Тимур Шафир: Използването на журналистите в информационната война е неприемливо

10.11.2014 /16:31 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Тимур Шафир е секретар на Съюза на журналистите в Русия (СЖР) и шеф на департамента за международна дейност на съюза. Журналист по професия, дълги години е работил като международен радиокореспондент в много държави.

За първи път посещава България в качеството си на гост на научната конференция на тема:”Културата в журналистиката, журналистиката като култура”, която е заключителна от програмата за отбелязването на 120-годишнината от създаването на организирано журналистическо движение в България. Тимур Владимирович ми сподели, че е във възторг от София и от контактите, които е имал с български журналисти.

Тимур Владимирович, Вие сте шеф на департамента за международна дейност на СЖР, но така също и отговаряте за регионалния център на Международната федерация на журналистите (МФЖ), който неотдавна беше открит в Москва. У нас пък учредихме Балкански медиен център, от който вие се интересувате. Имате ли желание да си сътрудничите с него и в каква област?

Неотдавна ние получихме документите за регистрацията на регионалния център на Международната федерация на журналистите (МФЖ), който се води като Московски международен център по журналистика. Знаем, че у вас е създаден Балкански медиен център и имаме планове за сътрудничество с него както по линия на нашия Съюз на журналистите, така и по линия на други мероприятия, свързани с наши партньорски организации.

Според нас сътрудничеството между руските и балканските страни от така наречения бивш соцлагер и страните на бившия Съветски съюз е жизнено необходимо за нашата професия, за утвърждаването на статута на журналистите, за преодоляването на текущите проблеми, които имат представителите на медиите в нашите страни и най-вече за плодотворната обмяна на опит и обучение. Във връзка с това смятаме, че сътрудничеството между нашите организации и центрове колкото повече го има, толкова ще е по-полезно в работата на нашите журналисти.

Работите усилено в областта на свободата на словото и сигурността на журналистите в Русия и Европа. Публична тайна е, че в Русия свободата на словото е болен въпрос. Как се отнасяте към това, а така също и към цензурата в медиите? И имате ли информация за неправомерно арестувани журналисти във вашата страна по повод техни публикации?

Наистина ситуацията около свободата на словото в Русия не е никак лесна. В последно време бяха приети редица законодателни актове, които ограничават работата на журналистите в нашата страна. Сред най-очебийните е законът за клеветата, която отново стана углавно наказуемо престъпление. В проблем за работата на журналистите у нас се превърна  също и законът за ненамеса в личния живот, от който се възползват най-вече чиновниците, за да се предпазят от разследващите журналисти.

Като цяло дали има цензура в Русия или не, може да се отговори така: въпреки всички трудности и натиска, на който са подложени журналистите, у нас достатъчно широко съществува т. нар. опозиционна преса. Един от най-четените вестници е „Независимая газета”, която е определено ярко опозиционно настроена. С голям успех се ползват радиото „Эхо Москвы”, тв каналът „Дождь”. Вярно, върху медиите безусловно се оказва натиск, но да се говори, че има тотална цензура не можем да кажем. Журналистите в Русия се съпротивляват достатъчно активно на това.

Във връзка със събитията в Украйна усилено се говори, че вече се води информационна война. Вашето мнение?

За съжаление може да се каже, че независимо от всички опити на журналистическата общност, на нашия съюз, който категорично се противопоставя журналистите да бъдат използвани като войници в информационната война, тя набира скорост. И то както от едната, така и от другата страна. Все по-често и по-активно се опитват да използват журналистите за пропаганда, на което ние активно се противопоставяме и няма никога да приемем.

Нашата позиция е – журналистът е човек, редакцията е група от хора, които поднасят на обществото максимално обективна информация. Използването на журналистите в средства за агитация, пропаганда и в качеството им на войници на информационната война е неприемливо. Въпреки всичките опити, които имат място в противопоставящите се две страни, ние винаги ще бъдем категорично против това.

Вече много руски и чужди журналисти загинаха, изпълнявайки професионалния си дълг. Може ли да се каже, че журналистиката е в опасност и как да защитим колегите в горещите точки? Освен това, каква е ролята на професионалните организации в тази сфера?

За съжаление от май 2014 г. в Източна Украйна загинаха шест кореспонденти, сред които един италианец. Останалите пет са руски журналисти, сред които са сътрудници от телевизионните канали и фотожурналистът Андрей Стенин, операторът Анатолий Клян.

А за това, че журналистиката се намира в опасност, отдавна го говорим. Още преди началото на въоръжения конфликт в Украйна, в Русия загинаха много журналисти. Само за последните четири години бяха убити около 30. Много престъпления срещу представители на медиите и досега са неразкрити и неразследвани. Безусловно и конфликтът в Източна Украйна също донесе гибел за наши журналисти и това изостри още повече този проблем. Как можем да защитим колегите си, намиращи се в горещите точки?

Мога да ви кажа, че СЖР предложи поправка в закона за медиите и тя в момента се обсъжда в Думата. Тази поправка предвижда задължително работодателите да застраховат журналистите, които заминават да отразяват събитията в горещи точки. Задължително да им осигуряват средства за защита и опознавателни знаци, че са от пресата. Задължително обучение преди началото на работата им в конфликтни и опасни зони.

Тоест цял комплекс от мерки, за да може журналистите да се подготвят за работата си в горещите точки, да им помогнат да изпълняват там своя професионален дълг и да се завърнат живи у дома. За съжаление едва чак след гибелта на нашите шестима колеги започнаха да оценяват важното значение на сигурността на работещите в опасни точки и нещата се пораздвижиха.

На конференцията в СБЖ, на която гостувате, се говореше за културата в журналистиката и за журналистиката като култура. Според вас какво е нивото на културната проблематика днес в медиите? И културата любима тема ли е на медиите в Русия?

Не бих могъл да ви кажа, че културата е любимата тема на нашите медии. За съжаление, както и по света, така и у нас голяма част от тях са заети с други теми и проблеми. Най-много се интересуват от икономиката, политиката, а така също и от такива „забележителни явления” като скандалите, интригите и разследванията. Медиите се опиват от тях и за съжаление нашите колеги забравят, че покрай своята функция да информират населението, журналистиката има и друга – да възпитава, да помага на читателите, културното развитие на аудиторията си.

Но от друга страна, не бива да се говори, че всичко е чак толкова лошо в руските медии. И досега културата се отразява доста нашироко. У нас има федерален денонощен тв канал „Култура”, който не излъчва реклама и е посветен изключително на културата, живописта, театралното изкуство, литературата. Практически във всяко федерално издание има рубрика „Култура” и няколко колони, посветени на различните й прояви. Излизат няколко издания и информационни портали, чиято тема е също културна. И радиата не са безразлични към нея.

Така че ситуацията не е еднозначна. Отразяването на културния живот в медиите, според мен, е свързано с общото културно равнище на обществената аудитория - читатели, зрители и слушатели. Това е пряката връзка. От една страна, аудиторията влияе на медиите, а от друга - медиите на нея. Така че повишението на културното равнище на обществото е в пряка връзка с интересите на медии в областта на културата. Надявам се, че независимо на съвременните тенденции, отразяването на културните теми в медиите няма да загуби значението си. Обратното – ще прогресира.

Какво ще пожелаете на българските журналисти във връзка с техния юбилей?

Безусловно пожелания има много, но преди всичко бих искал българските ми колеги да успяват така, че в очите на обществото и властта, сред деловите кръгове статусът на журналистите да бъде висок. Желая им да не ги засягат икономическата криза и неуредиците. Нека те да не работят и да не живеят в условията на бедност и корупция, във време, когато срещу журналистите се извършват безнаказани престъпления. И тогава, когато се спазват тези условия, тогава журналистиката ще бъде единствено свободна. Надявам се, че въпреки многото трудности българските медии и журналисти ще могат да изпълняват важната си мисия – да информират обществото. Това е мисия и нека българските журналисти да я носят и изпълняват достойно.

      

Снимки: Иван Василев и личен архив

 

 

Сподели в
 

Социалната медия Фейсбук ще дава приоритет на информации, базиращи се на източник от първа ръка и написани от идентифицирани журналисти.

02.07.2020/16:52

Австралийската национална информационна агенция Острелиън асошиейтед прес (AAP) е придобита от консорциум, управляван от филантропи, и това я спаси от затваряне, предаде АФП.

01.07.2020/16:53

Активистът и журналист на свободна практика Николай Стайков заяви пред Би Ти Ви, че е извикан за разпит в Софийската градска прокуратура във вторник.

29.06.2020/16:51

"В България журналистика няма - има отделни редакции и разни хора", смята фоторепортерът Веселин Боришев. С кадрите си от някога той се опитва да поддържа будна паметта на страницата си "О, спомняте ли си, госпожо".

28.06.2020/18:53

Министерството на културата напомня на доставчиците на медийни услуги и на разпространителите на периодични печатни произведения до 30 юни трябва да декларират действителния си собственик и полученото през 2019 г. финансиране, напомнят от Министерството на културата.

27.06.2020/16:15

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки