Начало
 
 

Весела Василева: Опознайте своя род и родина!

24.10.2014 /14:37 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Казват че човек, който не си знае рода, е дърво без корен. За това се присетих във връзка с представянето в столицата на новата книга „Поглед към миналото. Моят казанлъшки род” на журналистката и юристката Весела Василева, която е и безвъзмезден юридически съветник на сайта на СБЖ.

Да усетят отново майсторството на перото на Весела, в читалище „Славянска беседа” дойдоха  много нейни приятели, колеги и близки.

Преди години у авторката се породило желанието да записва своите спомени, свързани с казанлъшкия й род, и ето днес всичко е събрано в книга, която като отгърнеш, не те пуска, докато не прочетеш и последната страница. И това е така, защото Весела Василева по майчина линия е от род, дал големи имена на българското изкуство, каквито са двамата братя художниците Ненко и Илия Балкански.

Спомените на журналистката са едно нейно надничане и връщане в миналото с цел да сподели спомените си, свързани с дядовата къща, която днес е превърната в музей „Ненко Балкански”. Всъщност може да се каже, че нейният път в журналистиката тръгва тъкмо от тези „връщания в миналото”, търсейки непреходни български ценности, така необходими ни в тези тежки и безродни времена. Така тя стана активен участник в много издания, като вестниците „Ние, жените”, „Пенсионери”, „Вестник за жената” и др.

Авторката се обърна с топли благодарствени слова към дошлите в „Славянска беседа”, на които не им е чужда родовата памет. А според рецензентката на книгата доц. д-р Антоанета Запрянова, председател на Българската генеалогична федерация и главен редактор на списание „Родознание/Genealogia”, „Поглед към миналото” има познавателна и любородна стойност. Тя е убедена, че родословните проучвания на Весела Василева са част от свидетелствата, че българската генеалогия е направила своя „скок в бъдещето”.

Освен това, изтъкна доц. Запрянова, езиковата палитра на авторката е лека, четивна и с нищо не подсказваща трудния път, изминат от изследователя при изучаването на корените на рода. Весела привлича писмени извори от официален и личен произход, както и житейски разкази, което придава на книгата й жива и привлекателна чувственост към историята на родовите корени.

Свои мисли за книгата споделиха и доц. Мария Николова-Панова и председателят на Софийския клуб на родоизследователите Георги Патриков.

Чрез „Поглед към миналото” Весела Василева отправя апел към днешното младо поколение да опознае своя род и родина, да записва натрупаните познания и да направи дори невъзможното те да стигнат до колкото се може повече читатели. „Това ще подтикне мнозина да насочат вниманието си към миналото на своя род, град и дори държава и да оставят на следващите поколения размислите си за тях.”

Ето какво сподели пред сайта на СБЖ Весела Василева по повод новата си книга „Поглед към миналото: 

ЕДИН РОД ТРЯБВА ДА СЕ СТРЕМИ С УПОРИТОСТ КЪМ НАУКАТА,ДА ОПОЗНАВА СВЕТА

Лесно ли се прави книга за такъв род като твоя, Весела?

Никак не е лесно. Особено когато решиш да обхванеш по-голямата част от него, а не само единия клон, защото за моя родов клон по бабина линия отдавна имах готови материали, които трябваше само да ги обработя. Но аз исках да обхвана и нейното потекло, двете й сестри и техните родови клонки. Това ме забави и затрудни много.

Освен Ненко Балканаски, родство имаш и с Чудомир и с Андрей Гуляшки…

Връзката ми с Андрей Гуляшки е, че неговата дъщеря беше съпруга на мой първи братовчед – големия син на Ненко Балкански от първата му съпруга Дора Арнаудова, която е от рода на тримата братя Арнаудови. Те бяха известни на времето. Единият е литературоведът акад. Михаил Арнаудов.

А кои други видни личности откри, ровейки се из архивите и историята на твоя род?

С Чудомир не сме имали пряка връзка, но той в своите родови изследвания е изучавал и разглеждал рода на Балкански. Само че в неговите изследвания има някои грешки.

Според теб, кое качество е характерно за оцеляването, успехите, постиженията на един род?

Стремежът към опознаването на света и науката, упоритостта. Дядо ми и баба ми, които са основателите на майчиния ми род, бяха известни до края на живота си с това, че бяха много упорити. В книгата си, мисля, че съм успяла поне да загатна техните качества на работливи, макар и обикновени и прости хора. Четирите им деца са известни. Двамата им сина са художници - Ненко Балкански е по-известният, но Илия Балкански също беше добър художник, интересен човек и с интересна съдба.

Трудно ли ти беше да направиш книгата?

Досега съм направила две книги за родовете си. Първата, която излезе, беше за рода на баща ми. Имах материали, останали от чичо ми, който почина. Аз продължих и някак си по-лесно успях да събера информация. Но казанлъшкия ми род, когото исках да обхвана, това се трите бабини сестри. Този ми род върви по моя майчина линия и по нейна майчина линия. Така че успях да обхвана поколенията и на трите сестри.

А журналистиката помогна ли ти при събирането и писането на книгите?

Бих казала, че у мен журналистът се пробуди много по-рано, отколкото когато вече бях призната за журналист. Събирането на информацията, популяризирането й, обработването и предоставянето й на по-широк кръг от хора ми беше присъщо от ранни години. Това ми помогна и при подготовката за тази книга.

Успя ли да запалиш младите в рода да тръгнат по твоите стъпки?

За съжаление сред младите някак си липсва интерес и дори контакти между тях. Това е моето убеждение за днешното поколение.

 

 Снимки: Иван Василев

 

 

Сподели в
 

872 дни - една цифра, пълна не само с героизъм, но и с много страдания, мъка и жажда за живот. Толкова дни жителите на Ленинград го защитават от фашистките окупатори и са били готови на всичко, за да не стъпи никога хитлеристки ботуш в града на Нева. От 8 септември 1941 г. до 27 януари 1944 г. продължава блокадата на града. 76 години след като се слага край на ада, не е забравен и подвигът на журналистите в Северната Палмира

26.01.2020/15:44

Имаше един лаф, който се беше превърнал в класика, но през последните години се позабрави - че България е страната на певците. Спокойно бих добавила към него и на виртуозните музиканти, които са нашите посланици на българската култура по света. Сред тях особено почетно място заема проф. Жени Захариева, чийто живот е отдаден на класическата музика и пианото.

26.01.2020/15:37

Родената в Токио през 1914 г. Цунеко Сасамото има следната рецепта за житейското си и творческо дълголетие: „Никога се оставяйте на мързела. Важно е да бъдете позитивни и да не се отказвате. Само се мобилизирате и гледате да оставате в крак с времето - така винаги ще продължавате напред.”

25.01.2020/19:27

На 8 април 2003 г. при американски обстрели по хотел "Палестина" и по бюрото на телевизия "Ал Джазира" в Багдад загинаха трима журналисти - испанец, украинец и йорданец. В тази несвършваща и до днес война в Ирак са убити около 400 журналисти, повечето иракчани, а общо цивилните жертви са над един милион. Справедливост за всичко това упорито търси с делото си срещу САЩ семейството на убития испански оператор Хосе Коусо.

23.01.2020/12:47

Журналистите трябва да имат просветителска и образователна мисия, смята именитият актьор. Разочарован е от липсата у управляващите на стратегия в изкуството и културата, чието финансиране би облагородило обществото и би дръпнало развитието ни напред

21.01.2020/14:20

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

872 дни - една цифра, пълна не само с героизъм, но и с много страдания, мъка и жажда за живот. Толкова дни жителите на Ленинград го защитават от фашистките окупатори и са били готови на всичко, за да не стъпи никога хитлеристки ботуш в града на Нева. От 8 септември 1941 г. до 27 януари 1944 г. продължава блокадата на града. 76 години след като се слага край на ада, не е забравен и подвигът на журналистите в Северната Палмира

26.01.2020 /15:44 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Имаше един лаф, който се беше превърнал в класика, но през последните години се позабрави - че България е страната на певците. Спокойно бих добавила към него и на виртуозните музиканти, които са нашите посланици на българската култура по света. Сред тях особено почетно място заема проф. Жени Захариева, чийто живот е отдаден на класическата музика и пианото.

26.01.2020 /15:37 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Родената в Токио през 1914 г. Цунеко Сасамото има следната рецепта за житейското си и творческо дълголетие: „Никога се оставяйте на мързела. Важно е да бъдете позитивни и да не се отказвате. Само се мобилизирате и гледате да оставате в крак с времето - така винаги ще продължавате напред.”

25.01.2020 /19:27 | Източник: random-times.com

На 8 април 2003 г. при американски обстрели по хотел "Палестина" и по бюрото на телевизия "Ал Джазира" в Багдад загинаха трима журналисти - испанец, украинец и йорданец. В тази несвършваща и до днес война в Ирак са убити около 400 журналисти, повечето иракчани, а общо цивилните жертви са над един милион. Справедливост за всичко това упорито търси с делото си срещу САЩ семейството на убития испански оператор Хосе Коусо.

23.01.2020 /12:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Експозицията е подредена на 1-ия етаж в западното крило на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и може да бъде разгледана до 31 януари 2020 година. Представени са оригинални броеве от течението на списание „Знание” и други творби на големия възрожденец Любен Каравелов

27.01.2020 /15:53 | Източник: Национална библиотека

„Ако възприемем повествователния стил – който е и най-подходящ за тази тема – ще започнем с това, че началото бе положено преди малко повече от половин век. Тогава, в сякаш нереално далечната 1969-а, е сключено междудържавно споразумение между България и Съветския съюз – за българско участие в изграждането на крупни промишлени, жилищни и комунални обекти в СССР“ – така започва увлекателният разказ за митарствата на един български журналист в Русия – главният редактор на списание „Труд и Здраве" Никола Терзиев

23.01.2020 /10:56 | Автор: Никола Терзиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Състоянието на медиите и на журналистиката у нас е от фундаментално значение за функционирането на демокрацията. По тази будеща много въпроси и безпокойства тема думата трябва да има цялото общество, а не само комисии, регулатори и работни групи.”

24.01.2020 /20:05

900 медийни работници са убити по света в последното десетилетие. През 2019-та има спад наполовина на жертвите, но повечето са дадени в страни без военни действия, което е тревожен сигнал за натиска срещу професията. Това сочи доклад на Монигоринговата служба за убити журналисти, действаща към световната организация за образование, наука и култура.

24.01.2020 /19:45

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя най-сърдечни поздравления и най-добри пожелания към цялата колегия по повод Коледа и Нова година

23.12.2019 /00:01

 Мнения

Размисли по повод излизащата на български книга на Максим Бехар „Световната PR революция”

18.01.2020 /07:38 | Автор: Йосиф Давидов | Източник: СБЖ

От все сърце желая на всички вас, драги колеги журналисти, на многобройните читатели на сайта на СБЖ, на вашите семейства и близки хора светли Рождествени празници и едно „добро плъзгане в Новата 2020 година”, както казват немците – einen guten Rutsch ins neue Jahr! Плъзгане, но плавно, а не като ...родния преход, тракащ вече три десетилетия.

24.12.2019 /12:57 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки