Начало
 
 

Колко реални са така наречените „риалити”-формати…?

20.05.2015 /14:06 | Автор : Венцислав Жеков | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Телевизиите ни заливат с риалити-формати за какво ли не. Имаме си сватбарски формат, готварски, при това – два, имаме си певчески – няколко, имаме си формат за таланти – таман три…!

Това забавлява, създава настроение, създава усещането за нещо красиво, понякога смешно, но преди всичко отпуска…, така поне твърдят някои. Проблем се появява обаче при мярката на експресията…За какво става дума?

В едно от реалити-тата се създава толкова силен драматизъм на едно напълно елементарно действие, че човек остава с впечатлението, че става дума за избор на жичка, при неутрализиране на ядрена бомба…! Това, че даден участник трябва да напусне дадено шоу е представено, сякаш той не просто напуска същото това шоу, а все едно отива на ритуално заколение в Перу, през ХV в.

Кому е нужно това?

Първо, масовата публика, не е чак толкова ограничена, че да не разбира, че краят на едно шоу за даден участник в него, всъщност не е край на неговото физическо съществувание.

Второ, допълнителният драматизъм, колкото и да се дозира през ситото на сценария, понякога придава една доста натрапчива нотка на мелодраматизъм. От това страда цялото шоу, защото просто олеква и като формат, и като послание, а в крайна сметка и като забавление.

Друг проблем, който се среща доста често е оценяването, или така нареченото „оценяване”. Какво имаме предвид?

Има едно жури, което обикновено трябва да е независимо. В някои от риалити-форматите се шегуват със същата тази „независимост” на журито. Прави обаче впечатление, че при оценяването на дадено изпълнение, оценките драстично се разминават с тези на публиката, която също има право да гласува. Ако журито, което е да речем от четири човека, представлява представителна извадка на процентен принцип от цялата публика, то тогава разминавания са възможни, но едва ли една такава драстична разлика може да се обясни със случайност, още повече „случайност”, която се повтаря циклично и равноделно!

Не е нормално даден участник да бъде оценяван по един начин, а публиката винаги, ама наистина винаги, да го издига с поне два, а понякога и четири пункта нагоре в класацията. Това говори, че или журито не е представително, или вотът се манипулира – публичния, или този на журито, пряко или косвено, или е от всичко по малко, или пък има нещо друго, което не зная по какви причини, но ни убягва.

Това създава усещането че някои риалити-формати сякаш не са съвсем реални, или не са съвсем…„риалити”…!

Сподели в
 

Размисли по повод излизащата на български книга на Максим Бехар „Световната PR революция”

18.01.2020/07:38

От все сърце желая на всички вас, драги колеги журналисти, на многобройните читатели на сайта на СБЖ, на вашите семейства и близки хора светли Рождествени празници и едно „добро плъзгане в Новата 2020 година”, както казват немците – einen guten Rutsch ins neue Jahr! Плъзгане, но плавно, а не като ...родния преход, тракащ вече три десетилетия.

24.12.2019/12:57

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019/21:09

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019/18:48

Интерпретациите за българската промяна на 10 ноември три десетилетия по-късно може да са всякакви, но всичко все опира до разпределението на порциите на несвършващите тайни вечери. Където залог са и медиите. Когато самите медии са минали през мътна приватизация, естествено е, че посочените за техни собственици не са мотивирани да разобличават други подобни сделки в държавен и наддържавен мащаб.

10.11.2019/20:06

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

872 дни - една цифра, пълна не само с героизъм, но и с много страдания, мъка и жажда за живот. Толкова дни жителите на Ленинград го защитават от фашистките окупатори и са били готови на всичко, за да не стъпи никога хитлеристки ботуш в града на Нева. От 8 септември 1941 г. до 27 януари 1944 г. продължава блокадата на града. 76 години след като се слага край на ада, не е забравен и подвигът на журналистите в Северната Палмира

26.01.2020 /15:44 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Имаше един лаф, който се беше превърнал в класика, но през последните години се позабрави - че България е страната на певците. Спокойно бих добавила към него и на виртуозните музиканти, които са нашите посланици на българската култура по света. Сред тях особено почетно място заема проф. Жени Захариева, чийто живот е отдаден на класическата музика и пианото.

26.01.2020 /15:37 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Родената в Токио през 1914 г. Цунеко Сасамото има следната рецепта за житейското си и творческо дълголетие: „Никога се оставяйте на мързела. Важно е да бъдете позитивни и да не се отказвате. Само се мобилизирате и гледате да оставате в крак с времето - така винаги ще продължавате напред.”

25.01.2020 /19:27 | Източник: random-times.com

На 8 април 2003 г. при американски обстрели по хотел "Палестина" и по бюрото на телевизия "Ал Джазира" в Багдад загинаха трима журналисти - испанец, украинец и йорданец. В тази несвършваща и до днес война в Ирак са убити около 400 журналисти, повечето иракчани, а общо цивилните жертви са над един милион. Справедливост за всичко това упорито търси с делото си срещу САЩ семейството на убития испански оператор Хосе Коусо.

23.01.2020 /12:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Експозицията е подредена на 1-ия етаж в западното крило на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и може да бъде разгледана до 31 януари 2020 година. Представени са оригинални броеве от течението на списание „Знание” и други творби на големия възрожденец Любен Каравелов

27.01.2020 /15:53 | Източник: Национална библиотека

„Ако възприемем повествователния стил – който е и най-подходящ за тази тема – ще започнем с това, че началото бе положено преди малко повече от половин век. Тогава, в сякаш нереално далечната 1969-а, е сключено междудържавно споразумение между България и Съветския съюз – за българско участие в изграждането на крупни промишлени, жилищни и комунални обекти в СССР“ – така започва увлекателният разказ за митарствата на един български журналист в Русия – главният редактор на списание „Труд и Здраве" Никола Терзиев

23.01.2020 /10:56 | Автор: Никола Терзиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Състоянието на медиите и на журналистиката у нас е от фундаментално значение за функционирането на демокрацията. По тази будеща много въпроси и безпокойства тема думата трябва да има цялото общество, а не само комисии, регулатори и работни групи.”

24.01.2020 /20:05

900 медийни работници са убити по света в последното десетилетие. През 2019-та има спад наполовина на жертвите, но повечето са дадени в страни без военни действия, което е тревожен сигнал за натиска срещу професията. Това сочи доклад на Монигоринговата служба за убити журналисти, действаща към световната организация за образование, наука и култура.

24.01.2020 /19:45

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя най-сърдечни поздравления и най-добри пожелания към цялата колегия по повод Коледа и Нова година

23.12.2019 /00:01

 Мнения

Размисли по повод излизащата на български книга на Максим Бехар „Световната PR революция”

18.01.2020 /07:38 | Автор: Йосиф Давидов | Източник: СБЖ

От все сърце желая на всички вас, драги колеги журналисти, на многобройните читатели на сайта на СБЖ, на вашите семейства и близки хора светли Рождествени празници и едно „добро плъзгане в Новата 2020 година”, както казват немците – einen guten Rutsch ins neue Jahr! Плъзгане, но плавно, а не като ...родния преход, тракащ вече три десетилетия.

24.12.2019 /12:57 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 84 гости

Бързи връзки