Начало
 
 

По-лошият език привлича по-голяма медийна аудитория

14.09.2016 /16:47 | Автор : Цветелина Цветанова | Източник: Земя Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Йовка Тишева: "Мекането" си е просто една тенденция

Йовка Тишева е доктор по филология и професор в Катедрата по български език във Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски”.

Научните интереси на проф. Йовка Тишева са в областта на граматиката (морфология и синтаксис) на съвременния български език, устната и писмената комуникация, лингвистичната прагматика, езиковото обучение и оценяване.

Автор е на редица книги и статии, между които „Модели за интерпретация на сложното изречение в съвременния български език” (2000), „Структурни модели на въпросителните изречения в българския език” (2004), „Академичната комуникация” – в съавторство с И. Мавродиева (2010), както и на учебници и учебни помагала по български език.

Проф. Тишева, има ли сфера, в която се говори най-правилно?

Това е много труден въпрос, но от нашите наблюдения стигнах до извода, че в деловата сфера се търси правилното говорене. Общуването клиент-служител, при което не просто съответният документ трябва да бъде написан правилно, но и самото общуване трябва да бъде коректно. Не казвам, че изцяло се спазват всички правоговорни норми и граматиката, но има грижа за езиковия образ на експерта.

При общуването лекар-пациент е много важно да се владеят различни регистри. Наши колеги от Медицинския университет във Варна имат много интересни изследвания. Бизнесът негласно налага изисквания и към езиковия образ на хората, които искат да бъдат част от уважаващи себе си компании.

Езикът е като облеклото. Няма дрехи, с които човек да отиде на дискотека, на работа и на лекции. „Езиковото облекло“ трябва да бъде различно и съобразено със съответните сфери. Оказа се още, че критерият изток-запад отдавна не работи, защото със смесването на хора от различни места на територията на България, няма ясно разграничаване къде е изток и къде запад.

Все пак мекото говорене беше категоризирано като явна източна черта, а твърдото като западна. Абсолютна митология е, че изговор „ходимЕ, говоримЕ, правимЕ” е само западнобългарска черта. Всъщност на по-голямата част от българската езикова територия е така. Интересно е, че висок процент от анкетираните бяха отговорили, че тази форма е неправилна, но въпреки това не ги дразни.

Как се развива говоримият български език?

В устната реч действат две противоположни тенденции. Едната е към съкръщаване, към намаляване на формата. Идеята е с по-малко средства да се даде повече информация. На другият полюс стои втората тенденция към многократност и повторение.

Казваме: „Тва”, „кво”, „що”. От друга страна: „значи.…”аз”…”мм” - това са едни увертюри, с които удължаваме излишно изказването, без да даваме нова информация. Така устната реч се развива по своите вътрешни закономерности, а от друга, се наблюдава постоянна динамика в сферата на лексиката ‚до голяма степен свързана и със заемането на чужди думи.

Речникът е най-динамичната част от езика. Поради пряката връзка с извънезиковата действителност първо се появяват нови думи, след това, ако обектът, който назовават, изчезне, съответно и те отиват към периферията на речника. Граматиката обаче кара чуждата дума да стане българска, затова всички глаголи от чужди корени „сканирам”, „принтирам”, „копирам” започват да се изменят по лице, число, време като българските глаголи, а дори и да образуват видове двойка – несвършен-свършен вид. Например „принтирам”-„принтна”.

Така английското „принт ” започва да се държи като нормален български глагол с видова двойка, който се изменя по лице, число, залог и наклонение.

Заплаха ли са чуждиците за българския език?

Не, чужди думи винаги е имало. Езикът ни никога не е бил изолиран от чужди влияния. Още от самото му начало. Книжовният език възниква през преводи от гръцки. Турските думи също са допринесли за това да имаме един богат лексикален пласт.

Новите думи навлизат най-бурно в сферата на обществото, икономиката, политиката- например „спонсор”, „рейтинг”, „имидж”, „глобализация”.

Това, че не сме си измислили нова дума за компютър, не значи, че езикът ни е станал по-малко български, защото езикът не е само и единствено речник. Той е съвкупност от фонетична, лексикална, граматична система. Морфологията пък е „месомелачката “, през която минават чуждите думи и те започват да се изменят граматически.

Какво мислите за феминизацията на думите?

Скоро попаднах на думи като „бодигардка”, „войничка” и „кикбоксьорка”. Приемам като неологизми, т.е. нови думи, които имат място, но в определени сфери. Лично аз не бих се обърнала към нашите заместник-декани, и трите са дами, с „г-жо заместник-деканке”, или да кажа „заместник-деканката”.

Ако кажа, че отивам при “деканката”, значи проявявам някакво отношение. Или пък „министърът на образованието” и „министърката на образованието”. Позициите като „министърка” и „деканка” означават някакво отношение. Е, за „бодигардка” и „кикбоксьорка” не знам как стоят нещата.

По-правилно е да кажем „министър”, а не „министърка”, когато става въпрос за професии и длъжности и говорим за лицата обективно, официално, без да проявяваме отношение.

Как говорят политиците у нас?

Езиковите им портрети отдавна са напревени от колегите от Центъра за изследвания на политическата и журналистическата реч. На базата на обективни изследвания, те показват колко е клиширан и лишен от реално съдържание политическият език.

Защото знаем, че те винаги имат „национални приоритети “, винаги са „националноотговорни” и имат „дългосрочна визия” за това как да се реши даден въпрос. Това са фрази, зад които всъщност се прикрива или липса на точна и ясна мисъл, или нежелание да се говори истината.

Като цяло срещаме много нарушения на провоговорната и граматичната норма. В някои случаи те могат да се свържат с произхода на дадения политик, а в други причината е непознаване или забравяне на правилото. За мен би било любопитно да се направи един езиков експеримент с депутатите на база задачите от матурата. Интересно е какви оценки ще изкарат.

Непрекъснато се тиражира, че младите хора в България са неграмотни, че нивото непрекъснато пада. Това така ли е?

Да, но въпросът е кои са тези млади, защото аз не мога да направя подобно обобщение. Сред моите студенти има много добре говорещи и пишещи хора, както и такива, които осъзнават, че не говорят и пишат добре, но искат да подобрят своята езикова култура.

За мен това е поредното клише, което се шири, на базата на факта, че силата на правописната и правоговорната норма не е авторитет отдавна. Всъщност на дневен ред стои непризнаването на авторитети въобще.

Но от друга страна престижно ли е да си грамотен в България? Не, не е. Днес е престижно да бъдеш аутсайдер, а не зубър, който проверява как е правилно да се пишат думите и умува как да конструира дадено изречение. Процесът е много комплексен. Оставям на страна това, че децата в много средни училища масово заявяват, че учат чужди езици, защото тяхната цел е да не остават в България. Вече не е пристижно да знаеш родния си език.

Определено обаче нещата днес не са по-трагични отколкото преди. Ако четем статии по въпросите на грамотността от 30-те и 40-те години на миналия век, ще установим, че проблемът е съществувал и тогава.

Винаги знаещите нормата са били недоволни от тези, които я прилагат малко по-свободно.

Как може този парадокс да се превъзмогне?

С повече практика и с това, което ние се опитахме да направим на олимпиадата-анализ на практиката. Така ще покажем от какво сме недоволни, а не само да твърдим, че всички са неграмотни и говорят неправилно. Нека да ги научим.

Не трябва ли да има и желание за това от тяхна страна?

Така е, съгласна съм. Никой не може да бъде научен, ако не желае. Желанието идва от мотивацията, от престижа. Трябва да отбележа, че и работата на журналистите е много отговорна. Оставям настрана отдавна изгубената борба за това да се дават модели за престижно говорене.

Къде е то? Съвсем не е в художествената литература, не е и в медиите. Колегите, които се занимават с теорията на медийната комуникация, са установили, че по-лошият език привлича по-голяма аудитория и това го виждаме с тиражите на определени вестници. (Със съкращевия)


 

Сподели в
 

На 23 юли отново се докоснахме до неговата величава личност. Пак поставихме цвете пред надупчената от куршумите на мъстта релса в "Гарнизонното стрелбище", защото се навършват 79 години от гибелта на Никола Вапцаров и неговите другари. Един скръбен ден.

25.07.2021/14:17

Днес Регионална библиотека „Хр. Смирненски” в Плевен представя изложба, посветена на 120-годишнината от рождението на проф. Илия Бешков.

23.07.2021/10:43

Простихме се с един от най-нетрадиционните и най-разтърсващите руски артисти Пьотр Мамонов. Ковидът не подмина и него и така руското кино осиротя. Но пък Пьотр ще продължава да живее чрез незабравимите си роли, които несамо разтърсваха зрителите,но и оставяха дълбоки следи у тях години след като са се докосвали до неговата гениална игра.

21.07.2021/19:34

Регионалният исторически музей в Хасково е домакин на гостуващата изложба „Ваше благородие, госпожа Чужбина. 100 години бяла емиграция в България“.

21.07.2021/08:01

Христина Комаревска, плевенска поетеса и журналистка, представи в Русе своите стихосбирки „Л. като луна“ и „На един дъх“

19.07.2021/10:23

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 21 юли се навършиха 122 г. от рождението на големия американски писател, шлифовал словото си като дългогодишен военен репортер, Ърнест Хемингуей. По този повод webcafe.bg припомня пъстра броеница от негови сентенции.

22.07.2021 /11:25 | Източник: webcafe.bg

Отдавна в списъка на добрите ми намерения беше включено интервю с известния и обичан от много българи писател и поет Лозан Такев. Е, вече намерението е факт и вие четете какво е отговорил членът на УС на СБЖ на моите питанки за сайта на Съюза.

19.07.2021 /11:41 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Луиза Тахмисян разказва за големия журналист, оглавявал варненския в. „Народно дело”

19.07.2021 /09:16 | Автор: Луиза Тахмисян | Източник: СБЖ

Да си призная рядко гледам прогнозата за времето по телевизиите, но пък се е случвало някои от момичетата или момчетата на времето да ми спрат погледа и вниманието. Такъв беше ЕмилЧолаков, Симеон Матеев от България он Ер,Станислава Цалова… Но една вечер преди няколко години на 3 март в новините по БНТ съобщиха,че колежката им Ева Кикерезова, която казва времето, се снимала с президента Радев. Е, това ме впечатли и реших да видя кое е това момиче.

16.07.2021 /10:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Наградите в новоучредения от Европейския парламент конкурс за изключително журналистическо постижение на името на убитата известна разследваща журналистка от Малта Дафне Каруана Галиция ще се определят от международно жури, съставено от представители на медиите и гражданското общество в 27-те страни от ЕС.

07.07.2021 /12:03

В Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България нека сверим и посоките на българката журналистика по непреходните ориентири на историческите, духовните и моралните ни върхове.

02.06.2021 /10:08

В своя декларация УС на СБЖ остро осъжда действията на властите в Минск, като настоява и за международно разследване на шокиращия инцидент с насилствено приземения в столицата на Беларус пътнически самолет и за изясняване на всички обстоятелства около него от страна на Международната организация за гражданска авиация (ICAO). Необходимо е изграждането на изрична международноправна рамка, която да предотвратява допускането на подобни инциденти занапред.

26.05.2021 /10:47

 Мнения

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021 /14:18 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки