Малко знаем за Яворов като журналист
17.01.2015 /12:12 | Източник: БНР/Фокус |
Големина на шрифт: a a Отпечатай:  |
Пейо Яворов е пишел и за литературното сп. „Мисъл” Един от акцентите на Яворовите януарски дни в Чирпан бе дискусия, посветена на Пейо Яворов като журналист. За публицистичните текстове на поета говориха доц. Димитър Михайлов от Великотърновския университет и проф. Михаил Неделчев. Според Неделчев Яворов не е изследван докрай като журналист. За съжаление този дял на творчеството му не се познава добре. Едва ли не се оставя творчеството на Яворов на историците, които се занимават с общосоциална и политическа проблематика.
Според Михайлов литературоведската общност трябва да чете тези текстове на Яворов като неделима част от останалото му творчество.
Най-важното за Яворов като журналист е тази негова отдаденост и това, че той, в продължение на 2 години – 1902-ра и 1903-та – е изцяло журналист. Тогава той издава вестници, пише публицистични текстове, почти не пише поезия. Това е времето, когато Яворов вече е издал първата си стихосбирка и от него се очакват нови поетически текстове. И по-късно има такива периоди, в които пише цяла серия от журналистически текстове, тоест това не е някакво случайно странично внимание.
Разбира се, това, което е най-важното, това е гениалният акт на списването на бунтовния лист „Свобода или смърт“ с личното насърчение, личната помощ на Гоце Делчев, който избира Яворов за свой Ботев на този нов етап на българската национална революция и го води в планините на Македония, подготвен да прави този вестник.
Бил е редактор на 3 вестника
Според Тодор Иванов, директор на къщата-музей “Пейо Яворов” в Чирпан, малцина знаят, че още 16-17 годишен Яворов е пращал дописки за чирпанския живот в различни издания. Онова, което се е случвало в неговия роден град, го е вълнувало. Трябва да се спомене, че точно преди 120 години Яворов написва първото си стихотворение “Напред”, публикувано във в. “Глас Македонски”.
В този период той е повлиян от своя съученик и приятел от Пловдивската мъжка гимназия Костадин Нунков, който е четник в Македония. Може да се каже, че Нунков изиграва съдбоносна роля в живота на поета. Той е този, който му дава информация за всичко, което се случва в Македония, а Яворов истински се вълнува. По-късно поетът става редактор на вестниците “Македония”, “Борба” и “Дело”. До 1908 г. той има много публицистични текстове публикувани в доста издания. (Със съкращения)
Сподели в
|
В зората на бурния и превратен за българския народ ХІХ век е роден и Димитър Николов Паничков. Точната дата не е известна, но се смята, че е някъде около 1810 г.
В зората на бурния и превратен за българския народ ХІХ век е роден и Димитър Николов Паничков. Точната дата не е известна, но се смята, че е някъде около 1810 г.
20.05.2015/13:56
Симеон Радев отбелязва в „Лица и събития от моето време": „Еднъж, на един прием в Двореца, на който аз за голямо мое учудване бях поканен – тогава аз бях още журналист – царица Елеонора ми каза: „Желанието на царя е да не продължавате „Строителите".
Симеон Радев отбелязва в „Лица и събития от моето време": „Еднъж, на един прием в Двореца, на който аз за голямо мое учудване бях поканен – тогава аз бях още журналист – царица Елеонора ми каза: „Желанието на царя е да не продължавате „Строителите".
06.05.2015/12:08
На 2 април т.г. се навършвиха 110 години от рождението на моя баща, съидейник и приятел, академик Владимир Евтимов Топенчаров (1905-1997). Не са толкова много 92 години. Но той ги изживя интензивно и пълноценно - до края.
На 2 април т.г. се навършвиха 110 години от рождението на моя баща, съидейник и приятел, академик Владимир Евтимов Топенчаров (1905-1997). Не са толкова много 92 години. Но той ги изживя интензивно и пълноценно - до края.
02.04.2015/18:43
Кучешки занаят - може и да не можеш, но никой не те пита. Това казва за журналистиката една от най-умело оцеляващите личности в българската история - Димо Казасов.
Кучешки занаят - може и да не можеш, но никой не те пита. Това казва за журналистиката една от най-умело оцеляващите личности в българската история - Димо Казасов.
21.03.2015/12:00
Снежана Тодорова е новият председател на Съюза на българските журналисти. Решението взеха в края на миналата седмица на отчетно-изборното събрание на организацията, в която членуват 4173 събратя от медиите.
Снежана Тодорова е новият председател на Съюза на българските журналисти. Решението взеха в края на миналата седмица на отчетно-изборното събрание на организацията, в която членуват 4173 събратя от медиите.
20.03.2015/14:55
|
|
СБЖ внесе в Народното събрание предложения за законодателни промени, които да направят по-прозрачна собствеността на медиите и тяхното финансиране, както и да защитят журналистическия труд. Целта им е да гарантират по-голяма сигурност на журналистите, да помогнат за закрила на медийната среда чрез нов механизъм за подкрепа на печатните издания.
Предложенията и мотивите за тях могат да се видят тук.

Представяме ви
Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание
02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ
Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.
29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова
Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.
28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ
И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.
05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ
Спомени и архиви
Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.
02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ
Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов
04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ
Акценти и позиции
Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.
07.12.2019 /16:33
Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев
02.12.2019 /20:39
Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова
20.11.2019 /19:46
Мнения
Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.
18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ
Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.
17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ
В момента онлайн: 22 гости
|