Тимур Шафир: Използването на журналистите в информационната война е неприемливо

10.11.2014 /16:31 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Тимур Шафир е секретар на Съюза на журналистите в Русия (СЖР) и шеф на департамента за международна дейност на съюза. Журналист по професия, дълги години е работил като международен радиокореспондент в много държави.

За първи път посещава България в качеството си на гост на научната конференция на тема:”Културата в журналистиката, журналистиката като култура”, която е заключителна от програмата за отбелязването на 120-годишнината от създаването на организирано журналистическо движение в България. Тимур Владимирович ми сподели, че е във възторг от София и от контактите, които е имал с български журналисти.

Тимур Владимирович, Вие сте шеф на департамента за международна дейност на СЖР, но така също и отговаряте за регионалния център на Международната федерация на журналистите (МФЖ), който неотдавна беше открит в Москва. У нас пък учредихме Балкански медиен център, от който вие се интересувате. Имате ли желание да си сътрудничите с него и в каква област?

Неотдавна ние получихме документите за регистрацията на регионалния център на Международната федерация на журналистите (МФЖ), който се води като Московски международен център по журналистика. Знаем, че у вас е създаден Балкански медиен център и имаме планове за сътрудничество с него както по линия на нашия Съюз на журналистите, така и по линия на други мероприятия, свързани с наши партньорски организации.

Според нас сътрудничеството между руските и балканските страни от така наречения бивш соцлагер и страните на бившия Съветски съюз е жизнено необходимо за нашата професия, за утвърждаването на статута на журналистите, за преодоляването на текущите проблеми, които имат представителите на медиите в нашите страни и най-вече за плодотворната обмяна на опит и обучение. Във връзка с това смятаме, че сътрудничеството между нашите организации и центрове колкото повече го има, толкова ще е по-полезно в работата на нашите журналисти.

Работите усилено в областта на свободата на словото и сигурността на журналистите в Русия и Европа. Публична тайна е, че в Русия свободата на словото е болен въпрос. Как се отнасяте към това, а така също и към цензурата в медиите? И имате ли информация за неправомерно арестувани журналисти във вашата страна по повод техни публикации?

Наистина ситуацията около свободата на словото в Русия не е никак лесна. В последно време бяха приети редица законодателни актове, които ограничават работата на журналистите в нашата страна. Сред най-очебийните е законът за клеветата, която отново стана углавно наказуемо престъпление. В проблем за работата на журналистите у нас се превърна  също и законът за ненамеса в личния живот, от който се възползват най-вече чиновниците, за да се предпазят от разследващите журналисти.

Като цяло дали има цензура в Русия или не, може да се отговори така: въпреки всички трудности и натиска, на който са подложени журналистите, у нас достатъчно широко съществува т. нар. опозиционна преса. Един от най-четените вестници е „Независимая газета”, която е определено ярко опозиционно настроена. С голям успех се ползват радиото „Эхо Москвы”, тв каналът „Дождь”. Вярно, върху медиите безусловно се оказва натиск, но да се говори, че има тотална цензура не можем да кажем. Журналистите в Русия се съпротивляват достатъчно активно на това.

Във връзка със събитията в Украйна усилено се говори, че вече се води информационна война. Вашето мнение?

За съжаление може да се каже, че независимо от всички опити на журналистическата общност, на нашия съюз, който категорично се противопоставя журналистите да бъдат използвани като войници в информационната война, тя набира скорост. И то както от едната, така и от другата страна. Все по-често и по-активно се опитват да използват журналистите за пропаганда, на което ние активно се противопоставяме и няма никога да приемем.

Нашата позиция е – журналистът е човек, редакцията е група от хора, които поднасят на обществото максимално обективна информация. Използването на журналистите в средства за агитация, пропаганда и в качеството им на войници на информационната война е неприемливо. Въпреки всичките опити, които имат място в противопоставящите се две страни, ние винаги ще бъдем категорично против това.

Вече много руски и чужди журналисти загинаха, изпълнявайки професионалния си дълг. Може ли да се каже, че журналистиката е в опасност и как да защитим колегите в горещите точки? Освен това, каква е ролята на професионалните организации в тази сфера?

За съжаление от май 2014 г. в Източна Украйна загинаха шест кореспонденти, сред които един италианец. Останалите пет са руски журналисти, сред които са сътрудници от телевизионните канали и фотожурналистът Андрей Стенин, операторът Анатолий Клян.

А за това, че журналистиката се намира в опасност, отдавна го говорим. Още преди началото на въоръжения конфликт в Украйна, в Русия загинаха много журналисти. Само за последните четири години бяха убити около 30. Много престъпления срещу представители на медиите и досега са неразкрити и неразследвани. Безусловно и конфликтът в Източна Украйна също донесе гибел за наши журналисти и това изостри още повече този проблем. Как можем да защитим колегите си, намиращи се в горещите точки?

Мога да ви кажа, че СЖР предложи поправка в закона за медиите и тя в момента се обсъжда в Думата. Тази поправка предвижда задължително работодателите да застраховат журналистите, които заминават да отразяват събитията в горещи точки. Задължително да им осигуряват средства за защита и опознавателни знаци, че са от пресата. Задължително обучение преди началото на работата им в конфликтни и опасни зони.

Тоест цял комплекс от мерки, за да може журналистите да се подготвят за работата си в горещите точки, да им помогнат да изпълняват там своя професионален дълг и да се завърнат живи у дома. За съжаление едва чак след гибелта на нашите шестима колеги започнаха да оценяват важното значение на сигурността на работещите в опасни точки и нещата се пораздвижиха.

На конференцията в СБЖ, на която гостувате, се говореше за културата в журналистиката и за журналистиката като култура. Според вас какво е нивото на културната проблематика днес в медиите? И културата любима тема ли е на медиите в Русия?

Не бих могъл да ви кажа, че културата е любимата тема на нашите медии. За съжаление, както и по света, така и у нас голяма част от тях са заети с други теми и проблеми. Най-много се интересуват от икономиката, политиката, а така също и от такива „забележителни явления” като скандалите, интригите и разследванията. Медиите се опиват от тях и за съжаление нашите колеги забравят, че покрай своята функция да информират населението, журналистиката има и друга – да възпитава, да помага на читателите, културното развитие на аудиторията си.

Но от друга страна, не бива да се говори, че всичко е чак толкова лошо в руските медии. И досега културата се отразява доста нашироко. У нас има федерален денонощен тв канал „Култура”, който не излъчва реклама и е посветен изключително на културата, живописта, театралното изкуство, литературата. Практически във всяко федерално издание има рубрика „Култура” и няколко колони, посветени на различните й прояви. Излизат няколко издания и информационни портали, чиято тема е също културна. И радиата не са безразлични към нея.

Така че ситуацията не е еднозначна. Отразяването на културния живот в медиите, според мен, е свързано с общото културно равнище на обществената аудитория - читатели, зрители и слушатели. Това е пряката връзка. От една страна, аудиторията влияе на медиите, а от друга - медиите на нея. Така че повишението на културното равнище на обществото е в пряка връзка с интересите на медии в областта на културата. Надявам се, че независимо на съвременните тенденции, отразяването на културните теми в медиите няма да загуби значението си. Обратното – ще прогресира.

Какво ще пожелаете на българските журналисти във връзка с техния юбилей?

Безусловно пожелания има много, но преди всичко бих искал българските ми колеги да успяват така, че в очите на обществото и властта, сред деловите кръгове статусът на журналистите да бъде висок. Желая им да не ги засягат икономическата криза и неуредиците. Нека те да не работят и да не живеят в условията на бедност и корупция, във време, когато срещу журналистите се извършват безнаказани престъпления. И тогава, когато се спазват тези условия, тогава журналистиката ще бъде единствено свободна. Надявам се, че въпреки многото трудности българските медии и журналисти ще могат да изпълняват важната си мисия – да информират обществото. Това е мисия и нека българските журналисти да я носят и изпълняват достойно.

      

Снимки: Иван Василев и личен архив

 

 

Сподели в
 

Американският Knight Center ще проведе безплатен онлайн обучителен курс на тема "Цифрови разследвания за журналисти: как да проследяваме цифровата диря на хора и организации" от 5 октомври до 1 ноември 2020 г.

23.09.2020/12:00

Първите 20 години на Михаил Вешим тънат в неизвестност. Никой нищо не е чувал за тях. Самият той твърди, че е бил послушно дете и старателен ученик, но никой не му се връзва.

21.09.2020/09:01

Детският журналистически клуб "Кандилце" при Православния информационен център в Благоевград възобновява занятията през октомври, съобщава blagoevgrad.utre.bg.

18.09.2020/15:22

Видни личности се включиха в кампания за бойкот на фейсбук и инстаграм, за да принудят най-голямата компания за социални медии да ограничи разпространението на езика на омразата и пропагандата, съобщи АП.

17.09.2020/14:05

Специално звено на словашката полиция арестува трима известни съдии и двама предполагаеми техни съучастници по подозрение в корупция, предаде ДПА.

15.09.2020/16:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 34 гости

Бързи връзки