци.

Да си припомним неотдавнашните инциденти с тенджерите под налягане в Манхатън – Ню Йорк. Докато български телевизии, радиа, вестници и сайтове се надпреварваха да говорят за атентат, американските, пък и други западни медии не помпаха напрежение и говореха за инцидент, докато не се доказа противното.

И така стигаме до най-големия въпрос:

Има ли опасност, като спазваме стратегията срещу омразата и не показваме образите на терористите, да изпаднем в другата крайност и да спуснем информационна завеса пред публиката? Сигурно има. Въпросът е обаче пак за мярката. За това да знаем докъде и как можем да информираме и откъде нататък ставаме проводници на страха и ужаса, който терористите искат да разпространяват.

Учудващо е например как  медии на ангро обявявиха като първа новина, че България била едва ли не транзитен път за джихадисти, само защото бяха заловени двама терористи и предадени на властите в съответните държави. Този пример не е единичен и не се отнася само до нашата медийна среда. И западните новинари също не се спират.

Какъв е ефектът от този тип „топ“ новини? Че хората се плашат, първо. Че се подкопава доверието в държавата, второ. Че се „пее“ в хора на терористите – видите ли, те са много, те са страшни, те са навсякъде, трето. Че се насаждат омраза и ксенофобия, четвърто. И това е може би най-страшното. Защото историята помни лагерите и газовите камери. Може ли всичко това да е оправдание за вдигане на рейтинг и оттам на повече реклама и повече печалба на собствениците на подобни медии? Едва ли.

Уравнението просто не излиза. И тук не става дума за никакво прикриване, за никаква автоцензура. Обществото е информирано и когато не си сложил в заглавие името на поредния убиец до името на ИДИЛ. И когато си показал деянията му, без да го поставяш над всичко и всички като „гореща“ новина.

Ако някой болен ум копнее за 15 минути слава, трябва ли ние да сме проводниците на амбициите му? Още повече, че в днешно време обществото има толкова много канали на информация, че трудно може нешо да бъде затъмнено, дори някой да иска.

 

Сподели в
 

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019/20:44

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019/19:11

Справедлив, но едностранчив е гневът срещу премиера заради отвинтената апаратура, която да попречи на журналистите да задават въпроси на общата му пресконференция с новата шефка на ЕК. Гостенката е не по-малко оплескана от „любезността” на домакина. И тази дама ще брани свободата на словото в Брюксел?!

03.09.2019/16:34

В тия редове няма да прочетете и дума за частните телевизии и радиостанции. Те си имат чорбаджии и – решат ли – могат да си излъчват каквито щуротии им хрумнат. Най-страховитото, което може да ги сполети, е да платят някой и друг лева глоба...

31.07.2019/18:28

Като тазгодишна носителка на това отличие, връчвано от БСП, недоумявам от последвала статия срещу мен от ръководните среди на същата партия. В нея думите ми след моето награждаване са изопачени, а казаното от мен е определено като „провокация”. Само защото съм посмяла откровено да споделя свое мнение за важни обществени процеси. А уж точно заради това са ме наградили...

31.07.2019/11:42
 Реклама

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

11.10.2019 /20:57

Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) и Международната федерация на журналистите (МФЖ) се присъединяват към своята партньорска организация - Съюза на българските журналисти (СБЖ), в изразяването на подкрепа за журналистите от Българското национално радио (БНР), които са подложени на натиск от своето ръководство, посочва на сайта си ЕФЖ.

29.09.2019 /11:49

УС на СБЖ изразява категоричната си позиция в подкрепа на журналистите от БНР и настоява да бъде прекратен договорът за управление на генералния директор на БНР Светослав Костов във връзка с извършените груби административни нарушения, накърняващи свободата на словото, националната сигурност и изпълнението на лиценза на програма „Хоризонт“. Настояваме СЕМ да освободи от длъжност и членовете на УС на БНР.

20.09.2019 /17:22

 Мнения

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019 /20:44 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019 /19:11 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки