На чай у Мерсия Макдермот

22.12.2014 /11:41 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Неотдавна вестник „Дума“ публикува информация, че известната английска журналистка и тачена българистка и литераторка е написала нова книга за България и българин – „Самотният ален мак“, посветена на Димитър Благоев. 252 страници, 32 илюстрации. Не стана ясно обаче – а трябваше! – да се изпише кое издателство е публикувало творбата, а и кога ще бъде преведена на български, ако това вече не е сторено.

Трудът на г-жа Макдермот ме върна към моя среща с нея. От втората половина на осемдесетте на миналия век, отпреди трийсетина години. Работех тогава в „Поглед“ в отдел „Култура и изкуство“ и на мен се падна репортерската чест да потърся видната историчка и да разговаряме. Открих телефона й и се уговорихме кога и къде точно да я открия, да я посетя.

Обадих се на моя приятел Георги Кацаров – фоторепортер по онова време на вестник „Трудово дело“. Той бе готов да се отзове на часа при всеки случай и – ето ни във високия петнадесетина  етажа блок на спирка „Димитър Несторов“ (сега – „Иван Гешов“). Малко по-нагоре, по на юг от пресечката на булевардите „Гешов“ и „Цар Борис III(тогава – „Девети септември“).

Мерсия Макдермот се оказа, че живее високо, нейде към десетия кат. И затова – с асансьора, и пред вратата на дома й. Прекарахме при приказливата  англичанка повече от час. Направих интервюто, а Георги неуморно снимаше. Направи десетина снимки. Две използвах, от  останалите съм запазил в архива си седем-осем.

Представям ви четири.

Какво личи, вгледаме ли се внимателно в тях? Очи на умен и мислещ човек. Усеща се и усет за детайла – обеци, гердан, които чудесно се съчетават и допълват.

Не знам дали специално за случая, но домакинята ни се бе облякла – както личи – с бяла риза с народни мотиви. Икони и пъстри тъкани красяха стените, старовремски възглавнички грееха на канапето, напомнящо миндер, престилка бе препасала около кръста си г-жа Макдермот. И обективът, и аз сме запомнили картини с къщи-чардаклии, кован меден сервиз, много цветя в саксии и в стаята, и на первазите, и на балкона, покривка с българска бродерия на резбованата маса... И много книги, от които на кадрите се виждат само няколко. С кацнало до тях на лавицата петле, родено не от яйце, а от прегръдката на умело длето с меко дърво.

Какво друго още? Непретенциозен часовник на лявата ръка, очила, които – когато не бяха в действие – държеше, седем-осем нежнозвънливи сребърни гривнички на дясната китка...

Към края на гостуването помолих за автограф върху титулната страница на книгата й за Яне Сандански, благодарихме за вниманието и отделеното време. И за чая, разбира се. И си тръгнахме.

Признателен съм на вестникарството, че ми подари и тая среща. Благодарение на него можах да ви я разкажа и покажа.

Сега -- трийсетина години по-късно...

 

Снимки: Георги Кацаров

 

Сподели в
 

В зората на бурния и превратен за българския народ ХІХ век е роден и Димитър Николов Паничков. Точната дата не е известна, но се смята, че е някъде около 1810 г.

20.05.2015/13:56

Симеон Радев отбелязва в „Лица и събития от моето време": „Еднъж, на един прием в Двореца, на който аз за голямо мое учудване бях поканен – тогава аз бях още журналист – царица Елеонора ми каза: „Желанието на царя е да не продължавате „Строителите".

06.05.2015/12:08

На 2 април т.г. се навършвиха 110 години от рождението на моя баща, съидейник и приятел, академик Владимир Евтимов Топенчаров (1905-1997). Не са толкова много 92 години. Но той ги изживя интензивно и пълноценно - до края.

02.04.2015/18:43

Кучешки занаят - може и да не можеш, но никой не те пита. Това казва за журналистиката една от най-умело оцеляващите личности в българската история - Димо Казасов.

21.03.2015/12:00

Снежана Тодорова е новият председател на Съюза на българските журналисти. Решението взеха в края на миналата седмица на отчетно-изборното събрание на организацията, в която членуват 4173 събратя от медиите.

20.03.2015/14:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки