Начало
 
 

В България процъфтяват турски медии

26.08.2015 /15:26 | Автор : Георги Кулов | Източник: Дума Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


От 2010 г. изданието е седмично

Медиите, излизащи на турски език в България, се възраждат. Една от предпоставките е позоваването на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, която задължава държавите да дадат свобода на... "етническите" медии.

Ще припомним, че печатни издания на турски език в българската държава се появяват още след освобождението от османско иго през 1878 г.

Бумът е по време на управлението на Българския земеделски народен съюз на Александър Стамболийски в периода 1919-1923 г.

Тогава почти всяка значителна партия прави свое издание на турски език, за да привлече на своя страна турското население. Центърът на тези издания е бил в София. След Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. много от изданията са закрити заради

подозрения в кемалистка пропаганда

Политиката се повтаря и по време на Втората световна война през периода 1940-1944 г. След 9 септември 1944 г. идеята за издания на турски език е монополизирана от държавата. Излизалите в продължение на близо век вестници са твърде много, за да ги изброяваме. Повечето от тях са се опитвали да представят честно и обективно проблемите на турците в България. Темите, които са засягали, са били от изповядваната религия до запазването на културата и фолклора.

Предтеча на медиите на турски език в България в ново време е вестник "Заман", който преди 3 години отбеляза 20-годишен юбилей на българския медиен пазар. Изданието е независимо и провежда толерантна политика спрямо всички общности в страната.

Излиза в столицата, но се разпространява в цялата страна. То е с най-голям тираж. Опити за създаване на медии на турски език в Кърджали се правят след ратифицирането от България на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства през 1999 г.

Условия създава фондация "Отворено общество"

В изследване на Центъра за социални практики с председател проф. Евгени Дайнов, чийто резултати се публикуват през 2002 г., се сочи необходимостта от "етнически" медии за по-обективно отразяване на живота на малцинствените общности, включително и турската. Американски специалисти смятат, че бъдещето е в мултиетническите общества и... "етническите" медии.

Център на медиите на турски език става Кърджали. Според един от основоположниците на "етническия" печат в по-ново време Мюзеки Ахмед причината е, че Кърджали бил за турците емблематичен. Негласно се налага убеждението, че тук живеят най-голям брой представители на турския етнос на Балканите извън Турция.

Първата лястовица е "Йени хаят". Идеята е на издателя Иван Бунков. През 2005 г. издателска къща "Родопи" ООД кандидатства за финансиране на притурка на турски "Йени хаят" пред фондация "Отворено общество". Къщата получава едногодишно финансиране. Стартира самостоятелен седмичник. Издателската къща го печата до 2009 г.

През 2005 г. журналистът Нахит Догу пуска сайта Kircaali, който е изцяло на турски език. Той съществува около година. През 2006 г. започва да излиза нов седмичник "Родоплар", списван също от Нахит Догу. От него излизат 23 броя. Поради липсата на средства "Родоплар" спира да се печата. Нахит Догу се прехвърля в ИК "Родопи" и списва "Йени хаят". На 1 май 2006 г. възниква идеята за

информационен сайт на турски език

"Кърджали хабер". Негов администратор става Мюзеки Ахмед. През 2007 г. се появява и първият вестник "Кърджали хабер". Той излиза през декември и е посветен на загиналата през 1984 г. Тюркян. През 2008 г. вестникът започва да се издава веднъж месечно. От 2010 г. вече е седмичник. Издава го Мюзеки Ахмед. "Кърджали хабер" е с тираж около 2000 броя, като има абонати из цялата страна.

Сайтът е с над 1000 посещения. Според Мюзеки Ахмед изданието е... национално и 90 на сто от новините са национални. Излиза на два езика. Списва се от дъщеря му Себахат Ахмед и журналистката Ресмие Мюмюн. Администратор е другата дъщеря на Мюзеки Ахмед - Нилгюн Ахмед.

Основната цел на изданието е да подава информация на турското население в България. Новините се отразяват, без да се коментират. Има страница за литература, като се публикуват белетристика и поезия на местни автори. Има 

голям интерес от изселническите организации

които изпращат новини за своите прояви. През 2008 г. съпрузите Мехмед Алев и Емел Балъкчъ започват издаването на списание "Алев", което е двуезично. Списанието се разпространява чрез абонамент в цялата страна. През най-успешните години тиражът му е достигал до 1000 екземпляра.

Ориентирано е към култура и изкуство. Предимство имат постиженията на творци от турската общност, но се публикуват и материали от автори от други етноси. От него се интересуват библиотеки, учители по турски език и читалища. Има читатели дори в Америка. Творбите се превеждат само по желание на автора.

От 2009 г. тръгва да излиза сайтът кirdjali.еu, администриран от Рафет Али. Списва го живеещият в Бурса Кямил Топчи. Материалите са на турски език. През същата 2009 г. започва списването и на сайта agans.bg. Администрира го Нахит Догу. Той първоначално е двуезичен. Схемата е 80 на сто новини за турците в България и 20 на сто - национални. Излиза изцяло на турски език и в момента. Има около 3000 посещения на ден.

Подкрепяше го лидерът на "правозащитната" организация "Справедливост - България" Сезгин Мюмюн. В началото на 2013 г. той заедно с Нахит Догу започва да издава вестник Ajans.bg, от който излизат само 3 броя. Преди 8 месеца бе създаден сайтът "T-haber". Списва се от кърджалиеца Айдън Осман. Подкрепя се отново от Сезгин Мюмюн. В момента се прави опит за

стартирането на радио на български и турски

език "T-radio". Двигател на проекта е Сезгин Мюмюн. Първоначално с него работеше Нахит Догу, но той се оттегли. Мюмюн кандидатства за честоти в смесените райони на страната: Исперих, Шумен, Момчилград, Карнобат, Казанлък, Смолян. Програмната схема предвижда предаванията да се излъчват на български и турски език. Проектът получи рамо от генералното консулство на Турция в Пловдив. Бившият генерален консул Шенер Джебеджи дори откри офиси на бъдещото радио в Кърджали. Изселнически организации осигуриха и необходимата техника.

Характерното за всички медии на турски език в Кърджали е, че искат да имат... национално присъствие и влияние. За това обаче се иска постоянно финансиране. Повечето от тях едва оцеляват. Мюзеки Ахмед и Емел Балакчи смятат, че българската държава трябва да създаде специален фонд, който да отпуска средства по проекти за "етнически" медии.

На противоположното становище е Нахит Догу. Според него трябва да оцелеят само качествените и независими медии. Бъдещето е на сайтовете, които се издържат с по-малко пари и имат по-голямо влияние от печатните медии, смята Догу.


 

Сподели в
 

Като цяло нашата професия изключително девалвира в последните години. Благодарение и на нас, може би, защото проявяваме прекалена поносимост и толерантност към уродливите явления.

16.10.2019/16:51

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) отчете "ясно изразено медийно пристрастие, както и риторика на нетърпимост" на политици в предизборната кампания и на парламентарните избори в Полша, но като цяло организацията смята, че вотът е преминал добре, информира АП.

15.10.2019/16:52

“Слезеш ли от екрана, след три дни са те забравили”. Бригита Чолакова често казва тези думи и в приятелска компания, и на живо от екрана на БНТ.

14.10.2019/16:52

Журналистите от френския "Монд" вече могат да избират кой да купува акции от вестника им – след публична битка със собствениците заради намесата на противоречив чешки магнат, пише Columbia Journalism Review.

13.10.2019/14:35

На 8 октомври 2019 г. в салона на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора се състоя тържество за отбелязване на 25-годишнината от издаването на в. „Литературен глас“.

12.10.2019/17:15
 Реклама

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

11.10.2019 /20:57

Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) и Международната федерация на журналистите (МФЖ) се присъединяват към своята партньорска организация - Съюза на българските журналисти (СБЖ), в изразяването на подкрепа за журналистите от Българското национално радио (БНР), които са подложени на натиск от своето ръководство, посочва на сайта си ЕФЖ.

29.09.2019 /11:49

УС на СБЖ изразява категоричната си позиция в подкрепа на журналистите от БНР и настоява да бъде прекратен договорът за управление на генералния директор на БНР Светослав Костов във връзка с извършените груби административни нарушения, накърняващи свободата на словото, националната сигурност и изпълнението на лиценза на програма „Хоризонт“. Настояваме СЕМ да освободи от длъжност и членовете на УС на БНР.

20.09.2019 /17:22

 Мнения

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019 /20:44 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019 /19:11 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки