Начало
 
 

Телевизиите ни заливат с турски шербет

16.04.2016 /12:08 | Автор : Огнян Стамболиев | Източник: Дума Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Как да не й съчувстваш - някой иска до й изневери

Филмовото нашествие започна преди 5 години с "Дни на турското кино" в София и продължи с инвазията на турските сериали по главните и най-гледани канали - телевизията с небългарското име BTV, TB7 и телевизията, в която всичко е шоу и няма култура - Нова тв.

Не мога да кажа какъв е точният брой на тези "шедьоври" на седмото изкуство от Анадола, но четох някъде, че от 2011 до 2013 г. те били повече от 35. А сега казват, че са около 50!

При положение, че тези телевизии почти не показват български филми или го правят твърде рядко, че добро и стойностно кино от Западна и особено от близката нам Източна Европа те почти не излъчват. Да не говорим за опера, балет, симфонична музика и дори оперета.

В техните програми те са "табу"! А останалото са американските екшъни, фентъзи, ужаси и други "възпитаващи" децата и младежите холивудски продукции и латиносапунки. На нашите екрани почти липсват стойностните продукции от Франция, Англия и САЩ, екранизациите на класически автори, сериозните, наистина художествените филми.

Да не говорим за архивното или студийното кино

Затова пък гледаме фалшификати като "Великолепният век" (в който турците са предрешени като същински ренесансови благородници от Флоренция) и "Падането на Константинопол" (в него поробените християни направо приветстват своите поробители!), както и сапунените сериали със съвременна тематика.

И така тези канали ни натрапиха в най-гледаното време "Листопад", "Звезди от Босфора", "Семеен сарай", "Под липите", "Забраненият плод", "Горчива любов", "Късчета живот"... Да, "Късчета живот"! Заглавието обобщава претенциите на анадолските продуценти - да ни представят живота в днешна Турция.

Тази определено азиатска страна, присъстваща само с няколко процента от територията си в Европа, но с претенции за членство в ЕС, за разлика от нас не жали средства и усилия за своята масирана културна пропаганда. Целта е една: инвазия на Турция на Балканите - през България до Унгария, както заявяват открито неоосманистите. Въпросните продукции са просто част от политическата пропаганда.

Те са заснети преди всичко в новата и старата столици (Цариград и Анкара) и представят откровено идеализиран образ на Турция. В тях няма да видите мизерията на Анадола, тежкия труд на селяните там, тормоза над кюрдското население, нито примитивните турски обичаи около Рамазана и сюнета (обрязването на момченцата), нито ще чуете рева на имама от минарето (по 5 пъти на ден), нито зверското убиване с камъни от близките на млади жени, които били прегрешили...

Затова пък ще видите комфортни интериори, луксозни лимузини, млади и красиви гримирани жени с къси поли и голи гърбове. Типични парижанки! Мъжете са като английски джентълмени, а младите - изискани лондонски дендита. Разбира се, няма да видите бурки, забрадки, фереджета, шалвари... В тези сапунки на морала и добродетелите, по които си падат някои дами на възраст, показват фалшив образ на Турция, подсладен с премного локум, шербет и баклава.

Но питам нашите телевизии и културното ни министерство: защо трябва да допускаме тази откровена турска инвазия? Защо ние не инвестираме за достатъчно и добро кино, та трябва да търпим тези сурогати? Ние имаме богато литературно наследство - имаме класици на българската литература, имаме велики личности: писатели, музиканти, художници, артисти. Не правим филми по тях и за тях.

Ще спомена руснаците и румънците

Те са най-близо до нас. Там почти не е останал автор или книга, а също и голяма личност, които да не са били обект на киното. А у нас няма нито един художествен филм за Вазов, за Владимир Димитров-Майстора, например, за Елин Пелин или за "българския славей" Христина Морфова.

И вместо да се създават филми и сериали по Вазов, Елин Пелин, Г. П. Стаматов, Константин Константинов, Йордан Йовков, Яна Язова, Димитър Талев, Димитър Димов, Емилиян Станев и още десетки наши блестящи творци, се произведоха такива отблъскващи продукции като "Дзифт" (на арабски "смола"), "Мисия Лондон" или "Източни пиеси", които, за разлика от турските сериали, създават един грозен и отблъскващ негативен образ на България. (Със съкращения)


 

Сподели в
 

Съд в Истанбул отказа да прибави към делото за убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги американски доклад, обвиняващ саудитския принц престолонаследник, че е одобрил убийството, предаде АФП.

05.03.2021/16:50

Нахлуването на КОВИД промени много сфери на живота у нас и в чужбина. Заразата постави на изпитание редица сектори, но даде и възможности за промяна и напредък. Не всички обаче се възползваха.

03.03.2021/18:00

Фалшивите новини бяха сравнително необичаен проблем преди, но през последното десетилетие и особено по време на пандемията, нарастващата консумация на новинарско съдържание увеличи и дезинформацията.

01.03.2021/15:25

Съединените щати разсекретиха доклад на своето разузнаване за убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги в Турция през 2018 г., съобщи Ройтерс.

27.02.2021/09:01

Американската администрация възнамерява да публикува разузнавателен доклад, разкриващ ролята на саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман в убийството на журналиста Джамал Хашоги в консулството на страната му в Истанбул през 2018 г., съобщи в. „Вашингтон пост“.

21.02.2021/17:15

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 15 гости

Бързи връзки