Акад. Владимир Топенчаров - мъченикът журналист

02.04.2015 /18:43 | Автор : Проф. Владимир Топенчаров | Източник: Дума Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Акад. Владимир Топенчаров е легенда в новата ни история

На 2 април т.г. се навършвиха 110 години от рождението на моя баща, съидейник и приятел, академик Владимир Евтимов Топенчаров (1905-1997). Не са толкова много 92 години. Но той ги изживя интензивно и пълноценно - до края.

Академик Топенчаров започва своя път, както всяко българско дете, от местното начално училище. А може би не като всяко. Бегълци от Македония (Охрид) още преди Илинденското въстание, семейството е на дъното на софийската беднотия.

Той упорито учи, въпреки че студеният и неуютен сутерен на ул. "Братя Миладинови", тесен за многодетното семейство, не предразполага към учене. Завършва I мъжка гимназия в София с отличен; пътят към учителството е открит.

Там са първите опити - пише в ученически вестник. Те още не говорят за бъдещия публицист с много статии и хиляди читатели. Не винаги денят се познава от сутринта. Учителства през смутната 1924/25 г. в село Витановци, сега квартал на Перник.

Тече усилно десетилетие: кървав преврат на 9 юни 1923 г., задушеното Юнско въстание, окървавеното Септемврийско въстание, Априлските събития (безсмислен и престъпен атентат и последвалите го още по-кървави безконтролни и извънсъдебни репресии). И 17-годишният ученик става комсомолец, а 20-годишният младеж поема път на нелегален като организационен секретар на Централния комитет на БКМС.

Става главен редактор на „Отечествен фронт”

Участва във възстановяването на комсомолските организации след априлския погром. После идва неизбежното - разкритие, следствие, процес, 10 години в затвора. Но в затвора получава нова интелектуална и политическа школовка.
Перото го влече и дни след затвора започва професионална лява журналистика.

Следват в. "Ехо", много и много малки, на пръв поглед незначими вестници, до принудена емиграция във Франция, в Коминтерна, за Испанската война. Под влияние на лявата френска журналистика перото става все по-остро. Подчинено на политическата ситуация, то е литературно ограничено и под псевдоним Илия Тодоров пише: "Има време, когато е по-важно какво пишеш, отколкото как го пишеш", повод за критики след 60 години.

Журналистът се изявява пълноценно, когато Топенчаров става главен редактор на в. "Отечествен фронт" (1944-49 г. и после 1953-56 г.). В острата борба срещу опонентите и противниците на Отечествения фронт перото е безпощадно и все по-професионално. От този период са стотици статии. Той пише по всеки важен политически повод, без да се "пази" и от противника, и от свои, напрегнато.

Този най-плодотворен период е брутално прекъснат от с нищо неоправдан арест и мъчително 359-дневно следствие. Достатъчно основание е дружбата и роднинството с Трайчо Костов. За това следствие през тази цяла година той говори в "Бесове на моето време", част от общото заглавие "Кладенецът на спомените".

Пишете и днес с неговата страст

Окованите ръце не могат да държат перо, но мозъкът не спира. Той разказва на следователи и съкамерници какво би написал по повод 1 май за труда, 24 май за знанието, 2 юни за Ботев и поетическия му гений, 9 септември за социализма, 7 ноември за революцията. Предизвиква гавра и насмешка. Фанатизъм? Най-вече да запази професионален навик.

Попаднал на Лъвов мост на 8 март 1950 г. (Международен ден на женага), той е пуснат на 23 февруари 1951 г. (Ден на Червената армия) с обидното заключение "Освобождаваме те по висши партийни и държавни съображения". Един вид "Виновен си, ама..." А години по-късно следователи ми казваха: С баща ти изкарахме една година школа за комунизъм.

И отново печата, отново премеждия. За статията "Поуката" и поредица след нея - ново обвинение и дълги години партийна изолация като лектор, доцент, професор и академик. 10 години посланик в Париж и пак вкъщи зад пишещата машинка... Награди, звания и степени, ордени. Пред ритуалната чаша водка видният антикомунист Иван Татарчев ми каза:

"Аз често не съм бил съгласен с тезите на вашия баща, но така убедително пишеше, че съм прочитал написаното от него от край до край". Висша оценка от идеен опонент! И препоръка към днешните рицари на перото: пишете по своему, но със страстта, мисълта и професионализма на академика-журналист, който сега би бил на 110 години! (Със съкращения)


 

Сподели в
 

В зората на бурния и превратен за българския народ ХІХ век е роден и Димитър Николов Паничков. Точната дата не е известна, но се смята, че е някъде около 1810 г.

20.05.2015/13:56

Симеон Радев отбелязва в „Лица и събития от моето време": „Еднъж, на един прием в Двореца, на който аз за голямо мое учудване бях поканен – тогава аз бях още журналист – царица Елеонора ми каза: „Желанието на царя е да не продължавате „Строителите".

06.05.2015/12:08

На 2 април т.г. се навършвиха 110 години от рождението на моя баща, съидейник и приятел, академик Владимир Евтимов Топенчаров (1905-1997). Не са толкова много 92 години. Но той ги изживя интензивно и пълноценно - до края.

02.04.2015/18:43

Кучешки занаят - може и да не можеш, но никой не те пита. Това казва за журналистиката една от най-умело оцеляващите личности в българската история - Димо Казасов.

21.03.2015/12:00

Снежана Тодорова е новият председател на Съюза на българските журналисти. Решението взеха в края на миналата седмица на отчетно-изборното събрание на организацията, в която членуват 4173 събратя от медиите.

20.03.2015/14:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

25.03.2020 /18:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

До 17 април в Президентския център “Борис Елцин“ в Екатеринбург е подредена изложбата на личния фотограф на президента Борис Елцин и един от най-известните майстори на обектива в Русия и света Дмитрий Донски - „Зад кадър“ представя свои снимки, придружени от историите на тяхното създаване.

22.03.2020 /17:53 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Миналата седмица вицепрезидентът на МФЖ и секретар на СЖР Тимур Шафир беше гост на СБЖ по повод Международната журналистическа конференция във връзка със 141-годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия.

11.03.2020 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Какви истории стоят зад прочутия кадър, заснет на 5 март 1960 г.? Каква драма я предшества и още какви следват? Защо тиражиралият я италиански издател Джанджакомо Фелтринели и изнеслият илюстрирания с нея „Боливийски дневник” Антонио Аргедас загиват еднакво? Крачил ли е Бърни Сандърс до Че и Фидел в Хавана?

09.03.2020 /14:45 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Парадакосите и нелепиците край нямат... И по света, и в България. Защо ли? Ами ето ви пример. Преди няколко години моя колежка, която работеше тогава във в. „Новинар” и поддържаше и рубрика за годишнини на известни личности, подирила снимка на легендарния в гилдията ни проф. Георги Боршуков.

28.03.2020 /13:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Главният уредник в Регионалния исторически музей Милен Вълчев публикува интересно проучване за присъствието на руската емиграция в Харманлийска околия между двете световни войни.

16.03.2020 /12:59 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое специално послание президентът на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Юнес Мджахед призовава организациите членки, сред които е и СБЖ, да продължават да бранят правата на журналистите дори и в тежките условия на глобалната здравна криза около коронависура/ Covid-19. Предлагаме текста на обръщението, получено в СБЖ.

23.03.2020 /13:12

Държавният глава е обезпокоен, че предвидените санкции за невярна информация могат да бъдат употребени срещу всяко неудобно свебодомислие и ще останат в сила и след края на сегашната криза с коронавируса. Румен Радев призовава също така за спешни социални мерки за защита на най-пострадалите от настоящата ситуация

22.03.2020 /13:52

Под предлог за борба с дезинформацията около сегашната пандемия, се предлага оспорван от гилдията и обществото орган като СЕМ да цензурира онлайн медии, което е в разрез с конституцията. Недопустимо е това да се прави по принцип, а особено пък в условията на извънредно положение и преди сериозно професионално обсъждане на преструктурирането на СЕМ, смята председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова

20.03.2020 /20:47

 Мнения

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020 /18:04 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020 /14:53 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки