Начало
 
 

Смъртта на вестника

22.08.2016 /15:32 | Автор : Майя Любомирска Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Отново един вестник беше „убит“ – преди малко повече от месец закриха „Новинар“. Сега вече спряха и електронното му издание novinar . net . Без предупреждение и без обяснение. Така, както закриват фабрики и заводи. Нагло и безогледно. Това сигурно няма да е последното унищожено издание – отидоха са „Преса“ и „Тема“, колегите от „Монитор“ се тресат от паника, дали те не са следващите журналисти на борсата.

Смъртта на поредния български вестник обаче е червена лампа за всички и ни кара да се запитаме: какво става и накъде отиваме?

Джеферсън продължава да е актуален

Ако трябва да избирам - да има правителство, но да няма вестници, или да има вестници, но да няма правителство, бих избрал второто. Мисълта е на бащата на американската демокрация Томас Джеферсън. Вярно,  казано е преди два века и със сигурност е позагубило от информационната си актуалност. Тогава не е имало интернет и фейсбук, нито телефони, на екраните на които се изписват новините, нито Google , където можеш да намериш почти всякаква информация. (Доколко е вярна, е друга тема.)  Така че ясно е на какво ще наблегнат всички онези, за които вестникът е знак от минала информационна епоха.

Дълбокото значение на цитираната мъдрост обаче се корени в ролята на вестника като единствен коригиращ опонент на управлението – каквото и  да е то. Затова и няма никаква носталгия по предишни времена, нито по отминаващата ми младост в болката, която изпитвам при всяка вест за поредния закрит вестник. Такива информации носят повече от болка. Те носят големите въпроси: защо, как, и накъде. И вярвайте, въпросите са повече от отговорите. А отговорите не всякога са удовлетворителни.

От средство за информация в средство за пропаганда

ЗАЩО се стига до смъртта на вестниците? Ако отговорът беше само в развитието на информационните технологии, щеше да е добре. Но за жалост не е. Проследим ли случилото се в българската медийна среда през десетилетията, няма да се затрудним да си дадем що-годе приемлив отговор. Българските вестници се превърнаха от средство за информация в средство за пропаганда и най-вече в източник за забогатяване. Не, никой не е забогатял директно от издаването на вестник. Но икономическата булимия идва от преяждането с власт, което става с лесното участие на вестника. И това никой не може да отрече. Защото в България вестниците не се издържат от читатели и реклами. Не. Във вестниците се наливат пари – от правителства, от бизнесмени, които да просперират чрез правителствени и правови протекции. И не последно място от банкери. Нали не сме забравили вече Цветан Василев?!

Новите варвари унищожават вестници, както старите - Александрийската библиотека

Вестникът в частност и журналистиката като цяло имат една важна задача и тя е да информират безпристрастно, за да може обществото да си състави реално мнение за ставащото. Така вестникът е замислен като опозиция на управлението, а не като негов глашатай, в какъвто се превърнаха нашите медийни издания.

Не случайно говорим за вестника, защото неговата сила не може да бъде сравнявана с никоя друга медия – ефирът е бърз, но отлит, написаното остава. А словото може да е опасно както за управляващи, така и за „бизнесмени“. Не случайно първото унищожение на Александрийската библиотека е направил Юлий Цезар. А варварите я довършват.

Сега нови варвари спират вестници, закриват редакции. Нищо ново под слънцето, нали.

Защо вече не стачкуваме

КАК  се стигна до това положение? Постепенно. След като с падането на Берлинската стена си върнахме свободата на словото, двайсет години по-късно я загубихме. И вина за това имаме всичко в гилдията. Само един пример – през 1990 г. Ние, журналистите от в. „Отечествен фронт“, преименуван по-късно на „Отечествен вестник“, стачкувахме, за да сменим ръководството на изданието. Стачкувахме ефективно. Не написахме нито ред. Не излезе брой. И стачката успя. Да сме чули сега някоя редакция да стачкува ефективно, защото има намеса в свободата на словото, защото се появяват неподписани статии, дошли на страниците незнайно от кой център? Не. Или ще кажем, че подобни неща не се случват в никоя редакция?!

Погнусата на читателя се роди и от нашите широко затворени очи

Икономическата примка сериозно е затегната и сякаш няма мърдане. Страхът да не загубиш мястото си в редакцията спира всяка бегла мисъл за несъгласие. Така осъмнахме с „пожълтели“ в по-голямата си част вестници, сериозните теми бяха премахнати от страниците, актуалните новини не информират, а пропагандират. И тогава идва естествената погнуса у читателя. Той просто спира да те купува. Само не казвайте, че възрастните нямат пари за вестници, а младите се информират от телефоните си. И това е поредното клише, което цели да приспи всеки опит за разсъждение. Вестниците у нас са превърнати в трибуна, обслужваща една или друга част от политическата и икомическата прослойка, и продължават да излизат докато са нужни на тези прослойки. Всичко това стана с нашето мълчаливо съгласие, с нашите широко затворени очи.

Тенденцията е световна, но другаде колегията твърдо брани свободата на словото

Тук е мястото да кажем, че тази тенденция не е само българска. Знаковият френски всекидневник „Фигаро“, който излиза от 1826 г., повече от десетилетие е управляван от Серж Дасо, консервативен бизнесмен и политик, който е известен главно като собственик на самолетно производство. Положението и при „Льо Монд“ също не е различно. И това са само два европейски примера.

Но забележете – тези знакови вестници продължават да излизат и имат своята многомилионна аудитория. Това със сигурност не се дължи само на добрата воля на собствениците, а и на журналистите, които не позволяват да им бъде отнета свободата на словото. Може би това е и отговорът и на въпроса НАКЪДЕ. Простичък отговор, който изисква всекидневно отстояване.

 

 

 

Сподели в
 

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020/14:18

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020/13:37

По повод отбелязвания на 3 май Световен ден на свободата на пресата Международната федерация на журналистите предложи 6-процентов данък за обсебилите интернет Гугъл, Епъл, Фейсбук, Амазон и Майкрософт, което ще даде 54 млрд. долара. Тези средства могат да бъдат разпределени по прозрачен и справедлив начин между медийните работници и медийните организации по света. Ще стане ли това у нас?

03.05.2020/08:36

Малко преди последните за деня новини на Светли понеделник националните телевизии пуснаха върху предаванията си съобщения, че предстои извънреден брифинг в Министерския съвет с участници генерал Мутафчийски, главен комисар Николов (обичайни заподозрени в извънредното положение заради коронавируса) и директора на НИМХ проф. Христомир Брънзов.

21.04.2020/15:19

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020/18:04

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки