Начало
 
 

Скот Брауър: С фотоапарата търся абсурдите в политиката и живота

09.09.2016 /16:16 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Скот Брауър

В София беше открита изложбата на американския фотожурналист Скот Брауър "Най-лошото парти, на което съм бил". Той гостува по този повод у нас. В програмата му са включени и срещи с негови млади български колеги, които да му представят свои проекти, а така също и уъркшоп на тема "Документално-фотографски проекти – от идеята, през плана, финансирането, изпълнението, мотивацията, до представянето и печалбата".

Той е фотограф на свободна практика. Живее в Бостън. Негови фотографии са публикувани в авторитетните издания „Тайм“, "Ескуайър", "Нюзуик", "Ню Йорк Таймс", "Уолстрийт Джърнъл", "Блумбърг Бизнесуик", "Дъ Глоуб енд Мейл", "Льо Монд", "Уайърд" и други. Носител е на престижни награди и има много изложби по света.

Въпреки натоварената си програма, Скот се съгласи да даде интервю за сайта на СБЖ. Разговаряйки с него, ми направи впечатление, че американският фотожурналист изглежда разбира български и на няколко пъти използва руски думи. Това ме изненада и на въпроса ми откъде знае руски, сподели, че е живял и учил в Русия. „Следвал съм във Воронеж, където завърших в университета руска филология и литература - ми отвърна той, - а така също завърших университет и в Сиатъл“. А защо избрал да учи във Воронеж? Ами защото в Москва и Петербург струвало много скъпо, с усмивка ми отговаря Скот.

Седим и разговаряме с теб, Скот, пред паметника на един много известен човек и в Америка, и в България – българина Джон Атанасов. Той е направил много за света – открил е компютъра. Какво е усещането ти?

За мен е чест да седя до паметника на Джон Атанасов, такъв велик човек.

Твоята изложба, която представяш у нас, е под мотото „Най-лошото парти, на което съм бил“. Какъв вкус остави у теб това „парти“?

Да си призная, в някаква степен съм изпълнен с ирония, скептицизъм. Когато бях малък, виждах тези политици само във вестниците, телевизията и списанията и ги възприемах на много високо ниво и като големи хора. В медиите бяха представяни много добре. Но сега, когато имам възможност да съм близо до тях, виждам, че това е просто едно представление, просто игра. И затова вече не съм толкова въодушевен от политиката.

Кое превръща актуалната политическа снимка в изкуство? Какво търсиш в дадено политическо събитие, в случая предизборната президентска кампания?

Това е добър въпрос (смее се). За мен политическата снимка, за да бъде възприета повече като новинарска, трябва да представя нещата в по-голяма дълбочина, а не така повърхностно, както се прави. Трудно е да се снима политика, защото всичко е нагласено. Затова фотографът трябва да търси по-предизвикателни моменти, за да може снимките да представят събитието в по-голяма дълбочина.  А това е трудно и за мен. Търся нещо много повече от това някой да стои на сцената и да произнася реч. Търся емоциите, мотивацията и абсурда на ситуацията, абсурдите на тази игра.

Как изглежда през обектива ти предизборната надпревара в САЩ? Красивото и грозното в нея?

Нарекох моята изложба „Най-лошото парти, на което съм бил“, защото в повечето случаи и на повечето събития, на които бях, тълпата беше отчаяна, или по-точно, отегчена. Имаше толкова много кандидати в предизборната кампания, че хората просто ги възприемаха като участници в някакъв спектакъл, а не като поддръжници за даден кандидат. Просто отиваха за шоуто. И нещо ценно, което видях на самото място, а не като зрител по телевизията, е как политикът се обръща към публиката. Някои от тях обожават участието си в предизборни кампании, искат да се здрависат с всеки човек, да се срещнат с всеки възможен кандидат, а други пък като че ли мразеха това и можеше да се види тяхната отчужденост от хората и нежеланието им да се срещат и комуникират с нормалните си потенциални избиратели.

У нас също започва президентски предизборен маратон. Какъв съвет би дал на българските фоторепортери - какво да търсят и ловят в него?

Много е лесно просто да отидеш на една кампания и да снимаш това, което ти се представя, но е много по-трудно да видиш отвъд осветлението и декорите, и да разбереш наистина какво се случва, че и да го покажеш. Бих казал на българските си колеги да снимат и да работят така, все едно че работят разследваща журналистика и както го правят разследващите журналисти. Фотожурналистите трябва да се изправят срещу визуалния облик, който им се предоставя, така, както репортерите застават и задават своите въпроси към политиците. И да не ги жалят. Но това не означава, че трябва да си негативно настроен спрямо тях, а да си критичен.

Ти си фотограф на свободна практика. По-свободен ли се чувстваш, отколкото ако работиш постоянно в една медия, и какво ти дава свободната практика?

В някои случаи съм по-свободен, а в някои – не. Мога да работя по всеки проект, който поискам, но нямам финансовата, а така също и правната подкрепа на щатен фотограф. Зависим съм в моите взаимоотношения с тези издания, които са ми възложили даден проект. И да си призная, аз съм толкова добър, колкото е добра последната ми снимка, защото разчитам на нея за следващите поръчки. А това е така, защото за мен тя е моята визитна картичка за следващия клиент. Трябва да поддържам винаги все по-високо ниво, да вдигам летвата. Именно в това е разликата – да работиш в някоя медия или на свободна практика. Ако си в някое издание, можеш да си позволиш и някои по-слаби моменти, докато ако си на свободна практика и влизаш от проект в проект, някои от тях по-дългосрочни, а и клиентите ти са различни, трябва винаги да вдигаш нивото.

Основател си на блога gvafoto.com. Какво разказваш в него?

Пиша по теми за фотографията и журналистиката, които намирам за интересни. Понякога говоря за етиката във фотографията, също така представям фотографии и автори, които не са достатъчно известни, а искам да ги направя популярни.

Кои са твоите герои? Питам те, макар фотографиите ти да говорят красноречиво...  И случвало ли ти се е понякога да използваш в работата си папарашка стратегия? Приемаш ли това, което правят папараците, които често отнасят и бой за своята работа?

Веднъж, когато бях в Китай, играх ролята на папарак, а също и веднъж в Русия. И двата пъти беше много странно за мен, защото не знаех кой е известният човек, когото трябваше да снимам. И точно заради това можах да усетя силата на известния човек без това да ми повлияе. По принцип не използвам папарашка стратегия, нямам интерес към нея. По принцип не смятам, че е лошо да си папарак, но понякога си мисля, че те преминават границата на допустимото и стигат твърде далеч.

С какво те срещна през живота професията ти на фотожурналист? Любимият ти кадър? Твоят колега Хари Бенсън ми беше споделил, че за него това е целувката между Хилъри и Бил Клинтън...

За мен фотографията е като паспорт, като виза във всякакви ситуации. Понякога може да присъстваш в най-добрите моменти на даден човек, а понякога да си свидетел на най-ужасяващите или най-долните. Имах възможност да срещна много известни личности и политици, имал съм възможност да пътувам по целия свят и това ме е отвеждало на места, каквато е София. Не бих си представил да правя нещо друго в живота си. Относно моята любима снимка ще ти кажа, че когато започнах да се занимавам с фотография, помнех всеки един кадър, който правех. А десет години по-късно вече не мога да ги помня. Когато дойдох тук, на изложбата видях свои снимки, които не можех да си спомня, че съм ги правил. Да си призная, нямам любима фотография. Много от моите снимки събуждат у мен силни емоции и спомени, но не мога сред тях да избера най-любимата.

Как се прави истинската фотография, Скот?

Специално за мен истинска фотография означава най-търсената снимка. Имам една, която направих в Китай. На жена, която разфасова куче. За мен беше много тежко да я снимам, защото тя на практика убиваше живо куче на пазара и го разфасова. Снимката беше много жестока и се нуждаеше от цензура и вероятно затова вдигна голям шум. Хората я гледаха и  не можеха да повярват, че се е случило такова нещо. Тази моя фотография я направих сравнително рано и тя като че ли стана точка на преобръщане в кариерата ми.

А кое прави една снимка голяма, остава и внушава на хората послания? И пак ще си позволя да цитирам Хари Бенсън. Той ми каза, че голямата снимка е тази, която можеш да продадеш много скъпо…

Не, не е непременно така. Понякога за мен, а също и за хората, които ги виждат,  най-значимите снимки са не тези, които непременно са най-използваните в новинарските публикации. Снимките, които трябва да бъдат публикувани, се правят с различна мотивация от другите фотографии. Може би трябва да илюстрират дадена история или репортаж, може да са за корица на списание, а много често те са доста опростени и семпли. Но за мен снимката, която трябва да е над останалите, да изплува над тях, трябва да е по-сложна, да е многопластова. за мен най-добрите снимки са като романи, все едно разказват история. можеш да прекараш часове, разглеждайки ги, и да научаваш нови и нови неща все път, когато отново посегнеш към тях.

Ще те помоля да споделиш един от интересните епизоди в професията ти. Спомням си, носителят на Пулицър Едуард Кийтинг ми разказа как заедно със свой колега танцували шотландски танц върху един от лъчите на короната на Статуята на свободата по време на отразяването на нейната 100-годишнина. Имал ли си подобни преживявания и ти?

Вярно ли? Никога не съм преживявал подобно нещо. Не мога в момента да се сетя, но ми се иска да дам добър отговор на въпроса ти, защото знам че хората се интересуват от подобни случки. Нека малко да помисля. А, сещам се за един случай с много интересен мъж – Върнъм Суприйм, който от 1992 г. се кандидатира винаги за президент, но никога няма да спечели. Той носи ботуш на главата си. Предизборните му обещания са, че ако бъде избран за президент, ще подари на всеки американец пони. Та и той имаше своята предизборна кампания в Ню Хемпшир в един хамбар. Събитието беше много скромно, но пък бе пълен абсурд. Беше пълно с хора, които също бяха с ботуши на главите си, а край тях имаше живи понита, боядисани в цветовете на американското знаме. За мен беше просто лудост да съм там. Никога не бях виждал на живо подобно нещо. Но за мен това беше най-добрата метафора за целия предизборен процес, защото всичко, свързано с него, е като един голям цирк. И обещанията, които кандидатите отправят към избирателите си, на практика са също като това че ще им подариш пони. И аз не пропуснах да се снимам с едно от понитата.

За времето, в което си в София, което те впечатли най-много?

Вкусната храна, многото зеленчуци, които използвате, и интересните вкусове. И всеки, с който се запознах, без изключение, беше много дружелюбен. София е чудесен град и бих бил много радостен, ако бях дошъл по-рано.

 

Снимки Иван Василев и личен архив

 

Сподели в
 

„Да, 115-годишнина от рождението на акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов е дата, която трябва да бъде отбелязана не само в родината му, но и от всеки народ, чиято култура е обогатена от неговите текстове, мисли и идеи. А що се отнася до България – връзката между личността на този велик хуманист и нашата духовност е особено силна. Ние продължаваме да повтаряме и преповтаряме неговото определение, че в исторически план България е „Държава на Духа“, но дали сме достойни за тези думи?

27.11.2021/23:34

Героинята на най-прочутата снимка на известния американски фотограф, направена през 1985 г. и прославила се от корицата на сп. „Нешънъл Джиографик”, е имала труден живот. Но ѝ е провървяло сега да трогне италианския премиер Марио Драги, който решил да даде убежище на афганистанката, след като в родината ѝ пак командват талибаните.

27.11.2021/12:23

Той се казва „Танбих“, идва от Катар и обещава да ни спаси по елегантен начин от фалшивите новини и дезинформацията. Срещаме се с неговия създател – д-р Преслав Наков, специалист от световно ниво в областта на обработката на естествен език с помощта на изкуствен интелект. Как алгоритъмът може да познае, че една новина е фалшива… още преди да е написана?!

18.11.2021/20:03

От „когато снимките се научиха да ходят“ до дигитализацията и високата резолюция пътят е изминат за по-малко от век.

15.11.2021/19:47

Докладът "Невидимата ръка на медийната цензура" на базираната в Брюксел и раководена от журналистката Антоанета Николова организация "Инициатива за свободни медии на Балканите" (BMFI) беше представен в средата на октомври. В него отчасти се повтарят известни факти, включително от годишния Доклад относно върховенството на закона, представен от Европейската комисия, предварителните отчети на наблюдателите на изборите у нас от ОССЕ или класацията на "Репортери без граници".

08.11.2021/10:30

 Представяме ви

„Да, 115-годишнина от рождението на акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов е дата, която трябва да бъде отбелязана не само в родината му, но и от всеки народ, чиято култура е обогатена от неговите текстове, мисли и идеи. А що се отнася до България – връзката между личността на този велик хуманист и нашата духовност е особено силна. Ние продължаваме да повтаряме и преповтаряме неговото определение, че в исторически план България е „Държава на Духа“, но дали сме достойни за тези думи?

27.11.2021 /23:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Героинята на най-прочутата снимка на известния американски фотограф, направена през 1985 г. и прославила се от корицата на сп. „Нешънъл Джиографик”, е имала труден живот. Но ѝ е провървяло сега да трогне италианския премиер Марио Драги, който решил да даде убежище на афганистанката, след като в родината ѝ пак командват талибаните.

27.11.2021 /12:23 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Той се казва „Танбих“, идва от Катар и обещава да ни спаси по елегантен начин от фалшивите новини и дезинформацията. Срещаме се с неговия създател – д-р Преслав Наков, специалист от световно ниво в областта на обработката на естествен език с помощта на изкуствен интелект. Как алгоритъмът може да познае, че една новина е фалшива… още преди да е написана?!

18.11.2021 /20:03 | Автор: Георги Караманев | Източник: karamanev.me

От „когато снимките се научиха да ходят“ до дигитализацията и високата резолюция пътят е изминат за по-малко от век.

15.11.2021 /19:47 | Автор: Габриеле Трост | Източник: planet-wissen.de

 Спомени и архиви

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021 /18:49 | Автор: Константин Иванов | Източник: duma.bg

 Акценти и позиции

По повод отбелязвания на 25 ноември Международен ден срещу насилието над жени, Международната федерация на журналистите (МФЖ) и нейните филиали отправят глобален призив към правителствата да помогнат за изкореняване на насилието на работното място, като ратифицират Конвенция 190 на Международната организация на труда (МОТ) относно насилието и тормоза в сферата на труда.

25.11.2021 /16:53

Ковид-19 покоси и голямата фотографка, носителката на „Златно перо” на СБЖ Мари Къналян, която свърза последните около 20 години от живота и професионалния си път и с нашия Съюз. Поклон! Сбогуването ще е на 11 ноември от 12.30 ч., Централни гробища, парцел 94 (Арменски гробища).

04.11.2021 /15:19

Снежана Тодорова: „Трудно се отстоява днес будителската мисия на журналистиката, но и на Ботев не му е било лесно. Имаме остра нужда да събудим и в професията ни, и в обществото ни всички онези Думи, Будилници и Знамена, способни да отворят пътя към Новата България, така необходима на всички ни.”

01.11.2021 /08:00

 Мнения

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021 /15:01 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки