Тимур Шафир: Използването на журналистите в информационната война е неприемливо

10.11.2014 /16:31 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Тимур Шафир е секретар на Съюза на журналистите в Русия (СЖР) и шеф на департамента за международна дейност на съюза. Журналист по професия, дълги години е работил като международен радиокореспондент в много държави.

За първи път посещава България в качеството си на гост на научната конференция на тема:”Културата в журналистиката, журналистиката като култура”, която е заключителна от програмата за отбелязването на 120-годишнината от създаването на организирано журналистическо движение в България. Тимур Владимирович ми сподели, че е във възторг от София и от контактите, които е имал с български журналисти.

Тимур Владимирович, Вие сте шеф на департамента за международна дейност на СЖР, но така също и отговаряте за регионалния център на Международната федерация на журналистите (МФЖ), който неотдавна беше открит в Москва. У нас пък учредихме Балкански медиен център, от който вие се интересувате. Имате ли желание да си сътрудничите с него и в каква област?

Неотдавна ние получихме документите за регистрацията на регионалния център на Международната федерация на журналистите (МФЖ), който се води като Московски международен център по журналистика. Знаем, че у вас е създаден Балкански медиен център и имаме планове за сътрудничество с него както по линия на нашия Съюз на журналистите, така и по линия на други мероприятия, свързани с наши партньорски организации.

Според нас сътрудничеството между руските и балканските страни от така наречения бивш соцлагер и страните на бившия Съветски съюз е жизнено необходимо за нашата професия, за утвърждаването на статута на журналистите, за преодоляването на текущите проблеми, които имат представителите на медиите в нашите страни и най-вече за плодотворната обмяна на опит и обучение. Във връзка с това смятаме, че сътрудничеството между нашите организации и центрове колкото повече го има, толкова ще е по-полезно в работата на нашите журналисти.

Работите усилено в областта на свободата на словото и сигурността на журналистите в Русия и Европа. Публична тайна е, че в Русия свободата на словото е болен въпрос. Как се отнасяте към това, а така също и към цензурата в медиите? И имате ли информация за неправомерно арестувани журналисти във вашата страна по повод техни публикации?

Наистина ситуацията около свободата на словото в Русия не е никак лесна. В последно време бяха приети редица законодателни актове, които ограничават работата на журналистите в нашата страна. Сред най-очебийните е законът за клеветата, която отново стана углавно наказуемо престъпление. В проблем за работата на журналистите у нас се превърна  също и законът за ненамеса в личния живот, от който се възползват най-вече чиновниците, за да се предпазят от разследващите журналисти.

Като цяло дали има цензура в Русия или не, може да се отговори така: въпреки всички трудности и натиска, на който са подложени журналистите, у нас достатъчно широко съществува т. нар. опозиционна преса. Един от най-четените вестници е „Независимая газета”, която е определено ярко опозиционно настроена. С голям успех се ползват радиото „Эхо Москвы”, тв каналът „Дождь”. Вярно, върху медиите безусловно се оказва натиск, но да се говори, че има тотална цензура не можем да кажем. Журналистите в Русия се съпротивляват достатъчно активно на това.

Във връзка със събитията в Украйна усилено се говори, че вече се води информационна война. Вашето мнение?

За съжаление може да се каже, че независимо от всички опити на журналистическата общност, на нашия съюз, който категорично се противопоставя журналистите да бъдат използвани като войници в информационната война, тя набира скорост. И то както от едната, така и от другата страна. Все по-често и по-активно се опитват да използват журналистите за пропаганда, на което ние активно се противопоставяме и няма никога да приемем.

Нашата позиция е – журналистът е човек, редакцията е група от хора, които поднасят на обществото максимално обективна информация. Използването на журналистите в средства за агитация, пропаганда и в качеството им на войници на информационната война е неприемливо. Въпреки всичките опити, които имат място в противопоставящите се две страни, ние винаги ще бъдем категорично против това.

Вече много руски и чужди журналисти загинаха, изпълнявайки професионалния си дълг. Може ли да се каже, че журналистиката е в опасност и как да защитим колегите в горещите точки? Освен това, каква е ролята на професионалните организации в тази сфера?

За съжаление от май 2014 г. в Източна Украйна загинаха шест кореспонденти, сред които един италианец. Останалите пет са руски журналисти, сред които са сътрудници от телевизионните канали и фотожурналистът Андрей Стенин, операторът Анатолий Клян.

А за това, че журналистиката се намира в опасност, отдавна го говорим. Още преди началото на въоръжения конфликт в Украйна, в Русия загинаха много журналисти. Само за последните четири години бяха убити около 30. Много престъпления срещу представители на медиите и досега са неразкрити и неразследвани. Безусловно и конфликтът в Източна Украйна също донесе гибел за наши журналисти и това изостри още повече този проблем. Как можем да защитим колегите си, намиращи се в горещите точки?

Мога да ви кажа, че СЖР предложи поправка в закона за медиите и тя в момента се обсъжда в Думата. Тази поправка предвижда задължително работодателите да застраховат журналистите, които заминават да отразяват събитията в горещи точки. Задължително да им осигуряват средства за защита и опознавателни знаци, че са от пресата. Задължително обучение преди началото на работата им в конфликтни и опасни зони.

Тоест цял комплекс от мерки, за да може журналистите да се подготвят за работата си в горещите точки, да им помогнат да изпълняват там своя професионален дълг и да се завърнат живи у дома. За съжаление едва чак след гибелта на нашите шестима колеги започнаха да оценяват важното значение на сигурността на работещите в опасни точки и нещата се пораздвижиха.

На конференцията в СБЖ, на която гостувате, се говореше за културата в журналистиката и за журналистиката като култура. Според вас какво е нивото на културната проблематика днес в медиите? И културата любима тема ли е на медиите в Русия?

Не бих могъл да ви кажа, че културата е любимата тема на нашите медии. За съжаление, както и по света, така и у нас голяма част от тях са заети с други теми и проблеми. Най-много се интересуват от икономиката, политиката, а така също и от такива „забележителни явления” като скандалите, интригите и разследванията. Медиите се опиват от тях и за съжаление нашите колеги забравят, че покрай своята функция да информират населението, журналистиката има и друга – да възпитава, да помага на читателите, културното развитие на аудиторията си.

Но от друга страна, не бива да се говори, че всичко е чак толкова лошо в руските медии. И досега културата се отразява доста нашироко. У нас има федерален денонощен тв канал „Култура”, който не излъчва реклама и е посветен изключително на културата, живописта, театралното изкуство, литературата. Практически във всяко федерално издание има рубрика „Култура” и няколко колони, посветени на различните й прояви. Излизат няколко издания и информационни портали, чиято тема е също културна. И радиата не са безразлични към нея.

Така че ситуацията не е еднозначна. Отразяването на културния живот в медиите, според мен, е свързано с общото културно равнище на обществената аудитория - читатели, зрители и слушатели. Това е пряката връзка. От една страна, аудиторията влияе на медиите, а от друга - медиите на нея. Така че повишението на културното равнище на обществото е в пряка връзка с интересите на медии в областта на културата. Надявам се, че независимо на съвременните тенденции, отразяването на културните теми в медиите няма да загуби значението си. Обратното – ще прогресира.

Какво ще пожелаете на българските журналисти във връзка с техния юбилей?

Безусловно пожелания има много, но преди всичко бих искал българските ми колеги да успяват така, че в очите на обществото и властта, сред деловите кръгове статусът на журналистите да бъде висок. Желая им да не ги засягат икономическата криза и неуредиците. Нека те да не работят и да не живеят в условията на бедност и корупция, във време, когато срещу журналистите се извършват безнаказани престъпления. И тогава, когато се спазват тези условия, тогава журналистиката ще бъде единствено свободна. Надявам се, че въпреки многото трудности българските медии и журналисти ще могат да изпълняват важната си мисия – да информират обществото. Това е мисия и нека българските журналисти да я носят и изпълняват достойно.

      

Снимки: Иван Василев и личен архив

 

 

Сподели в
 

Канал БНТ4 на Българската национална телевизия (БНТ) вече е достъпен и в Северна Македония. Първи това съобщи специалният представител на страната в спора с България Владо Бучковски, а после и генералният директор на БНТ Емил Кошлуков потвърди в профила си във "Фейсбук".

05.03.2021/15:25

Имунизирането срещу коронавирусна инфекция на представители на медиите бе изтеглено в по-предна фаза от Националния ваксинационен план.

21.02.2021/15:45

В Минск започна процес срещу журналистка и лекар, които бяха арестувани през ноември, след като изразиха несъгласие с официалната версия за смъртта на протестиращ, който според властите починал след пиянско сбиване, предаде Ройтерс.

20.02.2021/18:45

С постановление правителството одобри тарифата, по която партиите, коалициите и инициативните комитети ще заплащат предизборните предавания по Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и техните регионални центрове в рамките на предстоящата предизборна кампания за избор на народни представители през 2021 г.

18.02.2021/15:25

На днешния 123-и рожден ден на БТА патриарх Неофит прие на среща в Синодалната палата генералния директор на БТА Кирил Вълчев и отправи благослов към него и към Агенцията.

16.02.2021/18:31

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки