Начало
 
 

Медиите като „Социален отдушник”?

13.08.2015 /12:25 | Автор : Иван Василев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


…И отново – за кой ли път?- нелеп и трагичен случай на пътя. Този път поради автокушия край Лесидрен. Но може да е навсякъде. Вестниците се надпреварват с големи заглавия. Телевизиите показват мястото на събитието, търсят болката на близките на загиналите, мнението на хората от селото: защо това се случва неведнъж? Предлагат решения. Ученици пишат петиция за строго наказание на виновните. Ще минат седмици или месеци и всичко ще отшуми, ще се забрави. До новия трагичен български инцидент…

А каква е реакцията на местните власти, които са длъжни да осигурят нормалния и спокоен живот на хората, които са ги избрали, да ги предпазят и спасят от грабежи, изнасилвания, убийства – все постоянни теми на медиите? Виждаме и слушаме кметове, които се крият, които извъртат, стигне ли се до опасни и влиятелни виновници, или си посипват главата с пепел и обещават да направят нещо. И толкоз! Минало-заминало.

Медиите пък дебнат първи да уловят следващия подобен случай и да го отразят. Как? Вече имат солиден натрупан опит, за съжаление.

И се питам: А какъв е резултатът от това засилено медийно внимание? Знаем го, пред очите ни е всеки божи ден!

Спомням си че малко преди промените, когато нарастваше напрежението в обществото, наши учени разработиха програма за т.н „Социални отдушници”. Да се даде известна свобода за критични мнения на негодуващите от безобразията на местните дерибеи (но да не се отива нагоре!), „предпазният клапан” да свали опасното за голямата власт напрежение. По това време беше на мода един японски метод със същата цел: във всеки завод - стая с чучело на директора, всеки работник може да влезе, да затвори вратата и да си излее гнева, с думи и юмруци, на „директора” – и да си излезе успокоен, готов да вложи всичките си сили за просперитета на „родния завод”.

Каква връзка има това с родните медии? Струва ми се, че макар и неволно, те са се превърнали в „Социален отдушник”. Да, сега има пълна свобода на словото - всеки може да си каже какво мисли, да предлага, да ругае когото си иска. Е, а резултатът? В тоталитарната медийна практика имаше и такъв закон: ръководителят на критикуван орган, завод или каквото и да е, беше длъжен в определен срок да изпрати до медията, която го е критикувала, отговор – какви мерки взема да се поправи положението. Засега май само „Господарите на ефира” имат такава практика: когато критикуват, преследват до миша дупка отговорния човек да даде публично „ОБЕЩАНИЕ!” и след посоченото време да проверят и съобщят: „ИЗПЪЛНЕНО!” - или не. Това все пак действа мобилизиращо, засилва отговорността.

Хубаво е да се прави референдум дали да гласуваме електронно, но за мен тези анкети сред хората, понякога и по трагични поводи, играят ролята на макар и незадължителен, „местен, спонтанен референдум”. Мнението на хората не само да се „чуе”, но и да предизвика ответни управленски действия и решения. А сега какво е: медиите си свършват полезната работа да проучат и покажат какво мислят хората – а по-нататък? Да останем с ролята на „Социален отдушник? Което в края на краищата е добре дошло за управниците, срещу които роптаят хората…

Знам, че много медии се опитват да проследят свои критични материали, правят повторни проверки, търсят мнението на специалисти и отговорни институции – но важен е резултатът. А връзката се къса някъде…

Може би някакъв бъдещ закон за медиите би могъл по някакъв начин да регламентира не само техните отговорности, но и реакцията на институциите към техните проблемни и критични публикации.

Инак – „Кучетата си лаят, керванът си върви”…

Сподели в
 

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021/10:05

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021/17:00

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021/12:56

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021/09:45

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021/15:21

 Представяме ви

Разговаряме с известната журналистка, поетеса и писателка за раждането на новата ѝ книга, за вдъхновяващото я с обич семейство, за доброто, което всеки сам избира как да отглежда в душата си, за невъзможните бягства от съвремието ни, за ролята на журналистиката в преодоляването на „литературщината”.

07.06.2021 /13:32 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Вероятно Калин Тодоров се ръководи от изреченото от китайския мъдрец Конфуций: „Проклятие е да живееш в интересни времена.“ Затова трилогията му „Зад завесата“ скоро ще стане петтомник, като споделя, че с петата книга от тази поредица й слага точка. А традиция стана,че щом той напише книга от въпросната серия да е гост на сайта на СБЖ. Този път обаче в аванс разговаряме с него за предстоящото излизане на последната от поредицата „Зад завесата“.

01.06.2021 /07:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Наскоро в клуб „Журналист“ се състоя представянето на книгата на писателя и журналист Хайри Хамдан „Лешникови градини“,която предизвика голям интерес несамо сред познавачите на неговото творчество, но и сред тези, които за първи път се докосваха до написаното от Хамдан.

24.05.2021 /08:01 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Списанието се продава срещу 5 евро само по улиците от хора в тежко положение, които така получават възможност да си осигурят с достойнство, макар и малък доход, за да покрият някои от своите основни потребности.

17.05.2021 /12:08 | Автор: Здравка Михайлова | Източник: marginalia.bg

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

В Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България нека сверим и посоките на българката журналистика по непреходните ориентири на историческите, духовните и моралните ни върхове.

02.06.2021 /10:08

В своя декларация УС на СБЖ остро осъжда действията на властите в Минск, като настоява и за международно разследване на шокиращия инцидент с насилствено приземения в столицата на Беларус пътнически самолет и за изясняване на всички обстоятелства около него от страна на Международната организация за гражданска авиация (ICAO). Необходимо е изграждането на изрична международноправна рамка, която да предотвратява допускането на подобни инциденти занапред.

26.05.2021 /10:47

Нека да сме достойни и да опазваме духовното послание на кирило-методиевите букви и из днешните нови полета, пространства и мрежи на модерните технологии, съхранявайки и умножавайки хуманното и съзидателно присъствие на славянската и българската култура в световното многообразие.

24.05.2021 /00:14

 Мнения

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 47 гости

Бързи връзки