Стойчо Керев: Обективност е каузата, която изповядвам

30.04.2015 /14:29 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Снимки: личен архив

Когато подготвях това интервю с известния телевизионен журналист, станаха скандалните събития в ТВ 7. Многоброен отряд от полицаи се опита да спре работата на телевизията. Часове наблюдавахме от малкия екран на живо, как журналистите достойно отстояваха правото си свободно да информират своите зрители, мнозина от които бяха дошли пред сградата да ги подкрепят.

Сред журналистите на телевизията, които застанаха срещу бруталната сила, видяхме и познатото лице на Стойчо Керев. Интервюто, което бях взела от него за сайта на СБЖ ден преди събитията, мисля че разкрива до голяма степен професионалните му и човешки качества, които той достойно защищава. От екрана и в живота…

- Известен си с различни позиции в журналистиката и смяна на медии - водещ, продуцент, анализатор, консултант. Намери ли най-сетне мястото и профила, който най-добре отговаря на твоята нагласа? Разбра ли какво е необходимо за истински голямата журналистика? И тя може ли да съществува у нас сега?

- Всичко това е в сферата на комуникационните тактики. Да, това е мястото за всеки един професионалист. Ще споделя любима моя фраза на Дейвид Огилви „Работата с дилетанти деморализира професионалистите.” Вероятно ще е необходимо време да разберем защо е важно да сме отдадени на значимото присъствие, а не на незначителното бръщолевене. За истински голямата журналистика не е важно ти кой си, тя сама открива своите уникални автори. Обичам да слушам. Слушайки внимателно, научавам много. Много хора никога не слушат. Приеми това като мое правило номер едно.

- Звучи предизвикателно името на едно от многобройните ти предавания - „Въпрос на гледна точка“. Каква е гледната точка на Стойчо Керев за медиите, живота и политиката? Може ли тя да съществува реално и свободно в днешните зависими медии?

- Ще дам един пример с мен. Преди месец имах лекция във водещ български университет с колеги бъдещи журналисти. Останах изумен от зловещото им самоунижение, гарнирано с дебелашко самочувствие. Ще приема, че съм попаднал за малко в друго измерение. Но, казано честно, познавам и другите журналисти - истинските. Моята лична хигиена винаги ме е опазвала от общуването с некачествени колеги.

- Казваш за себе си, че политически не си обременен, но значи ли, че си безразличен към това, което става у нас? 

- Защо толкова те влече към политиката, не те разбирам. И защо трябва да съм политически обременен? Най-естественото състояние на ума на журналиста е да бъде свободен и чист. Доколкото това е възможно днес.

- Как приемаш навлизането на журналисти в активната политика?

- Като личен избор. Ето днес сме свидетели на куп журналисти в политиката. Където и да погледнеш е пълно с журналисти политици. После пък политици станаха журналисти. Кошлуков например се изживява като водещ журналист. Изобщо притегателен е екранът за мнозина. Вероятно в един момент на прозрение човек иска да бъде и това, което никога няма да бъде.

- Твърдят, че от политик трудно се става журналист, но от журналист става добър политик. За съжаление досегашните опити не са особено успешни. Защо?

- Не искам да анализирам този въпрос. Живеем в ерата на опаковката. Всичко се опакова, а облечени и препарирани политици колкото щеш. И полека-лека, но упорито, опаковката придобива по-голямо значение от съдържанието.

- А твоята кауза на журналист?

- Обективност е каузата, която изповядвам. Веднъж уловили медията в лъжа, зрителите не вярват повече. Каузата е в съхранението на истината.

- Беше водещ на „Всяка неделя” под продуценството на Кеворк. Успя ли да разбереш тайната на дълголетието на това легендарно предаване? Кое го отличава от многобройните опити в различни медии да го конкурират?

- Когато младостта срещне опита и знанието, резултатът е чудесен екип. Това се потвърди от годините заедно с Кеворк. Днес, когато го срещам след толкова години, си давам сметка защо го ценят дори критиците му. Работата ще запълни голяма част от живота ти – казваше Кево. - Да си напълно доволен, означава да правиш това, в което вярваш, че е добре за зрителите, за привнасянето на характер в проекта. И още нещо разбрах - да вършиш добра работа е преди всичко да обичаш това, което правиш.

- Коя е магията, големият майсторлък на интервюто?  Как се научи „да изслушваш”?

- Споделих преди малко, че магията е в доброто общуване. Не е необходимо да разкъсаш събеседника от въпроси, за да се извисиш над него. Максимата е проста. Важният е гостът, ти си само оръдие на зрителя. Пътуването в разговора е дълго и лесно можеш да се объркаш. А когото тръгнеш в грешна посока, не се случва нищо добро.

- Обичаш ли да провокираш събеседника  и как това може да става по-елегантно и не обиждащо? Полезно ли е да се изнасят „шокиращи факти и влудяващи истини”?

- Събеседникът може да бъде провокиран единствено с цел получаване на по-пълна картина. Дълбочината на интервюто е важна, но не на всяка цена. Хората са пълни с емоции. Не можем да сме сигурни в какво състояние на духа заварваме човека срещу нас. За фактите и влудяващите истини – не ги определям така. Хората са умни в голямата си част. Те избират какво да ожънат. Моята работа е да засея нивата.

- Направи последното интервю с Тодор Живков във „Всяка неделя” – как го видя като държавник в сравнение с политиците от прехода? Какво им липсва на тях? И сподели ли Живков нещо с теб извън интервюто? От кои известни личности, с които си разговарял, успя да извадиш неподозираното?

- Провидението ми поднесе шанс и го използвах. Кеворкян ме изпрати на предварителен разговор. Направих го без да се замислям. По-късно си позволих да споделя част от споделеното с Жени Живкова. Тя се усмихна и ме насърчи да го напиша, въпреки желанието на Живков за дискретност. Вероятно младокът журналист му се е сторил добър слушател и така чух пророчески разсъждения от последния комунистически вожд на България. Живков беше и остана безсмъртен за мнозина. Когато го видяха в един непринуден разговор, българите си отговориха на много въпроси. Въпреки това някои становища сякаш бяха поръсени с радиоактивен прах.

- Как се отнасяш към натиска, на който често са подложени и днес медиите, за което стана реч и в доклада на „Репортери без граници”? Сега или преди промените през 1989 г. журналистите разполагат с повече свобода?  И мислиш ли, че днешните българските медии са наистина независими?

- Ти как мислиш, независими ли са медиите днес? Моля, помислете малко над една мисъл, изречена от Марк Твен - “Всеки човек, подобно на Луната, има своя неосветена страна, която не показва на никого.” Сега заменете човек с медия. Другото ще е лъжа. Абсурдно е да си правим илюзии. Въпреки това най-голямата битка е за същата тази свобода на изразяване. Българската журналистика беше атакувана тези дни от полицията заради частни интереси. Дори в началото на ХХ век насред София са убивани хора заради острото им перо. Днес не е по-различно и сме далеч от мечтаната журналистическа независимост.

- Днес обаче казват, че тогавашната журналистика била скучна, сива, командвана отгоре…

- Нямам желание да коментирам подобни твърдения. Петко Бочаров, Кеворкян, Дмитри Иванов, Тома Томов, Иван Гарелов, Бригита Чолакова... да продължавам ли? Сега ако започна да изброявам, Радой Ралин, Тончо Жечев, Марко Семов, Станислав Стратиев, все гиганти, с които съдбата благосклонно ме е срещала. И съм й благодарен. Дотук с миналото.

- Журналистиката е „душата на времето”. Какво й липсва днес?

- Нищо не и липсва на журналистиката. Има си всичко. И жило, и мед. Разследващата ни журналистика е на световно ниво. Също и поръчковата. Да, трудно е понякога на колегите. Душата на журналистиката е свободна по принцип, но в действителност е друго. Опитите да бъде заключена винаги ще съществуват. Някои ще се предадат, други ще намират своя светъл път.

- Твърдиш, че зрителите са готови вече да научат пълната истина. Коя истина искаш да им поднесеш и те да я разберат? Кой ще ни я каже?

- Във всеки случай умните зрители ще си останат умни, това мога да го гарантирам с нотариална заверка. За другите не отговарям и не желая да давам оценка. Сигурен съм, не, направо съм уверен, че по-голяма част от аудиторията селектира “истините”. Пък и чувам, че все повече хора не гледат телевизия по ортодоксалния начин. Те намират информация в мрежата. Интернет е в джоба на човек. Тоест поднасянето на истината, за която говорите, е в главата на всеки един от нас.

- Твои са думите: „Като погледна в очите на някой от днешните репортери и почувствам раболепното им отношение, ми идва да повърна. Въпреки, че е редно да се съобразяваш с шефа, не е зле обаче и да се показва характер.” Как да показваш характер пред тези, с които трябва да се съобразяваш? Възможно ли е? 

- Да, има сериозни журналисти у нас. Дори съм учуден колко много и качествени текстове се появяват. Раболепното отношение е част от корпоративната семантика. Мечтателите я преодоляват с богата езикова култура. Разбира се, модерната лексиката постепенно изтласква динозаврите на белия лист, но пък и това е част от еволюцията на професията. Страхотно е да откриеш някой нов талант.

- Каква е ролята на слушалката в ухото на водещите, а и не само в техните уши? Може ли днешната журналистика да разчита на „шепота в ухото” и да е силна и наистина да е четвърта власт, на която да вярват хората? 

- И сега водя със слушалка. Всички водещи до един във всяка телевизия го правят заради спецификата на телевизионната професия. Разлика между тях и мен от онова време е библейска. Тогава имах подкрепата на най-добрия ефирен редактор в историята на телевизионната журналистика - Кеворк Кеворкян. Затова днес колегите, на които съм бил редактор, са повече от спокойни и уверени в знанията си по време на емисия, пък било тя и извънредна.

- Може ли да има цензура, която да е необходима и полезна? Какво трябва да цели тя?

- „В мечтите няма цензура, мечтите греят със синкава прозрачност. А по-добре е да подгониш вятъра, отколкото да седнеш и да плачеш" - пише Вапцаров. Вероятно е да има и друго мнение. Днес това на поета ми допада истински. Нека поне това остане в съзнанието ни недокоснато от диктатурата.

Сподели в
 

"Да преминеш рубикон", означава, че си на прага да направиш такъв избор, връщане назад след който няма. Българските медии са точно в такава ситуация. Изправени са пред ключови промени, които ще определят бъдещето им за дълго време напред.

18.01.2020/18:28

Българският поет, журналист и общественик Румен Леонидов пусна коментар в профила си във Фейсбук, с който отправи критика към българските медии и по-скоро за тяхното съдържание.

16.01.2020/16:55

Децата, които от рано сутринта се взират в екрани - телевизионни или на игрови конзоли, таблети, смартфони и компютри, са изложени на тройно по-висок риск от езикови проблеми, предаде АФП, позовавайки се на френско проучване.

15.01.2020/16:50

Върховният касационен съд (ВКС) оправда Кирил Рашков, по-известен като Цар Киро, по обвинението за хулиганство заради нападение над двама журналисти, съобщи lex.bg.

14.01.2020/16:53

Битките за независимост на съда и опитите за използване на меча на Темида за разправа с неудобни граждани и журналисти не са от днес и вчера…

13.01.2020/16:50

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

872 дни - една цифра, пълна не само с героизъм, но и с много страдания, мъка и жажда за живот. Толкова дни жителите на Ленинград го защитават от фашистките окупатори и са били готови на всичко, за да не стъпи никога хитлеристки ботуш в града на Нева. От 8 септември 1941 г. до 27 януари 1944 г. продължава блокадата на града. 76 години след като се слага край на ада, не е забравен и подвигът на журналистите в Северната Палмира

26.01.2020 /15:44 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Имаше един лаф, който се беше превърнал в класика, но през последните години се позабрави - че България е страната на певците. Спокойно бих добавила към него и на виртуозните музиканти, които са нашите посланици на българската култура по света. Сред тях особено почетно място заема проф. Жени Захариева, чийто живот е отдаден на класическата музика и пианото.

26.01.2020 /15:37 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Родената в Токио през 1914 г. Цунеко Сасамото има следната рецепта за житейското си и творческо дълголетие: „Никога се оставяйте на мързела. Важно е да бъдете позитивни и да не се отказвате. Само се мобилизирате и гледате да оставате в крак с времето - така винаги ще продължавате напред.”

25.01.2020 /19:27 | Източник: random-times.com

На 8 април 2003 г. при американски обстрели по хотел "Палестина" и по бюрото на телевизия "Ал Джазира" в Багдад загинаха трима журналисти - испанец, украинец и йорданец. В тази несвършваща и до днес война в Ирак са убити около 400 журналисти, повечето иракчани, а общо цивилните жертви са над един милион. Справедливост за всичко това упорито търси с делото си срещу САЩ семейството на убития испански оператор Хосе Коусо.

23.01.2020 /12:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

„Ако възприемем повествователния стил – който е и най-подходящ за тази тема – ще започнем с това, че началото бе положено преди малко повече от половин век. Тогава, в сякаш нереално далечната 1969-а, е сключено междудържавно споразумение между България и Съветския съюз – за българско участие в изграждането на крупни промишлени, жилищни и комунални обекти в СССР“ – така започва увлекателният разказ за митарствата на един български журналист в Русия – главният редактор на списание „Труд и Здраве" Никола Терзиев

23.01.2020 /10:56 | Автор: Никола Терзиев | Източник: СБЖ

Предаването на Радио Кърджали "Полет над Родопите" отбелязва третия си рожден ден. Автор и водещ на 2-часовото предаване е Божидар Чолаков.

05.01.2020 /17:15 | Източник: БНР

 Акценти и позиции

Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Състоянието на медиите и на журналистиката у нас е от фундаментално значение за функционирането на демокрацията. По тази будеща много въпроси и безпокойства тема думата трябва да има цялото общество, а не само комисии, регулатори и работни групи.”

24.01.2020 /20:05

900 медийни работници са убити по света в последното десетилетие. През 2019-та има спад наполовина на жертвите, но повечето са дадени в страни без военни действия, което е тревожен сигнал за натиска срещу професията. Това сочи доклад на Монигоринговата служба за убити журналисти, действаща към световната организация за образование, наука и култура.

24.01.2020 /19:45

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя най-сърдечни поздравления и най-добри пожелания към цялата колегия по повод Коледа и Нова година

23.12.2019 /00:01

 Мнения

Размисли по повод излизащата на български книга на Максим Бехар „Световната PR революция”

18.01.2020 /07:38 | Автор: Йосиф Давидов | Източник: СБЖ

От все сърце желая на всички вас, драги колеги журналисти, на многобройните читатели на сайта на СБЖ, на вашите семейства и близки хора светли Рождествени празници и едно „добро плъзгане в Новата 2020 година”, както казват немците – einen guten Rutsch ins neue Jahr! Плъзгане, но плавно, а не като ...родния преход, тракащ вече три десетилетия.

24.12.2019 /12:57 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 18 гости

Бързи връзки