Начало
 
 

Телевизиите ни заливат с турски шербет

16.04.2016 /12:08 | Автор : Огнян Стамболиев | Източник: Дума Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Как да не й съчувстваш - някой иска до й изневери

Филмовото нашествие започна преди 5 години с "Дни на турското кино" в София и продължи с инвазията на турските сериали по главните и най-гледани канали - телевизията с небългарското име BTV, TB7 и телевизията, в която всичко е шоу и няма култура - Нова тв.

Не мога да кажа какъв е точният брой на тези "шедьоври" на седмото изкуство от Анадола, но четох някъде, че от 2011 до 2013 г. те били повече от 35. А сега казват, че са около 50!

При положение, че тези телевизии почти не показват български филми или го правят твърде рядко, че добро и стойностно кино от Западна и особено от близката нам Източна Европа те почти не излъчват. Да не говорим за опера, балет, симфонична музика и дори оперета.

В техните програми те са "табу"! А останалото са американските екшъни, фентъзи, ужаси и други "възпитаващи" децата и младежите холивудски продукции и латиносапунки. На нашите екрани почти липсват стойностните продукции от Франция, Англия и САЩ, екранизациите на класически автори, сериозните, наистина художествените филми.

Да не говорим за архивното или студийното кино

Затова пък гледаме фалшификати като "Великолепният век" (в който турците са предрешени като същински ренесансови благородници от Флоренция) и "Падането на Константинопол" (в него поробените християни направо приветстват своите поробители!), както и сапунените сериали със съвременна тематика.

И така тези канали ни натрапиха в най-гледаното време "Листопад", "Звезди от Босфора", "Семеен сарай", "Под липите", "Забраненият плод", "Горчива любов", "Късчета живот"... Да, "Късчета живот"! Заглавието обобщава претенциите на анадолските продуценти - да ни представят живота в днешна Турция.

Тази определено азиатска страна, присъстваща само с няколко процента от територията си в Европа, но с претенции за членство в ЕС, за разлика от нас не жали средства и усилия за своята масирана културна пропаганда. Целта е една: инвазия на Турция на Балканите - през България до Унгария, както заявяват открито неоосманистите. Въпросните продукции са просто част от политическата пропаганда.

Те са заснети преди всичко в новата и старата столици (Цариград и Анкара) и представят откровено идеализиран образ на Турция. В тях няма да видите мизерията на Анадола, тежкия труд на селяните там, тормоза над кюрдското население, нито примитивните турски обичаи около Рамазана и сюнета (обрязването на момченцата), нито ще чуете рева на имама от минарето (по 5 пъти на ден), нито зверското убиване с камъни от близките на млади жени, които били прегрешили...

Затова пък ще видите комфортни интериори, луксозни лимузини, млади и красиви гримирани жени с къси поли и голи гърбове. Типични парижанки! Мъжете са като английски джентълмени, а младите - изискани лондонски дендита. Разбира се, няма да видите бурки, забрадки, фереджета, шалвари... В тези сапунки на морала и добродетелите, по които си падат някои дами на възраст, показват фалшив образ на Турция, подсладен с премного локум, шербет и баклава.

Но питам нашите телевизии и културното ни министерство: защо трябва да допускаме тази откровена турска инвазия? Защо ние не инвестираме за достатъчно и добро кино, та трябва да търпим тези сурогати? Ние имаме богато литературно наследство - имаме класици на българската литература, имаме велики личности: писатели, музиканти, художници, артисти. Не правим филми по тях и за тях.

Ще спомена руснаците и румънците

Те са най-близо до нас. Там почти не е останал автор или книга, а също и голяма личност, които да не са били обект на киното. А у нас няма нито един художествен филм за Вазов, за Владимир Димитров-Майстора, например, за Елин Пелин или за "българския славей" Христина Морфова.

И вместо да се създават филми и сериали по Вазов, Елин Пелин, Г. П. Стаматов, Константин Константинов, Йордан Йовков, Яна Язова, Димитър Талев, Димитър Димов, Емилиян Станев и още десетки наши блестящи творци, се произведоха такива отблъскващи продукции като "Дзифт" (на арабски "смола"), "Мисия Лондон" или "Източни пиеси", които, за разлика от турските сериали, създават един грозен и отблъскващ негативен образ на България. (Със съкращения)


 

Сподели в
 

Hotarena.net предлага творчески портрет на водещата от bTV, която тази година се превърна в любимка на зрителите .

27.10.2020/15:25

Конституционният съдия коментира в предаването "Мрежата" по БНР споровете около проекта за промени в ЗРТ и посочва: "Законите, които уреждат медийната реалност, не могат и не трябва да се пишат от политици. Това е закон, който може и трябва да бъде писан само от хората, които работят в медиите и познават проблемите, и разбират значението на медиите".

25.10.2020/15:15

Световната здравна организация и американската организация „Wikimedia Foundation” - собственик на Wikipedia, обединяват сили в борбата срещу дезинформацията по въпроса за коронавируса. Мотивите им са свързани многобройните информации и слухове, свързани с COVID-19.

24.10.2020/12:06

Хендрик Зитих, ръководител на бюрото на регионалната Медийна програма за Югоизточна Европа на германската фондация "Конрад Аденауер", описва пред "Дневник" от какво лоби се нуждае добрата и независима журналистика.

23.10.2020/12:00

Книгата на журналиста Стефан Велев "Зазоряване преди полунощ" ще бъде представена довечера в родния му град Радомир, съобщиха от Народно читалище "Напредък 1895" в града.

22.10.2020/14:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Всички решения и финансови отчети на УС на СБЖ са публикувани и са достъпни за всекиго, а разпространяваните недобронамерени писма са манипулативни, заблуждаващи и целят злепоставяне работата на колективния ръководен орган на СБЖ – Управителния съвет, отбелязва в свое изявление председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова.

27.10.2020 /17:03

Европейската федерация на журналистите и Международната федерация на журналистите се присъединиха към Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) и 22 други организации от целия свят в общо обръщение до правителството на САЩ по повод негови планове за промяна в издаването на американски визи от категория I. Тази промяна удря по чуждестранните журналисти, посочва се в изявлението.

27.10.2020 /16:44

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 50 гости

Бързи връзки