Евгений Станчев: Обичам да пиша кратко

13.04.2014 /15:48 | Автор : Ева Костова | Източник: Дума Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Честит юбилий, Евгений. Бъди здрав и все тъй шеговит!

Евгений Станчев е роден на 13 април 1939 г. в София. Той е първият журналист, престрашил се да отиде в Чернобил година след аварията. И дори да яде туршия от тамошни домати.

Носител е на орден "Кирил и Методий" - I степен, репортер на годината с поредицата "На гости у дома". Премина с влак и "През Сибир без шапка".

Станчев е единственият българин, носител на наградата на АПН (Агенция по печата "Новости"), единственият колега, влязъл (и излязъл!) на знаменитата "Петровка" 38 в Москва.

Сигурно е и единственият българин на снимка с Роберт Кенеди. Работил е във в. "Народна младеж", сп. "Ново време", "Поглед" (заместник и главен редактор), "Софийски вести", "Новини плюс", "Кеш", "Бизнесуик", 4 години бе главен редактор на „Дума”, за което време казва, че е шампион, издържал ерата на издателя тогава Петър Манджуков.

Твърди, че никога не е изневерил на баща си Дончо Станчев, който в началото на 30-те години на ХХ век е бил отговорен редактор във в. "Работническо дело", дори е бил бит за това. Станчев младши днес се радва на син дипломат Славчо, дъщеря Камелия, която е сред основателките на в. "24 часа", и на трима внуци.

Наистина ли ставаш на 75? Скоро гледах едни снимки от времето на "Поглед". Били сме млади и хубави - особено ти...

Най-напред искам да благодаря на „Дума” за поканата за разговор. Какво ми е на 75? Не виждаш ли, че не ми личи? Въпросът е как се чувства човек. Винаги съм бягал от клишетата, обаче ето, налага се. Друго е, като ти насочат микрофон - ставаш робот. Много по-лесно е да държиш микрофона. Нали помниш, че една година бях репортер на годината?

Това беше едно от постиженията ти, серия репортажи.

Написах ги, след като пътувах с една английска група туристи и гледах през техните очи България. Беше ми много любопитно.

"Леля Тен стинки"...

Точно, да. Я, как помниш. На гости у дома. Ех, хубави години. Най-хубавото нещо е репортерството. Макар че сега, като ги гледам миличките момиченца, тези в Народното събрание, че и по улицата, имам чувството, че повечето от тях, да не обиждам колегите, ама повечето от тях са само слушалки.

И като всеки пенсионер естествено, като нямам задължения, си спомням, че навремето тръгнах на една командировка в Москва, за да пиша за един човек, който правеше цигулки. Стори ми се странно, че може в един панелен блок, каквато снимка бях видял, да се правят цигулки, които имат амбицията да конкурират "Страдивариус", "Гуарнери".

Преди това отидох в Съюза на композиторите и помолих да ми дадат всички книги, които имат на тема "цигулката", и ги изчетох, то беше една купчина 40-50 см висока. И когато отидох при него да разговаряме, аз имах чувството, че разбирам повече от него от теория на цигулката.

Ако бях отишъл само с микрофончето и му бях казал: "Е, сега вие какво правите и как го правите?", нищо нямаше да стане. Увлякох се малко да се хваля. Има много читави млади журналисти, но като си гледам всекидневието, аз цяло лято съм в една къщичка, която имам над Годеч, отглеждам зеленчуци и плодове. Та в свободното от земеделска работа време гледам телевизия, а почти цял ден слушам радио.

 И непрекъснато споря с радиото като пълен идиот. Майка ми навремето, Бог да я прости, казваше: "Много тъп човек е този, който спори с неодушевени предмети или се нервира на нещо, примерно като се спънеш в камък, и го псуваш камъка на майка." Но аз изпадам в това състояние, типично за 75-годишните.

Споря, и то не защото съм заядлив старчок, а просто защото има такава невероятна, просто скандална, просто престъпна неграмотност у някои колеги. Да не говорим, като чета вестник, който аз не мога да чета като обикновен гражданин, а го чета като редактор, ща-не ща. Така чета и табелите в банката или в общината, като вляза, или в магазин - намирам грешки, главно буквени.

Професионална деформация.

Деформация, та деформация.

Добре, а не ти ли липсва писането? Защо не те четем напоследък?

Защото ще се превърна в нещо като "Писма на читатели", дето все се нервирах, дразнех се, че разни възрастни хора намират кусури на всичко и непрекъснато. Ето сега например ще ти подаря една тема. Преди 2 месеца, ако не и повече, точно пред моя блок, в началото на Южния парк, на ул. "Пею Тодоров", на пешеходната пътека, за да не сгази някакъв пешеходец, млада жена с кола се блъсна в един стълб на осветлението и загина на място. Беше трагедия.

От моя балкон се виждаше отгоре смачканата кола и хората, които се суетяха. Вследствие на този удар се откачиха крушките на върха на стълба, които още не са сложени. И всяка вечер, тъй като това е пешеходната пътека към парка, минават майки с колички, хора с кучета, и непрекъснато свирят спирачки. Помолих една позната да каже на някой там да сложат лампа, да свети на пешеходната пътека, но и до ден-днешен не е сложена. Ето такива неща ме дразнят...

Спомням си, че като беше главен редактор, каза на една млада колежка, че ако е тръгнала на работа и не се е ядосала поне за 3 неща по пътя, не става за журналист.

Знаеш ли колко хора помнят това изречение? Ами аз съм същият и до днес. И действително си мисля, че човек, който отива на работа, чакай да не обидя някого, все едно че продава марули, даваш 30 ст., давам ти една маруля, никаква емоция. Не става за журналист човек, който не се вълнува.

Да, но напоследък има само емоции, и то негативни. Не мислиш ли така?

Не са само негативни, как ще са само негативни. Я гледай като грейне слънце. Каква негативна емоция имаш? Аз поне се радвам. Ето, снощи валя дъжд, умрях от радост. Хората псуват, че са се намокрили, а аз се радвам, че зеленчуците са ми поляти. Зависи от коя гледна точка гледаш.

Между другото, като говорим за емоции, аз се възхищавам еднакво и от хора като Мая Манолова, като Кутев, като нашия колега Сашо Симов, който като гладиатор започна да ходи по телевизиите и да спори с много по-печени и опитни от него.

Така се възхищавам, да кажем, и от една Люба Кулезич, която защитава своите виждания и го прави високопрофесионално. Не можеш да не отчетеш, че може да не ти хареса какво мисли, но това, което прави, го прави, както трябва. Професионализмът, това е много важно. Струва ми се, че професионализмът напоследък е занемарен.

Опираме и до вечния разговор за свободата на словото.

Това са пълни глупости. Какво значи свобода на словото? Извинявам се много. Какво значи свобода на словото? Да говориш глупости? Ти свободно можеш да отидеш и да намериш къде да ги говориш глупостите. Да говориш сериозно? Ами иди при Коритаров и говори сериозно, ако ти стиска. Защото той ще те завре, както напоследък стана с няколко души, във..., къде се казва.

Да, защото знае човекът, защото учи, защото е подготвен за това, за което ще разговаря. Свобода на словото. Ами аз мога ли да давам свобода на словото, ако си давам моите пари, личните ми пари от друг бизнес, да речем, да се издава вестник "Теменужка", и да искам в тази "Теменужка" да си пише кой каквото иска.

Откъде накъде? Аз искам вестникът да бъде червен, и са длъжни да пишат тези, които пишат, в лява посока. Или искам вестникът да бъде зелен - искам тези, които работят вътре, да пишат на тема зелено. Свобода на словото...

Ти сега, ако беше главен редактор на „Дума”, какво щеше да настояваш да се пише?

Аз най-напред нямаше да се съглася да бъда изпълняващ длъжността толкова време. Необяснимо е това, че Юрий Борисов, един дългогодишен, опитен и заслужил журналист, го държат, колко вече - 2-3 години, и. д. От какъв зор? Но това не е моя работа, разбира се, има си издатели, има си хора, които командват тези неща. Но какво ме попита ти: ако съм главен редактор сега, какво?

Каква линия щеше да държиш?

Каква линия може да се държи в един вестник, който откровено защитава лявата позиция, позицията на БСП. Много по-смело щях да пиша против Първанов. Много по-смело щях да пиша против Румен Петков. Да не говорим за глупостите, които говори Калфин, че това било негова заслуга само - издигането и избирането му. Като че ли е избран с гласовете на реститутите.

Но добре, че не съм главен редактор, защото много щях да се нервирам. Стига ми толкова. Аз съм бил главен редактор на 5 или 6 издания, от които на едно издание 2 пъти. Нека има млади хора, те имат други виждания. Аз гледам по моите внуци и внучки - съвсем друго нещо искат те. Съвсем друго мислене имат.

Какво искат?

Друг стил на мислене, друг стил на писане, друг стил на говорене, съвсем друго. Аз съм Гутенбергов журналист и ако напиша нещо, сам не си го харесвам. За да си критичен към другите, трябва да си критичен към себе си.

Най-хубавите ти години?

Знам ли. Сега ми е най-спокойно откъм ангажименти. Лошото е, че намаляват някои удоволствия, които неминуемо си отиват с годините (Смее се). Бих писал нещо много малко. Между другото, повечето от нещата, които съм написал, съм предпочитал винаги да са по 20-ина реда, за разлика от годините, когато бях в "Ново време" и трябваше да се пишат по 30 страници материали, защото трябваше да имат научна стойност.

Ако си спомняш, навремето имаше такава рубрика, бях измислил - "Перископ", а и в „Дума” като бях, понаписвах главно такива, горе на първа страница вдясно. (Със съкращения)


 

Сподели в
 

"Да преминеш рубикон", означава, че си на прага да направиш такъв избор, връщане назад след който няма. Българските медии са точно в такава ситуация. Изправени са пред ключови промени, които ще определят бъдещето им за дълго време напред.

18.01.2020/18:28

Българският поет, журналист и общественик Румен Леонидов пусна коментар в профила си във Фейсбук, с който отправи критика към българските медии и по-скоро за тяхното съдържание.

16.01.2020/16:55

Децата, които от рано сутринта се взират в екрани - телевизионни или на игрови конзоли, таблети, смартфони и компютри, са изложени на тройно по-висок риск от езикови проблеми, предаде АФП, позовавайки се на френско проучване.

15.01.2020/16:50

Върховният касационен съд (ВКС) оправда Кирил Рашков, по-известен като Цар Киро, по обвинението за хулиганство заради нападение над двама журналисти, съобщи lex.bg.

14.01.2020/16:53

Битките за независимост на съда и опитите за използване на меча на Темида за разправа с неудобни граждани и журналисти не са от днес и вчера…

13.01.2020/16:50

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

872 дни - една цифра, пълна не само с героизъм, но и с много страдания, мъка и жажда за живот. Толкова дни жителите на Ленинград го защитават от фашистките окупатори и са били готови на всичко, за да не стъпи никога хитлеристки ботуш в града на Нева. От 8 септември 1941 г. до 27 януари 1944 г. продължава блокадата на града. 76 години след като се слага край на ада, не е забравен и подвигът на журналистите в Северната Палмира

26.01.2020 /15:44 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Имаше един лаф, който се беше превърнал в класика, но през последните години се позабрави - че България е страната на певците. Спокойно бих добавила към него и на виртуозните музиканти, които са нашите посланици на българската култура по света. Сред тях особено почетно място заема проф. Жени Захариева, чийто живот е отдаден на класическата музика и пианото.

26.01.2020 /15:37 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Родената в Токио през 1914 г. Цунеко Сасамото има следната рецепта за житейското си и творческо дълголетие: „Никога се оставяйте на мързела. Важно е да бъдете позитивни и да не се отказвате. Само се мобилизирате и гледате да оставате в крак с времето - така винаги ще продължавате напред.”

25.01.2020 /19:27 | Източник: random-times.com

На 8 април 2003 г. при американски обстрели по хотел "Палестина" и по бюрото на телевизия "Ал Джазира" в Багдад загинаха трима журналисти - испанец, украинец и йорданец. В тази несвършваща и до днес война в Ирак са убити около 400 журналисти, повечето иракчани, а общо цивилните жертви са над един милион. Справедливост за всичко това упорито търси с делото си срещу САЩ семейството на убития испански оператор Хосе Коусо.

23.01.2020 /12:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

„Ако възприемем повествователния стил – който е и най-подходящ за тази тема – ще започнем с това, че началото бе положено преди малко повече от половин век. Тогава, в сякаш нереално далечната 1969-а, е сключено междудържавно споразумение между България и Съветския съюз – за българско участие в изграждането на крупни промишлени, жилищни и комунални обекти в СССР“ – така започва увлекателният разказ за митарствата на един български журналист в Русия – главният редактор на списание „Труд и Здраве" Никола Терзиев

23.01.2020 /10:56 | Автор: Никола Терзиев | Източник: СБЖ

Предаването на Радио Кърджали "Полет над Родопите" отбелязва третия си рожден ден. Автор и водещ на 2-часовото предаване е Божидар Чолаков.

05.01.2020 /17:15 | Източник: БНР

 Акценти и позиции

Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Състоянието на медиите и на журналистиката у нас е от фундаментално значение за функционирането на демокрацията. По тази будеща много въпроси и безпокойства тема думата трябва да има цялото общество, а не само комисии, регулатори и работни групи.”

24.01.2020 /20:05

900 медийни работници са убити по света в последното десетилетие. През 2019-та има спад наполовина на жертвите, но повечето са дадени в страни без военни действия, което е тревожен сигнал за натиска срещу професията. Това сочи доклад на Монигоринговата служба за убити журналисти, действаща към световната организация за образование, наука и култура.

24.01.2020 /19:45

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя най-сърдечни поздравления и най-добри пожелания към цялата колегия по повод Коледа и Нова година

23.12.2019 /00:01

 Мнения

Размисли по повод излизащата на български книга на Максим Бехар „Световната PR революция”

18.01.2020 /07:38 | Автор: Йосиф Давидов | Източник: СБЖ

От все сърце желая на всички вас, драги колеги журналисти, на многобройните читатели на сайта на СБЖ, на вашите семейства и близки хора светли Рождествени празници и едно „добро плъзгане в Новата 2020 година”, както казват немците – einen guten Rutsch ins neue Jahr! Плъзгане, но плавно, а не като ...родния преход, тракащ вече три десетилетия.

24.12.2019 /12:57 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки