Начало
 
 

Ивайло Дичев: Важно е какво четем, а не колко

11.08.2014 /16:50 | Източник: webcafe/Сега Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Проф. Ивайло Дичев

Дигиталната революция направи да четем много повече от преди. Има ли през последните 2 десетилетия по-трогателна гледка от книгата? Имам предвид физическата книга, с поизбеляла корица, автор, подчертани тук-там редове.

През 90-те новите хотели запълваха празните полици на мебелите със събрани из кабинети, читалища и мазета томове на Живков, партизански стихове, съвети за жената, съветски космонавти, та дори някой учебник за инженери.

В един момент това навлезе в тренди кафенета, където идиотски книги от типа "слонът при социализма" изразяваха насмешката на новото поколение над старото, погубило, предполага се, живота си в офлайн тъпотии.

Години наред можеше да се видят импровизирани антиквари, наредили книгите върху пейка или направо на земята. Под надписа "всичко по 1 лев" можеше да видите така ценените навремето томове на "Златни зърна" или "Световна класика" до циклостилни брошури за кандидат-студенти.

Често подборката подсказваше, че става дума за книжния багаж на едно семейство - бащата, детето, бабата, - събиран и пазен с години, после изведнъж станал излишен, защото мазето трябва да се преустрои в дюкян. Известно време спирахме и ровехме в тези кашони, движени от тази древна представа за културата като рудник, където лежат заровени скъпоценни камъни.

После полека-лека престанахме да ровим

Стана ни ясно, че важните неща така или иначе ще се преиздават ако не физически, то в електронен вариант. Че оттук нататък все по-трудно ще смогваме да прочетем все по-огромната продукция, която ни се предлага. А може би и на нас се наложи да опразним мазетата за някакви по-практични цели?

Трудно е някак да се разделиш с книгата, с която си прекарал дълги часове на вълнения: някак ти се иска да я прочете и друг. Да мине през подчертаните места, през петната от кафе, през прегънатите страници, където си заспивал. Наследили сме това от времето, когато книгите са били малко и именно за това - място, през което задължително минава всеки.

Днес синовете вече не прочитат книгите на бащите си; твоята книга няма защо да интересува другия човек, защото той просто си купува някаква друга книга, произведена от пазара по неговия вкус. Прочиташ и хвърляш, прочиташ и преинсталираш на таблета.

И книгата остава разкрачена между високата си символична стойност и физическата маса, която задръства жилището ни: не ни дава сърце да я изхвърлим, но все по-ясно ни става, че няма за кого да стане отново важна, както е била за нас.

Вече не прелистваме, а кликаме

Самият акт на четене се е превърнал за някои елитарни младежи в странна субкултура: духовното не е да проникнеш в света на Бодлер или Вирджиния Улф; духовното е станало селфи преживяване - да виждаш себе отстрани, седящ на пейката и четящ, и хората си казват - виж ти, не попипва телефона си, а чете. А че книгата е някаква конспиративна теория за жените, забременели от извънземни, все едно.

Непрекъснато се оплакваме, че днес по-малко се чете, под 50 на сто от българите, казват, че са прочели по една книга за изминалата година. Всъщност това не е вярно. Дигиталната революция направи така, че четем много, много повече от преди.

Просто не четем от начало до край предмета "книга": влизаме в потока на думите, прескачаме от страница в страница, от автор на автор, никога истински не почваме и тъкмо затова и не свършваме. Носталгията по книгата в този смисъл е носталгия по една култура с начало и край, която можем да притежаваме.

Прочетох, мое е, знам го, давам ти го. Нещо като спасителен пояс в шеметно разширяващата се дигитална вселена от знаци, в която се чувстваме загубени. (Със съкращения)  


Сподели в
 

Телевизионната водеща Мариана Векилска вече над 20 години е част от различни телевизионни предавания. Векилска споделя, че е намерила нов смисъл в работата си. Признава и, че именно предаването на БНТ „България в 60 минути“, на което в момента е водеща, я е върнало към телевизията.

25.07.2021/08:38

Правосъдните министри от Европейския съюз призоваха за съвместни действия за борба с езика на омразата, предаде ДПА.

13.07.2021/13:23

„Връзката „власт – медии – общество е скъсана от самозабравяне. Дългогодишната липса на демокрация в България доведе до липса на демократични рефлекси по всякакви поводи. Периодично има политици, които се възползват от тази липса и изплуват на крилете на популизма и лъжите.“ Мнението е на Любомир Аламанов, експерт по комуникации и пиар.

05.07.2021/15:10

„Мисля, че ние, българите, не се интересуваме много от справедливост. Както и много не се интересуваме и от свободата. За нас по-притегателно е възмездието, което е изопачена, малко грозна част от тази сграда, която трябва да направим, наречена демокрация.“

27.06.2021/18:59

В книгата си „Лицемерната Америка“ германският учен Михаел Лудерс пише, че малък брой елити и групи по интереси в САЩ манипулират общественото мнение чрез медиите, които, благодарение на множество ограничения са принудени да „подбират и изкривяват факти“, за да постигнат обществен „консенсус“.

23.06.2021/16:02

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Протести избухнаха в Сантяго, след като на 12 май почина Франсиска Сандовал, работила за известна алтернативна телевизия. Тя бе простреляна в лицето, докато отразяваше избухнали безредици след Първомайската демонстрация в чилийската столица. Ранени бяха още двама журналисти от същата медия. Подозренията са, че стрелялият е дребен мафиот, свързан с карабинерите – репресивна структура, която новият президент Габриел Борич така и не реформира.

15.05.2022 /12:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Известният британски журналист и познавач на Близкия изток Джонатан Кук анализира в Middle East Eye убийството на палестинската журналистка Ширин Абу Акле и привежда още случаи на разправа на Израел с журналисти.

15.05.2022 /10:57 | Източник: middleeasteye.net/baricada.org

„Защо лаят краставите магарета“ е новата книга на журналиста и публицист Калин Тодоров. След като поредицата му „Зад завесата на соца“, „Зад завесата на прехода“, „Зад завесата на демокрацията“, „Зад завесата. Големия брат“ и накрая „Завесата падна“ вдигнаха голям шум и предизвикаха читателския интерес, те дълго време оглавяваха и класациите за най-продавани и най-известни книги.

28.04.2022 /07:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Времето лети, и това го доказва и четвъртвековния юбилей на едно от най-гледаните предавания на телевизията майка „Животът е вкусен“, чийто водещ е вечно усмихнатият и пълен с енергия Ути Бъчваров. Да не повярва човек, че като едно щракване с пръсти се навъртяха тези 25 лета, които доказват, че и днес зрителите обичат и гледат това първо кулинарно предаване в телевизионния български ефир.

25.04.2022 /23:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Изданието тръгва като "ежедневен работнически вестник" на 5 май 1912 г.

05.05.2022 /16:17 | Източник: СБЖ

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ изразява възмущение и осъжда бруталните убийства на четири журналистки в рмките на четири дни в три различни страни. Съболезнования и солидарност за близките и колегите на убитите Йесения Мойинедо, Шейла Хоана Гарсия, Ширин Абу Акле, Франсиска Сандовал, както и на всички журналисти, станали жертви на жестоки разправи където и да е по света. Посегателството срещу всеки един колега е посегателство срещу всеки от нас.

15.05.2022 /12:40

Какви размисли буди новият доклад на „Репортери без граници” с внезапното скачане на България с 21 позиции нагоре по медийна свобода и докъде стигнахме след миналогодишната декларация „Виндхук+30”?

03.05.2022 /16:03

Нека и на този 1 май отново да надигнем глас в защита на труда и на правата на журналистите, на всички трудови хора. Нашата обща солидарност е двигател на демокрацията и напредъка, които обаче са невъзможни без мир. Да обединим усилията си, за да върнем диалога и отстояването на мира като висша ценност и в нашето общество, и в света.

01.05.2022 /09:30

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки