Начало
 
 

Телевизиите ни заливат с турски шербет

16.04.2016 /12:08 | Автор : Огнян Стамболиев | Източник: Дума Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Как да не й съчувстваш - някой иска до й изневери

Филмовото нашествие започна преди 5 години с "Дни на турското кино" в София и продължи с инвазията на турските сериали по главните и най-гледани канали - телевизията с небългарското име BTV, TB7 и телевизията, в която всичко е шоу и няма култура - Нова тв.

Не мога да кажа какъв е точният брой на тези "шедьоври" на седмото изкуство от Анадола, но четох някъде, че от 2011 до 2013 г. те били повече от 35. А сега казват, че са около 50!

При положение, че тези телевизии почти не показват български филми или го правят твърде рядко, че добро и стойностно кино от Западна и особено от близката нам Източна Европа те почти не излъчват. Да не говорим за опера, балет, симфонична музика и дори оперета.

В техните програми те са "табу"! А останалото са американските екшъни, фентъзи, ужаси и други "възпитаващи" децата и младежите холивудски продукции и латиносапунки. На нашите екрани почти липсват стойностните продукции от Франция, Англия и САЩ, екранизациите на класически автори, сериозните, наистина художествените филми.

Да не говорим за архивното или студийното кино

Затова пък гледаме фалшификати като "Великолепният век" (в който турците са предрешени като същински ренесансови благородници от Флоренция) и "Падането на Константинопол" (в него поробените християни направо приветстват своите поробители!), както и сапунените сериали със съвременна тематика.

И така тези канали ни натрапиха в най-гледаното време "Листопад", "Звезди от Босфора", "Семеен сарай", "Под липите", "Забраненият плод", "Горчива любов", "Късчета живот"... Да, "Късчета живот"! Заглавието обобщава претенциите на анадолските продуценти - да ни представят живота в днешна Турция.

Тази определено азиатска страна, присъстваща само с няколко процента от територията си в Европа, но с претенции за членство в ЕС, за разлика от нас не жали средства и усилия за своята масирана културна пропаганда. Целта е една: инвазия на Турция на Балканите - през България до Унгария, както заявяват открито неоосманистите. Въпросните продукции са просто част от политическата пропаганда.

Те са заснети преди всичко в новата и старата столици (Цариград и Анкара) и представят откровено идеализиран образ на Турция. В тях няма да видите мизерията на Анадола, тежкия труд на селяните там, тормоза над кюрдското население, нито примитивните турски обичаи около Рамазана и сюнета (обрязването на момченцата), нито ще чуете рева на имама от минарето (по 5 пъти на ден), нито зверското убиване с камъни от близките на млади жени, които били прегрешили...

Затова пък ще видите комфортни интериори, луксозни лимузини, млади и красиви гримирани жени с къси поли и голи гърбове. Типични парижанки! Мъжете са като английски джентълмени, а младите - изискани лондонски дендита. Разбира се, няма да видите бурки, забрадки, фереджета, шалвари... В тези сапунки на морала и добродетелите, по които си падат някои дами на възраст, показват фалшив образ на Турция, подсладен с премного локум, шербет и баклава.

Но питам нашите телевизии и културното ни министерство: защо трябва да допускаме тази откровена турска инвазия? Защо ние не инвестираме за достатъчно и добро кино, та трябва да търпим тези сурогати? Ние имаме богато литературно наследство - имаме класици на българската литература, имаме велики личности: писатели, музиканти, художници, артисти. Не правим филми по тях и за тях.

Ще спомена руснаците и румънците

Те са най-близо до нас. Там почти не е останал автор или книга, а също и голяма личност, които да не са били обект на киното. А у нас няма нито един художествен филм за Вазов, за Владимир Димитров-Майстора, например, за Елин Пелин или за "българския славей" Христина Морфова.

И вместо да се създават филми и сериали по Вазов, Елин Пелин, Г. П. Стаматов, Константин Константинов, Йордан Йовков, Яна Язова, Димитър Талев, Димитър Димов, Емилиян Станев и още десетки наши блестящи творци, се произведоха такива отблъскващи продукции като "Дзифт" (на арабски "смола"), "Мисия Лондон" или "Източни пиеси", които, за разлика от турските сериали, създават един грозен и отблъскващ негативен образ на България. (Със съкращения)


 

Сподели в
 

Технологичният гигант Google предлага да плаща на някои европейски издатели за тяхното съдържание. Само че, за да ги спечели, може би трябва да направи нещо повече.

22.01.2021/15:25

Говорителката на президента Джо Байдън даде първата си пресконференция, в която обеща да има професионален и цивилизован обмен с медиите, предаде Ройтерс.

21.01.2021/15:25

Финансовият министър Брюно льо Мер се възмути от решението на Туитър да блокира акаунта на президента на САЩ Доналд Тръмп, предаде ТАСС.

12.01.2021/16:25

Пред кого и как отговарят за действията си Великите сили? Превърнаха ли се волно или неволно Джулиан Асандж и Уикилийкс в геополитическо оръжие? Донесе ли свръхинформациннотата епоха повече свобода на словото или историята на Асанж свидетелства за обратното? Репортаж на БНР търси отговорите.

10.01.2021/16:55

В новогодишното си слово директорът на Китайската медийна група (КМГ) Шън Хайсюн за пореден път призова западните медии да се откажат от предразсъдъците и изопачаването на истината при отразяването на Китай, да поемат медийна отговорност и повишат професионалния морал.

03.01.2021/16:37

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com

Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?

10.12.2020 /19:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021 /13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки