Начало
 
 

В България процъфтяват турски медии

26.08.2015 /15:26 | Автор : Георги Кулов | Източник: Дума Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


От 2010 г. изданието е седмично

Медиите, излизащи на турски език в България, се възраждат. Една от предпоставките е позоваването на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, която задължава държавите да дадат свобода на... "етническите" медии.

Ще припомним, че печатни издания на турски език в българската държава се появяват още след освобождението от османско иго през 1878 г.

Бумът е по време на управлението на Българския земеделски народен съюз на Александър Стамболийски в периода 1919-1923 г.

Тогава почти всяка значителна партия прави свое издание на турски език, за да привлече на своя страна турското население. Центърът на тези издания е бил в София. След Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. много от изданията са закрити заради

подозрения в кемалистка пропаганда

Политиката се повтаря и по време на Втората световна война през периода 1940-1944 г. След 9 септември 1944 г. идеята за издания на турски език е монополизирана от държавата. Излизалите в продължение на близо век вестници са твърде много, за да ги изброяваме. Повечето от тях са се опитвали да представят честно и обективно проблемите на турците в България. Темите, които са засягали, са били от изповядваната религия до запазването на културата и фолклора.

Предтеча на медиите на турски език в България в ново време е вестник "Заман", който преди 3 години отбеляза 20-годишен юбилей на българския медиен пазар. Изданието е независимо и провежда толерантна политика спрямо всички общности в страната.

Излиза в столицата, но се разпространява в цялата страна. То е с най-голям тираж. Опити за създаване на медии на турски език в Кърджали се правят след ратифицирането от България на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства през 1999 г.

Условия създава фондация "Отворено общество"

В изследване на Центъра за социални практики с председател проф. Евгени Дайнов, чийто резултати се публикуват през 2002 г., се сочи необходимостта от "етнически" медии за по-обективно отразяване на живота на малцинствените общности, включително и турската. Американски специалисти смятат, че бъдещето е в мултиетническите общества и... "етническите" медии.

Център на медиите на турски език става Кърджали. Според един от основоположниците на "етническия" печат в по-ново време Мюзеки Ахмед причината е, че Кърджали бил за турците емблематичен. Негласно се налага убеждението, че тук живеят най-голям брой представители на турския етнос на Балканите извън Турция.

Първата лястовица е "Йени хаят". Идеята е на издателя Иван Бунков. През 2005 г. издателска къща "Родопи" ООД кандидатства за финансиране на притурка на турски "Йени хаят" пред фондация "Отворено общество". Къщата получава едногодишно финансиране. Стартира самостоятелен седмичник. Издателската къща го печата до 2009 г.

През 2005 г. журналистът Нахит Догу пуска сайта Kircaali, който е изцяло на турски език. Той съществува около година. През 2006 г. започва да излиза нов седмичник "Родоплар", списван също от Нахит Догу. От него излизат 23 броя. Поради липсата на средства "Родоплар" спира да се печата. Нахит Догу се прехвърля в ИК "Родопи" и списва "Йени хаят". На 1 май 2006 г. възниква идеята за

информационен сайт на турски език

"Кърджали хабер". Негов администратор става Мюзеки Ахмед. През 2007 г. се появява и първият вестник "Кърджали хабер". Той излиза през декември и е посветен на загиналата през 1984 г. Тюркян. През 2008 г. вестникът започва да се издава веднъж месечно. От 2010 г. вече е седмичник. Издава го Мюзеки Ахмед. "Кърджали хабер" е с тираж около 2000 броя, като има абонати из цялата страна.

Сайтът е с над 1000 посещения. Според Мюзеки Ахмед изданието е... национално и 90 на сто от новините са национални. Излиза на два езика. Списва се от дъщеря му Себахат Ахмед и журналистката Ресмие Мюмюн. Администратор е другата дъщеря на Мюзеки Ахмед - Нилгюн Ахмед.

Основната цел на изданието е да подава информация на турското население в България. Новините се отразяват, без да се коментират. Има страница за литература, като се публикуват белетристика и поезия на местни автори. Има 

голям интерес от изселническите организации

които изпращат новини за своите прояви. През 2008 г. съпрузите Мехмед Алев и Емел Балъкчъ започват издаването на списание "Алев", което е двуезично. Списанието се разпространява чрез абонамент в цялата страна. През най-успешните години тиражът му е достигал до 1000 екземпляра.

Ориентирано е към култура и изкуство. Предимство имат постиженията на творци от турската общност, но се публикуват и материали от автори от други етноси. От него се интересуват библиотеки, учители по турски език и читалища. Има читатели дори в Америка. Творбите се превеждат само по желание на автора.

От 2009 г. тръгва да излиза сайтът кirdjali.еu, администриран от Рафет Али. Списва го живеещият в Бурса Кямил Топчи. Материалите са на турски език. През същата 2009 г. започва списването и на сайта agans.bg. Администрира го Нахит Догу. Той първоначално е двуезичен. Схемата е 80 на сто новини за турците в България и 20 на сто - национални. Излиза изцяло на турски език и в момента. Има около 3000 посещения на ден.

Подкрепяше го лидерът на "правозащитната" организация "Справедливост - България" Сезгин Мюмюн. В началото на 2013 г. той заедно с Нахит Догу започва да издава вестник Ajans.bg, от който излизат само 3 броя. Преди 8 месеца бе създаден сайтът "T-haber". Списва се от кърджалиеца Айдън Осман. Подкрепя се отново от Сезгин Мюмюн. В момента се прави опит за

стартирането на радио на български и турски

език "T-radio". Двигател на проекта е Сезгин Мюмюн. Първоначално с него работеше Нахит Догу, но той се оттегли. Мюмюн кандидатства за честоти в смесените райони на страната: Исперих, Шумен, Момчилград, Карнобат, Казанлък, Смолян. Програмната схема предвижда предаванията да се излъчват на български и турски език. Проектът получи рамо от генералното консулство на Турция в Пловдив. Бившият генерален консул Шенер Джебеджи дори откри офиси на бъдещото радио в Кърджали. Изселнически организации осигуриха и необходимата техника.

Характерното за всички медии на турски език в Кърджали е, че искат да имат... национално присъствие и влияние. За това обаче се иска постоянно финансиране. Повечето от тях едва оцеляват. Мюзеки Ахмед и Емел Балакчи смятат, че българската държава трябва да създаде специален фонд, който да отпуска средства по проекти за "етнически" медии.

На противоположното становище е Нахит Догу. Според него трябва да оцелеят само качествените и независими медии. Бъдещето е на сайтовете, които се издържат с по-малко пари и имат по-голямо влияние от печатните медии, смята Догу.


 

Сподели в
 

Двете Големи награди от 8-ото издание на Националния ученически журналистически конкурс "Григор Попов" бяха изпратени на победителите в конкурса.

26.05.2020/15:25

Миглена Ангелова отпразнува 55-ия си рожден ден на 20 май в курорта Свети Влас щастлива, влюбена и вдъхновена да разгърне пълния си потенциал в новото си начинание.

25.05.2020/15:25

Всяка събота от 10 часа улиците на градове и села в България опустяваха. Защото започваше “Бързи, смели, сръчни”. Уникалното предаване за деца, което бе на екран цели 22 години.

24.05.2020/17:13

„Има въздействащи новини, има вдъхновяващи новини. Тези, които показват добрите примери, могат да променят“, каза пред БНР Десислава Василева.

23.05.2020/18:01

Ще остане ли Българската национална телевизия без ефирно излъчване след 1 юни? Това е въпросът, който развълнува мнозина напоследък.

22.05.2020/15:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 32 гости

Бързи връзки