Начало
 
 

Смъртта на вестника

22.08.2016 /15:32 | Автор : Майя Любомирска Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Отново един вестник беше „убит“ – преди малко повече от месец закриха „Новинар“. Сега вече спряха и електронното му издание novinar . net . Без предупреждение и без обяснение. Така, както закриват фабрики и заводи. Нагло и безогледно. Това сигурно няма да е последното унищожено издание – отидоха са „Преса“ и „Тема“, колегите от „Монитор“ се тресат от паника, дали те не са следващите журналисти на борсата.

Смъртта на поредния български вестник обаче е червена лампа за всички и ни кара да се запитаме: какво става и накъде отиваме?

Джеферсън продължава да е актуален

Ако трябва да избирам - да има правителство, но да няма вестници, или да има вестници, но да няма правителство, бих избрал второто. Мисълта е на бащата на американската демокрация Томас Джеферсън. Вярно,  казано е преди два века и със сигурност е позагубило от информационната си актуалност. Тогава не е имало интернет и фейсбук, нито телефони, на екраните на които се изписват новините, нито Google , където можеш да намериш почти всякаква информация. (Доколко е вярна, е друга тема.)  Така че ясно е на какво ще наблегнат всички онези, за които вестникът е знак от минала информационна епоха.

Дълбокото значение на цитираната мъдрост обаче се корени в ролята на вестника като единствен коригиращ опонент на управлението – каквото и  да е то. Затова и няма никаква носталгия по предишни времена, нито по отминаващата ми младост в болката, която изпитвам при всяка вест за поредния закрит вестник. Такива информации носят повече от болка. Те носят големите въпроси: защо, как, и накъде. И вярвайте, въпросите са повече от отговорите. А отговорите не всякога са удовлетворителни.

От средство за информация в средство за пропаганда

ЗАЩО се стига до смъртта на вестниците? Ако отговорът беше само в развитието на информационните технологии, щеше да е добре. Но за жалост не е. Проследим ли случилото се в българската медийна среда през десетилетията, няма да се затрудним да си дадем що-годе приемлив отговор. Българските вестници се превърнаха от средство за информация в средство за пропаганда и най-вече в източник за забогатяване. Не, никой не е забогатял директно от издаването на вестник. Но икономическата булимия идва от преяждането с власт, което става с лесното участие на вестника. И това никой не може да отрече. Защото в България вестниците не се издържат от читатели и реклами. Не. Във вестниците се наливат пари – от правителства, от бизнесмени, които да просперират чрез правителствени и правови протекции. И не последно място от банкери. Нали не сме забравили вече Цветан Василев?!

Новите варвари унищожават вестници, както старите - Александрийската библиотека

Вестникът в частност и журналистиката като цяло имат една важна задача и тя е да информират безпристрастно, за да може обществото да си състави реално мнение за ставащото. Така вестникът е замислен като опозиция на управлението, а не като негов глашатай, в какъвто се превърнаха нашите медийни издания.

Не случайно говорим за вестника, защото неговата сила не може да бъде сравнявана с никоя друга медия – ефирът е бърз, но отлит, написаното остава. А словото може да е опасно както за управляващи, така и за „бизнесмени“. Не случайно първото унищожение на Александрийската библиотека е направил Юлий Цезар. А варварите я довършват.

Сега нови варвари спират вестници, закриват редакции. Нищо ново под слънцето, нали.

Защо вече не стачкуваме

КАК  се стигна до това положение? Постепенно. След като с падането на Берлинската стена си върнахме свободата на словото, двайсет години по-късно я загубихме. И вина за това имаме всичко в гилдията. Само един пример – през 1990 г. Ние, журналистите от в. „Отечествен фронт“, преименуван по-късно на „Отечествен вестник“, стачкувахме, за да сменим ръководството на изданието. Стачкувахме ефективно. Не написахме нито ред. Не излезе брой. И стачката успя. Да сме чули сега някоя редакция да стачкува ефективно, защото има намеса в свободата на словото, защото се появяват неподписани статии, дошли на страниците незнайно от кой център? Не. Или ще кажем, че подобни неща не се случват в никоя редакция?!

Погнусата на читателя се роди и от нашите широко затворени очи

Икономическата примка сериозно е затегната и сякаш няма мърдане. Страхът да не загубиш мястото си в редакцията спира всяка бегла мисъл за несъгласие. Така осъмнахме с „пожълтели“ в по-голямата си част вестници, сериозните теми бяха премахнати от страниците, актуалните новини не информират, а пропагандират. И тогава идва естествената погнуса у читателя. Той просто спира да те купува. Само не казвайте, че възрастните нямат пари за вестници, а младите се информират от телефоните си. И това е поредното клише, което цели да приспи всеки опит за разсъждение. Вестниците у нас са превърнати в трибуна, обслужваща една или друга част от политическата и икомическата прослойка, и продължават да излизат докато са нужни на тези прослойки. Всичко това стана с нашето мълчаливо съгласие, с нашите широко затворени очи.

Тенденцията е световна, но другаде колегията твърдо брани свободата на словото

Тук е мястото да кажем, че тази тенденция не е само българска. Знаковият френски всекидневник „Фигаро“, който излиза от 1826 г., повече от десетилетие е управляван от Серж Дасо, консервативен бизнесмен и политик, който е известен главно като собственик на самолетно производство. Положението и при „Льо Монд“ също не е различно. И това са само два европейски примера.

Но забележете – тези знакови вестници продължават да излизат и имат своята многомилионна аудитория. Това със сигурност не се дължи само на добрата воля на собствениците, а и на журналистите, които не позволяват да им бъде отнета свободата на словото. Може би това е и отговорът и на въпроса НАКЪДЕ. Простичък отговор, който изисква всекидневно отстояване.

 

 

 

Сподели в
 

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019/20:44

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019/19:11

Справедлив, но едностранчив е гневът срещу премиера заради отвинтената апаратура, която да попречи на журналистите да задават въпроси на общата му пресконференция с новата шефка на ЕК. Гостенката е не по-малко оплескана от „любезността” на домакина. И тази дама ще брани свободата на словото в Брюксел?!

03.09.2019/16:34

В тия редове няма да прочетете и дума за частните телевизии и радиостанции. Те си имат чорбаджии и – решат ли – могат да си излъчват каквито щуротии им хрумнат. Най-страховитото, което може да ги сполети, е да платят някой и друг лева глоба...

31.07.2019/18:28

Като тазгодишна носителка на това отличие, връчвано от БСП, недоумявам от последвала статия срещу мен от ръководните среди на същата партия. В нея думите ми след моето награждаване са изопачени, а казаното от мен е определено като „провокация”. Само защото съм посмяла откровено да споделя свое мнение за важни обществени процеси. А уж точно заради това са ме наградили...

31.07.2019/11:42
 Реклама

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

11.10.2019 /20:57

Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) и Международната федерация на журналистите (МФЖ) се присъединяват към своята партньорска организация - Съюза на българските журналисти (СБЖ), в изразяването на подкрепа за журналистите от Българското национално радио (БНР), които са подложени на натиск от своето ръководство, посочва на сайта си ЕФЖ.

29.09.2019 /11:49

УС на СБЖ изразява категоричната си позиция в подкрепа на журналистите от БНР и настоява да бъде прекратен договорът за управление на генералния директор на БНР Светослав Костов във връзка с извършените груби административни нарушения, накърняващи свободата на словото, националната сигурност и изпълнението на лиценза на програма „Хоризонт“. Настояваме СЕМ да освободи от длъжност и членовете на УС на БНР.

20.09.2019 /17:22

 Мнения

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019 /20:44 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019 /19:11 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки