Начало
 
 

Когато „този” е „онзи”, но всъщност „КОЙ” е…!?

17.07.2015 /10:00 | Автор : Венцислав Жеков | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Често, когато разговаряме с някого, чуваме местоимения – тя, той, този, онзи, онези, тези…Това налага и въпроса КОЙ?

Както е известно, местоименията заместват думи – вместо имената – место-имения…! Те се използват именно, за да заместят думата, за да не се повтаряме и по този начин да облекчим речта си – писмена или говорима. Когато обаче местоимението се употребява заедно с думата, която трябва да замести, се получава проблем, може би лек проблем, но – определено – проблем!

Такъв е случаят с едно популярно предаване за различни съдби на хора, които попадат в най-различни ситуации, което се излъчва по една от най-гледаните ни национални телевизии. Реплики от сорта на: „тази майка ми”, „този синът ми”, „тази сестра ми”, „този баща ми” са донякъде допустими, но само донякъде.

Този, тази, това, тези са показателни местоимения, в личен род, за близост. Този тип местоимения-прилагателни „посочват“ (без да назовават) някакъв признак (качество или свойство) на предмет или лице. Само че,  при този тип употреба, от сорта на: „тази майка ми”, показателното местоимение се използва съвместно с думата, която то замества, което е граматически нонсенс.

Дори и да приемем, че това не е чак такъв проблем, особено в разговорна реч, което е така, все пак, когато подобна употреба зачести, това драска слуха и дразни.

Не става дума за това, да се вторачваме, да изпадаме в някакъв драматичен „граматизъм”, става дума за слуха, за онова, което чуваме, което се натрапва в слуховата ни памет и създава формален дискомфорт.

Когато се пишат сценариите за подобни предавания, едва ли този тип граматически изрядна комуникация е водещ, защото говорим за предаване, в което импровизацията е застъпена в максимална степен. Няма как човек да се замисля толкова продължително, как ще си построи словесната конструкция, защото докато мисли, може да забрави, какво е искал да каже и е напълно нормално да е така.

Проблемът идва от там, че повечето аматьори, участници във въпросното предаване, се копират един друг. Така грешката в системата се превръща в системна грешка и това започва да се превръща в „черна серия”, а едно такова фриволно изграждане на макар и разговорна реч, води след себе си до неприятен бъг в системната комуникация.

И отново, не за да се застраховаме, а само, за да обърнем внимание с приятелско и колегиално намигване, може би просто трябва малко повече да се внимава, когато се говори,…нищо повече!

Не става дума за това да се дебнем,  а само да сме по-бдителни спрямо речта си. Така и комуникацията ще се улесни и ще постигне целта си – да фокусира вниманието ни върху посланието, а не върху граматическия модел.

Сподели в
 

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020/15:44

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020/18:36

Към какви цивилизационни размисли може да тласне телевизионния зрител езикът на тялото и начинът на общуване на водещите от екрана.

12.06.2020/10:15

Бившият генерален консул на Руската федерация във Варна и почетен гражданин на морската ни столица Анатолий Шчелкунов е известен не само като дипломат, но и като писател, чиито книги се ползват с голям интерес. Той е член на Съюза на писателите на Русия и на неправителствената организация Съюз на приятелите на България. Специално за сайта на СБЖ Анатолий Викторович сподели свои размисли относно българо-руските отношения в контекста на едно от последните събития, свързани с делото на равноапостолните братя Кирил и Методий - посветената на това дело изложба в РКИЦ, разбунила патриотичните духове у нас и зад пределите на страната ни.

07.06.2020/19:44

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020/14:18

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки