Иван Филчев: Как отразявахме Арабската пролет

12.02.2015 /12:02 | Източник: Стандарт Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Филчев: Преживяхме "горещи" дни в Кайро...

За да посрещнем Арабската пролет в Египет, с оператора Огнян Кръстев от ТВ7 пристигнахме в Кайро на 2 февруари 2011 г., седмица, след като протестите превзеха цялата държава.

Евакуацията на българите беше приключила на 31 януари, комендантският час беше удължен, а пътуването до Кайро се считаше за абсолютно безумие.

Пристигнахме в 18 ч. при положение, че забраната за движение по улиците влизаше в сила в 16 ч. и продължаваше до 8 сутринта. Минахме границата с туристически визи, макар че сезонът не беше за туристи, но визи ни дадоха на летището без проблем.

Проблемите дойдоха след това. След щателен обиск ни конфискуваха камерата, но, за щастие, пощадиха лаптопа, мобифоните и сателитния телефон. Пристигнахме във време, когато в Египет възприемаха чуждестранните журналисти като врагове на народа и виновници за положението в държавата, каквато в момента нямаше.

Банките не работеха от няколко дни

Полицията се беше саморазпуснала, а функцията й беше взета от самозвани банди по улиците, претендиращи, че гарантират сигурността. Въпреки комендантския час таксиметров шофьор ни взе на драго сърце. След това съжаляваше, но беше късно. 17-те километра до хотела таксито взе за 6 часа заради постоянните проверки по пътя.

"Проверка! Къде отивате?" - на тези въпроси, последвани от тотален обиск, бяхме подлагани на всеки 10 минути, като проверяващите приличаха на главорези, въоръжени с какво ли не. Страх. Безпомощност и обреченост. Такива бяха усещанията, които, за съжаление, не спряха и в хотела, където напразно мислехме, че ще намерим покой. Вместо с "Добре дошли" ни посрещнаха с думите "Проверка!".

На следващия ден се обадихме на българския посланик в Кайро. "Момчета, бъдете много внимателни. Звънете ми на всеки час, опасно е. Зная, че ако ви предупредя да не ходите някъде, вие ще отидете", каза ни загрижено посланик Иван Гайтанджиев. Не го послушахме, но само след час съжалявахме. Недалеч от пл. "Тахрир", чиито подстъпи бяха блокирани с военни машини,

бяхме арестувани от самозвани органи на реда

Взеха ни паспортите и ни "хвърлиха" в импровизиран арест под открито небе, охраняван от мъже с брадви и ножове. Хората около нас също бяха чужденци, макар и араби. Мъж, облечен в черно кожено палто, започна да ни разпитва, но не ни пусна. Наоколо минаваха египтяни, които плюеха по т.нар. арестанти.

Така минаха два часа. Господ ни помогна и ни пуснаха. Отново хотелът не се оказа убежище. Разпитът продължи и там, но от собственика му. Интересен беше фактът, че хотелът бе празен, но в стаите до нас бяха настанени мъже със сериозен израз, които излизаха и се прибираха - уж случайно - заедно с нас.

Два часа по-късно решихме да се "разходим" наоколо и да направим снимки и клипове с фотоапарат, защото една от банките бе отворила. В небето летяха хеликоптери. Миришеше на изгоряло. Чуваха се изстрели. Напрежението беше във въздуха.

Последва вторият арест, но този път от истински полицаи, които се нахвърлиха върху нас като лешояди върху мърша. Причината - снимали сме били. Арестът беше зрелищен. Показаха на събралата се тълпа, че задържат врагове на народа, което предизвика викове и ръкопляскания. Хвърлиха ни на пода в камионетка.

Войник насочи автомат срещу нас

Решиха да покажат плячката си и спряха в средата на митинг на привърженици на Мубарак. Спряха. Полетяха камъни, жени кълняха и плюеха. Краят изглеждаше близо, но очевидно им трябвахме живи, защото бяха нужни само няколко минути да станем жертва на побеснялата тълпа. Заведоха ни в полицейски участък, където ни взеха документи и телефони и ни поставиха с белезници на пода.

За военните си бяхме атракция и чудесни обекти за унижение в продължение на няколко часа. Не вярвах, че ще излезем оттам, като от акъла ми не излизаха българските медицински сестри в Либия. Този път посланик Иван Гайтанджиев изпревари Господ и ни спаси той. Откри ни, след като някой от участъка вдигнал телефона ми. Благодарение на неговата намеса ни пуснаха следобед, но за да стигнем, от хотела ни провериха поне 5 пъти.

Вечерта стана ясно, че нападат хотелите, в които са отседнали чужди журналисти. Имахме късмет, пропуснаха ни. В последвалите няколко дни, когато предавахме по телефон или скайп, опасността дебнеше отвсякъде. Гледката на струпващите се хора на едно място ни докарваше паника, която

караше тялото да губи контрол от треперене

Отпътувахме от Кайро 5 дни по-късно, като до летището стигнахме с дипломатическия автомобил на посланика, а дни по-късно Хосни Мубарак предаде властта на военните. Така дойде Арабската пролет в Египет, като ние станахме част от няколко нейни, запомнящи се мигове.

Година по-късно управлението на страната поеха ислямистите, като президентските избори бяха спечелени от кандидата им Мохамед Морси. Управлението на Мюсюлмански братя обаче продължи едва година и то бе прогонено с военен преврат. По ирония на съдбата, днес, 4 г. по-късно, властта в Египет отново е в ръцете на военните, на които я предаде Мубарак.


 

Сподели в
 

В зората на бурния и превратен за българския народ ХІХ век е роден и Димитър Николов Паничков. Точната дата не е известна, но се смята, че е някъде около 1810 г.

20.05.2015/13:56

Симеон Радев отбелязва в „Лица и събития от моето време": „Еднъж, на един прием в Двореца, на който аз за голямо мое учудване бях поканен – тогава аз бях още журналист – царица Елеонора ми каза: „Желанието на царя е да не продължавате „Строителите".

06.05.2015/12:08

На 2 април т.г. се навършвиха 110 години от рождението на моя баща, съидейник и приятел, академик Владимир Евтимов Топенчаров (1905-1997). Не са толкова много 92 години. Но той ги изживя интензивно и пълноценно - до края.

02.04.2015/18:43

Кучешки занаят - може и да не можеш, но никой не те пита. Това казва за журналистиката една от най-умело оцеляващите личности в българската история - Димо Казасов.

21.03.2015/12:00

Снежана Тодорова е новият председател на Съюза на българските журналисти. Решението взеха в края на миналата седмица на отчетно-изборното събрание на организацията, в която членуват 4173 събратя от медиите.

20.03.2015/14:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки