Начало
 
 

Медиите ли превърнаха банята в музей!?

28.05.2015 /12:51 | Автор : Венцислав Жеков | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Снимки: Добромир Георгиев

Софийската централна баня се превърна в...музей на София. Всъщност, като се замислим, банята и като действаща баня пак си беше музей на София, защото тя сама по себе си представляваше неразделна част от историята на града.

Медийната реклама за нов музей на столицата ни, макар и балансирана, макар и твърде последователна и добронамерена през годините, не успя да извърши емблематичната трансформация и сякаш усещането за подмененост е по-силно от търсения ефект на новост. Това е един класически пример за това, как медиите не успяват да внушат нещо, което уви, се оказва целенасочена административна политика.

Но не медиите са виновни, защото те отразяваха и отразяват това, което се случва в реално време. Новият музей придоби медийност още преди да е музей, защото това трябваше да се случи и то се случи. Музеят придоби медийна популярност, но изгуби собствената си визия, а днес дори и медиите вече говорят повече за баня, отколкото за музей…!

Повечето от моето поколение, както и по-възрастните, разбира се, все още помнят софийската централна баня именно като баня. Тази сграда е строена за баня, архитектурата й е пригодена, за да е баня и тя дори и сега, когато вече е музей на София, пак си остава баня. Да не говорим, че още на входа ни посреща реставриран, или нов, но направен като стар надпис, който указва, че тази сграда е именно баня…!

Кому беше нужно да превръща една традиционна и емблематична сграда от едно в друго нещо, кому беше нужна тази несвойствена трансформация?

Защо трябваше да се променя интериорният статут на една историческа реликва, за да се търси нов ефект, който при това неизбежно ще бъде засенчен от фигурата на традиционната визия?

Подобна трансформация се извърши и с бившия царски дворец, който стана Национална художествена галерия и Етнографски музей, вместо да е музей на българската монархия, например, от Х в. до ХХ в. , както и криптата на катедралата „Св. Ал. Невски”, която също стана картинна галерия. Въобще, явно се специализираме в трансформацията на историческата си памет!

Влизаме през централния вход на банята. Той е същият, както го помни детското ми съзнание, няма никаква разлика, само дето ароматът вече не е на парите от минералната вода, а мирише на пресен латекс и бои. Влизаме в дясно и попадаме в голяма зала, в която са поместени фигури от хартия. Някои от тях наистина са интересни, други – са нещо средно между намокрена тоалетна хартия, която е в естествен полуразпад и опаковки от закуски в крайпътен храсталак!

Ако това все пак се преживее без особено изявени ментални вреди, попадаме в следващото помещение. Там има басейн…да, да, басейн! Дори преливниците му все още си стоят, а на дъното на въпросната вана, или басейнче, е поставен ламиниран паркет…! Чувството е сякаш наблюдаваме трамвай на Черни връх…!

Басейнът е толкова отчетливо запазен, че няма как човек да придобие усещането за изложбена зала. Встрани дори все още стои нишата, където са били душовете….! Наблюдаваме интериора, басейна, нишата с душовете, високите прозорци, които доставят достатъчно светлина…и докато наблюдаваме това, осъзнаваме, че всъщност тук има експонати, някакви стари книги, състарени листове на книги, направени във формата на разлистен цилиндър…, оригинално е! Оригинално е, само че не се забелязва, защото това за посетителите е банята, а не музей, още по-малко пък – изложбена зла.

Да, има такава модерна практика, при която изоставени промишлени пространства се превръщат в арт забележителности. Това се прави, но интериорът първо не бива да е традиционен, не бива и да е реставриран, не бива интериорът да засенчва експонатите, защото тогава ефектът е обратен. Интериорът се превръща във водещ и изложбата се превръща във фон…!

Така е и в Софийската централна баня. Дори подовете на места сякаш са си същите, както в банята някога. Да не говорим че вътре са поставени дървени пейки, които ако не са автентичните от времената на банята, то поне са твърде подобни. Така банята всъщност „изяжда” музея и самата тя се превръща в музей!

София е град, създаден със славата на своите минерални извори. Централната баня е емблема на града ни. Ако тя беше възстановена като баня, дори като баня-музей, без да се използва активно като комплекс за къпане, тя щеше да е много по-голяма атракция.

Макар, че все още главният басейн не е отворен, можем да си представим, как отчетливото ни усещане ще бъде така натрапчиво, че каквото и да сложат като експонати в басейна, то няма да се превърне в акцент, защото банята ще го „погълне” архитектурно.

Няма как да превърнеш басейн, вани, ниши за душове, цяла баня….в музей, без това да има своите неизменни последствия. Няма как едно твърде типично архитектурно пространство да се видоизмени насилствено, без това да не се отрази на неговия „здравословен статус”. Това е неминуемо, защото насилието над историята и традициите винаги е било мелодраматично, както и в този случай.

Ако банята си беше останала баня, тя щеше да бъде музей на минералната вода, онова, което прави от онова древно поселение град, а след това и столица на едно модерна европейска държава. Сега си имаме музей на София, който е баня, или баня, която е музей на София.

Да ни е честита новата софийска централна баня, в която басейните са облицовани с ламиниран паркет, а нишите за душове се напъват до скъсване да ни представят произведения на изкуството, само дето „транс-историческата” миризма на сапун, е проникнала в стените и сензитивно прозира през латекса…!

Сподели в
 

Размисли по повод излизащата на български книга на Максим Бехар „Световната PR революция”

18.01.2020/07:38

От все сърце желая на всички вас, драги колеги журналисти, на многобройните читатели на сайта на СБЖ, на вашите семейства и близки хора светли Рождествени празници и едно „добро плъзгане в Новата 2020 година”, както казват немците – einen guten Rutsch ins neue Jahr! Плъзгане, но плавно, а не като ...родния преход, тракащ вече три десетилетия.

24.12.2019/12:57

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019/21:09

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019/18:48

Интерпретациите за българската промяна на 10 ноември три десетилетия по-късно може да са всякакви, но всичко все опира до разпределението на порциите на несвършващите тайни вечери. Където залог са и медиите. Когато самите медии са минали през мътна приватизация, естествено е, че посочените за техни собственици не са мотивирани да разобличават други подобни сделки в държавен и наддържавен мащаб.

10.11.2019/20:06

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

872 дни - една цифра, пълна не само с героизъм, но и с много страдания, мъка и жажда за живот. Толкова дни жителите на Ленинград го защитават от фашистките окупатори и са били готови на всичко, за да не стъпи никога хитлеристки ботуш в града на Нева. От 8 септември 1941 г. до 27 януари 1944 г. продължава блокадата на града. 76 години след като се слага край на ада, не е забравен и подвигът на журналистите в Северната Палмира

26.01.2020 /15:44 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Имаше един лаф, който се беше превърнал в класика, но през последните години се позабрави - че България е страната на певците. Спокойно бих добавила към него и на виртуозните музиканти, които са нашите посланици на българската култура по света. Сред тях особено почетно място заема проф. Жени Захариева, чийто живот е отдаден на класическата музика и пианото.

26.01.2020 /15:37 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Родената в Токио през 1914 г. Цунеко Сасамото има следната рецепта за житейското си и творческо дълголетие: „Никога се оставяйте на мързела. Важно е да бъдете позитивни и да не се отказвате. Само се мобилизирате и гледате да оставате в крак с времето - така винаги ще продължавате напред.”

25.01.2020 /19:27 | Източник: random-times.com

На 8 април 2003 г. при американски обстрели по хотел "Палестина" и по бюрото на телевизия "Ал Джазира" в Багдад загинаха трима журналисти - испанец, украинец и йорданец. В тази несвършваща и до днес война в Ирак са убити около 400 журналисти, повечето иракчани, а общо цивилните жертви са над един милион. Справедливост за всичко това упорито търси с делото си срещу САЩ семейството на убития испански оператор Хосе Коусо.

23.01.2020 /12:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Експозицията е подредена на 1-ия етаж в западното крило на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и може да бъде разгледана до 31 януари 2020 година. Представени са оригинални броеве от течението на списание „Знание” и други творби на големия възрожденец Любен Каравелов

27.01.2020 /15:53 | Източник: Национална библиотека

„Ако възприемем повествователния стил – който е и най-подходящ за тази тема – ще започнем с това, че началото бе положено преди малко повече от половин век. Тогава, в сякаш нереално далечната 1969-а, е сключено междудържавно споразумение между България и Съветския съюз – за българско участие в изграждането на крупни промишлени, жилищни и комунални обекти в СССР“ – така започва увлекателният разказ за митарствата на един български журналист в Русия – главният редактор на списание „Труд и Здраве" Никола Терзиев

23.01.2020 /10:56 | Автор: Никола Терзиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Състоянието на медиите и на журналистиката у нас е от фундаментално значение за функционирането на демокрацията. По тази будеща много въпроси и безпокойства тема думата трябва да има цялото общество, а не само комисии, регулатори и работни групи.”

24.01.2020 /20:05

900 медийни работници са убити по света в последното десетилетие. През 2019-та има спад наполовина на жертвите, но повечето са дадени в страни без военни действия, което е тревожен сигнал за натиска срещу професията. Това сочи доклад на Монигоринговата служба за убити журналисти, действаща към световната организация за образование, наука и култура.

24.01.2020 /19:45

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя най-сърдечни поздравления и най-добри пожелания към цялата колегия по повод Коледа и Нова година

23.12.2019 /00:01

 Мнения

Размисли по повод излизащата на български книга на Максим Бехар „Световната PR революция”

18.01.2020 /07:38 | Автор: Йосиф Давидов | Източник: СБЖ

От все сърце желая на всички вас, драги колеги журналисти, на многобройните читатели на сайта на СБЖ, на вашите семейства и близки хора светли Рождествени празници и едно „добро плъзгане в Новата 2020 година”, както казват немците – einen guten Rutsch ins neue Jahr! Плъзгане, но плавно, а не като ...родния преход, тракащ вече три десетилетия.

24.12.2019 /12:57 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 106 гости

Бързи връзки