Начало
 
 

Любомир Кючуков: Пътят към върха на ООН е на България, а не само на Ирина Бокова

26.09.2016 /17:05 | Източник: СБЖ и baricada.org Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Любомир Кючуков

В интервю под горното заглавие за новия сайт baricada.org бившият зам.-външен министър отбелязва, че президент, премиер и външен министър са тези, които носят отговорност за успеха на официалната българска кандидатура за генерален секретар на световната организация.

Интервюто на Любомир Кючуков е по повод датата 26 септември, когато ще се състои поредното междинно гласуване в Съвета за сигурност на ООН за селектиране на кандидатите за генерален секретар. Премиерът Бойко Борисов спомена тази дата като ключова, поставяйки условието официалният български кандидат Ирина Бокова да се класира „първа или втора”, а ако това не стане, щели да се обмислят по-нататъшните български действия.

Помолен от baricada.org да коментира този подход в светлината на лансираната идея друг български кандидат да смени Бокова или дори да се издигнат две кандидатури, Кючуков казва следното: 

„Когато става дума за избора на нов генерален секретар на ООН, винаги се пропуска, че кандидатурата на Ирина Бокова не е лична кандидатура, а е кандидатурата на България. За генерален секретар на ООН се избират личности, но се състезават държави. Държави номинират, държави правят кампаниите, държави гласуват.

От тази гледна точка онова, което напоследък се лансира в публичното пространство като някаква оценка на българския кандидат, е просто неверно. Защото Ирина Бокова си свърши своята работата на изслушванията. Оттам нататък на ход вече е българската държава и нейната дипломация.

От момента, в който започнаха неформалните гласувания в Съвета за сигурност, няма повече представяне на кандидата, има дипломатически усилия на държавата. И ако е налице някакво неудволетворение от резултатите, то би следвало да бъде насочено единствено и само към качеството на усилията на българската държава в тази посока.

А българската държава, когато се касае за кандидатура за генерален секретар на ООН и за необходимите действия по този въпрос на международно ниво, се олицетворява от трима души – президент, премиер, външен министър. И тъй като сега навлизаме в най-тежкия етап на избора, то ще има ли България успех или няма да има, ще зависи именно от техните усилия.

Дебатът в България по темата е твърде непрофесионален.

Аргументацията е откъсната от системата и същността на ООН, сякаш не става дума за избора на пръв световен дипломат.

Няколко са нещата, които не се разбират в тази връзка. Първо, това, което тече в момента, не е същински избор, а селекция. Така е и в терминологията на ООН. Селектират се тези кандидати, от които след това ще се избира. Тоест на дадения етап, при всички тези неформални гласувания, стремежът е да се отсеят тези, които нямат шансове. И важно е не толкова колко са гласовете „за”, а колко са обезкуражаващите гласове.

Второто, което не се разбира, е, че 26-ти е дата, но не е срок. Това е просто една от датите за провеждане на поредното предварително, неформално гласуване. Едва след като започнат гласуванията с отделни цветни бюлетини на постоянните членове на Съвета за сигурност, тоест, когато се очертаят долу-горе контурите на възможно вето, чак тогава ще може да се говори и за шансовете на отделните кандидати за победа. Сега, на този етап, говорим за отпадане.

Но дори и при следващия етап практиката показва, че предварителна неформална индикация за вето не означава непременно липса на шансове за кандидата. Очакванията са всеки от кандидатите да получи по няколко „червени картона” на началния етап. Трябва да си спомним, че Кофи Анан през 1996 г. получаваше 8 пъти вето след вето от Франция. И въпреки всичко накрая беше постигнат дипломатически компромис, той получи обща подкрепа и беше избран.

Шансовете на българската кандидатура – Ирина Бокова, продължават да са много високи.

Но щетата беше нанесена.

Първо, поради самото обстоятелство, че в България на правителствено равнище се обсъжда възможността за смяна на кандидата. И второ, може би най-широк международен отзвук получи едно мълчание. Мълчанието на външния министър. Което показва и в двата случая, че българската държава не стои достатъчно категорично зад собствената си кандидатура.

Един от ключовите критерии за избор на генерален секретар е националната подкрепа. Това, което става, ерозира именно националната подкрепа. И от тази гледна точка имат изключително негативни последици тези писания от българска страна, оклеветяващи Бокова, които бяха разпратени до международната общност, до посланици. Не като съдържание, а като факт. От това ще се възползват основните конкуренти за поста на генералния секретар на ООН. И те го правят.

Идеята за смяна на българския кандидат в последния момент е по-скоро в полето на политическата екзотика. Тя не дава шансове на която и да било друга заместваща българска кандидатура. Лансираната в публичното пространство възможност да имаме двама български кандидати, тоест наред с Бокова да бъде излъчена още една кандидатура, вече пък отива даже отвъд представите за възможно политическо действие в полето на дипломацията.”

Интервюто обхваща още широк кръг от въпроси, свързани с темата - включително ходовете на други държави, които се стараят да облагодетелстват собствени интереси и собствени протежета сред кандидатите.

Запитан от baricada.org какво ще се случи, ако страната ни все пак реши да оттегли досегашния си официален кандидат, Любомир Кючуков е категоричен: „България ще каже сбогом на надеждите си да излъчи генерален секретар на ООН, а случаят ще остане в учебниците по история на дипломацията като пример за пропуснат уникален шанс поради липса на национално единство.”

Сподели в
 

„85 истории от Исландия” – под това мото Светослав Милчев-Акела представи първата си самостоятелна фотографска изложба в Арт салона на Радио Варна.

19.11.2019/18:57

На 18-и ноември в зала "Проф. Марин Дринов" в БАН бе прожектиран за първи път филмът на акад. Людмил Стайков "Ханът и империята". Такахвидният български режисьор отдаде почит на 150-годишнината от основаването на Академията.

19.11.2019/14:05

На 25 ноември от 14 часа ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. дфн Анастас Герджиков ще открие паметна плоча на напусналия ни миналата година проф. Александър Федотов. Церемонията ще се състои в Центъра по източни езици и култури.

18.11.2019/21:14

Постановката на режисьора Стоян Радев може да бъд гледана на 21 и 22 ноември т.г. от 19.00 ч. На сцената ще се съберат заедно Дони, Иван Налбантов, Елена Райнова, Евелин Костова, Гергана Плетньова, Георги Къркеланов и други ярки изпълнители

18.11.2019/19:40

Георги Пирински, главен редактор на основаното още от Димитър Благоев „дебело” списание, обеща такива обсъждания да се провеждат периодично, за да се избистря посоката на общественото развитие

16.11.2019/20:54

 Представяме ви

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019 /01:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019 /19:36 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019 /19:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019 /17:43 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019 /20:40

Традициите са за това, да се спазват – казват мъдрите хора. И СБЖ никога не им е изневерявал. Така стана и в Деня на народните будители и празника на българската журналистика. Верен на традицията, Съюзът връчи своите годишни награди на най-добрите в журналистическото войнство. Клуб „Журналист“ се оказа тесен за всички, които обичат своята професия и ценят колегите,които са отличени за своя труд.

02.11.2019 /22:36

Участниците в протеста „Не убивайте журналистиката в България!”, свикан от СБЖ навръх Деня на народните будители и Деня на българската журналистика, настояха в НС най-после да бъде даден ход на предложениаята на Съюза за законодателни промени в защита на свободата на словото и на правата на журналистите

01.11.2019 /16:28

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки