Акад. Владимир Топенчаров - мъченикът журналист

02.04.2015 /18:43 | Автор : Проф. Владимир Топенчаров | Източник: Дума Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Акад. Владимир Топенчаров е легенда в новата ни история

На 2 април т.г. се навършвиха 110 години от рождението на моя баща, съидейник и приятел, академик Владимир Евтимов Топенчаров (1905-1997). Не са толкова много 92 години. Но той ги изживя интензивно и пълноценно - до края.

Академик Топенчаров започва своя път, както всяко българско дете, от местното начално училище. А може би не като всяко. Бегълци от Македония (Охрид) още преди Илинденското въстание, семейството е на дъното на софийската беднотия.

Той упорито учи, въпреки че студеният и неуютен сутерен на ул. "Братя Миладинови", тесен за многодетното семейство, не предразполага към учене. Завършва I мъжка гимназия в София с отличен; пътят към учителството е открит.

Там са първите опити - пише в ученически вестник. Те още не говорят за бъдещия публицист с много статии и хиляди читатели. Не винаги денят се познава от сутринта. Учителства през смутната 1924/25 г. в село Витановци, сега квартал на Перник.

Тече усилно десетилетие: кървав преврат на 9 юни 1923 г., задушеното Юнско въстание, окървавеното Септемврийско въстание, Априлските събития (безсмислен и престъпен атентат и последвалите го още по-кървави безконтролни и извънсъдебни репресии). И 17-годишният ученик става комсомолец, а 20-годишният младеж поема път на нелегален като организационен секретар на Централния комитет на БКМС.

Става главен редактор на „Отечествен фронт”

Участва във възстановяването на комсомолските организации след априлския погром. После идва неизбежното - разкритие, следствие, процес, 10 години в затвора. Но в затвора получава нова интелектуална и политическа школовка.
Перото го влече и дни след затвора започва професионална лява журналистика.

Следват в. "Ехо", много и много малки, на пръв поглед незначими вестници, до принудена емиграция във Франция, в Коминтерна, за Испанската война. Под влияние на лявата френска журналистика перото става все по-остро. Подчинено на политическата ситуация, то е литературно ограничено и под псевдоним Илия Тодоров пише: "Има време, когато е по-важно какво пишеш, отколкото как го пишеш", повод за критики след 60 години.

Журналистът се изявява пълноценно, когато Топенчаров става главен редактор на в. "Отечествен фронт" (1944-49 г. и после 1953-56 г.). В острата борба срещу опонентите и противниците на Отечествения фронт перото е безпощадно и все по-професионално. От този период са стотици статии. Той пише по всеки важен политически повод, без да се "пази" и от противника, и от свои, напрегнато.

Този най-плодотворен период е брутално прекъснат от с нищо неоправдан арест и мъчително 359-дневно следствие. Достатъчно основание е дружбата и роднинството с Трайчо Костов. За това следствие през тази цяла година той говори в "Бесове на моето време", част от общото заглавие "Кладенецът на спомените".

Пишете и днес с неговата страст

Окованите ръце не могат да държат перо, но мозъкът не спира. Той разказва на следователи и съкамерници какво би написал по повод 1 май за труда, 24 май за знанието, 2 юни за Ботев и поетическия му гений, 9 септември за социализма, 7 ноември за революцията. Предизвиква гавра и насмешка. Фанатизъм? Най-вече да запази професионален навик.

Попаднал на Лъвов мост на 8 март 1950 г. (Международен ден на женага), той е пуснат на 23 февруари 1951 г. (Ден на Червената армия) с обидното заключение "Освобождаваме те по висши партийни и държавни съображения". Един вид "Виновен си, ама..." А години по-късно следователи ми казваха: С баща ти изкарахме една година школа за комунизъм.

И отново печата, отново премеждия. За статията "Поуката" и поредица след нея - ново обвинение и дълги години партийна изолация като лектор, доцент, професор и академик. 10 години посланик в Париж и пак вкъщи зад пишещата машинка... Награди, звания и степени, ордени. Пред ритуалната чаша водка видният антикомунист Иван Татарчев ми каза:

"Аз често не съм бил съгласен с тезите на вашия баща, но така убедително пишеше, че съм прочитал написаното от него от край до край". Висша оценка от идеен опонент! И препоръка към днешните рицари на перото: пишете по своему, но със страстта, мисълта и професионализма на академика-журналист, който сега би бил на 110 години! (Със съкращения)


 

Сподели в
 

В зората на бурния и превратен за българския народ ХІХ век е роден и Димитър Николов Паничков. Точната дата не е известна, но се смята, че е някъде около 1810 г.

20.05.2015/13:56

Симеон Радев отбелязва в „Лица и събития от моето време": „Еднъж, на един прием в Двореца, на който аз за голямо мое учудване бях поканен – тогава аз бях още журналист – царица Елеонора ми каза: „Желанието на царя е да не продължавате „Строителите".

06.05.2015/12:08

На 2 април т.г. се навършвиха 110 години от рождението на моя баща, съидейник и приятел, академик Владимир Евтимов Топенчаров (1905-1997). Не са толкова много 92 години. Но той ги изживя интензивно и пълноценно - до края.

02.04.2015/18:43

Кучешки занаят - може и да не можеш, но никой не те пита. Това казва за журналистиката една от най-умело оцеляващите личности в българската история - Димо Казасов.

21.03.2015/12:00

Снежана Тодорова е новият председател на Съюза на българските журналисти. Решението взеха в края на миналата седмица на отчетно-изборното събрание на организацията, в която членуват 4173 събратя от медиите.

20.03.2015/14:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019 /01:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019 /19:36 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019 /19:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019 /17:43 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019 /20:40

Традициите са за това, да се спазват – казват мъдрите хора. И СБЖ никога не им е изневерявал. Така стана и в Деня на народните будители и празника на българската журналистика. Верен на традицията, Съюзът връчи своите годишни награди на най-добрите в журналистическото войнство. Клуб „Журналист“ се оказа тесен за всички, които обичат своята професия и ценят колегите,които са отличени за своя труд.

02.11.2019 /22:36

Участниците в протеста „Не убивайте журналистиката в България!”, свикан от СБЖ навръх Деня на народните будители и Деня на българската журналистика, настояха в НС най-после да бъде даден ход на предложениаята на Съюза за законодателни промени в защита на свободата на словото и на правата на журналистите

01.11.2019 /16:28

 Мнения

Интерпретациите за българската промяна на 10 ноември три десетилетия по-късно може да са всякакви, но всичко все опира до разпределението на порциите на несвършващите тайни вечери. Където залог са и медиите. Когато самите медии са минали през мътна приватизация, естествено е, че посочените за техни собственици не са мотивирани да разобличават други подобни сделки в държавен и наддържавен мащаб.

10.11.2019 /20:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки