Начало
 
 

По-лошият език привлича по-голяма медийна аудитория

14.09.2016 /16:47 | Автор : Цветелина Цветанова | Източник: Земя Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Йовка Тишева: "Мекането" си е просто една тенденция

Йовка Тишева е доктор по филология и професор в Катедрата по български език във Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски”.

Научните интереси на проф. Йовка Тишева са в областта на граматиката (морфология и синтаксис) на съвременния български език, устната и писмената комуникация, лингвистичната прагматика, езиковото обучение и оценяване.

Автор е на редица книги и статии, между които „Модели за интерпретация на сложното изречение в съвременния български език” (2000), „Структурни модели на въпросителните изречения в българския език” (2004), „Академичната комуникация” – в съавторство с И. Мавродиева (2010), както и на учебници и учебни помагала по български език.

Проф. Тишева, има ли сфера, в която се говори най-правилно?

Това е много труден въпрос, но от нашите наблюдения стигнах до извода, че в деловата сфера се търси правилното говорене. Общуването клиент-служител, при което не просто съответният документ трябва да бъде написан правилно, но и самото общуване трябва да бъде коректно. Не казвам, че изцяло се спазват всички правоговорни норми и граматиката, но има грижа за езиковия образ на експерта.

При общуването лекар-пациент е много важно да се владеят различни регистри. Наши колеги от Медицинския университет във Варна имат много интересни изследвания. Бизнесът негласно налага изисквания и към езиковия образ на хората, които искат да бъдат част от уважаващи себе си компании.

Езикът е като облеклото. Няма дрехи, с които човек да отиде на дискотека, на работа и на лекции. „Езиковото облекло“ трябва да бъде различно и съобразено със съответните сфери. Оказа се още, че критерият изток-запад отдавна не работи, защото със смесването на хора от различни места на територията на България, няма ясно разграничаване къде е изток и къде запад.

Все пак мекото говорене беше категоризирано като явна източна черта, а твърдото като западна. Абсолютна митология е, че изговор „ходимЕ, говоримЕ, правимЕ” е само западнобългарска черта. Всъщност на по-голямата част от българската езикова територия е така. Интересно е, че висок процент от анкетираните бяха отговорили, че тази форма е неправилна, но въпреки това не ги дразни.

Как се развива говоримият български език?

В устната реч действат две противоположни тенденции. Едната е към съкръщаване, към намаляване на формата. Идеята е с по-малко средства да се даде повече информация. На другият полюс стои втората тенденция към многократност и повторение.

Казваме: „Тва”, „кво”, „що”. От друга страна: „значи.…”аз”…”мм” - това са едни увертюри, с които удължаваме излишно изказването, без да даваме нова информация. Така устната реч се развива по своите вътрешни закономерности, а от друга, се наблюдава постоянна динамика в сферата на лексиката ‚до голяма степен свързана и със заемането на чужди думи.

Речникът е най-динамичната част от езика. Поради пряката връзка с извънезиковата действителност първо се появяват нови думи, след това, ако обектът, който назовават, изчезне, съответно и те отиват към периферията на речника. Граматиката обаче кара чуждата дума да стане българска, затова всички глаголи от чужди корени „сканирам”, „принтирам”, „копирам” започват да се изменят по лице, число, време като българските глаголи, а дори и да образуват видове двойка – несвършен-свършен вид. Например „принтирам”-„принтна”.

Така английското „принт ” започва да се държи като нормален български глагол с видова двойка, който се изменя по лице, число, залог и наклонение.

Заплаха ли са чуждиците за българския език?

Не, чужди думи винаги е имало. Езикът ни никога не е бил изолиран от чужди влияния. Още от самото му начало. Книжовният език възниква през преводи от гръцки. Турските думи също са допринесли за това да имаме един богат лексикален пласт.

Новите думи навлизат най-бурно в сферата на обществото, икономиката, политиката- например „спонсор”, „рейтинг”, „имидж”, „глобализация”.

Това, че не сме си измислили нова дума за компютър, не значи, че езикът ни е станал по-малко български, защото езикът не е само и единствено речник. Той е съвкупност от фонетична, лексикална, граматична система. Морфологията пък е „месомелачката “, през която минават чуждите думи и те започват да се изменят граматически.

Какво мислите за феминизацията на думите?

Скоро попаднах на думи като „бодигардка”, „войничка” и „кикбоксьорка”. Приемам като неологизми, т.е. нови думи, които имат място, но в определени сфери. Лично аз не бих се обърнала към нашите заместник-декани, и трите са дами, с „г-жо заместник-деканке”, или да кажа „заместник-деканката”.

Ако кажа, че отивам при “деканката”, значи проявявам някакво отношение. Или пък „министърът на образованието” и „министърката на образованието”. Позициите като „министърка” и „деканка” означават някакво отношение. Е, за „бодигардка” и „кикбоксьорка” не знам как стоят нещата.

По-правилно е да кажем „министър”, а не „министърка”, когато става въпрос за професии и длъжности и говорим за лицата обективно, официално, без да проявяваме отношение.

Как говорят политиците у нас?

Езиковите им портрети отдавна са напревени от колегите от Центъра за изследвания на политическата и журналистическата реч. На базата на обективни изследвания, те показват колко е клиширан и лишен от реално съдържание политическият език.

Защото знаем, че те винаги имат „национални приоритети “, винаги са „националноотговорни” и имат „дългосрочна визия” за това как да се реши даден въпрос. Това са фрази, зад които всъщност се прикрива или липса на точна и ясна мисъл, или нежелание да се говори истината.

Като цяло срещаме много нарушения на провоговорната и граматичната норма. В някои случаи те могат да се свържат с произхода на дадения политик, а в други причината е непознаване или забравяне на правилото. За мен би било любопитно да се направи един езиков експеримент с депутатите на база задачите от матурата. Интересно е какви оценки ще изкарат.

Непрекъснато се тиражира, че младите хора в България са неграмотни, че нивото непрекъснато пада. Това така ли е?

Да, но въпросът е кои са тези млади, защото аз не мога да направя подобно обобщение. Сред моите студенти има много добре говорещи и пишещи хора, както и такива, които осъзнават, че не говорят и пишат добре, но искат да подобрят своята езикова култура.

За мен това е поредното клише, което се шири, на базата на факта, че силата на правописната и правоговорната норма не е авторитет отдавна. Всъщност на дневен ред стои непризнаването на авторитети въобще.

Но от друга страна престижно ли е да си грамотен в България? Не, не е. Днес е престижно да бъдеш аутсайдер, а не зубър, който проверява как е правилно да се пишат думите и умува как да конструира дадено изречение. Процесът е много комплексен. Оставям на страна това, че децата в много средни училища масово заявяват, че учат чужди езици, защото тяхната цел е да не остават в България. Вече не е пристижно да знаеш родния си език.

Определено обаче нещата днес не са по-трагични отколкото преди. Ако четем статии по въпросите на грамотността от 30-те и 40-те години на миналия век, ще установим, че проблемът е съществувал и тогава.

Винаги знаещите нормата са били недоволни от тези, които я прилагат малко по-свободно.

Как може този парадокс да се превъзмогне?

С повече практика и с това, което ние се опитахме да направим на олимпиадата-анализ на практиката. Така ще покажем от какво сме недоволни, а не само да твърдим, че всички са неграмотни и говорят неправилно. Нека да ги научим.

Не трябва ли да има и желание за това от тяхна страна?

Така е, съгласна съм. Никой не може да бъде научен, ако не желае. Желанието идва от мотивацията, от престижа. Трябва да отбележа, че и работата на журналистите е много отговорна. Оставям настрана отдавна изгубената борба за това да се дават модели за престижно говорене.

Къде е то? Съвсем не е в художествената литература, не е и в медиите. Колегите, които се занимават с теорията на медийната комуникация, са установили, че по-лошият език привлича по-голяма аудитория и това го виждаме с тиражите на определени вестници. (Със съкращевия)


 

Сподели в
 

Журналисти, поети, общественици, членуващи в Дружеството за приятелство „България-Венецуела”, поднесоха цветя пред паметника на венецуелския национален герой Симон Боливар в столицата по повод националния празник на латиноамериканската страна - Деня на независимостта.

05.07.2020/16:04

Българският национален съвет за мир стартира онлайн петиция срещу изграждането на Координационен център на Североатлантическия алианс в морската ни столица. Това би била мишена на ответен удар при конфликт на пакта с Русия, алармира бившият военен разузнавач Чавдар Борачев, а доц. Чавдар Орманов чертае екологичните рискове. „Нужни са мостове, а не окопи,” апелира проф. Нако Стефанов на среща в Клуб „Журналист” на СБЖ.

04.07.2020/18:26

Издателят Иван Гранитски направи дарение на библиотеката на най-старото и най-голямо плевенско читалище „Съгласие 1869“.

04.07.2020/11:22

На 5 юли младите, но вече утвърдени на международната сцена пианисти Виктория Василенко и Сергей Редкин излизат на сцената на зала „България" в концерт - част от лятната програма на Софийската филхармония. В програмата са включени 11-и и 12-и концерт за пиано от Моцарт. На диригентския пулт застава маестро Пламен Джуров

02.07.2020/19:59

От 9 до 11 юли Плевен ще е домакин на третото издание на националния Фестивал за куклено изкуство за всички възрасти „Шарено петле“.

01.07.2020/18:01

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 8 гости

Бързи връзки